РЕШЕНИЕ
№ 1180
гр. В. , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503372 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. П. М., АС. Р. М.
и ЕВГ. Р. М. чрез адвокат П.Х. срещу решение № 669 от 13.02.2020 г., поправено с решение
№ 260216 от 02.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 10500 по описа за 2018 г. на Районен съд
– В., двадесет и първи състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивниците
против „Д. комерс 96“ ЕООД - В. да заплати на М. П. М. сумата за разликата от 914,97 лева
до предявения размер от 6 175 лева, съставляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди, в която стойност се включва изцяло искането за присъждане на обезщетение за
нанесени имуществени вреди за ремонт на комин и доизграждането му на височина над
нивото на новия по-висок покрив, на жилищна сграда, находяща се в ***, с идентификатор
10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на основание член 49 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/; да заплати на АС. Р. М. сумата за разликата от 457,48 лева до предявения
размер от 1 425 лева, съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, в която
стойност се включва изцяло искането за присъждане на обезщетение за нанесени
имуществени вреди за ремонт на комин и доизграждането му на височина над нивото на
новия по-висок покрив, на жилищна сграда, находяща се в ***, с идентификатор
10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на основание член 49 от ЗЗД/; да заплати на ЕВГ. Р. М.
сумата за разликата над 457,48 лева до предявения размер от 1 425 лева, съставляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, в която стойност се включва изцяло искането
за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди за ремонт на комин и
доизграждането му на височина над нивото на новия по-висок покрив, на жилищна сграда,
находяща се в ***, с идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на основание
член 49 от ЗЗД; осъдени са въззивниците да заплатят на „Д. Комерс 96“ ЕООД – В. сумата от
1 427,05 лева, представляваща съдебно–деловодни разноски съразмерно отхвърлената част
на предявените искове, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, като решението е
постановено при участието на трети лица–помагачи на ответника - Г. Ц. АНД. и „Строй
контрол сервиз“ ООД – В..
Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо, евентуално
неоснователно в отхвърлителната му част. Сочи се, че съдът се е произнесъл по предявените
искове по член 49 от ЗЗД като по един общ иск, въпреки уточнението на всяка една вреда по
основание и размер, което го прави недопустимо, тъй като понесените имуществени вреди
не са от едно действие на ответника и всяка вреда представлява отделно основание за
отделен иск. Освен това съдът се е произнесъл и по непредявени искове, като не е съобразил
изложеното в исковата молба, а отразеното в заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/. По отношение неоснователността на решението се излага, че спрямо
вещото лице са били налице достатъчно съмнения за пристрастност, но въпреки това
първоинстанционният съд не е уважил възражението на въззивниците. Твърди се, че съдът е
достигнал до необосновани изводи, които не отговарят на действителните отношения между
страните, също така е дадена вяра на свидетели, които са явно заинтересовани от изхода на
спора. С подробно излагане на обстоятелствата излага позицията си по фактическите
твърдения и събраните доказателства. Иска се обезсилване на решението като недопустимо
и връщането му за ново разглеждане от друг състав на ВРС, евентуално – отмяната му в
отхвърлителната част и уважаване изцяло на претенциите.
М.и са депозирали и въззивна жалба против решение № 260216 от 02.09.2020 г. ,
постановено по първоинстанционното дело, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решението, в която обосновава отново тезата си, че не е налице
очевидна фактическа грешка в решението, а недопустимост на същото.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК ответната страна „Д. комерс 96“ ЕООД е
депозирало писмен отговор и на двете жалби, в които изразява становище за
неоснователността им. Сочи, че наведените във въззивната жалба доводи са неверни от
фактическа страна, а и по същество не се отразяват на правилността на решението в
обжалваната му част. Желае се потвърждаване на атакуваното решение.
Постъпила е въззивна жалба и от „Д. комерс 96“ ЕООД чрез пълномощника адвокат
Д.В. срещу посоченото по-горе решение в следните части: с която е осъдено дружеството да
заплати на М. П. М. сумата от 914,97 лева, съставляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди – пукнатини по стени и тавани, укрепване на жилищната сграда, с
подсилване на носещи стени, направа на вътрешно подпорно скеле в стаите, обработване на
хоризонталните, вертикалните и наклонените фуги по стени, обработване на получените
хоризонтални фуги между стените и таваните, отстраняване на старата мазилка от тавани и
стени, полагане на нова мазилка в засегнатите участъци и шпакловка на същите, боядисване
на стани и тавани в стаите, ремонт на фугата между покрива на процесната сграда и
новоизградената такава, разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в участъка до
калкана, изграждане на калканна стена на процесната сграда в участъка на покривната
конструкция, ремонт на дървената покривна конструкция, с полагане на топлоизолация,
дъсчена обшивка и керемиди в участъка до калкан, на жилищна сграда, находяща се в град
В. - ул. „Б.“ № *, с идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на основание
член 49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/; да заплати на АС. Р. М. сумата за
2
разликата от 457,48 лева, съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди –
пукнатини по стени и тавани, укрепване на жилищната сграда, с подсилване на носещи
стени, направа на вътрешно подпорно скеле в стаите, обработване на хоризонталните,
вертикалните и наклонените фуги по стени, обработване на получените хоризонтални фуги
между стените и таваните, отстраняване на старата мазилка от тавани и стени, полагане на
нова мазилка в засегнатите участъци и шпакловка на същите, боядисване на стани и тавани
в стаите, ремонт на фугата между покрива на процесната сграда и новоизградената такава,
разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в участъка до калкана, изграждане на
калканна стена на процесната сграда в участъка на покривната конструкция, ремонт на
дървената покривна конструкция, с полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и
керемиди в участъка до калкан, на жилищна сграда, находяща се в ***, с идентификатор
10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на основание член 49 от ЗЗД/; да заплати на ЕВГ. Р. М.
