МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 21.05.2019 Г. ПО ВАНД № 2397/2018 г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ , VI ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
С решение № 82695 от 04.04.2017 г. по
НАХД № 10401/2015 г., СРС, НО, 102-ри състав е признал обвиняемия М.Д.С. с ЕГН:
********** и
личен №*********, за невиновен в това, че на 31.01.2015 г., около 16:45 часа, в
гр. София, на ул. „*********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото (хвърлил тухла по
вратата на художествено ателие, в резултат на което счупил стъклото на входната
врата), поради което и на основание чл.378, ал.4. т.2 и чл.304 от НПК го
оправдал по обвинението за престъпление по чл.325. ал.1 от НК.
Срещу така постановеното решение е
постъпил бланкетен протест от Софийска районна прокуратура, с който се иска
отмяната му и постановяване на ново такова, с което обвиняемият С. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде освободен от
наказателна отговорност по чл.78а от НК.
В срока по чл.320, ал.4 НПК е депозирано
допълнение към въззивния протест, в което са релевирани доводи, че на база на
описаната в постановлението фактическа обстановка, първата инстанция е
достигнала до погрешни правни изводи за липса на съставомерност на деянието от
обективна страна. След кратка ретроспекция на някои от основните факти,
прокурорът застъпва позицията, че обвиняемият не зачита обществените отношения,
касаещи нормалното личностно общуване, както и че действията му попадат в
категорията непристойни. Изтъква, че деянието е осъществено на обществено
място, пред множество граждани, повечето малолетни, които са били изплашени от
неговото поведение и са се разплакали. Наляга на това, че обвиняемият е повлиял
на психиката на малолетните, т.к същите са станали свидетели на безпричинно
агресивно поведение и че целта му е била да покаже явно неуважение към
обществото. В епилог се претендира отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и освободен от наказателна отговорност по чл.78а НК,
като му се наложи наказание в размер на 1000 лева. Алтернативно се настоява за
налагане на административно наказание по УБДХ.
Срещу прокурорския протест са подадени
писмени възражения от адв. Б.Г. – служебен защитник на обвиняемия С.. В
последните лаконично са развити съображения, че атакуваното решение е
постановени при спазване на съдопроизводствените правила и при изяснена
фактическа обстановка. В допълнение е посочено, че интензитета и степента на
обществената опасност на деянието не оправдават реализирането на
административно-наказателната отговорност. Финално се моли за потвърждаване на
решението.
С определение в разпоредително заседание
№ 4279 от 05.10.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага повторен разпит на
обвиняемия и свидетели, както и изслушването на експертизи.
В публичното съдебно заседание, проведено
на 21.05.2019 г., е установено, че по отношение на обвиняемия М.С. са налице
предпоставките на чл.269, ал.3, т.2 НПК за провеждане на задочно наказателно
производство.
В съдените прения представителят на СГП
поддържа
подадения протест по изложените в същия мотиви, като моли за постановяване на
ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Пред въззивния съд новият служебен
защитник на обвиняемия - адв. А.Т., пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Релевирани са доводи, че първостепенният съд е
обсъдил всички доказателства по делото, като обосновано е приел, че деянието не
представлява непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред и
изразяващо явно неуважение към обществото.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращите го документи, изложените в тях доводи
и протестираното решение, като съобрази становищата на страните в съдебно
заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите
си по чл.314 и сл. от НПК констатира, че са налице основания за отмяната му и
постановяване на ново, осъдително решение по отношение на повдигнатото спрямо
обвиняемия С. обвинение. Аргументите на съда за това са следните:
I.
