Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Перник, 08.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 19 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Р.С.Б.,***
против решение № 63 от 25.11.2021 г., постановено по АНД № 220/2021 г. по описа
на Районен съд – Радомир.
С обжалваното решение наказателно
постановление (НП) № 21-1158-001889 от 10.06.2021 г., издадено от началник на
Сектор „Пътна полиция“ (СПП) към ОД на МВР – Перник, с което:
-
на Р.С.Б.,
за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал.
1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 100 (сто) лв. и „лишаване от право“ да управлява
МПС за срок от 1 (един) месец, е изменено, като размерът на глобата е намален
на 50 (петдесет) лв.;
-
на Р.С.Б.,
за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр.
с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лв., е потвърдено.
В жалбата са изложени оплаквания
за незаконосъобразност на съдебния акт. Съдържат се доводи, че същият е
неправилен, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, в
нарушение на материалния закон и в разрез с установената съдебна практика.
Твърди се, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че в решението не са изложени
конкретни фактически и правни доводи, съображения или изводи, както и не са
обсъдени доказателствата и доводите на страните – липсват мотиви по наведените
в първоинстанционната жалба оплаквания. Искането към касационната инстанция е
да отмени обжалвания съдебен акт и по същество да постанови друг, с който да
отмени наказателното постановление, алтернативно – да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Радомир.
Препис от касационната жалба е
връчен на ответника – ОД на МВР – Перник.
В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател – Р.С.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба редовно призован, изпраща за процесуален представител гл.
юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата като
неоснователна.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Предлага съдебният акт да се остави в сила като правилен и законосъобразен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за
разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
неоснователна по следните съображения:
С наказателно постановление № 21-1158-001889
от 10.06.2021 г., началник на СПП към ОД на МВР – Перник, е наложил на Р.С.Б.:
-
административни
наказания „глоба“ в размер на 100 (сто) лв. и „лишаване от право“ да управлява
МПС за срок от 1 (един) месец, за това, че на 30.04.2021 г., в гр. Радомир, на
ул. „***“, с посока на движение към кв. „Върба“, управлявал собствения си лек
автомобил „***“ с рег. № ***, без поставена предна регистрационна табела на
определеното за това място, като същата била поставена на арматурното табло от
вътрешната страна зад дясна чистачка, е
извършил административно нарушение по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 175,
ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП);
-
административно наказание „глоба“ в размер на
10 (десет) лв., за това, че на 30.04.2021 г., в гр. Радомир, на ул. „***“, с
посока на движение към кв. „Върба“, е управлявал собствения си лек автомобил „***“
с рег. № ***, без да носи в себе си контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС (СУМПС), е извършил
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд – Радомир, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол,
го е изменил само в частта, касателно размера на глобата за нарушението по чл.
140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а в останалата му част го е
потвърдил като законосъобразно.
За да постанови този резултат районният съд е
приел за безспорно установена по делото отразената в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка. Касационният съд счита
същата за установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 и правилото на
чл. 303 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са гласни и писмени
доказателства, относими към обстоятелствата, предмет на доказване по делото.
Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. Предвид това,
бланкетните доводи в жалбата, че в решението не са изложени конкретни
фактически съображения или изводи, и че не са обсъдени доказателствата, се
приемат за неоснователни.
Районният съд приел от правна страна, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, при съобразяване на разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, в производство без допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
Въз основа на установеното от фактическа
страна решаващият първоинстанционен състав приел за доказано по делото, че на
посочените дата и час жалбоподателят е
управлявал МПС с табела, поставена не на определените за това места, а зад
чистачката от дясната страна на таблото, каквото било отбелязано в АУАН, като
същото е отразено и в обжалваното наказателно постановление, с което е
осъществил от обективна и субективна страна именно състав на нарушението по чл.
175, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на приетите за
установени по делото факти районният съд приел, че по делото е доказано
осъществяване от страна на касатора и на състава на нарушението по чл. 100, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. второ от ЗДвП, тъй като на посочената дата и час жалбоподателят е
управлявал МПС, без да носи в себе контролния талон към СУМПС, притежавано от
същия, което както текстово, така и описателно, е посочено в АУАН и
наказателното постановление. Възраженията на наказания водач за маловажност на
нарушенията са приети за неоснователни от районния съд.
По отношение вида и размера на наложените
административни наказания районният съд е приел следното:
По отношение наложеното за административното
нарушение по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
административно наказание „глоба“, по делото не са събрани доказателства за
наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват налагане
на глоба в размер над минималния, което обуславя намаляване на същия на 50
(петдесет) лв. Второто наказание – „лишаване от право“ да управлява МПС за срок
от 1 месец, е определено правилно.
Наложеното за второто нарушение – по чл. 100, ал. 1, т.
1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
второ от ЗДвП, административно наказание е единственото по вид и размер,
предвидено за същото – глоба от 10 лв.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2,
предл. 2 от АПК).
По доводите в касационната жалба:
Настоящият състав намира за
неоснователно изложеното в жалбата оплакване за несъобразяване на разпоредбата
на чл. 339, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН при постановяване на
решението. В съдебния акт, въпреки липсата на конкретно формулирани в жалбата
доводи на наказаното лице се съдържат изводите на районния съд по съдържанието
на обстоятелствените части на АУАН и НП, включително относно наличие в същите
на описание на обективните и субективни елементи, съставляващи двете процесни
нарушения.
