Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261137 Година 12.04.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2069 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск
с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез .И., със съдебен
адрес:***, в исковата си молба против „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК…, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, ет.2, ап.
40-46, представлявано от С...К...К..., иска от съда да
прогласи за нищожен договор за кредит с „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД от ……..
При
условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи първоначалния иск, да
прогласи нищожността на клаузата на чл.4, ал.2 от договора за кредит като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между
страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Твърди, че на … сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който
й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 300,00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,00%, годишен процент на разходите - 45,53%
и срок за погасяване на заема в седмици: 12, с размер на седмична погасителна
вноска 26,27 лева.
Твърди, че съгласно чл.
4 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне едно от
следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход
да е в размер над 1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемателили поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статут не по - лош от „Редовен" или да представи
банкова гаранция с бенефициер - заемодателят, за заемната сума, със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора. В
случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в
чл.4, ал.1 от договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 89,16
лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска,
към която се кумулира седмична вноска за неустойка в размер на 7,43 лева, с
която неустойка падежното вземане нараства значително.
Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи
плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит бил нищожен, поради
следните съображения:
Счита, че посоченият в
договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,00% не отговаря на действително
приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък
към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността
на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от
компонентите му/, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл.2 от
договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на
чл. 11, т. 10 от ЗПК. Считам, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер
на 40,00 %, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба
визирана в чл.4, ал.2 от договора за неустойка, с която кредиторът допълнително
се обогатява се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата
и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с
изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на
договорното съглашение.
Възнаградителната лихва
съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато била
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се
нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.
Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на
ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност ..."
Когато едната престация
е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следвало да се съизмерява както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на
заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото
цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата
сума/.
Твърди, че аргументите,
че договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави,
тъй като тя не отговаря на действителните параметри по договора, с която следва
да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите,
са следните: Съгласно чл.4, ал.2 от договора, заемополучателят следва да
представи обезпечение визирано в чл.4, ал.1 от договора, същият дължи неустойка
на кредитора в размер на 89,16 лева.
За да заобиколят
материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят
на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да
отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното
правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови
гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на
тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не
могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции
- заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за
осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат
задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване
на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми -
гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба,
която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като
същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и
другите разходи по предоставената в заем сума.
Преценката за
действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало
да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се
извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по
т.д. № 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичали от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката
за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да се
прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат
да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството
им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечава
с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно
изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по
делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на
доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на
ВКС.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от
неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и
в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна
функция.
Твърди,
че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители
или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за
кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на
главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани
принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува
възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили
лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на в размер на 89,16 лева е загубила
присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 1/3 от
заетата сума в размер на 300, 00 лева, без да зависи от вредите от
неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с
последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията
си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по
дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване
на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението
за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
На плоскостта на
конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия
кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:
•
за кредит от 300,00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с
трудово възнаграждение в размер на най- малко 1000,00 лева, т.е. лица, които
месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем
сума.
•
Ограничение в процесния
договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които
може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и
юридически лица.
•
Гарантите трябва да
получават минимален осигурителен доход поне 1000,00 лева, която трябва да
произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението
относно получавания трудов доход е необосновано, тьй като физическо лице
може да получава доходи от граждански правоотношения, например като
управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да
разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл.
133 от ЗЗД.
Така недобросъвестно и в
ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея
неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в
нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗГЖ.
Неустойката била
договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън
присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения,
легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на
договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение
от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да
престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят
поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на
някои от тях, той да не отпусне заема.
Дори да се приеме, че
кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на договора, да си
осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за
осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя
на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може
да се удовлетвори за вземанията си.
Твърди, че поставянето
на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на
кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.
В този смисъл в
съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин.
Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да
се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита
на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение
от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Твърди, че кредиторът в
настоящият случай е поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално
обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя са
самопричинени, тъй като той не е спазил своето задължение за предварителна
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата
институция не може да черпи права за себе си от собственото си противоправно
поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
Неустойката по спорния
договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на
задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което
да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки
за начисляването на неустойката.