ПО ФАКТИТЕ
СГС намира, че първостепенният съд е
провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е приобщил всички писмени
доказателства събрани на досъдебната фаза, които допринасят за пълноценното
изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от доказателствените материали, обсъдени в мотивите му. Настоящият
състав, единствено не споделя приетото от СРС, че по време на деянието в
процесното ателие се обучавали деца, т.к от свидетелските показания става ясно,
че в инкриминирания час на урок по рисуване била само дъщерята на свидетеля Х.С.–
Г.С.. Въззивният съд, след внимателен и задълбочен анализ на доказателствата и
доказателствените средства по делото намира, че фактическата обстановка следва
да бъде изменена само в тази й част по следния начин:
Обвиняемият М.Д.С. е роден на *** г. в
гр. Струмица, Република Македония, македонец с македонско гражданство, със
статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБ, със средно образование, неженен,
неосъждан, работил като „монтажник” в „ДИАНИД” ЕООД, с постоянен адрес *** и
настоящ адрес ***, с ЕГН: ********** и личен №*********.
На 31.01.2015 г. обвиняемият М.С. ***,
където употребил алкохолни напитки.
На същата дата 31.01.2015 г. свидетелите
Д.Й.и В.Д.- полицейски служители при СДВР, били назначени на смяна като
автопатрул (АП) 74 за времето от 13:00 ч. до 19:00 ч.
В същия ден на адрес в гр. София, ул. „*********
се провеждали курсове по рисуване за деца в художествено ателие „Нарисувай си
сам”. Около 16:30 часа свидетелят Х.С.завел дъщеря си Г.С. в художественото
ателие „Нарисувай си сам”, тъй като последната посещавала тези курсове.
Курсовете се водели от свидетелката Ю.С.В., която била на длъжност
„художник-аниматор” във въпросното ателие.
На 31.01.2015 г. по време на урокът по
рисуване обвиняемият М.С. влязъл в художествено ателие „Нарисувай си сам”, след
което седнал на стол. Свидетелят Х.С.забелязал, че обв. С. е във видимо
нетрезво състояние и го помолил да напусне ателието, тъй като няма работа в
него. Обвиняемият първоначално отказал да напусне художественото ателие, но
свидетелятС.го убедил, извел го от там, като го подкрепял под ръка, защото
обвиняемият бил нестабилен, след което свидетелятС.се върнал в ателието и
заключил входната му врата.
Не след дълго обвиняемият М.С. се върнал
пред художественото ателие и се опитал отново да влезе вътре, но не успял,
защото вратата била заключена. След това обвиняемият М.С. взел тухла и я хвърлил
по посока на входната врата на ателието, която била стъклена. Вследствие на
това стъклото на входната врата на художественото ателие „Нарисувай си сам” се
счупила, а тухлата влязла в самото ателие и паднала на пода. Детето, което било
на урока по рисуване – Г.С. се изплашило и започнало да крещи и плаче. След
това свидетелятС.се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента.
На местопроизшествието пристигнали
свидетелите Д.Й.и В.Д. (полицейски служители), на които свидетелите В. иС.обяснили
какво се е случило и дали описание на обвиняемото лице. Свидетелката В. се
обадила и на свидетеля С.П.- управител на ателието, за да го уведоми за
случилото се, а когато последния пристигнал, на мястото на инцидента вече били
дошли двамата полицейски служители.
Полицаите тръгнали да търсят обвиняемия
и на разстояние от 200 м. от художественото ателие го открили във видимо
нетрезво състояние. След това обв. С. бил задържан по реда на ЗМВР и бил
отведен в художественото ателие, където свид.С.и свид. В. потвърдили, че именно
обвиняемият е хвърлил тухлата, счупила стъклото на входната врата на ателието.
По случая започнало разследване в 01
РПУ-СДВР, в хода на което били разпитани свидетели, били събрани писмени
доказателства и били назначени и изготвени експертизи.
Била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ), като от заключението на в. л. Е.С.се установява,
че обвиняемият М.С. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
от него и да ръководи постъпките си, като се е намирал в обикновено алкохолно
опиване - средна степен (вж. л.27-33 от досъд. произв.).
От заключението на в. л. Е.М.по приетата
и изготвена в предходната фаза съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) се
установява, че причинената щета от обвиняемия С. към датата на извършване на
деянието (31.01.2015 г.) възлиза на 22.00 (двадесет и два) лева.
С протокол за доброволно предаване свидетелят
С.П.предоставил фактура № ********** от дата 24.03.2015 г., с която
удостоверил, че ремонтът на счупената врата на ателието „Нарисувай си сам” е на
стойност 80.00 (осемдесет) лева.
