Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,07.01.2018 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две
хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното съдията гр.д. № 6939/
2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2б и
чл.2 ал.1, т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
ИЩЕЦЪТ- Ц.М.Й., ЕГН **********,*** А, Търговски дом, вх. *****,
кантора 309, чрез адвокат В.Х. – САК,
твърди, че на 20.10.2010 година срещу него е образувано наказателно
производство- сл.д.
№ 2 от 2010 г. на Национална следствена служба - пр.пр. № 7400 от 2015 г. на
Софийска градска прокуратура при условията на чл.212, ал.2 НПК. Същото получава
знаковото име „Октопод”. Излага, че е
разпитван в качеството на свидетел два пъти - на 20 и на 27.10.2010 г., като по
време на втория разпит, проведен от прокурор Св. К., същият му заявява, че е
дълбоко убеден, че той е извършил престъпление и че следващия път следва да се
яви с адвокат. В този момент вече разбирал, че срещу него се води подло следствие. Два-три дни преди да получи
първата призовка за разпит като свидетел, в 18:00 часа по Канал 1 на БНТ,
министър Ц. съобщава, че по делото „Октопод” ще се търси прокурорска следа. Б.В.,
вървейки чинно след него, му отговоря: „Нищо няма да излезе от тази работа.
Едни прокурори са станали съдии, други пенсионери. От този момент той заживява
със страха, притесненията и неудобствата, че е наказателно преследван. Въпреки
това е привлечен като обвиняем близо 4 месеца след образуването на сл. дело №
2/2010 г. по описа на НСлС/. Обвинението е за извършване на престъпление по чл.
288, предл. 2 от НК за това, че в качеството на орган на власт - прокурор,
завеждащ отдел „ Следствен „ при ВКП е осуетил наказателно преследване спрямо М.Х.О.като
на основание чл.43, ал.5 /отм./ от НПК е
отменил Постановление от 21.12.2001 г. / за привличането му като
обвиняем по сл. д. № 118/2001г. на ССлС. Определена му е мярка за неотклонение „ подписка“. Излага, че
независимо от липсата на правна и фактическа сложност на делото, разследването
срещу него продължава в рамките на повече от една година и половина като от
20.10.2010 г. до 04.02.2011 г. са разпитани
всички седем свидетели. В периода от
04.02.2011 г. до 31.05.2011 той е разпитан един път като обвиняем на
14.03.2011 г. в НСлС и на 31.05.2011г. му е предявено следствието. За времето
от 31.05.2011 г. до 07.11. 2011 г. е изготвен обвинителния акт като е
пропусната възможността да се отделят доказателствата по неговото обвинение от
делото Октопод, въпреки че е безспорно установено, че той не познава нито един
от членовете на едноименната ОПГ и липсват предпоставките разследването срещу него да върви заедно с
това на другите в ОПГ „ Октопод“. Излага, че обвинението срещу него е изградено
на предположения, съмнения и догадки, а мнимата несъществуваща и невидима
връзка с дейността на ОПГ„Октопод“ е приложена от авери и полуюристи на Б.В.,
за да оправдае изнесените в Обвинителния акт: „Връзки на обвиняеми лица с
прокуратурата“. За периода от 08.05.2015 г. до 25.11.2015 г.разследването срещу
него вече е разделено от това за ОПГ „Октопод“ и съответно повторно се е водило
разследване в СГП и НСС, без да се извърши нито едно следствено действие.
Посочва, че в последните два периода от разследването, не са били извършени
никакви процесуално-следствени действия като в един момент, с цел да се избегне
действието на готвени промени в НПК, било образувано НОХД № 5249/2011 г. по
описа на СГС, НО, 29 състав, известно на обществеността като делото „Октопод”.
Съдебната фаза стартира със светкавично връчване на Разпореждане по делото от
28.11.2011 г. и Обвинителния акт, което довело до това, че съдия докладчикът
Р.Ч.не прочела цялото дело от стотина папки и томове поради неизвестни причини.
Разпореждането й от 28.11.2011 г. е незаконосъобразно като в тази връзка
излага, че в НПК няма процесуално
средство за защита срещу него. То е променено след три години и четири месеца
на 01.04.2015 г., тъй като наказателното производство трябвало да бъде
прекратено поради липса на описано в акта престъпление. Същевременно твърди,
че по делото трябвало да бъде привлечен
запасен съдия, както съдебните заседания да се насрочват в по-кратки срокове, а
не в тези, в които реално били насрочени като според него причината за това е
редовното участие на съдияЧ.в търговски
дела. След като на делото е даден ход в съдебно заседание на 12.12.2011 г.