По изложените
съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите
й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този
начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява
неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. Договорена при тези условия тя представлява допълнителна
облага-печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по
този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в
договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Информацията по чл. 5, ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
приложение № 2. На плоскостта на настоящият казус, не е извършено отнапред
разясняване на потребителя на клаузите във връзка с крайните задължения по
договора. Видно от съдържанието на договора за предоставяне на паричен заем и
представения стандартен европейски формуляр поради неспазване на изискванията
на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, същите са изготвени без заемателят да е бил
запознат с действителния размер на ГПР, посочен в чл.1 от договора обща сума за
погасяване.
Твърди, че нормално,
както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в
посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния
казус не отговарят на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в
клаузата на чл.4,ал.2 от договора се въвежда още един сигурен източник на доход
на икономически по- силната страна. От една страна, неустойката е включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в
размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е
съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля
ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР - неустойката представлява
1/3 от заетата сума.
Съгласно пар.1, т. 1 от
ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Твърди, че в този
смисъл, макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение,
сумата по визирана в чл.4, ал.2 от договора представлява предварително отчетена
в падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя, съобразно
изискванията на чл. 5 от ЗПК. Напротив, същата е в противоречие с обявеното в
чл.2, т.7 от договора, в която изрично е предвидено, че общият размер на всички
плащания възлиза на сумата от 315,24 лева като разпоредбата очевидно не включва
оскъпяването визирано в чл.4 от договора за кредит. Съгласно договора
"обща сума, за погасяване е в размер на 315,24 лева. В този смисъл,
посочената в договора обща сума за плащане от 315,24 лева е подвеждаща за
потребителя и същия не е могъл да прецени действителният размер на задължението
си и последиците от забавата си.
Счита, че клаузата на
чл.4, ал.2 от договора противоречи на добрите търговски практики като илюстрира
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с
добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Този
извод се формира от естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба
и уязвима страна/, от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на
законните лихви и вземането за лихви, към което се калкулира и неустойката,
както и от съпоставка с вредите от неизпълнението.
Твърди, че съгласно чл.22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК
да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за
потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да
претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено
вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част
от компонентите на ГПР.
Съгласно чл. 26, ал. 4
от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на
отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само
ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона
или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без
недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на
договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва не биха
могли да се заместят по право от повелителни норми на закона, тъй като
законодателят не е въвел императивни размери на цените на кредитите, а и с оглед
на задължителното тълкуване с редица преюдициални заключения на Съда на ЕС, с
които е дадено разрешението, че националните съдилища не са овластени да
изменят съдържанието на неравноправните договорни клаузи, че договорът трябва
по принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от
премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на
вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът, тъй
като ако на националния съд бъде позволено да изменя съдържанието на
неравноправните клаузи в такива договори, подобно правомощие би могло да
застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/13 относно
неравноправнте клаузи понеже би способствало за премахването на възпиращия
ефект, който се упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото
неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителя /виж дело С-618/10, Banco
Espanol de Credito SA, дело C-488/11,
Dirk Frederik Asbeek Brusse и Katarina
de Man Garabito и C-397/11, Erika Joros/.
Неприложима е и втората
хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не
би могло да бъде сключен без недействителната му част, тъй като той нормативно
е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение
за отпуснатия кредит. Поради това се формира изводът, че недействителността на
уговорката относно договорната лихва води до нищожността на целия договор. Аргумент
за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството,
че съгласно по- пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК,
при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред
които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От
изложеното следва, че законът поставя важен акцент на посочената уговорка
относно цената на заемните средства - поради възмездния характер на договора за
потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота
относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на
интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита /чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК. Нищожността на клаузата, регламентиращи част от реквизитите на
договора за потребителски кредит - лихвения процент - представляваща част от
същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно.
Това разрешение отговаря и на задължителното тълкуване на Директива 93/13
относно неравноправните клаузи на Съда на Съюза, който приема, че Директивата
допуска възможността, при спазване на правото на Съюза, сключен между продавач
или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни
клаузи, да бъде обявен за нищожен в неговата цялост, когато се окаже, че това
гарантира по-добра защита на потребителя (вж. в този смисъл Решение по
делоС-453/10, Perenicova и Perenic,, точка 35 и С-397/11, Erika Joros, точка 47).
