: Против подсъдимите Н.К.
и С.К., двамата граждани на Република Турция и Кралство Холандия е предявено обвинение за това, че
на 01.09.2007 г. на ГКПП „Капитан Андреево" в
съучастие като съ извършител и, без надлежно
разрешително с лек автомобил марка „Пежо" с рег***
пренесли през границата на страната ни високорисково
наркотично вещество „хероин" с нетно тегло 19,255 кг и съдържание на диацетилморфин от 29,7% до 54,3% на стойност 1 249 625 лева,
като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено
тежък - престъпление по чл.242 ал.4 предлЛ-во
вр. с ап.2 предлЛ-во вр. чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимият
Н.К. разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен и отказва да дава
обяснения.
Подсъдимият С.К.
разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, не дава обяснения.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното;
Подсъдимият Н.К. *** в Република Турция,
но от 30 години живее в гр.Амстердам, Кралство Холандия, където през 1982 г. се
родил подсъдимия С.К. - негов син. Около 2001 г. подсъдимият С.К. имал
здравословни проблеми, свързани с психичното му здраве, като в периода 2001-2007
г. бил лекуван в различни болнични заведения - Резюме от психично изследвне
на л.58 в превод на български език. За последен път С.К. бил прегледан през
2007 г. от общопрактикуващи лекари в гр.Амстелвеен,
като му била поставена следната диагноза
„хронична психоза, параноидна шизофрения, влошаване
на психозата след употреба на дрога". През месец август 2007 г.
подсъдимият Н.К. закупил лек автомобил
марка „Пежо", модел „*** /л.23 ДП/ и през
същия месец предприел съвместно със сина си С.К. пътуване до Република Турция. След
пристигането си в Турция двамата се установили в гр.Истанбул, където успяли да се снабдят с 39 /тридесет и девет/ на брой
пакети, съдържащи наркотично вещество. Подсъдимите взели решение да пренесат наркотика в Холандия, минавайки
през Република България. С цел преодоляване на митническия контрол те решили да
укрият въпросните пакети в автомобила, с оглед на което в последния бил изработен тайник. Тайникът бил направен в
задната страна на багажното отделение,
където била прикрепена ламарина, заварена към купето и боядисана в червен цвят, като достъпът до така
обособената кухина бил осигурен от вътрешността на купето чрез фабрично
изработения подлакътник в средата на задната облегалка. Допълнително изградената и
пригодена като тайник ниша била с размери 115/50/27 см. Н.К. поставил съдържащите
наркотично вещество пакети в
изработения тайник и сутринта на 01.09.2007 г.
двамата подсъдими се отправили към
Република България. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Н.К.. След
извършената гранична проверка на българската граница, около 09,00 часа, подсъдимите се отправили към пункта за
митнически контрол „Капитан Андреево". Към този момент на работа били митническите
служители свидетелите П.П., К.К. и Н.Н..
Свидетелят П. отделил управлявания
от Н.К. автомобил за щателна
митническа проверка, при която установил, че зад задната седалка има обособена преграда. Щателният оглед на автомобила
бил извършен от свидетелите К. и Н.,
които пристигнали на мястото и установили, че
действително в автомобила бил изграден тайник. След като отстранили подлакътника на задната седалка,
свидетелите забелязали, че в обособената като тайник кухина има поставени
пакети с неправилна форма, увити с кафяво тиксо. Върху пакетите било поставено кожено
яке. След извършения оглед на лекия автомобил и изграденият в него тайник /л.2-3 ДП/ от автомобила били иззети общо 39 /тридесет и девет/
на брой пакети с неправилна форма, облепени с бежово на цвят тиксо и съдържащи
прахообразно вещество с общо брутно тегло от 20,110 кг -Протокол за
претърсване и изземване от 01.09.2007 г. /л.8-9/. На всички пакети бил извършен оглед и от
тях били иззети представителни проби по реда на НУРИСПНДВНР, в резултат на което
пакетите били обособени в четири групи и шест подгрупи - л.44-45 ДП. Установеното нетно тегло на група А1 е
470 гр, на група
А2 - 7910 гр, група ЯЗ - 1982 гр., група А4 - 3440 гр, група В1 - 974 гр, група В2 -
968 грама, група С - 3014 грама, група Д - 497 грама. От всички групи били иззети представителни проби. Изследването на
взетите от отделните групи представителни
проби било възложено на назначената по делото химическа експертиза /л.57-74/. Вещото лице, изготвило
заключение по същата, установило, че прахообразното
вещество от всички групи представлява „хероин" с различно съдържание на активен компенент
„диацетилморфин", а именно: група А1 - 29,7 %,
група А2 - 45,9%, група АЗ - 54,3%, група А4 - 45,6%, група В1 - 50,8%, група
В2 -53,9%, група С - 42,0% и група Д
- 44,5%.