сумата за разликата над 457,48 лева, съставляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди – пукнатини по стени и тавани, укрепване на жилищната сграда, с подсилване на
носещи стени, направа на вътрешно подпорно скеле в стаите, обработване на
хоризонталните, вертикалните и наклонените фуги по стени, обработване на получените
хоризонтални фуги между стените и таваните, отстраняване на старата мазилка от тавани и
стени, полагане на нова мазилка в засегнатите участъци и шпакловка на същите, боядисване
на стани и тавани в стаите, ремонт на фугата между покрива на процесната сграда и
новоизградената такава, разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в участъка до
калкана, изграждане на калканна стена на процесната сграда в участъка на покривната
конструкция, ремонт на дървената покривна конструкция, с полагане на топлоизолация,
дъсчена обшивка и керемиди в участъка до калкан, на жилищна сграда, находяща се в ***, с
идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на основание член 49 от ЗЗД; осъдено е
дружеството да заплати на М. П. М., АС. Р. М. и ЕВГ. Р. М. сумата от 1 202,59 лева,
представляваща съдебно–деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените
искове, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, като решението е постановено при
участието на трети лица–помагачи на ответника - Г. Ц. АНД. и „Строй контрол сервиз“
ООД – В..
Излага се, че решението в тези части е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като се моли то да бъде отменено и иска отхвърлен изцяло. Твърди се,
че дружеството не е пасивно легитимирано да отговаря за обезщетяване на претърпените от
ищците имуществени вреди, тъй като възложители на строителството са „Т-Инвест“ ЕООД
и останалите собственици на вещното право на строеж, а на ответника по иска. Неправилна
е преценката на съда за наличие на противоправно увреждащо действие от страна на
изпълнителя на строителния обект, която е в противоречие със събраните по делото
доказателства, защото са останали недоказани в хода на процеса твърденията за извършено
подкопаване основите на сградата на ищците при извършване на изкопните работи. Също
така се набляга, че районният съд не е обосновал кои именно СМР като стойност към кои
точно дефекти /вреди/ се отнасят, още повече, че заключението на вещото лице касае
комплексното отстраняване на всички вреди без значение времето на тяхното възникване.
Излага се, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум. Сочи се, че
решението се основава изцяло и единствено на предположение относно начина на
изпълнение на изкопните работи, което е опровергано от събраните по делото доказателства,
както и, че е неправилна преценката за наличие на приченно-следствена връзка между
строителните работи в съседния имот и уврежданията в собствения на ищците имот.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК насрещната страна е депозирала писмен отговор
на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност, като сочи идентични на
3
изложените във въззивната им жалба аргументи.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са съсобственици на жилищна
сграда, която е изградена в дворно място в град В. - ул. „Б.“ № * с идентификатор
10135.1501.340, като в съседния имот с идентификатор 10135.1501.349 ответникът в
качеството му на главен изпълнител е осъществил дейност по строеж на нова жилищна
сграда, вследствие на което в имота на ищците са нанесени увреждания. Посочва се, че
преди реализиране на строежа сградата на ищците и тази, разположена в съседния имот,
представлявала една обща постройка с общ покрив. Посочва, че поради неправилно
осъществяване фундиране на новата сграда се наблюдавали деформации в земната основа,
което довело до пукнатини в сградата на ищците. Твърди, че ищеца е допуснал
осъществяване на неправилен изкоп до съществуващата в имота на ищците сграда, което е
довело до потъването й. Не е осъществено бетониране по калкана на сградата, собственост
на ищците. Изграденият комин, който е разположен на калкан на новата сграда, не е
изпълнен съобразно строителните правила. С оглед действията на ответника по
строителство в съседния имот, сградата - собственост на ищците - е увредена, при което се
наблюдават следните повреди: пукнатина от тавана до пода в западна стая с дължина 2,9 м и
широчина 4 мм; същата пукнатина и от външната страна на сградата; в стаята със северно
изложение пукнатина по цялата дължина на тавана с дължина от 4 м и широчина от 4 мм; на
стена в коридора над вратата към спалня - 3 пукнатини, всяка с дължина от 0,80 м; касата на
вратата на същата стая е отделена от стената с 2 см; в кухненското помещение на стена към
новопостроената съседна сграда са налични пукнатини по цялата височина на помещението
от 2,90 м, всяка с широчина от 5 мм, която на места достига и до 10 мм; над мивката в
същото помещение - 3 броя пукнатини на височина 2 м, широки 5 мм; два броя пукнатини са
налични и над вратата на кухненското помещение, широки 12 мм, като касата на вратата е
отделена от стената на повече от 2 см; по тавана също са налични множество хоризонтални
и вертикални пукнатини; в коридора се наблюдават множество вертикални пукнатини по
стената към съседната новопостроена сграда, както и такива над вратите към всяка стая, при
дължини от 2 м до 2,9 м, а ширината им е от 5 мм до 10 мм; на тавана в коридора се
наблюдава петно от паднала мазилка с диаметър от 0,90 м. Намира, че сумата необходима за
отстраняване на нанесените имуществени вреди възлиза в общ размер от 5 700 лева, от
които: за укрепване на жилищната сграда с подсилване на носещи стени и основи – 1 500
лева; за направа на вътрешно подпорно скеле в стаите - 500 лева; за обработване на
хоризонталните, вертикалните и наклонените фуги по стени – 1 000 лева; за обработване на
получените хоризонтални фуги между стените и таваните - 700 лева; за отстраняване на
старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова мазилка в засегнатите участъци и
шпакловка на същите честа - 700 лева; за боядисване на стани и тавани в стаите - 400 лева;
за ремонт на комин и доизграждането му на височина над нивото на новия по-висок покрив
- 250 лева; за ремонт на фугата между покрива на процесната сграда и новоизградената
такава - 100 лева; за разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в участъка до
калкана - 150 лева; за изграждане на калканна стена на процесната сграда в участъка на
покривната конструкция - 150 лева; за ремонт на дървената покривна конструкция с
полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до калкан - 250 лева.