Обвиняемият С. също с протокол за
доброволно предаване предоставил разписка, от която е видно, че свид. С.П.е
получил обратно въпросната сума от него.
II ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали,
а именно:
Гласните доказателствени средства -
обясненията на обвиняемия М.С. (л.14 от ДП и л.29 от СП); показанията на
свидетеля С.М.П.(л.15-16, 25 от ДП и л.35 от СП); показанията на Х.С..(л. 17-18
от ДП и л.35-36 от СП); показанията на свидетелката Ю.С.В. (л. 19-20 от ДП) и
показанията на свидетелите Д.С.Й.(л.21-22 от ДП) и В.Иванов Д. (л.23-24 от ДП).
Писмените доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.10-11 от ДП), протокол за
доброволно предаване (л.40 от ДП), фактура за ремонт на стъклото (л.41 от ДП),
протокол за доброволно предаване (л.42 от ДП); справки от ГД „ИН”-МП (л.9, 86,
88 от СП); справка за съдимост на обв. С. (л.10-11, 83-84 от СП), справка от
Дирекция „Миграция”-МВР (л.65, 96-100 от СП), справка от НСлСл (л.87 от СП),
справка от НАП (л.90 от СП), справка от Сектор „БДС” - СДВР (л.91 от СП),
справка от ОС „ИН” - гр. София (л.93 от СП), справка от ГД„ГП”-МВР (л.94-95 от
СП); заключението на СПЕ (л.27-33 от ДП); заключението на СОЕ (л.36-37 от ДП),
както и от прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При направения самостоятелен анализ на събрания
доказателствен материал, настоящата инстанция счита, че предходният съд
обосновано е кредитирал всички гласни доказателствени средства, в тази връзка и
обясненията на обвиняемия, но интерпретацията им е обобщена и лаконична, поради
което въззивният съд намира, че следва самостоятелно и по-задълбочено да
прецени доказателствената стойност на всички източници.
СГС след внимателен и критичен преглед на обективните находки по делото,
стига до извода, че постановената присъда е базирана на неголям обем от гласни
доказателствени средства, които условно могат да бъдат обособени в няколко
групи с цел по-детайлно обсъждане. Едната група са показанията на
свидетелите Ю.В. и Х.С., които са очевидци на извършеното деяние, а другата
група са показанията на полицейските служители Д.Й.и В.Д., както и на
управителя на художественото ателие С.П., които постфактум са разбрали за
случилото се. Частично изолирани от останалите гласни източници се явяват
обясненията на обвиняемия С., като същите предвид характера им на пряко и
първично доказателствено средство, имат основно значение за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване. Същевременно, следва да се съобрази и
че в качеството му на основна страна в процеса е възможна негова заинтересованост
от изхода на производството.
Значително подробни и спомагащи за
внасяне яснота по спорните факти, съдът намира показанията на свидетелите В. и С.,
т.к същите дават данни за хронологията на събитията, довели до счупването на
стъклената врата. Техните разкази са еднопосочни и последователни досежно
обстоятелствата, че обвиняемият във видимо пияно състояние е влязъл в ателието
и е седнал на стол, след което свидетелятС.любезно му обяснил, че няма работа
там и внимателно го извел навън. Не се констатират и разминавания относно
повторния опит на С. да проникне в процесното ателие, въпреки заключената
врата. Безпротиворечиво двамата очевидци описват, че обвиняемият е замахнал с
тухла по стъклената врата, която е влетяла в ателието и е счупила последната.
Настоящият състав дава пълна вяра на изложеното от тези свидетели, т.к показанията
им кореспондират с отразеното в протокола за оглед от разследващия при 01
РУ-СДВР орган, че „по стъклото на входната врата на разстояние 155 см. от
земята се намери отвор с диаметър около 35 см…. и множество парчета от стъкла,
а на 3 м. навътре леко вдясно по диагонал от вратата на пода се намери единична
тухла, червена на цвят с размери 25 см х 10 см“. Не следва да се възприема с
доверие тази част от изявленията на свидетелката В., в която декларира, че през
инкриминирания период в ателието се обучавали деца, които уплашени от
действията на обвиняемия започнали да „плачат и крещят“, т.к показанията на
свидетеляС.опровергават тези твърдения и потвърждават, че в момента на деянието
в ателието се е обучавала само неговата дъщеря. Тази инстанция намира за
значими показанията на свидетеля С., т.к са преки, непосредствени и напълно
незаинтересовани, именно поради което и изключително важни за процеса.
