№ 620
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110167571 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл. 430 ТЗ за установяване съществуването на вземане спрямо ответника А. И.
А. за сумата от 5270,06 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит №: **********/06.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 1023,94 лева представляваща договорна лихва за
период от 15.08.2020 г. до 15.01.2022 г., сумата 1344,49 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 08.02.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 19.04.2022 г. по
ч.гр.д. № 9891/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит №: **********/06.07.2020 г., по силата на който на ответника е предоставена
сума в размер на 5270,06 лева срещу задължение да я върне, ведно с уговорена лихва
до 15.01.2022 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът А. И. А. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. В подаденото в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК
длъжникът А. И. А. сочи, че вземането е погасено по давност.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Срещу издадената заповед за изпълнение от 19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 9891/2022
г., СРС е постъпило в срок възражение от длъжника, а в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е
депозиран иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ в тежест на
ищеца е да докаже възникване на правоотношението по договор за банков кредит,
който договор е действителен, тъй като отговаря на императивните изисквания на
ЗПК, с твърдяното от ищеца съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва и наказателна
1
лихва; получаване на паричната сума от кредитополучателя; настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита/респ. надлежно обявяване на кредита
за предсрочно изискуем; непогасеният размер на възнаградителната лихва; забавата на
кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на
главница, както и размера на дължимата наказателна лихва. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга. По
възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже
изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в
тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото
Договор за потребителски кредит № ********** от 06.07.2020 г., че между /фирма/, от
една страна, и А. И. А., от друга, е сключен договор за кредит, по силата на който
банката се е задължила да предостави на ответницата кредит в общ размер от 5270,46
лв., включващ 4000 лв. главница, 179,82 лв. Застраховка "Bank пакет 3 сметка (bill)" и
525,09 лв. Застраховка " Bank пакет 3 кредит + сметка (bill)"и 564,55 лева – еднократна
такса за оценка на риска. Страните са постигнали съгласие, че еднократната такса за
оценка на риска е дължима в деня на подписване на договора, която такса е
финансирана от ищеца и се възстановява от ответницата с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7.2.2 от договора, в случаите когато
потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, частта от средствата по
кредита се превежда директно по банковата сметка на застрахователя, за което
потребителят дава изричното си съгласие.
Между страните е договорен годишен лихвен процент за ползване на кредита в
размер от 25 %, начисляван ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл. 9.4 от
договора, при просрочие потребителят дължи и лихва за забава в размер на законната
лихва , определена с ПМС. В договора е посочен годишен процент на разходите
по кредита, който страните са договорили в размер на 47,39 % (чл. 10).
Страните са договорили получения кредит от 5270,46 лева да бъде погасен на
равни 18 месечни вноски с падежи на всяко 15-то число от месеца - от 15.08.2020 г. до
15.12.2021 г., всяка в размер от 354,11 лв. и една последна вноска в размер от 354,13
лв., дължима на 15.01.2022 г., като общият договорен размер на сумата, която
ответницата е приела да върне на ищеца е била в размер от 6374 лв.
Установява се по делото от приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, че банката
е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя уговорения заем в
размер на сумата от 5270,46 лв. по предвидения в договора начин, съответно като е
платил дължимите от кредитополучателя премии на застрахователите: К.- общо
застраховане и К. –животозастраховане / при изслушване на вещото лице в открито
съдебно заседание от 12.12.2023 г./. С предоставяне на сумата по кредита в тежест на
кредитополучателя е възникнало задължението да върне отпуснатата му в заем сума
главница, както и да заплати уговорената между страните възнаградителна лихва
съгласно установения погасителния план по договора.
По делото се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
че след усвояване на заема кредитополучателят е извършил две плащания по кредита
на 01.06.2021 г. и на 01.07.2021 г. в общ размер на 80 лева, които са отнесени за
погасяване на възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Когато предмет на делото са правоотношения,
произтичащи от правна сделка /иск за собственост, иск за изпълнение по чл.79 ЗЗД и
2
др./, ответникът може да противопостави правоизключващи възражения, основани на
нищожността на сделката или на отделни части от нея. Но и при липса на такива
възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици. /съгласно
мотивната част на ТР от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
По отношение на клаузата за включване в задълженията на заемополучателя и на
еднократна такса за оценка на риска в размер на 564,50 лв. и при преценка на същата с
оглед на чл. 10а ЗПК, който е приложим намира, че същата е нищожна. Съгласно чл.