4
Ищецът М. П. М. претендира сумата от 2 850 лева, а АС. Р. М. и ЕВГ. Р. М. – сума от
по 1 425 лева за всеки от тях съобразно квотите им в събобствеността и уточнителна молба
от 31.08.2018 г.
С молба, с която е поискано изменение по размер на предявеният иск само от първия
ищец се уточнява, че общият размер на разходите, необходими за отстраняване на
нанесените имуществени вреди върху сградата възлиза на 12 350 лева, като ищецът М.М.
претендира половината от сумата, а именно 6 175 лева, за което е допуснато изменение на
иска, предявен от М.М., с определение от съдебно заседание, проведено на 24.01.2020 г. С
цитираната молба е направено уточнение на необходимите суми за отстраняване на вредите
в следния смисъл: за укрепване на жилищната сграда с подсилване на носещи стени и
основи – 5 000 лева; за направа на вътрешно подпорно скеле в стаите - 500 лева; за
обработване на хоризонталните, вертикалните и наклонените фуги по стени – 1 000 лева; за
обработване на получените хоризонтални фуги между стените и таваните - 700 лева; за
отстраняване на старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова мазилка в засегнатите
участъци и шпакловка на същите честа - 700 лева; за боядисване на стани и тавани в стаите
– 1 550 лева; за ремонт на комин и доизграждането му на височина над нивото на новия по-
висок покрив - 500 лева; за ремонт на фугата между покрива на процесната сграда и
новоизградената такава - 100 лева; за разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в
участъка до калкана - 150 лева; за изграждане на калканна стена на процесната сграда в
участъка на покривната конструкция - 150 лева; за ремонт на дървената покривна
конструкция с полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до
калкан - 750 лева.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се сочи,
че предявените искове са недопустими, а в условията на евентуалност се излагат
съображения, че същите са неоснователни. Оспорват се твърденията на ищците, като се
излага, че съборената сграда, в която ответникът е реализирал строителство, и сградата на
ищците не са представлявали една обща сграда. Налице са били две отделни жилищни
сгради в два самостоятелни имота. Твърди се, че осъществяването на изкопните работи за
новата сграда е било напълно съобразено с действащите строителни норми и при пълно
съответствие с одобрените строителните книжа. Излага възражения, че уврежданията по
сградата на ищците са в резултат от конструктивно изпълнение на външната стена на
ищците, която се явява външен зид, разположен от към имот № 349, който зид бил изпълнен
с дебелина от 12 см, което било два пъти по-малко от нормативно определеното такова. Тази
стена, която не била носеща, била изградена без стоманобетонна конструкция, като същата е
осъществена от тухли с дебелина на зида 12 см. При тези съображения намира, че вредите са
в резултат от конструктивното изпълнение на сградата, като в условията на евентуалност
изразява възражение за наличието на съпричиняване. Излагат се съображения, че при
изработка фундамента на сградата са спазени предписаните нормативни правила и одобрени
строителни книжа, като при разкриване на външния зид на сградата на ищците и при
констатация на неговата едва 12 см дебелина, са осъществени от ответника допълнителни
укрепващи дейности с поставяне на стоманена планка с размер 1 м на 1 м на предната
фасада на сградата, както и поставяне на конструкция от допълнително арматурно желязо.
Посочва се, че тези допълнителни дейности с в резултат от изпълнения зид на сградата на
ищците, който не отговаря на нормативните изисквания. По отношение на посочения в
исковата молба комин посочва, че поради поведение на ищеца М.М., същият бил изграден в
това му състояние. Посочва, че за осъществяване на СМР по комина е било необходимо
осигуряване достъп за полагане на скеле в съседната сграда, което разрешение не е дадено
от ищеца. Посочва, че наблюдаваните течове са в резултат от начина на изпълнение на
отводняването, което се осъществява в задния двор на ищците, без отвеждане на водите.
5
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице – помагач на
ответника Г. Ц. АНД. в качеството й на проектант по част „конструктивна“ на сградата,
находища се в съседния на ищците имот. Оспорват се твърденията, че имуществените вреди
са в резултат от дейност на ответника при изграждане на жилищната сграда в съседния
имот. Изкопът и фундирането на новата сграда са осъществени съобразно одобрената
строителна документация, при спазване на нормативните изисквания. Посочва се, че
поетапно са били осъществявани приемане на кофраж и армировка на конструктивните
елементи, което обстоятелство следва да се установи от заповедната тетрадка и заповедна
книга. Сградата, изградена в имот № 349, е въведена в експлоатация, при което намира, че
при изграждане на същата са спазени всички строителни правила и норми.
В срока по член 131 ГПК е депозиран и писмен отговор от „Строй Контрол Сервиз“
ООД в качеството му на упражняващ независим строителен надзор при изграждането на
обект в имот № 339. Намира претенциите за неоснователни, като при осъществяване на
строителството са спазени всички строителни правила и норми. Осъществяващият
строителен надзор не е уведомяван по време на строежа за нанесени увреждания и
конструктивни изменения по сградата собственост на ищците.
Няма спор по делото, че ищците са собственици на жилищна сграда, находяща се в
***, с идентификатор 10135.1501.340; че на „Т-Инвест“ ЕООД – В., А. Т. А. и Г. А. А. е
разрешено да осъществят строителство на жилищна сграда находяща се в УПИ ІV-18
/идентификатор 10135.1501.339/ в квартал 324 по плана на девети микрорайон на град В. -
ул. „Б.“ № 3; че строителството на сградата е извършено от ответното дружество „Д. комерс
96“ ЕООД.