то е продължило в следващите три години и един месец като са проведени
над 70 съдебни заседания, разпитани над 120 свидетели и експерти от всичко 189
по списъка. Проверена е 2/3 от фактологията, описана на 189 страници в
обвинителния акт. Петнайсет съдебни заседания са отложени по различни
медицински причини на участници в процеса, четири поради заплаха от поставено
взривно устройство в Съдебната палата и осем по медицински причини на съдебния
състав и екскурзии в чужбина. С решение на ВСС от 22.01.2015 г. съдия Р.Ч.е
отстранена от длъжността съдия в СГС за срок от 6 месеца по дисциплинарно дело
срещу нея. Фактически работата по делото спира за два месеца за смяна на
съдебния състав и повторение на съдебното следствие. На 20.02.2015 г. е избран
нов съдия докладчик по делото А.А.от СГС, НК, 28 състав. С разпореждане от
01.04.2015 г. по НОХД № 5249/2011 г. по описа на СГС, НО, 28 състав, съдебното
производство е прекратено на основание чл. 248, ал.2 т.1 вр. с чл.42, ал.2 от НПК и параграф 9 ал.1 от ПЗР на ЗИДНПК, Д.в. бр. 13/2011 г. и делото е
изпратено на Специализираната прокуратура. С постановление изх. № 171/15 от 08.05.2015 г. последната
разделя материалите по ДП №2/2010 г, касаещи неговото обвинение по чл.288,
предл. 2-ро НК и връща същите на СГП по компетентност. На
18.05.2015 г. отделените материали по неговото обвинение са постъпили и
регистрирани с № 7400/2015 г в СГП. На 19.05.2015 г. и.д. градски прокурор Р.
приема, че преписката / досъдебното производство / следва да се разгледа
от новосформираното СЗА към СГП и
изпраща материалите на Администрацията на ГП, за възлагане. На 25.05.2015 г.
преписката е върната на СГП-СЗА. Същия ден за наблюдаващ прокурор е определена Н.
от СГП - СЗА. Тя изпраща делото за доразсредване в НСлС. В НСл.С в продължение
на 6 месеца до 25.11.2015 г., не са провеждани следствени действия. По този
начин срокът на разследване се удължава на една година и шест месеца. На
25.11.2015 г. СГП прекратява досъдебното производство, поради недоказаност на
обвинението /чл.243, ал.1, т.2 от НПК/, а постановлението му е връчено на
06.01.2016 г. и е обжалвано пред СГС-НО. Постановлението за прекратяване е
незаконосъобразно и необосновано. Прокурорът
не е изпълнила задължителните указания на ТР №3/2005г. т.7 на ОС-ГК, относно
идентичността на случаите в наказателния процес, не е отчела задължителната
сила на оправдателната присъда и не е съобразила презумцията за невиновност. В
нарушение на чл.243 ал.4 от НПК съдията- докладчик П.С.от СГС - НО, 8-ми
състав, се произнася по жалбата му от 12.01.2016 г. по ЧНД №210/2016 г. с
определение №2395/18.07.2016 г. вместо в седемдневен срок, в шест месечен срок
от получаване на делото, довело до нови 6 месеца забавяне на делото. Съответно
е подадена нова жалба от негова страна като с
определение от 18.07.2016 г. е изменено от АС-НК София, поради
необоснованост и грешка в основанието за прекратяване. Съдия-докладчикът не е
спазил т.7 от ТР № 3/ 2005 г. и
правилото на презумцията за невиновност / чл.31,ал.3 от КРБ и чл.16 от НПК/.
CAC, НО, III състав с определение от 06.10.2016 г. по ВЧНД № 949/2016 г.
