№ 32464
гр. София, 09.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.ОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С.ОВ Гражданско дело №
20241110138365 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са искове от И. И. П., ЕГН: **********, адрес: ***********, срещу
А. М. Г., ЕГН: **********, адрес: ************, по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нанесена на 27.06.2019 г. лека телесна повреда, за
която е постановена Присъда № 21/01.11.2021 г. по нчхд № 2969/2021 г. на СГС, НО, II
въззивен състав, ведно със законната лихва от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че 27.06.2019 г., около 19,30 ч паркирал автомобила си в
собствения си парцел в ***“, но въпреки преждеотправените забрана за това заварил в
имота своя съсед ответникът, който през това време си тръгвал от имота, използвайки
обидни думи срещу ищеца. Ищецът помолил ответникът да напусне неговия имот и по
време на описаната разпра между двамата ответникът нанесъл удари с метална тръба
по дясното рамо на ищеца, заплашвайки го, че ще го убие и ще го излежи, при което
ищецът ударил леко ответника със стик за голф и му извикал със силен тон да
престане. След преглед на ищеца му бил издаден фищш за спешна медицинска помощ
с отразяване, че след побой има силна болка в дясната ръка с поставена работна
диагноза Contussio manus dex, а по съвет на спешния медик отишъл в УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“, където след преглед ръката му била превързана с цел обездвижване. На
28.06.2019 г. след преглед в Катедра по съдебна медицина при МУ – София му било
издадено съдебномедицинско удостоверение с посочване „оток в областта на дясното
рамо: кръвонасядане и оток на дясната предмишница“. В лист за преглед от 07.07.2019
г., издаден от Спешен кабинет по ортопедия и травматология при същата болнично
заведение ищецът е диагностициран с „периартрит на китката, раменна област“ с
препоръка за временна неработоспособност. Във връзка с инцидента ищецът
депозирал тъжба и с Присъда от 30.03.2021 г. по нчхд № 19345/2019 г. на СРС, НО,
129-ти състав подсъдимият ответник бил признат за невинен и оправдан за
1
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, но с Присъда от 01.11.2021 г. по внчхд № 2969/2021
г. на СГС, НО, II въззивен състав е отменена горепосочената присъда и подсъдимият
ответник бил признат за виновен за горепосоченото деяние с освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а НК и налагане на административно наказание.
Сочи, че в резултат на увреждането претърпял физическа болка, психологически и
емоционални травми. Ищецът изпитвал непосредствено след инцидентацз значителни
болки в областта на дясната ръка и особено силно през нощта, което влошило съня му.
Физическата травма довела до намалена работоспособност, но болката била
значително по-голяма в сравнение със стандартната болка при сходни увреждания, тъй
като през 2008 г. ищецът претърпял тежка операция на главата на дясната раменна
кост. Предвид наложилото се обездвижване след процесния инцидент ищецът бил
подпомаган от свои близки при извършване на стандартни ежедневни дейности, което
му причинило допълнително неудобство поради това, че ангажира други хора за тези
дейности. Последвало дълго и продължително възстановяване не само на физическото,
но и на психо-емоционалното съС.ие на ищеца, през който период същият изпитвал
множество неудобства, болки и страдания, страх да посещава собствения си парцел,
където настъпил инцидентът, а стресът и физическата и емоционалната болка от
случилото го съпътствали и към настоящия момент. Често ищецът се чувствал
напрегнаг без видима външна причина, станал тревожен, което допълнително
затруднило подобряването на здравословното му съС.ие, затворил се в себе си и
престанал да общува с лица извън семейния си кръг, охладнели отношенията с
нетовите колеги, които преди инцидента били приятелски, изпитвал страх, което не
било типично за него преди инцидента. С амбулаторен лист от 21.03.2022 г. бил
диагностициран със смесено тревожно-депресивно разстройство с предписана
медикаментозна терапия, което показвало, че дори и след почти три години след
инцидента последиците от същия продължили да рефректират върху психическото
съС.ие на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК А. Г. оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
процесният инцидент е провокиран от ищеца, а не от ответника, който се опитал да се
защити с дървената тояжка, с която се подпирал при ходене, а не е удрял ищеца с
метална тръба. Промяната в отношението на ищеца към неговите близки и твърденият
страх да посещава собствения си парцел нямали връзка с нанесената лека телесна
повреда, а и ищецът често бил в парцела след инцидента. Необосновано било
твърдението на ищеца, че 5 години след нанесената травма пордължавал да изпитва
тежки емоционални страдания. Почти всички отрицателни последици, посочени от
ищеца, не стоят в причинно-следствена връзка с телесната повреда, като ищецът е
съпричинител. Ищецът причинил на ответника много по-тежки увреди от тези, които е
понесъл, поради което прави възражение за прихващане с вземането си за обезщетение
за причинените му морални и материални вреди. В тази връзка е предявил отделен иск
2
срещу ищеца, по който било образувано друго дело, поради което иска служебно
съединяване на исковете.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже извършване от ответника на противоправно деяние, в
причинна връзка с което са настъпили твърдените неимуществени вреди в посочения
размер.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения, включително извършването от страна на ищеца на действия или
бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат
(съпричиняване, за което не сочи доказателства), както и да обори презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, че виновно е извършил процесното деяние.