От инвестиционен проект на обект „Жилищна сграда в УПИ ІV-18, кв.324, 9-м.р. на
град В.“ ведно с обяснителна записка към част „Конструктивна“, съгласуван и одобрен
главния архитект на Община В. на 03.07.2017 г., се установява, че проектната сграда е
предвидена да бъде разположена на калкана по двете си граници, не следва да бъде
допускано извършване на изкопни работи чрез подкопаване, при калканните основи следва
да се излеят ламели, последователно, шахматообразно, като се запази реда, посочен в
проекта, към изпълнението на всяка една ламела следва да се пристъпи най-рано 2 дни след
бетониране на предходната.
Пред първата инстанция са приети заключение по единична съдебно – техническа
експертиза /СТЕ/ и на тройна такава, както и са разпитани множество свидетели, като на
основание член 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на решението на районния съд в
тази им част.
Пред въззивната инстанция съдът е допуснал СТЕ, като в представеното и прието
заключение на вещото лице П. са подробно посочени констатираните от вещото лице
деформации и конструктивни изменения, какви видове СМР са необходими за отстраняване
на всички деформации и за укрепване на сградата, както и какви са причините за
настъпилите пукнатини и конструктивни изменения. Вещото лице сочи, че при
премахването на сградата в ПИ 339 са настъпили конструктивни изменения в сградата на
ищците, които се изразяват в това, че същата е станала с външен фасаден зид с дебелина 12
см към ПИ 339, което е недопустимо за съществуване на външен носещ зид. Преди
6
събарянето на сградата в ПИ 339 преградният дванадесетсантиметров зид е бил
допълнително укрепен със съществуващи перпандикулярно на него зидове към ПИ 339,
които са били отстранени със събарянето й. В момента преградният фасаден зид поема част
от товара на дървената покривна конструкция, без да има необходимите носещи
способности. Вещото лице дава заключение, че за отстраняване на всички деформации и за
укрепване на сградата ще е необходима сумата от 13 995,42 лева с печалба от 15 % и с
включен ДДС.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че има пукнатина и под прозореца на
снимка 3, която се вижда и на приложените по делото от предходните заключения други
снимки; от външната и от вътрешната страна не си личи пукнатината да е запълнена с пяна;
от вътрешната страна в долната част на прозореца пукнатината не продължава вертикално,
минава леко вляво и после пак продължава, следва тухлите или вътрешна шпакловка.
Излага, че на снимка 15 се вижда ясно една вертикална тухла, до нея две слепени, пукнатина
между двете слепени, продължаваща наляво пукнатина, която доказано от предните вещи
лица сочи за пропадане, като счита, че вертикално подредените тухли са щурц. Щурцът
може да се изгради от тухли, камък, дърво, стоманобетон, метал и други. Към момента,
когато е построена сградата, е нямало нормативен документ, който да казва по какъв начин
се изграждат щурцовете. Този щурц представлява клинообразни тухли с лек сводест ефект.
На снимка 1 от първата експертиза се вижда общ изглед на двете сгради - съборената и
несъборената, като на съборената се вижда над прозореца същия тип щурц с вертикални
тухли. Сградата е строена в периода от 1934-1945 г. Съгласно Правилник за проектиране и
строеж на сгради и инженерни съоръжения в земетръсни райони, обнародван в ДВ бр.
98/30.04.1947 г., в член 61 е посочено, че щурцовете в сградите, които са със стени от тухли
или каменна зидария, трябва да бъдат направени от железобетон, а дъгообразни и
клинообразни щурцове по тухлени или каменни зидарии не се допускат. Вещото лице П. е
на мнение, че предходните вещи лица са възприели неправилно, че няма щурц от дървен
елемент - дъб или бук. Експертът съди за наличието на щурц от начина на изпълнение на
този участък, защото ако е чиста зидария, трябвало да е хоризонтално, а на снимка 15 има
вертикални тухли, които са по дебелината навътре на зида, който е 25 см. Видим дървен
щурц има на преградната стена, калканна в случая, на коридора, вижда се на снимка 5. Там е
имало врата, която вече не съществува и понеже стената е 12 см, няма как да се изпълни
клинообразен щурц, затова е сложен дървен. Вътрешно преустройство има, където е била
зазидана вратата. Стените вляво и вдясно на снимка 5 са носещи. Двете вътрешни преградни
стени са носещи, както и всички фасадни. На място не се виждат пукнатини, тоест
зазиждане на врати. Не се установява ясно изразено преместване или зазиждане на
съществуващи стари врати с изключение на тази по снимка 5. Снимка 7 е стената от другата
страна на снимка 15 - това е снимка от вътрешната страна на кухнята в посока към коридора
и това е тъй наречения клинообразен тухлен щурц, който се вижда на снимка 15. Видимите
щурцове са два – дървен и тухлен, другите са измазани и няма как да се видят директно,
защото трябва да се разруши мазилката. В непосредствена близост до тези щурцове и отвори
7
за врати, в случая над отвора на врата, е най-слабият участък, има слягане, пропадане на
зидарията, вижда се на снимка 15. След като има някаква деформация, таванът на
деформацията не е стоманобетон, който да може да се самоноси. Когато има пропадане,
пукнатините продължават нагоре към другия елемент, който отгоре тежи. Когато имаме
клинообразен щурц, при силно изразена деформация пукнатината минава през щурца между
тухлите, може да ги сцепи и продължава. Не е толкова съществено в случая дали има щурц.
