РЕШЕНИЕ
гр.София, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
В.Костадинов
при секретаря В.Илиева в
присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладва-ното от
съдията в.гр.дело N: 11 756 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
пред-вид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 52 828, постановено на
06.03.2017 г. по гр.д.№ 44 803/2015 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, С.О.е
осъдена да заплати на И.В.Я. на основание чл.49 ЗЗД сумата 3 600,00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
причинени от разкъсно-контузна рана на лицето в областта на дясната вежда,
силен емоционален дискомфорт, лишаване от социален живот, намаляване на
трудоспособността й и физическите й възможности, настъпили вследствие на
падането й на 16.04.2015 г. около 20,30 часа на ул.”Аксаков” в гр.София пред
сграда с № 7 „Б”, поради стъпване в неравна част от пътното платно – дупка,
което обезщетение е дължимо от ответника в качеството му на юридическо лице,
задължено да поддържа пътя, възлагайки тази дейност на свои служители или на
други лица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2015
г. до окончателното заплащане на задължението, като за разликата над сумата от 3
600,00 лева до пълния предявен размер от 5 000,00 лева, ведно със законната
лихва от 16.04.2015 г. до окончателното й заплащане, искът е отхвърлен, като
неоснователен.
Със същия съдебен акт ответникът С.О.е
осъден е осъден да заплати на ищцата И.В.Я. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
540,00 лева – разноски по делото /144,00 лева – държавна такса и 396,00 лева –
възнаграждения за вещи лица/, а ищцата е осъдена да заплати на С.О.сумата 28,00
лева – юрискон-султско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8
от ГПК.
Така постановеното съдебно решение
в частта, с която искът по чл.49 ЗЗД е уважен, е обжалвано от ответника С.О./СО/,
гр.София. Във въззивна жалба се поддър-жа, че решението в атакуваната част е неправилно,
поради противоречие с материалния закон, неправилна преценка на събрания по
делото доказателствен материал и необоснова-ност. В жалбата се инвокирани доводи,
че от представените доказателства не се доказва наличието на отговорност на СО,
тъй като не са доказани по несъмнен начин елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане; че доказателствата не установяват по ни-какъв начин и
не доказват, че причина за падане на ищцата е падане в дупка на пътното платно,
не доказват механизма на възникване на инцидента. Сочи се, че неправилно СРС е
кредитирал изцяло свидетелските показания в частта, в която се преразказват
възприятията на ищцата, както и че този съд е обосновал неправилни изводи на
базата на изготвените СМЕ и СТЕ, съотв. че в случая инцидентът може да бъде
причинен от удари с или върху всякакви тъпи предмети, които реално ни
заобикалят в ежедневието, за което СО не следва да отго-варя. Наведени са
доводи и че по делото не са събрани каквито и да било доказателства за връзката
между инцидента и наличието на дупка на плътното, през която да е преминала
ищцата и да е получила описаните увреждания.
Моли въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени атакуваното първоинс-танционно решение в обжалваната
част и да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. При условията на
евентуалност – в случай, че се приеме за доказано наличието ва връзка между
бездействие на СО и настъпилия процесен резултат, моли да се намали при-съденото
обезщетение като прекомерно, вкл. и с оглед приетото от СРС наличие на съпри-чиняване
от страна на самата пострадала.
В подадения в срока по чл.263,
ал.1 ГПК отговор ищцата И.В. *** се поддържа, че жалбата е неоснователна. Заявява
искане за потвърждаване на решението в обжалваната част по съображения,
подробно наведени в отговора.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима
– същата е подадена от процесуално легитимирана страна в производството, в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и
допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на
жалбата с оглед наведените в нея оплаквания, от които съдът е ограничен
съгласно нормата на чл.269, пр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема
следното:
СРС е сезиран с претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.49 ЗЗД.