Приложените към исковата молба и нейния отговор доказателства следва да
бъдат приети като относими към предмета на спора.
На страните следва бъдат допуснати до разпит по двама свидетели при режим
на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в
исковата молба обстоятелства, респ. за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
Искането на ответника за служебно съединяване на съответни граждански дела
по описа на СРС е неоснователно, тъй като всяко от двете дела може да бъде решено
самостоятелно, без да се вземат предвид фактите по другото дело, като настоящото
производство би било значително затруднено с разглеждането на същите факти.
Възражението за прихващане на ответника с вземане за обезвреда не следва да
бъде прието за съвместно разглеждане в процеса като недопустимо, тъй като
вземането вече е било предявено с отделен иск в друго производство от ответника.
С оглед твърдяното от ищеца диагностициране със смесено тревожно-
депресивно разстройство и твърденията, че продължавала да изпитва безпричинно
тревожност и страх, като и към настоящия момент не се е възстановил емоционално от
нанесената увреда, на основание чл. 195 ГПК следва служебно допускане на
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2024 г.
от 10,50 ч, за когато да се призоват страните и вещите лица с връчване на препис от
настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за служебно
3
съединяване на настоящото дело с друго гражданско дело, по което ответникът е
предявил претенция за обезвреда за имуществени и неимуществени вреди във връзка с
процесния инцидент.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение за прихващане
на ответника с вземането му за обезвреда за имуществени и неимуществени вреди във
връзка с процесния инцидент.
ПРИЕМА представените с исковата молба и нейния отговор доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА нчхд № 19345/2019 г. на СРС, НО, 129-ти състав, ведно с
внчхд № 2969/2021 г. на СГС, НО, II въззивен състав.
ДОПУСКА комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза,
изпълнима от вещо лице психиатър *******, както и от вещо лице психолог
**********, телефон: ***********, които след преглед на делото и съвместен
едновременен личен преглед на ищеца, да отговорят на следните въпроси:
Преживял ли е ищецът остра стресова реакция и душевно разсройство във връзка
с процесния инцидент?
Колко време е продължило лечението на ищеца след инцидента?
Как са се отразили получените при инцидента травматични увреждания и
последващото продължително лечение на психиката на ищеца?
Налице ли е клинична динамика в емоционалните реакции на ищеца?
Каква е прогнозата за пълно възстановяване на ищеца?
Налице ли е причинна връзка между психо-емоционалното съС.ие на ищеца и
настъпилия инцидент?
Може ли да се направи извод за същото съС.ие на ищеца преди инцидента?
Правено ли му е изследване преди инцидента във връзка с посещение при
психолог и/или психиатър? Води ли се на отчет в психодиспансер?
какви са били претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с
процесния инцидент?;
продължава ли ищецът да търпи твърдените от него вреди?;
налице е към настоящия момент у ищеца смесено тревожно-депресивно
разстройство или друго същинско/несъщинско психическо заболяване?;
приемал ли е ищецът някакви медикаменти във връзка с процесния инцидент
относно психо-емоционалното му съС.ие и приема ли такива медикаменти към
настоящия момент?
преодоляна ли е напълно към настоящия момент твърдяната от ищеца психо-
емоционална травма?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 600 лв., вносими
от ищеца в 3-дневен срок от съобщението.
4
УКАЗВА на вещите лица, че следва да представят заключението си не по-късно
от една седмица преди датата на съдебното заседание.
Да се призоват вещите лица след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Неизпълнението на указанията за внасяне на депозит влече осъждане по чл. 77
ГПК и евентуална преценка по чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответника при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните обстоятелството, че А. М. Г. е признат
за виновен по внчхд № 2969/2021 г. на СГС, НО, II въззивен състав, за престъпление по
чл. 130, ал. 2 НК с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание „глоба“.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5