Дали би имало дървен или стоманобетонен щурц, пукнатината пак ще мине покрай него и
ще продължи встрани. Когато има здрав и корав елемент, който е стъпил здраво в двата
края, щурцът носи стената над вратата. Когато е тухлен щурцът, пукнатината минава през
него много по-лесно, иначе би го заобиколила отстрани от другия щурц и ще се образува на
друго място самата пукнатина. Ако няма щурц, пропада. Пукнатината, която се вижда на
снимка 15, щеше да се получи и ако нямаше щурц. На снимка 6 се вижда другата врата,
която е отсреща, и се вижда отново деформация от двете страни над вратата през щурца. На
снимка 1 от първата експертиза се вижда калканният зид. Калканът е 12 см,
перпендикулярни на него зидове са на съборената сграда. Фасадният зид от 12 см поема
собствената си тежест и товара от покрива, какъвто товар е бил преди това, и сега е същият,
не носи повече. Това е вече недопустимо като фасаден калканен зид. Между кухнята и
спалнята на горния етаж има 12 см зид, който носи част от покрива и укрепва фасадните
зидове. Има отвори между кухнята и спалнята на този зид, който служи за преход между
кухнята и спалнята, но в момента този отвор липсва. Вътрешна преградна стена между
кухня и спалня на ет.2 носи само себе си, тъй като направлението на дървените елементи
стъпва върху носещите фасадни и вътрешни зидове. Таванът на покрива е изграден от
гредоред, носещите елементи са разположени по късата част на помещението и стъпват във
фасадния и вътрешния зид - 25 см. Тези участъци от зидовете, които са 12 см, не би
трябвало да носят нещо повече от себе си. На долния етаж зидът между кухнята и спалнята
няма носещи функции, тя носи частта от горната зидария. Това е гредоред и всеки
вертикален товар се предава на долния елемент. Носещите вътрешни стени на втория етаж
са между коридор, кухня и дневна, както и коридор към спалня. На ет.1 носещите са същите,
като са изградени от тухли. Основата на къщата няма как да се види, тя е скрита, трябва да
се изкопае шурф до нея. Основата най-вероятно е изпълнена от каменна зидария. По онова
време е нямало норматив, съответно логиката е, че няма изискване от каква якост трябва да
са зидовете, може да са от кал и всичко друго. Има зидария, има дървени елементи, които
служат за хоризонтално уравновесяване между напреженията, които се получават при
слягане, земетресение или каквото и да е. Ако под гредата има плътен елемент – зидария,
камък и т.н., деформацията би била малка. На снимка 15 е стената между коридора и
кухнята на горния етаж. Там има изразено пропадане на стената, причината за появата и е
́
пропадане, деформация в основата на къщата, това води до пропадане на и на стената. Най-
силно изразено пропадане на сградата има в участъка на коридора. Традиционните причини
за пропадане на една сграда са деформация в основите, подпочвени води, неправилно
изпълнение на съседен изкоп. Когато е бил изпълнен изкопът на съседната сграда и при
лоши метеорологични условия, навлиза на вода между двете сгради, дори да няма силно
8
изразени пукнатини в началото, когато влиза вода, тя влияе негативно, тъй като отдолу има
пясъци. Една част от пукнатините може да са от старост, пукнатините по контура между
гредореда и фасадата може да са вследствие на старост и амортизация. В случая, когато има
деформация в непосредствена близост до калкана, няма как категорично да се каже дали в
този участък са вследствие на старост или по-вероятното е да са вследствие на пропадане.
По онова време приблизителният експлоатационен срок на сградите е от 50 до 100 г. Към
днешна дата експлоатационният срок е 100 г., като зависи от заданието на възложителя и от
сградата. По покрива има видими следи от ремонт. Правен е някога ремонт на покрива и е
подменен с дървена обшивка, керемидите са подменени. Вътре в сградата има измазване и
боядисване. На приземния етаж към ул. „Б.“ е правена зидария, която да укрепва сградата.
Има сменена дограма, шпаклована е някога. На снимка 15 в този участък няма ремонт на
тавана. Пукнатините в коридора може да са от старост. Проектите по т. 1 и т. 2 от
Приложение 1 за конструктивно обследване и за укрепване, както и направата на план за
безопасност и здраве не са строително-монтажни работи, но са необходими за извършването
на СМР. Около сградата има изпълнен водосточен тротоар от плочки, водата се оттича
свободно в двора върху плочките и на улицата. В Приложение 1 са посочени СМР, които са
необходими да се изпълнят, сред които е изпълнение на комина до горе, като вещото лице
допълва, че е посочил изпълнение с блокчета, но предвид факта, че вече съседната сграда е
изградена, препоръчително е да е от леки материали - метални тръби, за да се гарантира
здравето и живота на ползвателите на съседната нова сграда.
Пред въззивната инстанция е разпитана свидетелката Г. Н. М. – снаха на въззивника
М.М. -, която явства, че преди възникване на спора къщата била в нормално състояние, не
луксозна, като нейните впечатления датират от есента на 2015 г., когато се нанесли да
живеят в имота и направили само козметичен ремонт - боядисали стени, тавани и врати. Не
е имало пукнатини и пропадания, покривът бил добър. Не се налагало шпакловане и
запълване, нямало течове. Отвън къщата била измазана къщата. Живели там около година.
Отишла да види къщата пак през пролетта на 2018 г. и тогава вече имало пукнатини, които
били концентрирани на стената, която граничи със строежа. Те били по цялата стена,
особено на кухнята по цялата ширина, от едната страна била доста широка пукнатината, но
не може да каже размери. Това били пукнатини отвътре, за външни не може да сподели. По
тавана и по вратите отгоре също имало тогава леки пукнатини. Към този момент имало
квартиранти в къщата, като преди да се нанесат, свекър й направил пак козметичен ремонт и
сменил дограмите, като сложил PVC дограма. Наемателите, доколкото знае, напуснали,
защото били притеснени, защото къщата започнала да се напуква. Не знае да са избивани
отвори в стените, вратите били дървени и в нелошо състояние. Не знае да е иззиждана стена
в приземния етаж. След есента на 2016 г. е ходила в къщата още два пъти - пролетта на 2018
г. и малко преди първото дело през януари. Разгледала само горния етаж, на долния етаж не
е слизала.