Въззивният съд кредитира като достоверни
и житейски логични сведенията на полицейските служители Й. и Д., които
непосредствено след разказа и описанието на очевидците тръгнали в дадената им
посока и на 200 метра от мястото на деянието се натъкнали на обвиняемия С.,
който след задържането му бил заведен пред ателието, където свидетелите В. иС.потвърдили,
че това е лицето счупило вратата. Показанията на полицаите се подкрепят и от останалите
гласни източници, включае тези на свидетеля П., които макар и с косвено
значение по отношение на предмета на доказване са пряко доказателство касателно
осъществената от патрула идентификация на обвиняемия и пияното му състояние.
Следва да се посочи, че показанията на св.П.
корелират с една част от писмените доказателства – протоколи за доброволно
предаване от 25.03.2015 г. и 12.06.2015 г. Посочените два процесуални документа
на първо място удостоверяват факта на предаване на описаните в тях книжа –
техния брой, съдържание и на второ - те установяват връзката на последните с
лицата, които са ги предали. Уместно е да се отбележи, че доброволното
предаване не е посочено изрично в чл. 136 от НПК като способ за доказване в
наказателното производство, така, както разпита, огледа, претърсването,
изземването и др. В практиката обаче не съществува спор, че то е един от
възможните начини за приобщаването на веществени доказателства, като не е
задължително то /приобщаването/ да се осъществи единствено чрез извършване на
претърсване и изземване. Протоколите за доброволно предаване са годни да
послужат за установяване на описаните в тях обстоятелства и за това, защото не
е нарушен реда за съставянето им. С основание двата документа трябва да се
ценят съвкупно с останалите доказателствени материали, т.к по отношение на
съдържащите се в тях фактически констатации е направено необходимото за
проверка на достоверността им чрез разпита на свидетеля П..
Настоящият състав не остана встрани и от
пестеливите обяснения на обвиняемия С., според които същият няма спомени за
деянието, а единствено за „жестокото“ си напиване в кръчма, находяща се в кв.
Слатина и последващото му събуждане в районното управление. В съответствие с
процесуалните норми този подсъдим е дал обяснения, в които прозира двояката им
правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на
такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази
насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на
общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване на
дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Този съд е на мнение, че
съжденията на обвиняемия не са лишени от разум и резон, а са в унисон с показанията
на всички свидетели, които са възприели пияното му състояние. Изложеното от С.
не следва непременно да бъде отричано, още повече че версията му намира опора и
в изготвеното по делото психиатрично изследване, в констативно-съобразителната
част на което се сочи, че липсата на спомени е възможна, „т.к при алкохолното
опиване, отделни моменти от опиването, обикновено свързани с неприятни за
личността обстоятелства, могат да изпаднат от паметта“. Допълнено е, че „това
от една страна може да се дължи на токсично въздействие на алкохола върху
централната нервна система, а от друга на съзнателно или несъзнателно
изтласкване на неприятните моменти извън полето на ясното съзнание“. Вещото
лице в съдебно заседание
категорично
е поддържало заключението си, като повторно е разяснило, че такива липси на
спомени могат да се появят и при обикновеното алкохолно опиване, а не само при
патологичното.
Както е посочил първостепенният съд, от
доказателствената маса не се наблюдават значими противоречия, както по отношение
на мястото и времето на извършване на деянието, така и по отношение авторството
на процесния случай.