В
подадената искова молба ищцата И.В.Я.,*** твърди, че на 16.04.2015 г. около
20,30 ч., докато е вървяла по ул.”Аксаков” в гр.София внезапно е стъпила на
неравна и нестабилна площ пред сградата на номер 7 „Б” на същата улица, не е
успяла да запази равновесие и е паднала, както и че се е оказало, че е паднала
в необезопасе-на дупка в участък от улицата, в който са липсвали части от
паважа, а самата дупка не се е виждала, поради факта, че не улицата не е била
добре осветена. Поддържа се и че вследствие на падането е получила травматични
увреждания: контузия на очната ябълка и околоочната област – сериозна
контузно-разкъсна рана в областта на дясната вежда с масивен оток и кръ-вонасядане
на дясното око, охлузвания и кръвонасядане на лявото коляно, което й е създало
сериозни затруднения да отваря окото си и е намалило способността й да вижда,
предиз-викало е силен страх да не получи трайно увреждане на окото, непоносима
и силна болка в областта на лицето, довело я е до невъзможност да извършва
каквито и да било елементарни ежедневни дейности, които всеки пълноценен човек
извършва, да се грижи за семейството си и да работи, предвид това, че професията
й изисква ежедневно боравене с документи и полз-ването на компютър, както и
публични изяви. Навеждат се доводи и че получените травма-тични увреждания и причинените
й неимуществени вреди – болки и страдания, допълни-телно лечение, силен
емоционален дискомфорт, лишаването й от здрав и социален живот, намаляване на
трудоспособността й и физическите й възможности, са резултат от виновните и
противоправни бездействия на длъжностните лица, на които С.О.е възложила
изпълнението на задълженията й по чл.11, ал.1 Закона за общинската собственост
/ЗОС/ и чл.31 Закона за пътищата /ЗП/ за поддържането на уличните платна и
тротоарите в гр.София в добро състояние.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответната община да й заплати обезщетение за
твърдените вреди в размер на 5 000,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на деликта до
окончателното заплащане на сумата и направените
по делото разноски.
В
подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор ответникът Столична об-щина,
гр.София е оспорил изцяло предявения срещу нея иск и по основание и по размер.
Оспорени са всички твърдени от ищцата обстоятелства и сочените от нея причини
за настъпването на увреждането и неговия механизъм. Навеждат се съображения, че
не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, тъй като описаните в исковата молба обстоятелства не съвпадат с
представените към нея доказателст-ва, както и че не е доказан и обединяващия
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – причинната връзка. При условията на
евентуалност е наведено и възражение за съпричиняване от страна на г-жа И.Я.,*** общината е изпълнила
задълженията си по инфраструктурата, която е осигурявала безпрепятствен дос-тъп
и безопасни условия за движение на пешеходците по изградения тротоар, който
неправо-
мерно не е използван от ищцата. Претендира
присъждането на разноски по делото.
Извършвайки
преценка на обстоятелствата по делото и събрания в първоинстан-ционното
производство доказателствен материал въззивният съд намира, че не са налице условията за ангажиране отговорността
на ответника в настоящия процес по предявения срещу него иск с правно основание
чл.49 ЗЗД.
Разглежданата
отговорност по ЗЗД по своята правна същност има обезпечително-гаранционен
характер и възниква по повод виновните и противоправни действия или без-действия,
от които са причинени вреди на трети лица при или по повод изпълнението на
възложена от ответника работа.
В съответствие с правилото,
регламентирано в нормата на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищцата по предявения
осъдителен иск на визираното основание е да установи наличието на твърдения
инцидент и обстоятелствата, при които той е настъпил, което същата не е нап-равила
с ангажираните пред СРС доказателства.
Събраните гласни
доказателства – показанията на свидетеля А.Д.Г., по визираните въпроси не
следва да бъдат кредитирани. Същите са много общи и непълни, не съдържат
никакви конкретни данни относно момента и мястото на настъпване на събитието,
като от друга страна – свидетелят не е очевидец на такова събитие, не възпро-извежда
негови лични впечатления от същото, а казано му от самата ищца.