прекрати наказателното производство срещу ищеца поради липса на извършено
престъпление, /чл.24, ал.1, т.1 от НПК/. Определението е окончателно и е в сила
от 06.10.2016 г. Излага, че периодът, през който се е развивало наказателното
производство, се простира в рамките на 5
години, 11 месеца и 16 дни, считано от 04.02.2011 г. до 06.10.2016 г. Намира посоченият срок за надминаващ
разумните граници, от което са му причинени значителни неимуществени и
имуществени вреди като претендира
обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ в размер на 30 00 лв., ведно със
законната лихва, считано от 06.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
В тази връзка излага, че е изпълнена административната процедура по глава три
„а“ ЗСВ, предвид което искът му е допустим. Във връзка с предявената претенция
с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ излага, че като се има предвид
гореизложения ход на наказателното производство, следва да се добави фактът, че
посоченото наказателно дело е публично разгласено, като е имало значителна
информация, макар и невярна, която е била свързана с неговото име и качеството
му на прокурор, излага, че са му нанесени значителни вреди върху доброто име в
обществото и професионалната му репутация. Чувствал се смазан от това, което му
причинявали и изпаднал в пълна социална изолация, тъй като всички се отдръпнали
от него- както в работата, така и в личния живот. Отнета му била и
възможността да завърши кариерата си с достойнство като магистрат и старши
офицер от Българската армия. Получил високо кръвно налягане, стенокардия,
болки в сърдечната област, безсъние, сърдечна аритмия, исхемична болест на
сърцето. Продължителните съдебни заседания, при които съдията давал значително
малки почивки за обяд, довели до невъзможност да пие лекарствата си регулярно,
тъй като се приемали само с храна, а нямало никакво време дори да се стигне до
място за хранене. С оглед това и въпреки че предоставил на съда данни за
здравословното си състояния, често му се налагало да повръща в тоалетните на
съда, тъй като не се чувствал никак добре, но всичко си продължавало по
старому. Постоянно бил подложен на стрес, имал задух, болки в гърдите и главата
и други. Постоянно живеел със страх какво ще се случи с него, а това се
подсилвало и от общественото мнение за него, което от своя страна било резултат
от широката гласност, която била дадена на предполагаемото негово участие в
„Октопод“. С оглед изложеното претендира обезщетение в размер на 50 000
лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
06.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди,
съставляващи направени от него разходи във връзка с процесуалната му защита по
наказателното дело в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва за същия
период. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр. София, бул.
******, оспорва иска с правно
основание чл. 2б ЗОДОВ по основание и
размер. Твърди, че делото е протекло в
рамките на разумния срок предвид фактическата и правната му сложност. Излага
подробно становище в тази насока. Оспорва иска с правно основание чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ по размер като твърди, че не са настъпили твърдените от ищеца
неимуществени вреди, че не носи отговорност за разгласяването на информацията
за хода на наказателното дело в медиите, както и че размерът на претендираното
обезщетение е значително завишен. Оспорва претендираните имуществени вреди като
твърди, че не са представени доказателства за реализацията на същите.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени доказателствата по делото в съответствие с
изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна
следното.
С
представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, намиращи се
в НЧД № 210/2016 г. по описа на СГС, НО, 8 състав, пр.пр. № 7400/2015 г. по описа на СГП и ВЧНД № 949/
2016 г. на САпС, НО, III състав- се установяват изложените в
исковата молба обстоятелства, а именно, че срещу ищеца е образувано и водено наказателно
производство / сл.д. № 2 от 2010 г. на Национална следствена служба - пр.пр. №
7400 от 2015 г. на Софийска градска прокуратура /. Същото било определено като
знаково дело с наименование „Октопод"; на
04.02.2011 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по чл. 288, предл, 2 от НК за
това, че в качеството му на орган на власт - прокурор, завеждащ отдел „
Следствен „ при ВКП осуетил наказателно преследване спрямо М.Х.О.като на
основание чл. 43, ал.5 /отм./ от НПК отменил Постановление от 21.12,2001 г./ за
привличането на Овадия като обвиняем по сл. д. № 118/2001г. на ССлС; определена
му била мярка за неотклонение „ подписка"; с
разпореждане от 28.11.2011 г. по НОХД № 5249/2011 г. по описа на СГС, НО, 29
състав, на ищеца е бил връчен и обвинителния акт за извършено престъпление по
чл. 288, предл. 2 от НК; производството по НОХД № 5249/2011 г. по
описа на СГС, НО, 29 състав продължило 3 години и един месец, като били
проведени над 70 съдебни заседания, разпитани над 120 свидетели и експерти; на
22.01.2015 г. председателят на състава бил отстранен от длъжността съдия в СГС
за срок от 6 месеца; на 20.02.2015 г. бил избран нов съдия-
докладчик и делото било възложено на 28 състав при СГС, НК; с
разпореждане от 01.04.2015 г. по НОХД № 5249/2011 г, по описа на СГС, НО, 28
състав, съдебното производство било прекратено на основание чл. 248, ал.2 т.1
вр. с чл.42, ал.2 от НПК и параграф 9 ал.1 от ПЗР на ЗИДНПК, Д.в. бр. 13/2011
г. и изпратено на Специализираната прокуратура; с постановление
изх. № 171/15 от 08.05.2015 г. Специализираната прокуратура разделила
материалите по ДП № 2/2010 г, касаещи обвинението срещу ищеца по чл.288 предл.