Освен гореописаните пакети в хода на
разследването във въпросния лек автомобил са
били открити и други предмети, приобщени по делото като веществени доказателства - два броя мобилни телефона марка „Нокиа", ведно със сим-карти
към тях. Иззети са също и дактилоскопни следи,
обозначени като № 19,16 и 26 според номерацията
на пакетите, върху които са открити. Според заключението на назначената и изслушана по делото дактилоскопна експертиза следата, намерена и иззета от
пакет № 16 е оставена от ляв палец на Н.К., следата, иззета от пакет Хе 19 е
негодна за изследване, а следата, открита и иззета от пакет № 26 не е оставена от Н.К. или С.К..
Така изложената фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на разпитаните по
делото свидетели, резултатите от извършените следствени действия за оглед, претърсване и изземване, заключението
на съдебнохимическата и автотехническа експертиза, заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза, веществените доказателства. Тези доказателства установяват
на първо място, че на 01.09.2007 г. на
ГКПП „Капитан Андреево" в управлявания от подсъдимия Н.К. лек автомобил марка „Пежо" са
били открити 39 бр. пакети, съдържащи
високорисково наркотично вещество - „хероин" с
различно процентно съдържание на активен компонент. Тези обстоятелства са били
отразени в съставен Протокол за оглед от 01.09.2007 г., а изземването на
наркотичното вещество - в Протокол за
изземване от същата дата, одобрен от съдия. Обективираните в тези два протокола следствени действия
установяват вида на превозното
средство, в което са били открити въпросните пакети, извършването на полевия наркотест, дал
първоначалната информация за вида на съдържащите се в тях вещества и
точното място, на което са били поставени - в специално изработен тайник в задната част на багажното отделение на
автомобила, собственост на подсъдимия
Н.К.. В този смисъл, съдът намира, че фактът на пренасянето на наркотичните вещества през държавната граница между РТурция и РБълтария е безспорно
установен по делото.
Безспорно установено
е също, че пренасянето на наркотичното вещество е било подготвено и е
предхождано от предварителна организация, изразяваща се в
заключението на автоексперта,
според който направата на тайника в автомобила е изисквала определено
време и специални сервизни условия, което съпоставено с казанато вече обосновава
заключението, че отвеждането и оставянето на автомобила в сервиз не е останало
извън знанието на подсъдимия С.К.. Наличието на представи за това, а именно, че
в автомобила ще бъде изработен тайник, а в него ще бъдат поставени пакети с
наркотик, е логически свързано с факта, че
не трето непознато за С.К. лице е поставило пакетите в тайника, а това е направил неговият баща, за което
свидетелства оставения пръстов отпечатък. Изводът за авторството на подс.С.К. подкрепят и установените в показанията на свидетеля П.Д. обстоятелства. Този свидетел твърди, че след разкриването на
престъплението разговарял с двамата подсъдими.
В хода на проведената беседа Н.К. отричал да знае нещо за наркотика, докато С.К., макар след известно
колебание заявил, че в Истанбул той се срещнал с хората, „които му дали
хероина" и назовал име на лице, което
му предало наркотика, но заради породен у него страх не желаел да разкаже нищо повече. От своя страна Н.К. обяснил, че
именно синът му знае за поставените
в автомобила пакети. Тези обяснения, възприети от свидетеля Д. непосредствено след констатиране на деянието
сочат от една страна на знание от страна
на подсъдимия С.К. за укритите в автомобила стоки, а от друга - на предварително изградена между двамата
подсъдими версия, която макар фрагментарно
и непоследователно представена пред свидетеля Д. сочи на това, че и подс.С. е имал
субективни представи за безспорно установените обективни признаци на престъпната дейност. Тук се налага отговор на
въпроса - в състояние ли е подсъдимия
С.К. да възприема правилно фактите и да дава обяснения за тях, разбирал ли е свойството и значението на
извършеното и могъл ли е да ръководи
постъпките си към момента на деянието, възможно ли е спрямо него да е осъществено манипулативно
поведение или да са налице факти, които
да опорочават субективните му възприятия или да водят до неправилна интерпретация на събитията. Отоговорът
на този въпрос наложи експертно изследване
на психичните годности на подсъдимия С.К. чрез експертиза, заключението на която бе предхождано
от настаняване на лицето за изследване
в психиатрично заведение по реда на чл.70 от НПК. След анализ на събраните по делото доказателства и извършените по
време на стационарния престой прегледи,
вещите лица-лекари са дали следното заключение /л.94-100 от СП/: Към 01.09.2007 г. не били налице белези на умствена