10а, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването
на оценката на риска предхожда сключването на договора, както и с оглед на чл. 16,
ал. 1 ЗПК, който предвижда, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът
оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация,
включително и такава представена от потребителя или в действителност се касае за
осъществяване на същинска и присъща на банката дейност, за да вземе решение и да
даде съгласие за отпускане на заема, не се касае за извършване на услуга, още повече,
че не е ясно посочено еднократната такса за оценка на риска как е определена и за
какво точно действие се дължи / чл. 10а, ал. 4 ЗПК /. Поради което доколкото оценката
на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването
на кредита във връзка с което обаче с оглед на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е предвидена забрана
за кредитора да не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
По отношение на клаузите, предвиждащи застрахователни премии в общ размер
на 705,41 лева:
Съгласно клаузата на чл. 7.1 от договора, в общият размер на кредита са
включени застрахователни премии в общ размер на 705,41 лева, състоящи се от два
вида застраховки: 179,82 лв. - " Bank пакет 3 сметка (bill)" и 525,09 лв. - Застраховка "
Bank пакет 3 кредит + сметка (bill)". По делото е приложена декларация за определяне
на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на кредита“ и Защита на сметките“ от А. А. и
сертификат от 06.07.2020 г. за застраховано лице А. А. по застрахователна програма
„Защита на сметките“ и „Защита на кредита“, със срок на застраховката, равен на срока
на договора за потребителски кредит. Като дължима сума по застрахователна програма
„защита на кредита“, застрахованото лице заплаща еднократно при отпускане на
кредита в размер на 0,730 % от размера на ПРК, умножен по продължителността на
кредита в месеци, т.е. 13,14 % от кредита, а по застрахователна програма „Защита на
сметките“ застрахователна премия в размер на 9,99 лева месечно, с включен данък 0,08
лева. Премията се заплаща еднократно при отпускане на кредита, като месечният и
размер се умножава по продължителността на кредита в месеци, т.е. 178,20 лева, т.е.
4,45 % от кредита. Общият размерна застрахователните премии по двете застраховки
формира 17,59 % от главницата по договора за кредит, а заедно с таксата за оценка на
риска, която самостоятелно е 14,11 % от кредита формират 31,70 % от договорения
размер на главницата /4000 лева/.
Съдът, като взе предвид горното, намира, че клаузата, предвиждаща заплащане
на застрахователни премии за застраховки в общ размер на 705,41 лева, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, предвид и размера на кредита и тази по сключените застраховки. Освен
това, чрез уговорката, че сключването на застраховката не е задължително условие за
3
отпускане на кредита, а всъщност видно от съдържанието на договора същата се явява
условие за сключването му, както и чрез уговорката дължимото възнаграждение за
застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с
погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна, поради което и клаузите, предвиждащи заплащане на
застрахователни премии в общ размер на 705,41 лева следва да се приеме за такава.
Нещо повече, даване на съгласие от страна на клиента за сключване на
застраховката не променя неравноправния характер на уговорката по същество. Няма
данни длъжникът да е могъл да влияе на съдържанието им, тъй като те са били
иманентно свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбите на чл.
146, ал. 1 и 2 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. По делото
не се доказва клаузите да са индивидуално уговорени, поради което са нищожни като
неравноправни на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 146 ЗЗП.
В този смисъл клаузите за застраховки и такса „оценка на риска“ са нищожни и
не следва да се дължат от потребителя. Националната юрисдикция е длъжна да остави
без приложение неравноправните клаузи от договора за потребителски кредит. /
Определение по дело С-379/21 на СЕС/. Предвид горното настоящият състав на съда
приема, че задължението за главница по договора за кредит е за сума от 4000 лв. без в
нея да е включена 179,82 лв. застрахователна премия "Bank пакет 3 сметка (bill)" и
525,09 лв. застрахователна премия " Bank пакет 3 кредит + сметка (bill)"и 564,55 лева –
еднократна такса за оценка на риска.
Относно възнаградителната лихва:
Съгласно договора за кредит е уговорен размер на възнаградителната лихва 25
%. Съгласно погасителен план /чл. 11.2 от договора/ при главница от 5270,06 лева се
дължи възнаградителна лихва в размер на 1103,94 лева. Видно от чл. 11.2 вр. чл. 7.1 от
договора, таксата и застраховките са включени в главницата и в месечните вноски за
погасяване и също са били олихвявани. Върху неравноправните клаузи не се дължат
лихви, доколкото същите са акцесорни такива. След математическо изчисление,
дължимата възнаградителна лихва за процесния период върху признатия от съда
размер на главницата /4000 лева/ е в размер на 838 лева, а след отчитане на
извършеното погашение в размер на 80 лева /съгл. ССчЕ/, то непогасеният размер на
възнаградителната лихва е 758 лева.