Правната квалификация на предявения от ищците М. П. М., АС. Р. М. и ЕВГ. Р. М. иск
е по член 49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като се основава на твърдения за
9
причинени на ищците от дружеството-ответник имуществени вреди в резултат на
строителни работи, причинени от виновни действия на строителя. Посочената норма
предвижда безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на дадена
работа, за причинените от изпълнителя на тази работа, при или по повод на последната,
вреди. Съдебната практика приема, че възложителят на дадена работа и прекият причинител
отговорят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди, като пострадалият може да
реализира правата си като предяви иск или срещу прекия причинител или срещу
възложителя на работата на основание член 49 от ЗЗД. В тази връзка се явява неоснователно
възражението на ответното дружество за недопустимост на предявените искове срещу
изпълнителя.
Неоснователни са доводите на въззивниците за недопустимост на
първоинстанционното решение, които се основават на направеното във въззивната жалба
твърдение, че са предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове по
член 49 от ЗЗД, а съдът се е произнесъл по един общ иск. Вярно е, че с решението за
поправка на очевидна фактическа грешка не е направено разграничение по суми по
отделните претенции, а всички са изписани обобщено, но това не води до извод за
недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, доколкото са описани
всички претенции, а е присъдена обща сума.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по член 49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: възлагане на работа; осъществен фактически състав
по член 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – неимуществена в конкретния казус, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното според разпоредбата на член 45, алинея 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
В процесния случай е безспорно установено по делото, че между ответника „Д. комерс
96“ ЕООД и трети, неучастващи по делото лица, е сключен договор за строителство, по
силата на който на ответното дружество е възложено изграждането на жилищна сграда в
град В. – ул. „Б.“ № 3. По делото не се спори, че именно във връзка със строителството на
въпросната сграда е съборена стара къща, находяща се в ПИ № 339, съседен на имота на
ищците.
10
Въззивният съд счита, че при преценката по реда на член 202 от ГПК на трите
заключения по допуснатите експертизи следва да бъде възприето заключението на вещото
лице П. по съдебно-техническата експертиза, дадено пред въззивната инстанция.
Заключението е пълно, ясно и обосновано, изготвено е въз основа на по-голям обем
проучвания, отчетени са нормативните актове, действащи към съответния период, изяснени
в най-висока степен, най-детайлно и същевременно комплексно всички обстоятелства,
имащи значение за изясняване на конкретната ситуация.
От заключениeто на вещото лице се констатира, че преди събарянето на сградата в ПИ
339 преградният дванадесетсантиметров зид е бил допълнително укрепен със съществуващи
перпендикулярно на него зидове към ПИ 339, които са били отстранени със събарянето й. В
момента преградният фасаден зид поема част от товара на дървената покривна конструкция,
без да има необходимите носещи способности. По въпроса дали старата съществуваща в
съседния имот жилищна сграда и тази на ищците е едно конструктивно цяло в заключенията
на единичната СТЕ тройната такава е налице противоречие. Няма спор обаче между вещите
лица, че и при двете сгради се наблюдава съвпадение в кота цокъл, корниз и било, съвпада
външния граничен зид и при двете от 12 см дебелина, липсва преграден зид в
подпокривното пространство, не осъществен и надзид над покривните повърхности.
Наличието на общи технически елементи при изграждането и на двете сгради, без
наличието на които те самостоятелно не биха могли да съществуват навежда на извода, че те
технологично са едно общо цяло. Покривът е бил общ и за двете без разделителна стена,
като видът на покривните керемиди и фактът, че същите са различни не обосновава извод в
противната насока. Покривът е задължителен елемент от сградата, а той в случая е бил общ
и за двете постройки, което обуславя конструктивната им идентичност.
В обяснителната записка към изготвения инвестиционен проект в част
„Конструктивна“ третото лице – помагач Г.А. като проектант на жилищната сграда е
посочила, че при калканите основите следва да бъдат изпълнени с ламели, последователно,
шахматообразно, като се спазва реда, посочен в строителната документация. Изпълнението
на всяка следваща ламела следва да се пристъпи най-рано 2 дни от бетониране на
предходната. Този метод е съсредоточен около недопускането подкопаване на основите на
съществуващите сгради. Видно от вписванията в заповедната книга /заповед № 1 от
06.10.2017 г. и заповед № 2 от 09.10.2017 г./ се установява осъществен изкоп на проектна
дълбочина, при което е разрешено полагане на арматура, а три дни след това е разрешено
бетониране, тоест положен е подложен бетон, изготвен е кофраж на фундаментната плоча и
е монтирана армировката по проект. При приемане на кофража и армировката е разрешено
бетониране. Изискването на проекта при изпълнение е да бъде осъществено изпълнение на
всяка следваща ламела най–ранно два дни след бетониране на предходната, като независимо
от обстоятелството, че такъв нормативен срок не е предвиден между изпълнението на двете
секции, то не може от наличната по делото строителна документация да бъде прието, че
конкретните за обекта и предписани с инвестиционния проект в частта му „Конструктивна“
11
изисквания при осъществяване на изкопа и изграждането на фундамента са спазени.