ОТВЕТНИКЪТ „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с
отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са недопустими поради
липса на правен интерес у ищцата да предяви същите поради заплащане на
задълженията си по посочения договор. По отношение на основателността, счита че
твърдението на ищеца, че уговорената неустойка е добавък към договорната лихва
е невярно и неаргументирано. Оспорва главния иск и предявения такъв при
условията на евентуалност.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените и събрани
по делото доказателства се установява, че между страните по делото е бил
сключен договор за паричен заем № … за сумата от 300,00 лева и общо задължение
от 315,24 лева, при 12 седмични вноски, всяка в размер на 26,27 лева, ГПР
45,53%, ГЛП 40,00%, лихвен процент на ден 0,11%.
По делото е приета като
доказателство съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че Размерът
на ГПР/годишния процент на разходите/ по процесния договор за потребителски
кредит… изчислен съобразно формулата, опредЕ.по силата на Приложение №1 към
чл.19 ал.2 от ЗПК, е 45,53 %. В ГПР, като разход на заемодателя била включена
само договорна лихва.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема за установено от правна страна следното:
Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедаивостта, на добросъвестността
в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
В
конкретния случай се установява липса па еквивалентност на насрещните престации,
или вземането на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната
престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
Съдебната
практика за нищожност на договор поради накърняване па добрите нрави приема, че
"добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правми норми, при приложението на конто съдът
прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във вески отделен случай, въз
основа на доводите па страните и събрапите доказателства по конкретного дело,
съдът може да преценн дали поведението на конкретния правен субект съетавлява действие,
което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел
извличане па собствена изгода.
Видно от приетите по делото доказателства се
установява, че в процесния Договор за потребителски кредит № … за сумата от 300,00
лева, със срок за издължаване дванадесет седмици, е договорена възнаградителна
лихва в полза на кредитора в размер на от 40,00 % от стойността на заема.
Лихвата
по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към
датата на сключване на порцесния договор обективен критерий за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са
създаденн условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме
като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената
съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на
ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече
от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г на
ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II г о, и др). В случая това съотношение не е
налице. Договорената между страните годншна лихва в размер 40,00 % надхвърля
значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен
процент за 2018 г. и 10 пункта надбавка , поради което уговорката противоречи
на добрите нрави и е нищожна, Съотнесени тези критерии и към клаузата с
уговорения ГПР от 45,53%, също обосновават нейната иищожност. Посочените клаузи
от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ответника.
Налице
е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по
процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните
престацни при установената стойност на заема и недоказаноетта на значителни
разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договорянето на такива високи проценти.
Съгласно
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече иищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези
-нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не
са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който
е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита
и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята
на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1,
т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР Предвид
на това и след като калузите в процесния договор, като нищожни не пораждат
правно действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9
и т. 10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД следва да се прогласи за
недействителен.
С
оглед уважаване първоначално предявения иск, съдът не следва да се произнася по
предявения такъв при условията на евентуалност.
С
оглед на горното, съдът намира, че договорът следва да се прогласи за нищожен
на на осн чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,т.9 и 10 ЗПК.
На
основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направени по делото разноски в общ размер на 530,00 лева , от които 180,00 лева
за възнаграждение на вещо лице, 50,00 лева държавна такса и 300,00 лева за
адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН
Договор за паричен заем …. сключен
между И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ...
Е.И., със съдебен адрес:*** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК..
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.
„Джавахарлал Неру" №28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от С...К...К..., поради
противоречие с добрите нрави на осн чл.26, ал.1
ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, т.9 и т.10
от ЗПК.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
ЕИК… със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28,
ет.2, ап. 40-46, представлявано от С...К...К..., да заплати на И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ... Е.И., със
съдебен адрес:***, направени по делото разноски в размер на 230,00(двеста и
тридесет) лева.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, ет.2, ап. 40-46,
представлявано от С...К...К..., да заплати на .. Е… И., с адрес: ***, сумата от
300,00(триста)лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2
от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно
с оригинала.
М.Х.