Решение по дело №202/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Д. М. М. от [населено място], [жк], зона Г, № 4, вх. Д, ет. 9, ап. 141, против Решение рег. № 19 от 17.04.2025 година постановено по АНД № 20241610200284 по описа на Районен съд – Берковица. С обжалваното съдебно решение въззивния съд е потвърдил Наказателно постановление № 24-0370-000050 от 16.09.2024 г. издадено от ВПД Началник РУ - РУ Вършец при ОД на МВР - Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 на министъра на вътрешните работи. С наказателното постановление на Д. М. М. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател Д. М. М. в касационната жалба навежда доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че районният съд, в нарушение на закона, е разгледал делото в негово отсъствие, тъй като не бил редовно призован за първото по делото заседание, като същото го лишило от право на защита. Наред с това неправилно съдът е приел, че е извършил нарушение по смисъла на чл. 103 от ЗДвП, тъй като той не е управлявал МПС на посоченото място и време, а въззиният съд е възприел показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, без да извърши необходимия анализ на установеното по делото. Моли за отмяна на въззивното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адв. И. С. от АК – Монтана, като поддържа жалбата по доводи изложени в същата и моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане от друг състав.

Ответника по касационната жалба Началник РУ – Вършец се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за редовно призоваване на нарушителя който е търсен многократно на адреса посочен в жалбата, но не е установен. Погрешното изписване на годината в отрязъка от призовката е техническа грешка при оформяне на призовката и не е ограничено правото му на защита. Извършеното нарушение е установено от събраните писмени и гласни доказателства и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна. В заключение твърди, че правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

Настоящият касационен състав, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред Районен съд - Берковица е образувано по жалба на Д. М. М. от [населено място], [жк], зона Г, № 4, вх. Д, ет. 9, ап. 141 против Наказателно постановление № 24-0370-000050 от 16.09.2024 г. издадено от ВПД Началник РУ - РУ Вършец при ОД на МВР - Монтана, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Районният съд – Берковица е приел за установено от фактическа страна, че на 25.08.2024 г., в 15:50 часа, в [населено място] на [улица], с посока на движение от [населено място] към [населено място], жалбоподателя е управлявал МПС- товарен автомобил [Марка] с полски peг. номер RZ 94369, като при опит за спиране на водача, същият щом забелязал полицейските служители спрял рязко и променил посоката си на движение. Последван бил със светлинен и звуков сигнал, като не отбил вдясно на пътното платно, а рязко увеличил скоростта си на движение и навлязъл по черен път, в посока към местността Лозята в землището на [населено място]. Същият изоставил автомобила си и се отправил пеша в посока към [населено място], като бил установен в близост до изоставеното МПС, в лек автомобил „Ауди А4“ с рег. номер [рег. номер], собственост на Г. Й. Г., като пътник в МПС-то. С тези си действия е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съгласно която „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Съставеният е АУАН серия GА № 1420304 от 25.08.2024 г. подписан от Д. М. без възражения и връчен на 25.08.2024 г., като впоследствие е издадено и оспореното в настоящето производство НП.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА, поради наличие на релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Личното участие на страната в административнонаказателния процес в производството пред районния съд, респ. чрез законен представител или упълномощен процесуален представител, е пряк израз на гарантиране ефективното право на защита, един от основните принципи на наказателния процес, визиран в нормата на чл. 15 от НПК. Връчването в производството по ЗАНН на призовки, съобщения и книжа са процесуални действия, осъществявани по разпореждане на съда и чрез фактическо изпълнение от нарочен съдебен служител, или по друг определен от закона начин. Целта е страната в съдебното производство да бъде надлежно уведомена за извършени и предстоящи процесуални действия на съда или страна по делото, с което да й се осигури възможността да защити своите права.

Видно от материалите по въззивното дело, съдът с разпореждане рег. №22 от 15.01.2025г. е насрочил делото в о. с. з. на 11.03.2025г. от 09:30 часа, като е разпоредил жалбоподателят да бъде призован. На приложената по делото невръчена призовка - до настоящия касатор е налице следното отбелязване „адресът посетен на 23.01; 05.02. и на 13.02 и 23.02.2024г. При посещенията не е открит никой на адреса и на оставеното съобщение за контакт с телефон за връзка, никой не се отзова“ с посочена дата на призовката 27.02.2025г. и печат на призовкар в СГС. При тези данни първостепенния съд, в проведеното съдебно заседание на 11.03.2025г. е приел, че жалбоподателя Д. М. М. от [населено място], [жк], зона Г, № 4, вх. Д, ет. 9, ап. 141 е нередовно призован.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в самия закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В случая, призоваването по начина по който е отразен в призовката, не би могъл да се приеме за надлежно призоваване. Връчването на призовките, съобщенията и книжата е регламентирано в чл. 180, ал. 1 НПК. Съгласно посочената разпоредба, призовките се връчват срещу разписка на лицето, за което призовката е предназначена. Алинея 2 предвижда, че призовката може да се връчи на пълнолетен член на семейството, на домоуправител, портиер, съквартирант, съсед, когато поеме задължение да го предаде. Съгласно алинея 3, когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по алинея 2, те могат да се връчат и на защитника, ако той се съгласи да ги приеме т.е. съдът е следвало да установи, че лицето отсъства от адреса /който обитава/, а призовката не може да бъде връчена на лице от кръга по чл. 180, ал. 2 и ал.3 от НПК. Такива констатации в производството липсват.

С предприемането на тези действия при нередовно призована страна, при това носител на активната процесуална легитимация по делото, Районен съд – Берковица е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК, довело до ограничаване процесуалните права на санкционираното лице и осуетяване възможността то да реализира защитата си.

Предвид изложеното, решението на Районен съд – Берковица следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Берковица, който в съответствие с нормативно установения ред за връчване на призовки, съобщения и книжа, да призове надлежно страните в съдебното производството по обжалване на процесното НП, като им осигури процесуалната възможност за активно участие в съдебното производство, след което да се произнесе по съществото на спора.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноските, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение рег. № 19 от 17.04.2025 година постановено по АНД № 20241610200284 по описа на Районен съд – Берковица

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Берковица от фазата на призоваване на страните в о.с.з, съобразяване с дадените в мотивите на решението указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.