недоразвитост или „разстройство на съзнанието"
на подсъдимия С.К., които да го лишават от годността да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ръководи действията си. В съдебно заседение
/л.305/ експертите обясняват, че състоянието на К. може да бъде квалифицирано като „психопатия" -
гранично положение, генерирано не от психична болест, а от психологични
особености, изразяващи се в затруднен самоконтрол,
агресивни действия и генерализирана подозрителност. Тази симптоматика експертите определят като психоподобна личностна промяна, представляваща вариант от развитието на
шизофренията, но несвързана и неводеща до разстройство на съзнанието. Тази промяна на личноста била на ниво емоции и поведение, тя пораждала характерови
промени, проявяващи се и засилващи се на фона на злоупотреба и зависимост от психотропни вещества. В крайна
сметка обаче промените в психичните годности не били качествени, защото мисленето и интелектуалните възможности не се засягали,
въпреки констатираното психопатно състояние. В случая се касаело до количествени
изменения в поведението и емоциите на
лицето, които не водели до качествена промяна в интелектуалните моменти и в способностите за самоконтрол, както и
в избора на поведение. В чисто психологически
план състоянието на подсъдимия С.К. се отличавало с повишена
мнителност, недоверие и подозрителност към околните. В този смисъл вещите лица считат,
че К. не е податлив на внушения, напротив -възможността за манипулиране на поведението
му била малко вероятна заради изострената подозрителност. С оглед на тези данни от
психиатричното изследване вещите лица посочват, че не споделят диагнозата, посочена
в приложеното по делото Резюме от изследване в гр.Амстелвеен
в Кралство Холандия и отхвърлят наличието на душевна болест „шизофрения" към
момента на деянието и към настоящия момент. Относно вероятността за „ремисия
на душевна болест" към настоящия момент /а и към 01.09.2007 г./,
експертите обясняват, че при хронично психично заболяване и особено при „параноидна шизофрения" ремисията
по-принцип е непълноценна, докато липсата на каквито и да е болестни прояви
била характерна при острите психични заболявания. При хроничната болест се срещали
остатъчни симптоми на личностни изменения, каквито в случая не били установени,
макар един от обсъжданите от експертите варианти бил наличието на „психоподобна
ремисия", но с уговорката, че параноидната
шизофрения не е заболяване, при което обичайно се достигало да ремесия без всякаква болестна картина. Освен това,
експертите не изключват вероятността в случая да се касае за симулация на болестни
симптоми от страна на К. или за „метасимулация", т.е.
представяне като актуални на симптоми, които са били налице в минал момент, без те да
се изживяват понастоящем. В крайна сметка експертите обобщават състоянието на
подсъдимия като наличие на личностови особености,
изразяващи се в следните компоненти и проявяващи се като декомпенсация в моменти на
затруднение: интензивен дисконфорт,
излизане на преден план на защитни механизми и параадаптивни
модели, аргументиращи тезата за метасимулативно поведение. С оглед направените констатации
в хода на изследването и в заключение, експертите не приемат като доказана шизофренната
патология, нито към 01.09.2007 г., нито към настоящия момент. Те изключват и наличието на друга болест,
която да се отразява на мисловните или волеви процеси на подсъдимия,
така че да се ограничава или изключва
способността да се разбира свойството и значението на постъпките, както и да се възприемат фактите по делото и се дават
обяснения за тях. Съдът оцени заключението
на експертите като обективно и компетентно и затова прие, че подсъдимият С.К. не е страдал към 01.09.2007 г. и
не страда и към настоящия момент от
душевна болест, която да води до разстройство на съзнанието или която да му
пречи да разбира и ръководи действията си и да възприема фактите /вкл. фактите по делото/. С оглед заключението на
експертите относно неподатливостта
към внушения и абсолютизирана мнителност, съдът прие,
че изложеното от подсъдимия С.К. пред
свид.Д. не е резултат манипулативно въздействие от другиго, а представяне на
собствени възприятия за станалото.
Анализът на
резултатите от психиатричното изследване и изготвеното от експертите
заключение в съвкупност с описаните по горе доказателства и тяхната взаимна свързаност, а
именно отношенията между двамата подсъдими, начина, по който е организирано
пътуването и престоя в РТурция, собствеността върху превозното средство, мястото, на което е
бил изработен тайника, участието на Н.К. в поставянето на наркотичното вещество,
обосноват участие и на подсъдимия С.К.