2-ро НК и върнала същите на СГП по компетентност; на
19.05.2015 г. и.д. Градски прокурор приема, че досъдебното производство срещу
ищеца е от компетентност на новосформираното СЗА към СГП и преписката е върната
на СГП - СЗА, делото е изпратено за доразсредване в
НСлС, където в продължение на 6 месеца не са провеждани следствени действия; на
25.11.2015 г. СГП прекратява досъдебното производство , поради
недоказаност на обвинението /чл.243, ал.1, т.2 от НПК/; постановлението
е връчено на 06.01.2016 г. на ишеца, който го обжалва пред СГС, НО; СГС,
НО, 8-ми състав, се е произнесъл с
Определение № 2395/18.07.2016 г. по ЧНД № 210/2016 г. вместо в седем дневен
срок, в шест месечен срок от получаване на делото; ищецът
обжалва определението на СГС пред въззивната инстанция; CAC,
НО, III състав с определение от 06.10.2016 г. по В ЧНД № 949/2016 г. прекратило наказателното
производство срещу ищеца поради
липса на извършено престъпление. /чл.24, ал.1, т.1 от НПК/, което определение
е окончателно и е в сила от 06.10.2016 г.
Представени са публикации
от пресата- „Обвиниха верния на Ф.” - публикация във в.”24 часа”; „ И прокурор в делото
„Октопод” ; Чеченци помагали на октопода
да събира пари ; Стартът на делото
„Октопод” обещава нови скандали.; Ф.:
„Под ръководството на В. прокуратурата се превърна в
потвърждаващ отдел на незаконните действия на някои полицаи. Бяха
скалъпени обвинения, изфабрикувани доказателства. В. трябва да
даде обяснение, а не да се спотайва в КС”; „Октопод” вади мръсните пари на
прехода”; Защо прокурорът К. обвини шефа
си Ц.Й.; Мегаделото „Октопод” започна с два
скандала; Сянката на Ф.; Прокурор К. пред Фрогнюз:„Всички нишки на А.П.водят
към Ф.; България осъдена да плаща за
акциите на Ц. над 200 000 евро; Как се воюваше с „Октопода” ; Ф.: „Делото
„Октопод” ще свърши като балон”-в.”Труд” от 27.01.2012 г.; „Бившият прокурор от
ВКП Ц.Й.”:„В. скри делата срещу Р.П. по заповед от горе”; Делото „Октопод” между цирка и правосъдието.; Сто и осемдесет свидетели ще дават показания
срещу „Октопода”; Защо арестът на съдияЧ.трябва да Ви интересува; Спират делото
„Октопод”; Травма на подсъдим отложи
делото „Октопод” ; Глоба на подсъдим по „Октопода”,защото закъсня от
обяда.Плати много.; Октопода тръгва от начало в спецсъда ; Бившият прокурор Ц.Й. отпадна от „Октопода“-
установяват, че наказателното производство, по което ищецът е бил
обвиняем/подсъдим е широко отразявано в медииното простронство.
Видно
е от представените с исковата молба- Заявление до инспектората на ВСС
от14.11.2016г., дадено на основание гл.З-та от ЗСВ, чл.2б,ал.1 и 2 и чл.8, ал.1
и 2 от ЗОДОВ, Констативен протокол изх. № PC-16-447 от 09.03.2017 г.на Инсп. при ВСС, подписан от тричленна
комисия, проекто-споразумение, парафирано от Р.Н., писмо изх.№ 94-11-19
подписано от зам.министър Ал.Т., че е изчерпана административната процедура за обезщетение
за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по
която няма постигнато споразумение. Изчерпването на тази процедура е
процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на иска по чл.2б от ЗОДОВ.
По делото е представена медицинска документация,
която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От
заключението на комплексната
съдебно медицинска експертиза, изготвено
от вещи лица-специалисти по вътрешни болести, кардиология и гастроентерология, ценено от съда изцяло като компетентно и
обосновано, се установява, че ищецът е преживял през 1972 г. тежка травма в резултат
на трудова злополука / травматична ампутация на раменния пояс и мишница/. По
време на кръвопреливане е заразен с хепатит "С " и още 11
заболявания, подробно описани в КСМЕ. По
време на наказателния процес срещу него здравословното състояние на
ищеца се влошава с появата на : нестабилна ангина пекторис, пристъпно
предсърдечно мъждене - епизоди - ритъмна форма на ИБС, повишаване на
артериалното налягане, изява на хронична изострена застойна сърдечна
недостатъчност, диастолна J1K дисфункция,
обостряне на гастроннтестиналните прояви при наличия на чернодробна цироза
"А", поява на световъртеж и загуба на равновесие - израз на
пренапрежение и изтощение на централната нервна система. След приключване на нак. процес
здравословното състояние не е стабилизирано по отношение на пристъпно предсърдечно
мъждене - епизоди - ритъмна форма на ИБС и артериалното налягане. По отношение
на чернодробната патология персперктивата е към прогресивно влошаване с
категорично хронично прогресиращ ход към чернодробна недостатъчност с
усложнения и краен стадий - екцитус леталис. Вещите лицасочат, че всички
хронични заболявания се задълбочават и усложняват като перспектива. Получените
заболявания по време на процеса пряко застрашават живота на ищеца Й..Твърдят,
че е налице пряка причинно - следствена връзка между водения процес и влошеното
здравословно състояние на ищеца Ц.Й., като епизодът на нестабилна ангина
пекторис пряко е застрашил живота му.
