№ 14120
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110123706 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. П. М., действащ чрез своя законен представител Н. С. К.
иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу П. М. М., за увеличаване на месечна издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 165 лв. на 250 лв., считано от
подаване на исковата молба – 04.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е осъден с
решение № 263599/02.06.2021 г. по гр. д. № 7591/2020 г. по описа на СГС, VI брачен състав
да му заплаща месечна издръжка в размер на 165 лв. Твърди, че след постановяване на
съдебното решение са настъпили промени в обстоятелствата. Посочва, че нуждите му са се
увеличили. Твърди, че ответникът има възможност да заплаща издръжка в по-висок размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В провелото се
съдебно заседание оспорва предявената претенция за увеличаване размера на дължимата
издръжка до размера от 180 лв. Твърди, че освен ищеца има още две деца, съответно на 19
години и на 10 години, както и че няма възможност да заплаща издръжка в по-висок размер
от посочения.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
С решение № 263599/02.06.2021 г. по гр. д. № 7591/2020 г. по описа на СГС, VI брачен
състав, ответникът е осъден да заплаща на ищеца чрез неговата майка и законен
представител Н. С. К. издръжка в размер на 165 лв., считано от 26.02.2020 г.
1
По делото са изискани служебни справки от НОИ и НАП. Видно от справка от НОИ бащата
на ищеца декларира осигурителен доход от 716,80 лв. на месец за периода от м.09.2021 г. до
м.03.2022 г. включително и 768 лв. на месец за периода от м.04.2022 г. до м.07.2022 г.
включително – средно за периода 735,42 лв. на месец. В депозираното писмо с изх. № 19-23-
13-118/15.08.2022 г. от ТД на НАП, офис „Люлин“ е посочено, че ответникът няма
декларирани доходи по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021 г.
Видно от представените от НОИ и НАП справки, както и от приложения по делото трудов
договор № РИС20-РД15-1463/23.09.2020 г. и тристранно споразумение № РИС20-ДГ50-
78/16.09.2020 г., майката на детето работи в СО-Район „Искър“ като личен асистент на
лицето ТТ.Н.К при деклариран месечен осигурителен доход между 460,60 лв. и 592,51 лв.
или средно за периода от м.09.2021 г. до м.07.2022 г. сума в размер от 531,31 лв. месечно.
По делото са представени медицински документи от проведени на ищеца медицински
прегледи, от които се установява, че на детето е поставена диагноза „Конвергентен
конкомитентен страбизъм с придружаващи заболявания и усложнения хиперметропия“.
Предписан е медикамент „Дормикинд“, както и дадена оптична корекция, препоръчана е
консултация с детски очен хирург за кривогледство, на 23.05.2022 г. е поставена основна
диагноза „Лека умствена изостаналост с придружаващи заболявания – други разстройства в
развитието на речта и езика“. Приложено е и медицинско направление за ТЕЛК от
08.06.2022 г. с явяване пред комисия за оценка насрочено за 11.01.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС
№ 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
В конкретния случай се установи, че ищецът не е навършил пълнолетие. Същият е на
възраст от 2 години и 9 месеца към датата на настоящото решение. Не се установява да
посещава детска ясла или градина. На детето е била поставена диагноза „Конвергентен
конкомитентен страбизъм с придружаващи заболявания и усложнения –хиперметропия“. В
тази връзка на ищеца са предписани диоптрични очила за корекция на зрението и е
препоръчана консултация с детски очен хирург за кривогледство. Други доказателства за
2
нуждите на детето не са представени.
Бащата на детето, като неотглеждащ родител има задължение да заплаща издръжка, която да
задоволява нуждите на последното за дрехи, храна, образование. Ответникът е декларирал
осигурителен доход за периода от м.09.2021 г. до м.07.2022 г. средно от 735,42 лв. на месец.
Установи се, че майката на ищеца е декларирала осигурителен доход за периода от
м.09.2021 г. до м.07.2022 г. в размер от 531,31 лв. средно на месец. От определяне размера
на присъдената издръжка по съдебен ред на детето е изминала една година и шест месеца.
Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния размер на
неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
издръжката му. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее,
но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. При определяне
на издръжката съдът държи сметка и за обстоятелството, че ответникът има задължения за
издръжка на още едно непълнолетно дете, което не е спорно между страните. Законът е
предвидил минимум, под който не може да се определи месечна издръжка. Това обаче не
означава, че съдът следва да присъжда винаги минимален размер на издръжката. Към
настоящия момент и предвид липсата на нужда от извършване на необичайни разходи за
отглеждането на детето издръжка от 400 лв., която да се осигурява от двамата родители не е
прекомерна и бащата може да заплаща 250 лв. месечно. Издръжката е алиментно
задължение и следва от самия закон.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК е частично основателен, като издръжката следва да бъде увеличена от размера от 165 лв.
на 250 лв. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 04.05.2022 г.,
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване ведно със
законната лихва, считано от момента на забавата до окончателното ѝ заплащане.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: Ищецът претендира разноски за процесуално представителство в размер на
1000 лв. Представя и договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 7, ал.1, т. 6 от
Наредба за минимални адвокатски възнаграждения, възнагражденията по дела за издръжка е
в размер на 500 лв. В настоящия случай делото не представлява фактическа и правна
сложност, преминало е в едно съдебно заседание, поради което и възражението е
основателно до размера от 500 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи държавна такса върху увеличението на
размера на издръжката в размер на 122,40 лв.
3
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от П. М. М., ЕГН: **********, определена с решение № 263599/02.06.2021 г. по
гр. д. № 7591/2020 г. по описа на СГС, VI брачен състав в полза на А. П. М., ЕГН:
**********, действащ чрез своя законен представител Н. С. К., ЕГН:********** като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК П. М. М., ЕГН: **********, да
заплаща на А. П. М., ЕГН: **********, действащ чрез своя законен представител Н. С.
К., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 04.05.2022 г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със
законната лихва от забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 180 лв. до пълния предявен размер от 250 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. М. М., ЕГН: ********** да заплати на А. П.
М., ЕГН: **********, действащ чрез своя законен представител Н. С. К.,
ЕГН:********** сумата от 500 лв., представляваща разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П. М. М., ЕГН: ********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 122,40 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок,
считано от 13.12.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4