Като способстващи да допринесат за
изясняване на обективната истина предния съд правилно е преценил и приобщил
приложените по делото писмени доказателства в рамките на досъдебното
разследване - протокол
за оглед на местопроизшествие (л.10-11 от ДП), протокол за доброволно предаване
(л.40 от ДП), фактура за ремонт на стъклото (л.41 от ДП), протокол за
доброволно предаване (л.42 от ДП); справки от ГД „ИН”-МП (л.9, 86, 88 от СП);
справка за съдимост на обв. С. (л.10-11, 83-84 от СП), справка от Дирекция
„Миграция”-МВР (л.65, 96-100 от СП), справка от НСлСл (л.87 от СП), справка от
НАП (л.90 от СП), справка от Сектор „БДС” - СДВР (л.91 от СП), справка от ОС
„ИН” - гр. София (л.93 от СП), справка от ГД„ГП”-МВР (л.94-95 от СП).
Извън изчерпателно изброените по-горе
писмени доказателства и доказателствени средства, въззивната инстанция изключи
от доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които
счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в
този смисъл неотносими.
СГС се солидаризира и с кредитирането на
заключението на назначената в досъдебното производство СПЕ, дала обосновано
становище, че към момента на извършване на деянието обвиняемият е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Настоящият състав приема за обективно и
компетентно и заключението на извършената в досъдебното производство съдебнооценителна
експертиза, според което причинената щета към датата на извършване на деянието
е в размер на 22 /двадесет и два/ лева.
СГС кредитира заключенията на
експертизите, като пълни, достоверни и изготвени от лица с нужните специални
знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.
Заключенията са били уместно възприети и от СРС при формирането на фактическите
и правни изводи по делото.
Констатация за чистото съдебно минало на
обвиняемия С., районният съд правилно е направил въз основа на приложената и
приета по делото като писмено доказателство справка съдимост.
III ПО ПРАВОТО
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция е на становище, че СРС е направил погрешни
правни изводи и намира, че обвиняемият С. от обективна и субективна страна е
осъществил вмененото му престъпление по чл.325, ал.1 НК, като аргументите за
това са следните:
Непосредствен обект на това престъпление
са обществените отношения основани на нравствеността и определящи поведението
на хората в процеса на обществения живот.
От обективна страна изпълнителното
деяние може да бъде извършено само чрез непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в Постановление № 2 от 29.06.1974 г. по н.д.
№ 4/74г., Пленум на ВС, т. 2 „непристойни действия“ са онези, които са
неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и
други прояви скандализиращи обществото. Под „грубо нарушение“ ВС разбира
действия, чрез които се изразява брутална демонстрация против обществения ред и
се нарушават важни държавни, обществени, лични интереси или съществено се
засягат нормите на нравствеността. „Явно неуважение“ към обществото има, когато
деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към
личността. Престъплението е налице, когато посочените признаци са осъществени
кумулативно.
Субект на престъплението може да бъде
всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна е необходимо деецът
да съзнава всички признаци на състава, като поначало престъплението се
осъществява с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Редом с тази дефиниция следва да се
извърши съпоставка и с определението дадено в УБДХ, за да се установи дали
коментираната проява попада в някоя от описаните закононарушения или
незначителността й обуславя неподвеждането под наказателна и административна
отговорност.
Все в коментирания аспект, според чл.1,
ал.2 от УБДХ, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на
ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора,
в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или
на обществеността, или в скарване, сбиване, или други подобни действия, с които
се нарушават общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска
обществена опасност не представлява престъпление по смисъл на НК.
Важни указания спомагащи за
разграничаване на дребното хулиганство от престъплението са имплементирани
отново в горецитираното постановление, което поради задължителния си характер е
недопустимо да не бъде възприето и в настоящия казус. В последното изрично е
посочено, че хулиганските действия, които обосновано следва се квалифицират по
чл.325, ал.1 НК може да са свързани с повреда и унищожаване на държавно,
обществено или лично имущество, чрез счупване на прозорци или витрини.
Върховните съдии не са пропуснали да отбележат още, че УБДХ е конкретизирал
макар и неизчерпателно проявите на дребно хулиганство в три групи.