в контрабандата на наркотични вещества, а доколкото за авторството на подсъдимия Н.К. е налице и пряко доказателство, то несъмнения извод, който се
налага е, че двамата подсъдими са извършили
общи, задружни действия в контрабандирането на наркотичните вещества, поради което съдът прие, че
престъплението е извършено в съучастие под формата на съизвършителство.
Изложеното сочи, че в случая са установени
обективните признаци на престъплението по чл.242 ал.2 от НК - подсъдимите са
пренесли през границата на страната високорискови
наркотични вещества безспорно без да имат надлежно разрешение за това.
Друг обективен признак на разглежданата контрабанда, релевантен за нейната
правна квалификация, е стойността на наркотичните вещества. Тази стойност е 1 249 625 лева /определена
по ПМС № 23/29.01.1998 г./ и тя обосновава
признака „особено големи размери" /над 140 пъти МРЗ към 01.09.2007 г./.
Обвинението поддържа, че деянието представлява и „особено тежък случай", поради което то следва да бъде квалифицирано по ал.4
на чл.242 от НК. Тази квалификацията
се споделя от съда. Според разпоредбата на чл.93 т.8 от НК „особено тежък случай" е този, при който
извършеното, с оглед настъпилите вредни последици и другите отекчаващи обстоятелства
разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието или на дееца. Съдът прие, че установените по делото факти визират случаят като
„особено тежък" по смисъла на законовата
дефиниция. От обективна страна разглежданото престъпление представлява контрабандиране на наркотик, укрит в
специално изработен тайник в използваното превозно средство /лек автомобил/,
като за направата на тайника са били употребени специални умения и условия, а това
означава, както вече беше казано
по-горе, че пренасянето на наркотика е било предхождано от действия, насочени към осигуряване на наркотичното вещество
и техническото организиране на
контрабандата, с оглед безпрепятственото пренасяне на пакетите през границата. Следва да се има предвид и вида на наркотика -
касае се за „хероин" с тегло от 19,255
кг, както и целта на пратката - последната очевидно е била предназначена за Кралство Холандия, а това предполага прекосяването
на няколко държавни граници, т.е сериозно трансгранично
движение на наркотичните вещества, което не се е оказало контрамотив за осъществяване на
деянието. Няма основания да се счита, че подсъдимите са били само преносители на наркотика и не са ангажирани с последващото му разпространение в Холандия или
други европейски страни. Ето защо,
съдът прие, че случаят е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от НК и затова
квалифицира извършеното и по ал.4 предлЛ-во на чл.242 от НК.
От субективна страна
и двете деяния подсъдимите са извършили при условията на пряк умисъл - те
са съзнавали обществената опасност на извършеното и са целяли
настъпването на общественоопасните последици. Обективните признаци на извършеното, които бяха описани по-горе, сочат на
общност в умисъла. Това е така, защото
всеки от подсъдимите е имал субективни представи и за умисъла на съучастника си в осъществяването на престъпната
дейност - на това сочи най-вече съвместното пътуване и престой в РТурция, укриването на наркотика в специален тайник, изработен чрез заваряване на ламарина в задната
част на багажното отделение на
автомобила и не на последно място колебливите и непоследователни обяснения, изложени пред свид.Д.
непосредствено след разкриване на престъплението.
Относно субективните представи на подсъдимия С. следва да се има предвид и
заключението на тройната съдебно-психиатрична
експертиза, която не поставя под
съмнение годността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи. Психичното състояние на С.К. беше обсъдено по-горе и съдът счита, че не следва да повтаря подробно
изложеното вече.
Следва да се посочи,
че в случая се касае не за душевна болест, от която да страда подсъдимия С.К., а за специфично
психологично състояние, кумулирало болестни симптоми от злоупотреба с психотропни
вещества, промени в характера и емоционалните нагласи. Болестните симптоми
обаче не са довели до качествени
изменения в психиката на подсъдимия, така че да повлият
на годността да се разбира свойството
и значението на извършваното и да се ръководят постъпките. В тази насока са
изводите на психиатричната експертиза и те аргументират извода, че към момента на деянието не е бил засегнат нито
мисловния, нито волевия момент у
подсъдимия С.К., поради което съдът прие, че оценката за вменяемост е несъмнена. Освен това, медицинската експертиза установява, че С.К. е с нормален интелект, а това
означава, че той е бил в състояние
да направи, както самооценка на собстеното
си поведение, така и оценка на
обществения резонанс от постъпките си. В крайна сметка следва да се посочи, че психическото състояние и интелектуално
ниво на подсъдимия не са били пречка той да има субективни представи относно
всички обективни параметри на престъпната дейност.