По делото са изслушани показанията на св.В.Н.М., св. П.Г.П. и св.Л.И.В., чийто показания
съдът цени изцяло като последователни, кореспондиращи си и съответстващи на
писмените доказателства. Показанията са необходими с оглед установяване на
претърпените неимуществени вреди и от тях съдът приема, че ищецът тежко преживял воденото срещу него
наказат. преследване.
Свид. М. (по професия адвокат) твърди, че
познава ищеца, но не са били
никога в приятелски отношения, нито са ходили някъде заедно, просто служебни
взаимоотношения са имали. Сочи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и после
и подсъдим по известеното дело „Октопод", по което дело свидетелят е осъществявал
процесуална защита на една от страните.
Изтъква, че Ц.Й. имал положителна характеристика, от служебни контакти го
познавал. Сочи, че по делото имало много заседания със съдия Ч.. В началото на
процеса Й. бил спокоен, като от време на време питал какво прави тук, тъй като
действително нямал никаква работа в този
процес. Не бил в съучастие с другите. Просто така бил сложен с обвинение. Но
след първата година от започване на делото той започнал и да боледува и да се
държи странно- пишел непрекъснато някакви негови становища по делото и за
неговото присъствие там и ангажирал адвокатите на другите подсъдими да ги четат.
Неговото поведение било за свидетеля странно,
като изтъква, че година след началото на процеса започнал да проявява тези
странности. Точно и по това време започнали да прекъсват делото. Давали почивка
половин час, защото Й. е зле. После имало един период, в който отложили делото
за месец или два поради негово заболяване. След тези истории с напредване на
времето ищецът съвсем придобил „един такъв смачкан вид и болнав“. Адвокатът му
се опитвал нещо да предизвика в съда да отделят делото на Й., защото не бил
добре. Това станало след като с.Ч. била отстранена от делото. Трябвало да мине
вече делото в Специализирания съд. Тогава съдия от СГС отделил делото на Й. от
това на „Октопод“. Сочи, че ищецът се смалил постепенно все повече. Говорил
леко превъзбудено, не било нормално като поведение и се различавало от
поведението му в началото на процеса. Първата година той се държал съвсем
нормално.
Св. П., също адвокат по
професия, познава ищеца Ц.Й.
повече от 20 години. Заедно са работили известен период от време. През 2010
година срещу него Прокуратурата повдигнала обвинение за извършване на
престъпление против правосъдието. Това изключително тежко се отразило върху
него, тъй като целият му житейски път е минал в рамките на прокуратурата. За
него било необичайно и шокиращо, че срещу него се отправя такова обвинение,
най-вече и заради това, че изначално за всички било ясно, че това деяние е
несъставомерно от самото начало. От друга страна, без да са налице каквито и да
е материалноправни и процесуалноправни основания, делото му било присъединено
към така нареченото дело „Октопод". Това са обстоятелствата, които довели
до там, че ищецът Й. много тежко възприел и трудно преживявал този процес.
Това, че било образувано наказателно производство и това, че абсолютно
незаконосъобразно било образувано, и двете неща се отразили много тежко на Й..
Тогава, когато започнало наказателното производство, свидетелят сочи, че е бил съдия
- председател на Военноапелативния съд през 2010 година. Сега е адвокат, но твърди, че има непосредствени
наблюдения върху ищеца. Контактувал с него. Сочи, че най-вече тежало на ищеца,
че голяма част от колегите започнали да странят и да не контактуват с него предвид обстоятелството, че такова тежко
обвинение му е повдигнато. От друга страна той, възприемайки го много тежко,
самият той, за да не вреди на колегите, избягвал контакти с тях. Даже, когато
идвал и вече започнали съдебните заседания по делото, той идвал в последния
момент с единствената цел да не се среща с познати, колеги и служители в
Съдебната палата, тъй като го преживявал тежко това нещо. Той осъзнавал, че,
контактувайки с него, може да им причини по някакъв начин вреда и затова
умишлено избягвал контакти с колегите. Това бил, твърди свидетелят, двустранен
процес. И те страняли от него. Той се затворил още повече. Преди той изцяло бил
отдаден на работата си. В повечето време бил в службата. Бил спокоен,
уравновесен, нормално контактувал с колегите. Добронамерен в повечето случаи.