При тези теоретични постановки СРС е
стигнал до ирационални заключения, че обвиняемият С. не е осъществил
повдигнатото му обвинение. Гореописаните действия, според въззивния съд обаче
представляват престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, т.к същите са укорими,
морално и обществено неприемливи. Неправилно контролираният съд е стигнал до
своите правни изводи, че хвърлянето на тухла по вратата на художествено ателие
и счупването стъклото й, докато вътре има хора и под влиянието на алкохол не са
непристойни действия, нарушаващи обществения ред, които се отличават с висока
степен на обществена опасност и които не са били с голям интензитет и
продължителност във времето. Агресивното поведение на подсъдимия е било
безпричинно, непредизвикано, непровокирано и немотивирано от никого. Действията
му сочат на незачитане на установения правопорядък, на нормите на
нравствеността и морала. Въззивният съдебен състав застъпва позицията, че с
оглед спецификата на случая, се касае именно до обществено опасно деяние, което
се субсумира по НК, а не по УБДХ. Както вече стана ясно задължителната и
константна съдебна практика денотационно приравнява простото унищожаване на
лично имущество, чрез счупване на прозорци и витрини на хулиганско действие от
престъпно естество, а процесният случай е значително по-утежнен поради факта,
че непристойното действие е било насочено към място и по време, в което
обичайно се обучават деца. Макар за съставомерността на престъплението по чл.
325 от НК да не се изисква публичността да е елемент от състава на
престъплението, то следва да се отбележи, че същото е извършено на публично
място, пред свидетелитеС.и В., които заявяват и подчертават, че са били заедно
с дъщерята на първия, която силно се е изплашила и сериозно се е разстроила от
случилото се. Също така следва да се отбележи, че за съставомерността на
престъплението по чл.325 от НК, водещ критерий е насочеността на действието,
т.е. дали същото засяга грубо реда и общественото спокойствие, като съдебния
състав счита, че засягането на обществените отношения в конкретния казус е в
такава степен, каквато изисква законодателят по НК.
На следващо място, въззивният съд не се
разграничава и от приетото по делото СПЕ заключение, според което подсъдимият
се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен, което
именно състояние е отслабило неговите задръжки и възприятия във волеви аспект и
което е довело до улесняване в извършването на деянието. Само по себе си
явяването в пияно състояние на публично място например не представлява
хулиганство. Това, което превръща в хулиганство нарушаването на правилата на
обществото, е психичното отношение на дееца към извършеното: неговото съзнание,
че със своето поведение той подчертава неуважението си към към обществения ред,
т.е. преследва именно тази цел и извършва непристойни постъпки, които не могат
да се обяснят с други някакви конкретни мотиви. Възможно е в някои случаи
хулиганство да се извърши и при евентуален умисъл, когато деецът, преследвайки
друга конкретна цел, допуска това да стане в обстановка и по начин, при които
демонстрира едновременно и своето неуважение към обществото, предизвикателното
си отношение към обществения ред и морала (в този смисъл: решение № 302 от
4.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1527/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията
Севдалин Мавров).
Предвид гореизложеното, контролиращият
съд, е на мнение, че в случая, естеството, съдържанието, времето, мястото и
начина на действията на обвиняемия С. не припокриват състава на административно
нарушение по чл. 1, ал. 2 УБДХ. Агресивното му поведение е израз на незачитане
на общоприетите норми на поведение и на обществения ред и спокойствие и не се
касае до по-ниска степен на обществена опасност на деянието му, което да изключи разпоредбата на чл.325 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл-обвиняемият е съзнавал, че няма право и
не трябва, да чупи имуществото на свидетеля П., както и че с действията си
застрашава телесния интегритет на хората, намиращи се в помещението и въпреки
това го е сторил, при това на обществено място.