Без основание са и доводите
касателно разликата в цифровото посочване на законовите разпоредби на чл. 140,
ал. 1, ал. 1 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На първо място тези доводи
се въвеждат едва с касационната жалба. На следващо място, липсата на
предложение трето в актуалната и приложима към датата на извършване на
нарушението редакция на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но посочването й в НП, както и посочването на предложение трето от чл.
140, ал. 1 на ЗДвП в АУАН, но непосочването му в НП, не съставлява така съществен
порок на производството. В обстоятелствените части на АУАН и НП, както е прието
и в решението на районния съд, се съдържа описание на всички елементи от
състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал.
1 от ЗДвП, свързано с императивно въведеното от законодателя изискване, по
пътищата, отворени за обществено ползване да се движат само регистрирани МПС и
с табели, с регистрационен номер, поставен на определените за това места,
несъобразяването на което правило е обявено за наказуемо в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП с административно наказание, налагано по административен ред (чл. 6 от ЗАНН). Поради това и предвид факта, че наказаното лице организира защитата си
главно срещу фактите, независимо и срещу правната им квалификация, съставът
счита, че допуснатото несъответствие при изписване на нарушените законови
разпоредби, макар и порок, не съставлява самостоятелно и достатъчно основание
за отмяна на НП. Наказаното лице не е било лишено от гарантираното му от
процесуалния закон право да разбере фактите, срещу които да организира защитата
си.
Без основание са и твърденията за
бланкетност на мотивите в решението, касателно пледираната от наказаното лице
маловажност. Възражението на наказания водач за маловажност на деянията, макар
пестеливо, е отхвърлено от районния съд като неоснователно с довод, че при
преценката за осъществяване на двете процесни нарушения е взета предвид
обществената им опасност – с осъществяване на същите, като формални, настъпват
общественоопасните им последици. Липсата на извод в решението, че не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, такива, че да отличат нарушението от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, като такива с по-ниска степен на
обществена опасност, не се възприема като съществен порок на съдебния акт. Това
е така, тъй като районният съд е обсъдил наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, като е възприел наличието на такива по отношение на нарушението
по чл. 140, ал. 1, ал. 1 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това обаче
единствено е обусловило намаляване размера на административното наказание
„глоба“, не и преценка същите да са такива, водещи до неналагане на наказание.
По приложението на материалния
закон и във връзка с доводите в жалбата:
Касационният състав, на основание
чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН – въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, счита че районният правилно е
приложил материалния закон.
По делото е безспорно установено,
че на 30.04.2021 г., в гр. Радомир, на ул. „***“, с посока на движение към кв.
„Върба“, Р.С.Б. е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***,
без поставена предна регистрационна табела на МПС на определеното за това място,
тъй като същата е била поставена на арматурното табло от вътрешната страна зад
дясна чистачка, както и без да носи в себе си контролния талон към СУМПС,
притежавано от него. Въз основа на така установените факти в съответствие с
приложимия материален закон Р.С.Б. е нарушил разпоредбите съответно на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което в санкционните
разпоредби на чл. 175, ал. 1, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са предвидени
административни наказания, налагани по административен ред.
В тази връзка споделят се и
мотивите в решението за неоснователност на пледираната маловажност на деянията.
По делото не са налице доказателства за осъществили се във връзка с
деятелността смекчаващи обстоятелства, които да квалифицират същата като
маловажна в смисъла на чл. 93, т. 9 от НК приложим във вр. с чл. 11 от ЗАНН с
оглед датата на извършване на процесните две нарушения, във вр. с чл. 28 от ЗАНН, съответно обуславящи неналагане на наказание. Твърденията в касационната
жалба, че по делото пред районния съд е установено, че предният регистрационен
номер на автомобила на касатора „е паднал изненадващо“, не кореспондират с
показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие пред
районния съд – не са сочени такива обстоятелства. Такива възражения по
отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказаният водач не е и правил – нито при съставяне на АУАН, нито след
съставянето му и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пред районния съд такива
доводи са излагани, поради което и липсват изводи в тази връзка. Пред
касационната инстанция, писмени доказателства за установяване на касационните
основания не се представиха, а в касационната жалба не се сочат други
доказателства за факти в тази връзка, които да
обусловят връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
Във връзка с горното –
нарушаването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е
обвързано със санкциите на чл. 175, ал. 1, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С обжалваното решение размерът на наложеното административно наказание „глоба“
за нарушаването на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, налагано в кумулация с
„лишаване от право“ да се управлява МПС, законосъобразно е намален на минимума
от 50 лв., като мотивите, обосновали тази част на решението се споделят от
касационния състав – липсват доказателства по делото за наличие на отегчаващи
отговорността, които да обосноват налагане на наказание над минималния размер.
Споделят се и изводите на районния съд, че законосъобразни по вид и справедливо
определени като размер са останалите наложени административни наказания.
Съобразявайки изложеното
настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на
районния съд. Проверката по чл. 218, ал.
1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие
на обжалвания съдебен акт с материалния закон, включително не установи наличие
на основания за касиране на решението по изложените в касационната жалба
доводи. Решението като правилно ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 25.11.2021 г.,
постановено по АНД № 220/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/