Подбудите на
подсъдимите за извършените престъпления са целяното
лично облагодателстване, а причините - незачитането на
установения законов ред.
Поради изложените
съображения, съдът призна подсъдимите за виновни в извършване на
престъпление по чл.242 ал,4 предлЛ-во вр. ал.2 предл.1-во вр, с чл.20 ал.2 от НК. При
определяне на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на
извършеното и обществената опасност на самите подсъдими, подбудите за
престъплението и другите смекчаващи и отекчаващи
вината им обстоятелства.
Подсъдимият Н.К. е
роден на *** г. в Република Турция, но от около 30 години живее в гр.Амстердам,
Кралство Холнадия. Той не е женен, има деца. Не е
осъждан. По делото няма данни за материалното му състояние, но следва да се
приеме, че то не е добро. Социалното положение на подсъдимия също не е установено -
липсват данни за постоянна работа или професия. Последните две обстоятелства
несъмнено са били и подбудата за извършване на престъплението, целящо набавянето на
средства по престъпен и бърз начин. Изложените факти са смекчаващи за
отговорността на подсъдимия Н.К.. Отекчаващи вината му обстоятелства са
сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното, както и
конкретния механизъм за осъществяване на деянието -предварителна
подготовка и взето решение за пренасяне на наркотичното вещество през няколко
държавни граници, което както вече се посочи не е било контрамотив
за
извършване на контрабандата. Все пак съдът прие, че смекчаващите отговорността факти
имат превес - чисто съдебно минало, липса на други противообществени прояви, недобър
материален и социален статус. С оглед на това, съдът определи наказанието при
условията на чл.54 от НК и наложи наказанието в размер на предвидения от закона
минимум, а именно „лишаване от свобода за срок от 15 години". При същите условия
и предпоставки съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба", като
определи същото в минимално предвидения размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева.
Относно наказанието „лишаване от свобода съдът постанови изтърпяване при първоначален
„строг" режим, а от определения размер приспадна времето, през което спрямо
подсъдимия Н.К. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража"
на основание чл.59 ал.1 от НК.
Относно подсъдимия С.К.
съдът взе предвид следното: Същият е роден на *** г., т.е. касае се за сравнително
млад човек. И за този подсъдим важат доводите за недобър социален и материален статус и
чисто съдебно минало. При определянето на наказателната отговорност на
подсъдимия С.К не може да не бъде взето предвид и особеното
му психологично състояние - макар и неограничаващо
вменяемостта, това състояние следва да бъде ценено в чисто здравословен аспект,
тъй като макар да не води до разстройство на съзнанието, то поражда болестни
симптоми, характерни за психопатните личности -
интензивен дисконфорт, излагане на защитни механизми на преден
план и параадаптивни модели за справяне в затруднени ситуации. Ето защо съдът прие, че
психичното състояние на С.К. е
обременено и макар с уговорката че той не страда от душевна болест, следва да се приеме, че е налице влошено здраве.
Този факт съдът прецени като
изключително смекчаващ вината и затова прие, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко за подсъдимия С.К..
Ето защо, съдът наложи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и наложи наказанието под
предвидения от закона най-нисък предел „лишаване
от свобода за срок от петнадесет години" и така определи наказание „лишаване от свобода за срок от 12 години".
Относно кумалативно предвиденото по-леко наказание
„глоба" съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК и определи нейния размер от 100000 /сто хиляди/ лева.. Съдът
постанови наказанието „лишаване от
свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг" режим. На основание чл.59 ал.1 от НК от наказанието
„лишаване от свобода" съдът приспадна времето, пред което спрямо подсъдимия С.К. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража", считано от 01.09.2007 г.
Наред с тези
наказания на основание чл.242 ал.7 от НК съдът отне в полза на държавата
предметът на контрабандата, а на основание чл.242 ал.8 от НК отне и превозното
средство, послужило за превозване на наркотичното вещество, а именно лек автомобил марка
„Пежо" с рег.№ РК-1У-89, собственост на подсъдимия Н.К.. Относно
веществените доказателства /телефони и сим-карти/
съдът постанови
след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на подсъдимите, от които са отнети, тъй
като те не представляват предмети, притежанието на които да е забранено.
Съдът счита, че с
така определените наказания ще бъдат постигнати целените от закона превантивни
резултати по отношение на осъдените и по отношение на всички останали.
На основание чл.189
ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимия Н.К. да заплати разноски в размер на 171 лв.,
а подсъдимия С.К. да заплати
разноски по делото в размер на 2187 лв., които суми бъдат внесени в полза на съдебната власт и по бюджетната сметка на
ВСС.
Така ран, съдът постанови присъдата си.