М
О Т И В И
по НОХД № 6085/2020год., ПРС - ХІV
н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Й.Ж.Л., в това
че в периода от месец декември 2015 г. до месец август 2020 г. включително в
гр.Пловдив, след като е осъден с Решение № 3727/10.11.2015 г. по гр. дело №
1323/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II бр.с, влязло в законна
сила на 02.12.2015 г., да издържа свой низходящ – ** си А.Й.Л.ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 57 месечни вноски, всяка в размер на 140 лева,
на обща стойност 7980 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение. Предлага да му бъде
наложено наказание Пробация в размер на една година с минималния брой пробационни мерки. Също така да се наложи и наказание
обществено порицание
По
делото като частен обвинител е конституирА.** на
малолетното дете –А.Н.. Същата лично и чрез свой повереник
настоява за осъдителна присъда като досежно
наказанието се солидаризира с държавното обвинение.
Подсъдимият
Л. дава подробни обяснения по делото. Лично и чрез защитника си заема
становище, че не е извършил престъпление.
Съдът
след преценка на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Й.Ж.Л. е
роден на *** ***. Той е б., б.г., неженен,
безработен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Й.Л. и
свидетелката А.З.Н. заживели на семейни начала като през 2012г. им се родило
дете – А.Й.Л.. В течение на времето обаче отношенията между родителите се
влошили и те се разделили. Детето останало при **. Последната завела и
гражданско дело по иск за издръжка което приключило с Решение № 3727/10.11.2015г.,
което влязло в сила на 02.12.2015г. Съгласно него подс.Л.
следвало да заплаща издръжка за малолетното дете чрез неговата ** в размер на
140лв месечно. Детето останало при **, но бил уреден и режим на лични отношения
с бащата. Подс.Л. спазвал този режим като редовно
вземал детето в съответните уикенди, както и го водел на море през лятото.
Заплащал такси за детска градина, а семейни партита
по повод детето като рожденни дни двамата родители
поделяли като разход. Въпреки това подсъдимият не заплатил нито една сума от
присъдената издръжка. Ето защо свид.Н. *** с молба от
10.03.20г., по повод на която било образувано и настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията
на подсъдимия Л. дадени пред настоящия състав на съда, от показанията на
свидетелите А.З.Н., Й.Р.П., Л.Т.Л. и частично от тези на свид.
И.Б.Л.. Горното е видно и от приложените писмени доказателства, които Съдът
кредитира като логични, безпротиворечиви и
съответстващи на помежду си. Подсъдимият в обясненията си признава, че не е
давал на свид.Н. никакви суми за издръжка, но твърди,
че давал на ** си почти всяка седмица сума между 50 и 100 лева на ръка.
Последното се потвърждава и от свид.Л. – ** на
подсъдимия, която също твърди че почти винаги ** й давал на внучката й суми
пари по около 50лв седмично. Именно тези обстотятелства
обаче настоящата инстанция не възприема за установени, тъй като в случая се твръди, че на дете, което в периода на обвинението е било
на възраст между 3 и 8години са давани крупни суми пари на ръка е напълно
нереалистично. То нито може да ги употреби практически, нито дори разбира
тяхната стойност. На следващо място беше отречено от свидетелите Н. и нейния
брат – Л., те да са присъствали на подобно плащане, а последния на каквото и да
било плащане от страна на подсъдимия на издръжка. Ето защо тези твърдения
настоящата инстанция намира за израз на защитна позиция на подсъдимия, а
показанията на свид.Л. на загриженост за съдбата на **
и, но не отговарящи на действителното положение.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна, че с деянието си подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това че в периода от
месец декември 2015 г. до месец август 2020 г. включително в гр.Пловдив, след
като е осъден с Решение № 3727/10.11.2015 г. по гр. дело № 1323/2015 г. по
описа на Районен съд - гр. Пловдив, II бр.с, влязло в законна сила на
02.12.2015 г., да издържа свой низходящ – ** си
А.Й.Л. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски - 57
месечни вноски, всяка в размер на 140 лева, на обща стойност 7980 лева
От
обективна страна – след влизане на решението на РС-Пловдив в сила подсъдимият е
следвало, включително под страх от наказателна отговорност за всеки календарен
месец да изплаща определената издръжка на детето си чрез неговата ** и законен
представител. По начало тази издръжка е дължима още с настъпване на месеца, тъй
като това е нейното предназначение – да осигури следства за живот през текущия