По претенцията за лихва за забава:
Съгласно чл. 9.4 от договора, при просрочие потребителят дължи и лихва за
забава в размер на законната лихва, определена с ПМС, а съгласно чл. 9.1, лихвеният
процент е 25 %. Видно от ССчЕ, Банката е начислила законната лихва / 35 % / върху
просрочената главница в общ размер на 1344,46 лева. Настоящият състав констатира
нищожност на клаузата за наказателна лихва /предвиждаща наказателна надбавка 10
пункта над лихвения процент от 25 %/ поради противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК , когато
потребител забави дължимите от него плащания, обезщетението за забава не може да
надвишава размера на законната лихва. Размерът на законната лихва е основният
лихвен процент на Българската народна банка за периода на забава, увеличен с 10
пункта на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД и Постановление № 426 на Министерския
съвет от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне на размера на законната
лихва по просрочени парични задължения. В процесния период, основният лихвен
4
процент съгласно справка на сайта на БНБ е в размер на 0,00. Ето защо в разглеждания
случай, наказателната лихва следва да бъде прилагана в предвидения в закона размер /
чл. 33, ал. 2 ЗПК/ върху главницата в размер на 4000 лева, без зачитане на
неравноправните клаузи. След математическо изчисление, дължимата наказателна
лихва в процесния период в размер на 10 % е 291,48 лева. Горното обуславя извод за
основателност на исковата претенция за наказателната лихва за процесния период в
размер от 291,48 лева.
Релевираното възражение за настъпила давност по отношение на процесните
вземания е неоснователно. Към вземанията по процесния договор се прилага общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, каквато е погасителната давност за главница по
договор за банков кредит. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е депозирано в съда на 24.02.2022 г., към който
момент се смята предявен иска за съществуване на вземането съгл. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Договорът за кредит е сключен на 06.07.2020 г., т.е. петгодишен срок не е изтекъл дори
към по-ранния момент на сключване на договора, а на по- силно основание такъв не би
могъл да изтече и към по- късния последващ момент на изискуемост на процесните
вземания. Ето защо, процесните вземания не са погасени по давност.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното
производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и следва да се
постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство/
съобразно изхода на спора, а именно 167,76 лв. – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 457,32 лева – за държавна такса,
депозит ССчЕ. По направеното от адв. И. искане за присъждане на адвокатски хонорар
за исковото производство в размер на 1276,80 лева, съдът констатира, че по делото,
адвокатът е представил фактура, издадена на /фирма/ от адв. Б., както и потвърждение
за получен превод в размер на 1276,80 лв. от /фирма/ в полза на адв. Б.. Съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК, само заплатените от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част. Със
задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга
се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От
граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само
заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал.
1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в
хипотеза на уважен неин иск. В конкретния случай не е представен нито договор за
правна защита между /фирма/ и адв. И. за уговорено възнаграждение за защита в
производството, нито доказателства, че такова е заплатено /фактурата и платежно
нареждане са с посочен получател/наредител /фирма//.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца /фирма/, ЕИК
********* искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 430 ТЗ срещу А. И.
5
А., ЕГН **********, че А. И. А., ЕГН ********** дължи на /фирма/, ЕИК *********
сумата от 4 000,00 лева (четири хиляди лева), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №: **********/06.07.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 24.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 758,00 лева
(седемстотин петдесет и осем лева), представляваща договорна лихва за период от
15.08.2020 г. до 15.01.2022 г., сумата в размер на 291,48 лева (двеста деветдесет и един
лев и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до
08.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК от 19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 9891/2022 г. по описа на СРС, 166 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 4 000,00 лева до пълния предявен
размер от 5270,06 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№: **********/06.07.2020г., иска за договорна лихва за период от 15.08.2020 г. до
15.01.2022 г. за разликата над 758 лева до пълния предявен размер от 1023,94 лева,
както и иска за мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 08.02.2022 г. за разликата
над 291,48 лева (двеста деветдесет и един лев и 48 стотинки) до пълния предявен
размер от 1344,49 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК *********
сумата от 167,76 лева ( сто шестдесет и седем лева и 76 стотинки) – за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 457,32 лева
(четиристотин петдесет и седем лева и 32 стотинки) – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6