Решение по адм. дело №90/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от И. Д. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-4569-000005 от 10.01.2025 г., издадена от п. и. К. Н. П. - и. към ОД на МВР Русе, РУ Две могили, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС № *********.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че: изложената в оспорената заповед фактическа обстановка не съответства на действителната такава; резултатите от техническото средство, с което е установено наличие на у. в., е оспорено чрез даването на кръвна проба, поради което в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ЗППАМ; към датата на съставяне на оспорената ЗППАМ не са представени доказателства за резултатите от кръвната проба на оспорващия; при наличие на медицинско изследване за кръвна проба, какъвто е настоящият случай, законът е предвидил, че установените стойности от кръвната проба са определящи. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед Рег. № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, полицейските инспектори в РУ при ОД на МВР – Русе, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Видно от Удостоверение Рег. № 336р-5360 от 24.02.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, издателят на оспорената заповед – и. К. Н. П., е държавен служител в МВР, считано от 13.07.2023 г., на длъжност п. и. *** степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Две могили при ОД на МВР – Русе.

На 10.01.2025 г. на оспорващия И. е съставен от служител на РУ на МВР – Две могили, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1144396, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това че: на 10.01.2025 г. около 09:35 ч. в област Русе, община Две могили, на първокласен път I-5 в района на км 21.800, с посока на движение към гр. Русе, е управлявал лек автомобил с Рег. № [рег. номер], собственост на М. С. А. с [ЕГН], като е извършил следното нарушение: управлявал горепосоченото МПС след употреба на н. в. или техните а., установено с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARLJ-0038 със стикер за изправност до 02.2025 г., който в 09.47 ч. на 10.01.2025 г. отчел положителен резултат наличие на а.. На И. е бил издаден талон за изследване № 137015.

В административната преписка се съдържат Протокол за извършване на проверка за употреба на н. в. или техни а. от 10.01.2025 г. и Талон за изследване № 137015 от 10.01.2025 г., с посочени данни, идентични с отразеното в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, на 10.01.2025 г. от п. и. К. Н. П. - и. към ОД на МВР Русе, РУ Две могили, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 25-4569-000005. С нея на оспорващия И. Д. И. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС № *********. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че И. в качеството на водач на МПС е управлявал ППС след употреба на н. в. или техни а., с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

По делото са представени: Постановление за назначаване на експертиза от 13.01.2025 г. по бързо производство № 4569-БП-1/2025 г. по описа на РУ – Две могили; Писмо Рег. № УРИ 4569р-2886 от 08.04.2025 г. по описа на РУ – Две могили; Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.09.2025 г. на Районна прокуратура – Русе; Писмо Рег. № 456900-1153 от 10.09.2025 г. по описа на РУ – Две могили. От представените документи е видно, че: е било образувано досъдебно производство - пр. преписка № 311/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Русе /ДП № 4569- 1/2025 г. по описа на ОД на МВР – Русе/, за това, че на 10.01.2025 г. в землището на с. Иваново, област Русе, било управлявано моторно превозно средство – лек автомобил с Рег. № [рег. номер], след употреба на н. в. – а; В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и извършена химико-токсикологична експертиза от специалисти в НИК – София, с изготвено заключение, че в предоставените за изследване кръвна проба и урина, взети от лицето И. Д. И. с [ЕГН] на 10.01.2025 г., не е било установено наличие на у. и н. в.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 10.01.2025 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез изпращане по пощата на 15.01.2025 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от надлежна страна – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.

С нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е регламентирана забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да е управлявал МПС след употреба на н. в. или техни а.

По делото е установено, че оспорващият е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката, но липсват доказателства да е управлявал автомобила след употреба на н. в. или техни а.

Нарушението на водача следва да е констатирано с редовно съставен АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства.

Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.

В оспорената заповед изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на оспорващия е издаден талон за изследване с № 137015, приложен по делото. Установено е по делото, че от И. Д. И. са взети проби от кръв и урина на 10.01.2025 г., като от извършените изследвания на пробите не са установени н. в. или техни а. Следователно приетото за установено в заповедта, че оспорващият е управлявал лек автомобил след употреба на н. в. или техни а., е опровергано от извършената химико-токсикологична експертиза и води до обоснован краен извод за липса на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно: управление на МПС под въздействието на н. в. или техните а.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Русе, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 1010 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 1000 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Д. И. с [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4569-000005 от 10.01.2025 г., издадена от п. и. К. Н. П. - и. към ОД на МВР Русе, РУ Две могили, с която на И. Д. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС № *********.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Русе, да заплати на И. Д. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.