месец. Въпреки това подс.Л. не правел това, макар, че
е трудоспособен. Следва да се посочи, че същия действително заплащал половината
от таксата за детска градина на детето за период от около две години по коло 30 лв месечно, но на първо
място това е станало доста след извършване на престъплението, което е довършено
с факта на неплащане на първите две вноски. На следващо място парите давани за партита са поделени между двамата родители, което е
изпълнение на едно естествено задължение, а не следва да се приспада от размера
на издръжката. Не на последно място следва да се посочи, че дори подс.Л. да е заплащал на ръка на малолетното дете суми в
каквито и да било размери, то по смисъла на закона не е налице валидно
изпълнение, защото малолетните са недееспособни. Който плаща зле, плаща два
пъти е известна максима в правото. Смисъла е, че при липса на валидно
изпълнение, то длъжника следва втори път да заплати дължимото. В наказателния
процес безспорно би могло да се приема наличие на плащане, ако се установи че
все пак такова е била направено, но както бе посочено по-горе тезата , че
невръстно дете получава на ръка по около 200лв всеки месец е фантастична, още
повече , че детето не е споделяло за подобни суми на другия си родител. Факта,
че два пъти месечно и съответните периоди през лятото взема детето при себе си
и по този начин полага грижи за него също не прави деянието несъставомерно,
защото така просто се изпълнява съдебното решение, което е различно от частта
за заплащане на издръжка. Последното обаче е от значение при преценка
отговорността на дееца и безспорно следва да се отчете като смекчаващо
обстоятелство.
От
субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Очевидно влошените отношения със свид.Н.
не оправдават дееца, че не е намерил начин да заплаща издръжка без личен
контакт с нея.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия Л., като се съобрази с целите по чл.36 от НК и взе в предвид
обстоятелствата по чл.54 от НК, Съдът преценя, че наказанието на същия следва да
се определи при значителен превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства все пак. Нормата на чл.183, ал.1 НК предивжда
наказание лишаване от свобода или пробация. В процесния казус второто се явява по-подходящо, тъй като от
една страна би дало възможност на подсъдимия да реализира доходи, а с това и да
заплаща издръжката на детето си, а от друга е съответно и на обществената
опасност на деянието. Несъмнено настоящия казус е различен от други от същия
вид, при което най –често дължащия издръжка не само не я заплаща, но и не
проявява никаква грижа към издържания. В процесния
казус се установи, че подсъдимия има редовен контакт с детето, полага грижи за
него, но по-скоро не желае да поддържа контакт с неговата **. Настоящата
инстанция отчита като смекчаващи вината обстоятелства и чистото съдебно минало,
както и добрите характеристични данни на подсъдимия. Освен това същия заплащал
продължително време и половината от таксата за детска градина, което също е
сума в интерес на детето, но тъй като не може да покрие целия размер на
издръжката за процесния период, то платеното не може
да бъде извадена от размера на обвинението. От друга страна като отегчаващо
вината обстоятелство съдът отчита факта, че подс.Л.
не е плащал изобщо издръжка за продължителен период от време – 4 години и девет
месеца. В този смисъл на подс.Л. следва да се наложи наказание „Пробация“
малко над минимума предвиден в закона. Размерът на същата определен на ОСЕМ
МЕСЕЦА при следните мерки:
- по
чл. 42А, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от НК -
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС,*** с периодичност на явяване пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице – два пъти седмично
- по
чл. 42А, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НК -
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, настоящата
инстанция намира за съответно на обществената опасност на деянието и дееца. В
случая не са налице обаче нито многобройни, нито изключително смекчаващо вината
обстоятелство, още по-малко да е налице изискването на закона минимално
предвиденото наказание да е несъразмерно тежко.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди
– лични.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК следва подсъдимия Й.Ж.Л., със снета самоличност,
да заплати на частния обвинител Ана З.Н. сумата от 700 лева, представляща разноски за повереник.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.