Визираните обстоятелства
не се установяват и от приложените снимки на улица, от които дори не е видно на
коя дата са направени, нито от приетата съдебно-техническа екс-пертиза. Последната
е компетентна да даде заключение само по въпроса относно обектив-ното състояние
на платното за движение и тротоара на посочената в исковата молба улица и
нейното съответствие с установените технически изисквания във връзка с пътната инфраст-руктура,
но не и по други въпроси. Във връзка с обсъжданите обстоятелства следва да се
отбележи и че заключението на експертизата, касаещо релевирания в исковата
молба момент през м.04.2015 г. е необосновано, тъй като се основава на негодни
доказателства – мнения на трети неиндивидуализирани лица /магазинерки от
дясната страна на улицата/, които не са разпитвани като свидетели в
производството, поради което в тази му част същото не следва да се кредитира. В
останалата й част – по въпросите касаещи състоянието на улицата към момента на
изготвяне на експертизата през 2016 г., същата е ирелевантна към предмета на
спора.
Безспорно е, че пълно доказване може да се осъществи не само с преки доказателст-ва, такива които установяват пряко релевантния юридически факт, но и с косвени доказа-телства, стига
косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в та-кава връзка с
другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт /в т.см.
решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 50/21.07.2017 г. по
гр.д.№ 4 880/2014 г. на ВКС, IV ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. За да се стигне чрез косвени доказателства до пълно доказване е необходима такава система от дока-зателствени факти, обсъждането
на които в
тяхната взаимна връзка и при спазване на пра-вилата на логиката да бъде изключена друга възможност, освен
осъществяването на твър-дения факт, каквато хипотеза в дадения случай не е налице /в г.см. е и съдебната практика,
обективирана в решение № 841/19.01.2010 г. по
гр.д.№ 3530/2008 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д.№
4578/2015 г. на ВКС, ІV ГО и др./.
Неустановяването на настъпването на твърдения инцидент и обстоятелствата, при
които той е осъществил, изключват и възможността да се приеме, че е налице причинна връз-ка между евентуалното бездействие на служителите на ответника
и твърдяната вреда. Този извод на съда не се оборва от заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза. Действително експертът е обосновал становище, че
констатираните при ищцата травматични увреди в областта на лицето и лявото
коляно, подробно описани в експертизата и прило-жените по делото медицински
документи, са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети, но такива
предмети са преобладаващата част от заобикалящата ни среда, в т.ч. и различни
по вид и местонахождение терени.
С оглед изложеното СГС,
ГО, ІV-В състав намира, че поради липсата на кумула-тивната даденост на елементите
от фактическия състав на разпоредбата на чл.49 ЗЗД, предя-вената от ищцата
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по силата на този
правен институт във връзка с процесното събитие се явява изцяло неоснователна.
Поради несъвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстан-ционния съд относно изхода от
разглеждането на спора, постановеното от СРС, ГО, 90 със-тав решение в
обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно, като се постанови
ново, с което искът по чл.49 ЗЗД в тази му част да бъде отхвърлен, ведно със
законните пос-ледици.
В отхвърлителната част – първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
При приетия изход на спора право
на разноски по чл.78, ал.1 ГПК се е породило в полза на жалбоподателя, но тъй
като от страна на последния не е заявено искане за присъж-дането на такива,
съдът не дължи произнасяне на това основание.
На ответната страна не се дължат
разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 52828, постановеното на 06.03.2017 г. по гр.д.№ 44
803/2015 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав – в частта, с която С.О.е осъдена да заплати на И.В.Я. по иск с
правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 3 600,00 лева, представляваща обезщетение
на неимуществени вреди, вследствие на падането й на 16.04.2015 г. около 20,30
часа на ул.”Аксаков” в гр.София пред сграда с № 7 „Б”, заедно със законната
лихва върху нея от 16.04.2015 г., както и м частта, в която С.О.е осъдена да
заплати на ищцата И.В.Я. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 540,00 лева –
разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Я., ЕГН **********, със съ-дебен
адрес: ***, офис 9 срещу С.О.с адрес на управление: гр.София, ул.”********иск с
правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди за
сумата 3 600,00 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди,
вследствие на падането й на 16.04.2015 г. около 20,30 часа на ул.”Аксаков” в
гр.София пред сграда с № 7 „Б”, заедно със законната лихва върху нея от
16.04.2015 г., като неоснователен.
В отхвърлителната част – първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.