Свидетелят И. Г. посочва, че основите на сградата били положени съобразно заданието на
инженер–конструктора, като парцела бил разделен на отделни квадрати и на етапи били
заливани същите с бетон, след което са вдигани стените и се продължавало напред. Тези
свидетелски показания обаче следва да бъдат ценени при условията на член 172 от ГПК,
доколкото свидетелят може да е заинтересован от изхода на спора с оглед наличието на
трудово правоотношение с ответното дружество. При условие, че липсва надлежно
съставена междинна строителна документация, която да удостоверява осъществяване на
изкопа по посоченото предписание, само и единствено на основание гласните показания на
този свидетел не може да направи категоричен извод за доказано осъществяването на факт
от съществено правно значение за спора, още повече, че това не се подкрепя от останалия
събран по делото доказателствен материал. Доколкото не бе доказано изпълнение на
предписанията, дадени с инвестиционния проект, от ответното дружество при реализиране
на строителството на новата сграда в съседство със сградата на ищците, съдът намира, че
това по същество представлява противоправно увреждащо действие, допринесло до поява на
имуществени вреди в жилищната сграда на ищците. В резултат на обсъдените доказателства
/писмени и гласни/ се стига до извод, че е допуснато нарушение на строителните правила и
норми, конкретно на член 169 от ЗУТ, строителството да бъде така предприето, че да не
бъдат нанесени вреди на околните сгради и имуществото на трети лица.
Заключението на вещото лице е недвусмислено и категорично, че пукнатините по
външните носещи стени и по вътрешните стени на сградата е възможно да са вследствие на
пропадане и/или потъване на основата на сградата, докато опадалата мазилка в зоната,
където е била зазидана врата към ПИ 339 са в резултат на извършеното вътрешно
преустройство и мазилка със слаб разтвор.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищците, които са основани на
непосредствени впечатления и са подкрепени от други доказателства по делото, в частта с
която се установява, че преди да започне събарянето и строителството на в ПИ 339 имотът е
бил в добро състояние, като периодично се е нуждаел от текущи ремонти.
В този ред извършените от ответното дружество действия се явяват в причинно-
следствена връзка с потъването на сградата в ПИ 340, съответно с настъпилите за ищеца
имуществени вреди, които ответникът следва да репарира.
Според приложение № 1 към заключението на вещото лице П. стойността на разходите
за укрепване на жилищната сграда с подсилване на носещи стени и основи, за обработване
фугите в имота, за отстраняване на старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова
мазилка в засегнатите участъци и шпакловка, за боядисване на стани и тавани в стаите
/точки 30, 31, 34 и 35/ – 1 292,89 лева; за ремонт на комин и доизграждането му на височина
над нивото на новия по-висок покрив, за разпокриване на покрива и сваляне на керемидите
в участъка до калкана, за изграждане на калканна стена на процесната сграда в участъка на
покривната конструкция, за ремонт на дървената покривна конструкция с полагане на
12
топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до калкан е в размер на 11 853,60
лева. Настоящият състав на съда намира, че посочените в заключението на вещото лице
суми за конструктивно обследване и проект за укрепване – точка 1 /690 лева/, за направа на
план за безопасност и здраве – точка 2 /248,40 лева/ и за почистване и извозване на сметище
– точка 50 /207 лева/ не са предмет на претенциите и следва да бъдат изключени от общата
сума. Също така следва да бъде намален размера със сумите по точки 42 до 45 включително
/996,42 лева/, доколкото същите се дублират с точки 20 до 23 включително.
Ищецът М.М. е претендирал съобразно допуснатото увеличение на иска сумата от
6 175 лева, която е определена съобразно квотата му в съсобствеността. Съгласно
определената по-горе сума, която следва да репарира вредите, то следва искът му да бъде
уважен за сумата от 5 926,80 лева, а за разликата до 6 175 лева да се отхвърли.
Ищците А.М. и Е.М. са претендирали за всеки от тях сума в размер на 1425 лева, които
претенции следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед на изложеното и поради различните крайни изводи, до които достигна
въззивният съд, то частично първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново в изложения смисъл.
По разноските
Въззивникът М.М. е претендирал заплащането на сторените от него разноски пред
двете инстанция, които следва да му бъдат присъдени на основание член 78, алинея 3 от
ГПК съобразно с уважената част от иска. Пред първата инстанция са претендирани разноски
в размер на 5 931 лева - 361 лева държавни такси, 1 700 лева за адвокатско възнаграждение,
3 850 лева за възнаграждение на вещите лица и 20 лева за банков превод. Всички разноски
са доказани с изключение на адвокатското възнаграждение, за което са представени
доказателства за платени 1 000 лева / лист 354 и лист 414/, тоест доказаните разноски са в
размер на 5 231 лева. Съобразно уважената част на иска ответното дружество следва да
заплати на М.М. сумата от 5 020,74 лева.
Ответното дружество също е претендирало разноски и нему според член 78, алинея 3
от ГПК се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Сторените разноски
пред районния съд от „Д. комерс 96“ ЕООД са в размер на 1 794,07 лева – адвокатско
възнаграждение в розмер на 1 440 лева и възнаграждения за вещи лица в размер на 354,07
лева, тоест ищците следва да му заплатят сумата от 49,34 лева.
Пред въззивната инстанция М.М. е сторил разноски в размер на 1 462,40 лева, а „Д. комерс
96“ ЕООД – 2 319,97 лева. Тъй като въззивната жалба на ищците е уважена, то ответното
дружество следва да репарира всички разноски, сторени от М.М..
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ решение № 669 от 13.02.2020 г., поправено с решение № 260216 от
02.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 10500 по описа за 2018 г. на Районен съд – В., двадесет
и първи състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивниците против „Д. комерс
96“ ЕООД - В. да заплати на М. П. М. сумата за разликата от 914,97 лева до 5 926,80 лева,
съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на жилищна сграда, находяща се
в град В. - ул. „Б.“ № *, с идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на
основание член 49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/; да заплати на АС. Р. М.