Основателни са оплакванията на
протестиращия прокурор, т.к атакуваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон при превратно тълкуване на признаците на деянието по чл.325,
ал.1 НК. Недоумение будят у този съд мотивите на районния състав, досежно
опровергаването на действието като непристойно, базирайки се на обстоятелства
постфактум, като ниска стойност на материалната щета и възстановяването й, а не
на характера и естеството на самата проява. Бруталната демонстрация и грубото
отношение са отхвърлени единствено въз основа на това, че мятането на тухлата
не е било насочено срещу вещ публична собственост. Изначало са изоставени
разбиранията, че такова деяние може да засегне и лични интереси и безотговорно
е пренебрегнат фактът, че обвиняемият е поставил в опасност живота и здравето
на повече от едно лице. Долният съд е извършил недопустимо разширяване на
състава по чл.325, ал.1 НК, като е подминал императивните постулати на
съдебната практика и е заключил, че липсва престъпление, т.к държавният
обвинител не е инкриминирал допълнителни действия от сорта на сбиване със
свидетелите и съпротива спрямо полицаите. Най-изумителна обаче е аргументацията
касателно втория признак на деянието. Председателят споделя виждането си, че
поведението на обвиняемият е било насочено срещу конкретна вещ и не е нарушило
установените в обществото правила. Този интересен прийом, Градски съд намира за
лишен от логика и разум, т.к с хвърлянето на тухлата и повреждането на вещта се
накърнява в известна степен правото на собственост и се застрашават животът и
здравето на лицата. Показанията на свидетелите бяха категорични, че
единствената причина, поради която не са
пострадали е била тази, че са се намирали на по-голямо разстояние от вратата.
Обобщавайки всичко гореизложено,
въззивният съдебен състав в рамките на правомощията си, намира за акуратно да
отмени постановеното от СРС оправдателно решение и да признае обвиняемия М.С.
за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 НК.
IV ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.325, ал.1 НК
законодателят е предвидил в условията на алтернативност две санкции – първата е
в относително определен размер – „лишаване от свобода“ до две години, а втората
е „пробация“, кумулативно към тях е предписано
и „общественото порицание“.
При провеждането на дейността по
справедливо отмерване на следващото се на обвиняемия С. наказание се
установява, че са налице предпоставките за приложение на института „Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ по реда на
чл.78а, ал.1 НК. За престъплението по чл.325, ал. 1 НК се предвижда по-леко от
три години наказание „лишаване от свобода“, обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна
отговорност по чл.78а НК, като причинените от престъпното деяние имуществени
вреди са възстановени. Не
са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да бъде приложена разпоредбата на
чл.78а от НК е необходимо да са налице кумулативно предвидените в ал.1
положителни предпоставки и да липсват отрицателните такива визирани в ал.7 на
същата норма. Освобождаването от наказателна отговорност представлява
осъществяване при условията и по реда, предвидени в закона, на пълен или
частичен отказ от страна на държавата, чрез налагане на наказание да постигне
определени обществени цели и да порицае дееца за извършено от него
престъпление, като я замени с друг вид отговорност или възпитателни мерки.
Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги,
когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без
да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат целите
на наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца /Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на Върховен касационен
съд, ОСНК/.
При индивидуализацията на наказанието за
престъплението СГС съобрази, че като смекчаващи факти не следва да се третират липсата
на предишни осъждания за престъпления от общ характер и на наложени наказания
по реда на раздел |IV от НК, както и
възстановяването на имуществените вреди, т.к същите са отчетени от законодателя
като предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, поради което не могат да бъдат едновременно и
смекчаващи обстоятелства при определяне на отговорността на дееца, тъй като
това би означавало едни и същи факти да бъдат взети предвид два пъти в полза на
извършителя, каквато не е целта на закона. В контекста на смекчаващите
отговорността обстоятелства, проследявайки линията на защита на С. и
показанията на свидетеля П. може да се сподели становището, че той е изразил
искрено съжаление и критично отношение към извършеното от него, като настоящия
съд обсъжда и трудовата му ангажираност към момента на деянието.