След това той се затворил в себе си. До последно не можал да си обясни какви са
причините, за да му се предяви такова обвинение. Свидетелят многократно го
посещавал в дома му, когато влизал в кооперацията, в която живее, са го срещали
негови съседи. Питали го като непознат човек кого търси. Обяснявал им за кого
става въпрос. Тогава те казвали: „Търсите шефа на мафията. Шефът на
октопода". Такива реплики се отправяли по отношение на господин Й..Квидетелят
твърди, че сред колегите ищецът бил
известен с това, че е почтен и принципен. Имал славата на строг и педантичен
юрист. Никога не е правил компромиси с приложението на закона, именно поради
това на него да му се повдигне обвинение за престъпление против правосъдието
било парадоксално, той го преживял много тежко в морален аспект, а естествено
това дало и отражение във физиологичен аспект. Последвали различни заболявания,
които действително и окончателно му се отразили много зле. Твърди, че ищецът все
още не го е преживял. Даже преживявал и настоящето производство, което се води.
Приемал водените процеси като дълбока обида и дълбока несправедливост към него.
Свидетелката В. познава ищеца Й.
повече от 15 години, тъй като на пазар „Красно село", близо до мястото,
където той живее, имала павилион, малка книжарница с книги и вестници и той й
бил редовен клиент. Познава го като възпитан човек, интелигентен,
жизнерадостен. Сочи, че идвал при нея и следял пресата. Изтъква, че след
започване на наказателното преследване срещу него се променил, започнал да идва
все по-рядко, да се затваря в себе си. Имало случаи, когато идвал и питал дали
пише нещо за него. Имало статии, които тя криела, защото виждала промяна в
състоянието му и не искала да го травмира. Изтъква, че той станал друг човек,
затворил се в себе си. Много често започнал да разказва за болежки, ходел по
лекари. Много отслабнал, загубил чувството си за хумор, жизнерадостен и весел
човек бил, а след като започнали всичките тези неща си загубил ведростта,
затворил се в себе си, имало моменти, в който започна да изпраща други хора да
получават пресата, защото обичал да чете и спортните издания и така разредил контактите
си. Сочи, че дълго време бил в болница, впоследствие преживял и някакви
операции.
Доказателства за други факти от значение по делото не са
събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът за неимуществени вреди с правно основание чл. чл.2 ал.1, т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Прокуратурата
е основателен.
От приложените по делото материали, намиращи се в НЧД №
210/2016 г. по описа на СГС, НО, 8 състав, пр.пр. № 7400/2015 г. по описа на СГП и ВЧНД № 949/ 2016 г. на САпС, НО,
III състав, се установяват фактическите
твърдения, изложени от ищеца в ИМ, а именно, че срещу ищеца е
образувано и водено наказателно производство / сл.д. № 2 от 2010 г. на
Национална следствена служба - пр.пр. № 7400 от 2015 г. на Софийска градска
прокуратура /. Същото било определено като знаково дело с наименование
„Октопод"; на 04.02.2011 г. ищецът бил привлечен
като обвиняем по чл. 288, предл, 2 от НК за това, че в качеството му на орган
на власт - прокурор, завеждащ отдел „ Следствен „ при ВКП осуетил наказателно
преследване спрямо М.Х.О.като на основание чл. 43, ал.5 /отм./ от НПК отменил
Постановление от 21.12,2001 г./ за привличането на Овадия като обвиняем по сл.
д. № 118/2001г. на ССлС; определена му била мярка за неотклонение
„ подписка"; с разпореждане от 28.11.2011 г. по НОХД №
5249/2011 г. по описа на СГС, НО, 29 състав, на ищеца е бил връчен и
обвинителния акт за извършено престъпление по чл. 288, предл. 2 от НК; производството
по НОХД № 5249/2011 г. по описа на СГС, НО, 29 състав продължило 3 години и
един месец, като били проведени над 70 съдебни заседания, разпитани над 120
свидетели и експерти; на 22.01.2015 г. председателят на състава
бил отстранен от длъжността съдия в СГС за срок от 6 месеца; на
20.02.2015 г. бил избран нов съдия-
докладчик и делото било възложено на 28 състав при СГС, НК; с
разпореждане от 01.04.2015 г. по НОХД № 5249/2011 г, по описа на СГС, НО, 28
състав, съдебното производство било прекратено на основание чл. 248, ал.2 т.1
вр. с чл.42, ал.2 от НПК и параграф 9 ал.1 от ПЗР на ЗИДНПК, Д.в. бр. 13/2011
г. и изпратено на Специализираната прокуратура; с
постановление изх. № 171/15 от 08.05.2015 г. Специализираната прокуратура
разделила материалите по ДП № 2/2010 г, касаещи обвинението срещу ищеца по
чл.288 предл. 2-ро НК и върнала същите на СГП по компетентност; на
19.05.2015 г. и.д. Градски прокурор приема, че досъдебното производство срещу
ищеца е от компетентност на новосформираното СЗА към СГП и преписката е върната
на СГП - СЗА, делото е изпратено за доразсредване в
НСлС, където в продължение на 6 месеца не са провеждани следствени действия; на
25.11.2015 г. СГП прекратява досъдебното производство , поради
недоказаност на обвинението /чл.243, ал.1, т.2 от НПК/; постановлението
е връчено на 06.01.2016 г. на ишеца, който го обжалва пред СГС, НО; СГС,
НО, 8-ми състав, се е произнесъл с
Определение № 2395/18.07.2016 г. по ЧНД № 210/2016 г. вместо в седем дневен
срок, в шест месечен срок от получаване на делото; ищецът
обжалва определението на СГС пред въззивната инстанция; CAC,
НО, III състав с определение от 06.10.2016 г. по В ЧНД № 949/2016 г. прекратило
наказателното производство срещу ищеца поради
липса на извършено престъпление. /чл.24, ал.1, т.1 от НПК/, което определение
е окончателно и е в сила от 06.10.2016 г.