сумата за разликата от 457,48 лева до предявения размер от 1 425 лева, съставляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди на жилищна сграда, находяща се в ***, с
идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на основание член 49 от ЗЗД/; да заплати
на ЕВГ. Р. М. сумата за разликата над 457,48 лева до предявения размер от 1 425 лева,
съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на жилищна сграда, находяща се
в ***, с идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на основание член 49 от ЗЗД;
осъдени са въззивниците да заплатят на „Д. Комерс 96“ ЕООД – В. сумата от 1 427,05 лева,
представляваща съдебно–деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на предявените
искове, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д. комерс 96“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д. Т. Д., със
седалище и адрес на управление в град В. - ул. „Р.“ *** да заплати на М. П. М. ЕГН
********** от град В. - ул. „Б.“ № * сумата за разликата над 914,97 /деветстотин и
четиринадесет 0,97/ лева до 5 926,80 /пет хиляди деветстотин двадесет и шест 0,80/ лева,
съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
укрепване на жилищната сграда с подсилване на носещи стени и основи, за направа на
вътрешно подпорно скеле в стаите, за обработване на хоризонталните, вертикалните и
наклонените фуги по стени, за обработване на получените хоризонтални фуги между
стените и таваните, за отстраняване на старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова
мазилка в засегнатите участъци и шпакловка, за боядисване на стани и тавани в стаите, за
ремонт на комин и доизграждането му на височина над нивото на новия по-висок покрив, за
ремонт на фугата между покрива на процесната сграда и новоизградената такава, за
разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в участъка до калкана, за изграждане на
калканна стена на процесната сграда в участъка на покривната конструкция, за ремонт на
дървената покривна конструкция с полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди
в участъка до калкан на жилищна сграда, находяща се в град В. - ул. „Б.“ № *, с
идентификатор 10135.1501.340.1, ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда /03.07.2018 г./, на основание член 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д. комерс 96“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д. Т. Д., със
седалище и адрес на управление в град В. - ул. „Р.“ № 3 вх.Б ап.6 да заплати на АС. Р. М.
ЕГН ********** от град В. - *** сумата за разликата над 457,48 /четиристотин петдесет и
седем 0,48/ лева до 1 425 /хиляда четиристотин двадесет и пет/ лева, съставляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за укрепване на
жилищната сграда с подсилване на носещи стени и основи, за направа на вътрешно
подпорно скеле в стаите, за обработване на хоризонталните, вертикалните и наклонените
фуги по стени, за обработване на получените хоризонтални фуги между стените и таваните,
за отстраняване на старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова мазилка в
засегнатите участъци и шпакловка, за боядисване на стани и тавани в стаите, за ремонт на
комин и доизграждането му на височина над нивото на новия по-висок покрив, за ремонт на
фугата между покрива на процесната сграда и новоизградената такава, за разпокриване на
покрива и сваляне на керемидите в участъка до калкана, за изграждане на калканна стена на
14
процесната сграда в участъка на покривната конструкция, за ремонт на дървената покривна
конструкция с полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до
калкан на жилищна сграда, находяща се в град В. - ул. „Б.“ № *, с идентификатор
10135.1501.340.1, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда /03.07.2018 г./, на основание член 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д. комерс 96“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д. Т. Д., със
седалище и адрес на управление в град В. - ул. „Р.“ № 3 вх.Б ап.6 да заплати на ЕВГ. Р. М.
ЕГН ********** от град В. - **** сумата за разликата над 457,48 /четиристотин петдесет и
седем 0,48/ лева до 1 425 /хиляда четиристотин двадесет и пет/ лева, съставляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за укрепване на
жилищната сграда с подсилване на носещи стени и основи, за направа на вътрешно
подпорно скеле в стаите, за обработване на хоризонталните, вертикалните и наклонените
фуги по стени, за обработване на получените хоризонтални фуги между стените и таваните,
за отстраняване на старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова мазилка в
засегнатите участъци и шпакловка, за боядисване на стани и тавани в стаите, за ремонт на
комин и доизграждането му на височина над нивото на новия по-висок покрив, за ремонт на
фугата между покрива на процесната сграда и новоизградената такава, за разпокриване на
покрива и сваляне на керемидите в участъка до калкана, за изграждане на калканна стена на
процесната сграда в участъка на покривната конструкция, за ремонт на дървената покривна
конструкция с полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до
калкан на жилищна сграда, находяща се в град В. - ул. „Б.“ № *, с идентификатор
10135.1501.340.1, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда /03.07.2018 г./, на основание член 49 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Д. комерс 96“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д. Т. Д., със
седалище и адрес на управление в град В. - ул. „Р.“ **** да заплати на М. П. М. ЕГН
********** от град В. - ул. „Б.“ № * сумата от 6 483,14 /шест хиляди четиристотин
осемдесет и три 0,14/ лева, представляваща сторените от него разноски пред двете
инстанции, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. П. М. ЕГН ********** от град В. - ул. „Б.“ № *, АС. Р. М. ЕГН
********** от град В. - *** и ЕВГ. Р. М. ЕГН ********** от град В. - *** да заплатят на Д.
комерс 96“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д. Т. Д., със седалище и адрес на
управление в град В. - ул. „Р.“ *** сумата от 49,34 /четиридесет и девет 0,34/ лева,
представляваща сторените от дружеството разноски пред първата инстанция, на основание
член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано само от М. П. М. в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – В. пред Върховен
касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Решението не подлежи на обжалване от страна на АС. Р. М. и ЕВГ. Р. М. на
основание член 280, алинея 2, точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16