СГС отчита в тежест на дееца механизмът на деянието,
който се отличава с внезапност и импулсивност на предприетото поведение, с които
подсъдимият в по-висока степен е засегнал защитените със съответната норма
обществени отношения. Като отегчаваща отговорността за престъплението по
чл.325, ал.1 от НК съдът споделя и малолетната възраст на Г.С. в присъствието и
по посока на която С. е хвърлил тухлата, която не е възприета от законодателя
като обосноваваща квалифициран състав на престъплението. Типичната за възрастта
неустойчивост на психиката на детето, върху която предмета на посегателството е
оказал странично отражение, съществено повишава интензитета на проявата. Като
негативна данна за личността на привлеченото към отговорност лице следва да се
сподели и пияното му състояние, в което последният сам се е привел и дори
същият определя, като „жестоко“. Последното позволява да се коментира липсата
на целенасочност и предварителна планираност, проявена от обвиняемия. Укоримо и
негативно се явява и обстоятелството, че непристойната проява е извършена на
публично място, в присъствието на свидетели и в художествено ателие за обучение
на деца.
Така обсъдените дотук данни за
обвиняемия и извършеното от него недвусмислено свидетелстват за личност без устойчивост
на престъпните нагласи, като е налице инцидентност на поведението. Съдът обаче не
може да приеме, че процесната проява на обвиняемия е израз на недостатъчна
аналитична дейност и наивитет, тъй като по делото липсват доказателствени
данни, позволяващи извод в тази насока. Същевременно, възрастта на С. не може
да се определи като младежка, с присъщата й импулсивност и недооценъчност, т.к
същият е имал навършени 34 г. към инкриминираната дата. В резюме се налага
впечатление за обществено опасна проява, чийто отключващ фактор се явява
алкохолът.
Санкционната норма на чл.78а НК предвижда
административно наказание „глоба“ от 1000 лв. до 5000 лв. При съвкупната
преценка на наличните, обуславящи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира, че за инкриминираното по делото престъпление следва да определи
наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства в
размер над минималния и близък до установения условно среден такъв, а именно „глоба“
в размер на 2 500 лева. Това наказание изцяло съответства на целите, визирани в
нормата на чл. 36 НК. С него в пълна степен ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху обвиняемия, като наред с това ще се
въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на
обществото. В същото време, ще се даде възможност на обвиняемия да се поправи и
превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание и би го
стимулирало за в бъдеще да се въздържа от извършване на подобни
противообществени прояви.
Същевременно в отговор на отправената от
прокурора алтернативна претенция за налагане на наказание по УБДХ въззивният
съд прие, че е извън неговата компетентност да санкционира обвиняемия за административното нарушение
дребно хулиганство. Това е така, тъй като събитието предхожда въведената
компетентност на съда със ЗИДНПК (ДВ, бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от
5.11.2017 г.) по чл. 301, ал. 4 НПК при решаване на въпроса по ал. 1, т. 2 -
съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация - съдът да се
произнася и дали извършеното деяние съставлява административно нарушение.
Създадената възможност засяга деяния, по които първоинстанционното съдебно
производство е проведено след 5.11.2017 г., тъй като съдоустройствените правила
и компетентността на съда следва да са ясни отнапред. Обсъждането на този
въпрос за първи път във въззивното производство, протекло след влизане на
измененията в сила, по реда на чл. 336, ал. 1, т. 4 НПК, би лишило обвиняемия
от една инстанция и пренебрегнало принципа на последователност и предвидимост,
което накърнява правната сигурност. От своя страна това би ограничило
съществено и правото му на защита, като обвиняемият би бил лишен от ясна
представа за какво точно правонарушение може да бъде осъден, включително и като
административно нарушение, в нарушение на стандартите на чл. 6, т. 3, б.
"а" и б. "б" от ЕКЗПЧОС на справедливия съдебен процес.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. по т. д. № 3 от 2015 г., ОСНК, ВКС, съдът няма компетентност след
приключване на наказателното производство да изпраща делото за административно
санкциониране за същото деяние, тъй като това би нарушило принципа ne bis in
idem.
V ПО РАЗНОСКИТЕ
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемия С. следва да бъдат поставени
извършените в наказателното производство разноски. В този ред на него се възлага
сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, съответстваща на разходите за извършени
на досъдебната фаза експертизи, която следва да се преведе по сметка на СДВР. В
полза и по сметка на СРС обвиняемият трябва да заплати направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 125.00 /сто двадесет и пет/ лева,
както й 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, въз основа на
изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски градски съд, НО, 6 въззивен
състав постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.