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който дължи да обезщети ищеца, срещу който
нак. преследване е било прекратено.
Възраженията на ответника срещу размера на претенцията
са неоснователни. За съда остава
задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба,
дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този
критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени
вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в
най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди
е изключена/ съпоставката между страданията и парите.
По делото се установи от свидетелските показания, че ищецът
тежко преживял воденото срещу него наказателно производство, бил психически
затормозен, съсипан. Повдигнатото обвинение срещу ищеца, който е бил магистрат с име на един от
най –добрите в професията, сензационният
вид на наказателното преследване,
изкуствено създаден от неиздържано обвинение, не само сериозно са накърнили,
но и тотално са разрушили доброто име и честта на ищеца като професионалист, градени десетилетия. Причиненият
му силен стрес, унижението от обвинението за тежко умишлено престъпление, болките и
страданията му от обвинението, отричащо дългогодишната му професионална
дейност, представляваща смисъл и кауза на живота му, изгубеното име на добър и честен
магистрат не може да има паричен
еквивалент. В друга област на реализация ищецът
не би претърпял толкова силен психически
стрес, толкова остро чувство на унижение и потъпкано достойнство от
неоснователните обвинения. Посвещавайки знанията и усилията си, живота си и
цялото си съществуване на прокурорската работа (видно от събраните гласни и писмени доказателства- както и от
приложеното пр.пр.), да бъде обвинен в
извършване на тежко умишлено престъпление, е особено нараняващо и
болезнено. Когато се повдига обвинение срещу лице, което е сред най-добрите
юристи в професията, висш магистрат, то следва да бъде особено внимателно преценено, не прибързано,
оскъдно от доказателства (или съставено
от негодни такива), образувано на всяка цена, само защото така е било угодно на някого, а да бъде прецизирано
до максимална степен, защото ноторен факт е, че юристите са със силно развито
правосъзнание и когато то е болезнено засегнато от несправедливостта, особено
когато тя е целенасочена, тенденциозна, пораженията върху психиката на юриста
са в пъти повече, отколкото при обикновения човек, извън професията. Естеството
на упражнявана професия многократно е изострило чувствителността към
несправедлив процес, особено, когато несправедливостта е насочена срещу самата
личност, упражняваща професията юрист. Нараненото чувство за справедливост е
нанесло пораженията, които са сринали
ищеца психически, сломили го непоправимо (св.П. и св.М.).
За да определи размера на
следващото се обезщетение, настоящият състав съобрази тежестта на наказателното
преследване, вида на деянията /умишлени/, гореизброените причинени вреди, които
надвишават тези, които неизбежно следват по човешка презумция, тъй като са
довели до дискредитиране на ищеца в обществото, като уважаван висш магистрат и невъзвратимо са променили
професионалната му дейност и начина му на живот и счита, че справедливо по размер
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 500 000 лв, но
тъй като съдът не може да се произнася
по свръхпетитум, то следва да се уважи
иска до предявения му размер, а именно 50 000лв.
Искът за имуществени вреди с правно основание чл. чл.2 ал.1, т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу
Прокуратурата е основателен.
Относно претенцията за имуществени вреди- съдът намира, че тя основателна. Съдът следва да
присъди на ищеца направените от него разноски
по воденото наказателно производство. Сумите за адвокатски хонорар в наказателното производство като имуществени
вреди, понесени от ищеца, не са му присъдени в наказателното производство,
защото не съществува такава процесуална възможност /вж. чл.189 и чл.190 от НПК/,
поради което са дължими именно по реда на предявения по реда на ЗОДОВ. Видно от съдържащите се в наказателното
производство писмени доказателства- договори за правна защита и съдействие размерът на изплатените адв.
възнаграждения е 1500 лв., поради което искът за имуществените вреди следва да
се уважи изцяло.
Искът с правно основание чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу
Прокуратурата е основателен.
Уважаването на иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ е
обусловено от установяване нарушаване право на разглеждане на делото в разумен
срок. В този смисъл от значение за преценка дали искът е доказан по основание е
провеждането на доказване, че е допуснато отклонение от разумния срок за
разглеждане и решаване на конкретния правен спор, както и от установяване
наличието на възникнали вреди за страната в производството.
Критериите, подлежащи
на преценка, въз основа на практиката на ЕСПЧ, за да установи съдът дали срокът
е разумен, са няколко.
Първият от тях е сложността
на делото - както фактическа, така и правна.
Вторият критерий -
поведението на ищеца, забавяния по вина на
ищеца (несвоевременно
направени доказателствени искания, отлагане на делото по негови молби и др.).
Третият критерий е поведението
на властническия орган (отлагания на делото
през големи интервали от време, неизвършванена процесуални действия, непризоваване на
страни и др.).
Четвъртият критерий е особеният
интерес на ищеца - важността и характера на предмета на делото, за него, ако делото засяга съществени права
и интереси на ищеца - например, защото е свързано с правоспособността му,
трудовите му права и пр.
Съдът счита, че е доказано по несъмнен начин, че
при разглеждане на наказателното производство е допуснато отклонение от
изискването за разглеждане на делото в разумен срок и наличието на допуснато
бездействие е установено с констативния протокол на Инспектората при Висшия
съдебен съвет. С оглед това, че отговорността на Държавата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ е обективна и предвид наличието на признание
на компетентен орган, че е допуснато забавяне при разглеждане на правния спор,
съдът намира, че е доказана по категоричен начин една от изискуемите
предпоставки, а именно установено е наличието на нарушение на разумния срок за
разглеждане на производството.
Съдът, като съобрази, че спрямо ищеца Й. е
повдигнато и поддържано обвинение за престъпление от общ характер, както и с
оглед установяване допуснатото бездействие от страна на компетентни органи и
наличието на неразумен срок за разглеждане на делото, намира, че исковата
претенция следва да бъде уважена, а размерът на обезщетението да бъде определен
по справедливост при съобразяване критериите по чл.52 от ЗЗД относно вредите, които обичайно настъпват в
хипотезата на образувано наказателно производство спрямо лицето. Ръководейки се от установените в чл.52 ЗЗД критерии,
преценявайки установените по-горе
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 30 000лв., поради което искът следва да се уважи
изцяло.
Претенцията
за присъждане на лихва:
При този извод за съществуването на главното задължение
основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от 06.10.2016г.
– на тази дата CAC, НО, III състав, с определение от 06.10.2016 г. по В ЧНД №
949/2016г. прекратяването на нак. производството, а според нормата
на чл.2 т.2 пр.2 от ЗОДОВ прекратяването
на наказателното производство е елемент от състава, от който възниква правото
на обезщетение. От моментта на влизане в сила на определението и предвид характера на
отговоронстта по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84,
ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
има право на разноските по делото на
основание чл.78, ал.1 от ГПК-3015.97лв. съобразно
представения списък по чл.80 ГПК(л.330 от делото). Възражението на ответникът за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е неоснователно.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., представлявана от Г.П., гр.София, бул.”-*******, Съдебна палата, като
представител на държавата, да заплати на Ц.М.Й., ЕГН **********,*** А, Търговски дом, вх. “ ****, кантора 309, чрез
адвокат В.Х. – САК, по иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 50 000 лв /петдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Г.П.,
гр.София, бул.”-*******, Съдебна палата, като представител на държавата, да
заплати на Ц.М.Й., ЕГН **********,*** А,
Търговски дом, вх. “ ****, кантора 309, чрез адвокат В.Х. – САК, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 1 500лв.(хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 06.10.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Г.П., гр.София, бул.”-*******, Съдебна палата,
като представител на държавата, да заплати на Ц.М.Й., ЕГН **********,*** А, Търговски дом, вх. “ ****, кантора 309, чрез
адвокат В.Х. – САК, по иск с правно основание чл.2б,
ал.2 от ЗОДОВ сумата от 30 000 лв /тридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със
законната лихва върху тази сума от 06.10.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
представлявана от Г.П., гр.София, бул.”-*******, Съдебна палата, като
представител на държавата, да заплати на Ц.М.Й., ЕГН **********,*** А, Търговски дом, вх. “ ****,
кантора 309, чрез адвокат В.Х. – САК, направените по делото разноски
в размер на 3 015.97лв.(три хиляди и
петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: