МОТИВИ
ПО НОХД № 153 /2018 г. по
описа на Районен съд Раднево.
С внесен
в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против С.И.С., ЕГН **********. за това, че на 21.02.2018г. в гр. Раднево,
в съучастие с неустановено лице, като помагач, с цел да набави за себе си и
него имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъпление измама, след
като у свидетелката П. вече била
създадена невярна представа, че предоставя собственото си имущество – парична
сума в размер на 1830 лева и 350 евро в помощ на органите на МВР за залавяне на
престъпници, която сума на следващия ден ще й бъде върната, като взел
посочената парична сума от дома на Д.Т.П. и я отнесъл в гр. Русе, и с това й
причинил имотна вреда в размер на 1830 лева и 350 евро – престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20,
ал.4 вр. ал.1 от НК.
В
рамките на наказателното производство е бил приет за съвместно разглеждане
предявеният от пострадалия свидетел Д.Т.П. граждански иск против подсъдимия С.
за сумата от 1830 лева и 350евро, съставляваща обезщетение за имуществени щети
от престъплението, със законна лихва върху същата от 21.02.2018 г. до
окончателното й изплащане. Свидетелят П. е конституирана като граждански ищец в
процеса.
В хода на съдебните прения, представителят на РП гр.Раднево
поддържа обвинението от фактическа и правна страна, като сочи, че
престъплението, за което е внесен настоящия обвинителен акт, се подкрепя от
обстоятелствата, установени на досъдебното производство и събрани в хода на
съдебното следствие. Относно определяне вида и размера на наказанието,
прокурорът пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание от две години
лишаване от свобода, което съдът да редуцира с 1/3. Предлага така определеното
наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Предлага се да бъде уважен гражданския иск.
Гражданския ищец Д.Т.П., сочи, че поддържа становището на прокурора и моли
за уважаване на предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия
пледира за налагане на наказание при условията на чл.66 от НК, като изтъква
смекчаващи вината обстоятелства – съдействието за приключване на наказателното
производство от страна на подсъдимия, разкаянието и съжалението, което
подсъдимият демонстрира с поведението си в хода на наказателното производство.
Подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните
прения, изразява съжаление за извършеното. В последната си дума моли съда за
налагане на минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, приема за установена следната фактическа
обстановка: Подсъдимият С.И. *** в едно домакинство с
родителите си и сина си. На 20.02.2018г. на телефонния номер на баща му, който
е **********, се получило обаждане от непознат номер. Разговора приела майката
на С. - Р.Г.И., но след малко дала апарата на подсъдимият С., тъй като счела,
че обаждането е предназначено за него. Обаждащият се бил непознат за обвиняемия
мъж, който не се представил. Самоличността на това лице не е установена в хода
на разследването. Обаждащият се запитал подсъдимият С. дали търси работа, на
което той отговорил положително, като не се поинтересувал кой се обажда, и в
какво се състои работата. Обаждащият се
казал на подсъдимия С. на другия ден сутринта, т.е. на 21.02.2018г. да отиде до
гр. Нова Загора, като със себе си носи телефонния апарат, по който в момента
разговарят.
На 21.02.2018г. подсъдимият С. с автобус отишъл до гр. Нова Загора. Слязъл
на автогарата и зачакал допълнителни указания по телефона. След известно време
получил обаждане, като разпознал, че гласът е на същия мъж, с когото разговарял
предишния ден. Обаждащият се му казал да отиде с автобус до гр. Раднево.
Обвиняемият изпълнил и тези указания. Около 11.15 часа той пристигнал в гр. Раднево.
След малко отново получил обаждане, при което му било казано да седне в
заведението на автогарата и да чака.
На 21.02.2018г. около 12.00 ч. свидетелката Д.Т.П., която е вдовица и живее
сама в гр.Раднево в къща, находяща се на ул. „*****, получила позвъняване на
стационарния си телефон, който е с номер
0417 85961. Приемайки обаждането, тя чула думите „Майко, счупих си крака
и ми трябват спешно пари”, изречени от женски глас, а непосредствено след това
мъжки глас казал „Ще трябват десет хиляди лева, трябва незабавно да ги
намерите. До половин час ще дойда да ги дадете”, след което връзката била
прекъсната от подателя. Не след дълго
свидетелката П. отново получила позвъняване по стационарния телефон. Приемайки
обаждането, тя разпознала по гласа същия мъж от предното обаждане, който казал
„Готови ли са парите? След една минута идвам. Ако не са готови, ще ти измъкна
червата” и отново прекъснал връзката. След още известно време свидетелката П.
получила повикване на мобилния си телефон с номер **********, на което
отговорила. Обадил се мъж, чийто глас свидетелката възприела като различен от гласа на мъжа, осъществил първите две
обаждания. Мъжът се представил като „полицай С.”. Той й казал да не се притеснява,
както и, че полицията е предприела действия по залавянето на измамници. Помолил
я да не се обажда никъде, а да остави поисканите пари в някаква торбичка, която
да закачи на пътната врата, за да може „престъпниците да бъдат заловени на
място”. Представилият се за „полицай С.” я посъветвал да се прибере в банята,
„защото може да има престрелка”. Мотивирана по този начин, вярвайки, че действа
в помощ на органите на МВР, свидетелката П. загънала в бяла хартия сумата 1830
лева и 350 евро и поставила оформения пакет в две малки найлонови торбички, а
след това в по-голяма найлонова торбичка, червена на цвят. Закачила червената
торбичка на пътната врата на дома си, а след това се прибрала в банята в
жилището си, както я посъветвал „полицай С.”. Впоследствие свидетелката П.
получила още няколко обаждания на мобилния си телефон от „полицай С.”.
Последният й обяснявал как „престъпниците” поетапно са заловени, а при
последния разговор казал, че на следващия ден трябва да отиде до полицията, за
да й бъдат върнати парите.
Около 13.45 часа подсъдимият С. получил поредното обаждане, отново от мъжа,
с когото до момента бил контактувал. Последният му казал да отиде до тоалетните
на автогарата, където ще дойде такси, в което да се качи. Подсъдимият С. отишъл
на посоченото място и след малко действително дошло такси, в което той се
качил. Водачът на таксито го запитал дали той е клиентът, който иска да бъде
откаран до ул. „Родопи” в гр.Раднево, на което подсъдимият отговорил
утвърдително. След като бил откаран на тази улица, подсъдимият слязъл от
таксито и зачакал допълнителни указания по телефона. След малко получил
обаждане, било му казано да отиде пред дом №1. Без да прекъсва обаждането, подсъдимият
започнал да търси дом №1, но не го открил. Казал на мъжа, че не вижда дом с №1,
а такъв с №4, чиято врата е изработена от ковано желязо. Продължил да се движи,
като навлязъл в друга улица. Когато стигнал до нейния край, мъжът му казал да
се върне обратно и да провери дали на „кованата врата” има закачена торбичка.
Там действително имало закачена найлонова торбичка, червена на цвят, чието
съдържание не се виждало. Подсъдимият я взел и я поставил в джоба си.
Обаждащият се наредил на подсъдимият С. да се върне на автогарата и да пътува
до гр. Стара Загора. Подсъдимият С. тръгнал с автобус за гр. Стара Загора около
14.30 часа. Докато пътувал за гр. Стара Загора, отново получил
обаждане от същия мъж. Лицето казало, че в торбичката има пари, така че когато
пристигне в гр. Стара Загора, подсъдимият С. да се настани в хотел, който да
заплати с пари, които да вземе от торбичката. Подсъдимият С. обаче не се
настанил в хотел, а отишъл на гости на свой приятел, в чийто дом останал да
пренощува. Вечерта, преди да си легне да спи,
подсъдимият преброил парите. Установил, че в торбичката има 1830 лева и
350 евро. Сумата в левове се състояла от една банкнота с номинал 100 лева, една
банкнота с номинал 20 лева и една банкнота с номинал 10 лева, а останалите
банкноти – с номинал 50 лева. Сумата в евро се състояла от една банкнота с
номинал 100 евро и пет банкноти с номинал 50 евро. По това време получил
поредното обаждане от същия мъж, който се интересувал от размера на паричната
сума. След като разбрал, че парите са 1830 лева и 350 евро, мъжът казал на подсъдимият
да вземе за себе си 300 лева, а на другия ден да отиде до гр. Русе. На
22.02.2018г. подсъдимият С. отпътувал с влак за гр. Русе. Когато пристигнал в
гр. Русе, същият мъж отново се свързал с него по телефона и му казал с такси да
отиде до магазин „Джъмбо” и, като тръгне наляво от бариерата, да отиде до
трансформатора, зад който има автомобилна гума, в която да остави парите. По дадените
по телефона указания подсъдимият С. намерил посочената гума до трансформатора и оставил там парите, като
предварително взел сумата 300 лева като свое възнаграждение.
По този начин подсъдимият С. с цел да облагодетелства себе си и лицето с
неустановена самоличност, с което контактувал по телефона, умишлено улеснил
извършването на престъпление измама, след като у свидетелката П. съществувала
вече невярна представа, че предоставя собственото си имущество – парична сума в
размер на 1830 лева и 350 евро в помощ на органите на МВР за залавяне на престъпници,
която сума на следващия ден ще й бъде върната.
Съвкупният анализ и преценка на
приложените по делото писмени и гласни доказателствени средства, водят до
извода, че са налице измамливи действия извършени от подсъдимия С.И.С..
Подсъдимият С.И.С. е роден на ***г*** общ.
Твърдица, българин, български гражданин, средно образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани
в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят - показанията на
разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл. 283 НПК протоколи и документи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. с ал.1
от НК, за което е повдигнато и
обвинение, а именно:
На
21.02.2018г. в гр. Раднево, в съучастие с неустановено лице, като помагач, с
цел да набави за себе си и него имотна облага, умишлено улеснил извършването на
престъпление измама, след като у свидетелката П. вече била създадена невярна представа, че
предоставя собственото си имущество – парична сума в размер на 1830 лева и 350
евро в помощ на органите на МВР за залавяне на престъпници, която сума на
следващия ден ще й бъде върната, като взел посочената парична сума от дома на Д.Т.П.
и я отнесъл в гр. Русе, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1830 лева
и 350 евро, - престъпление по чл.209, ал.1 вр.
чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Субект на престъплението е подсъдимият С.И.С., за който по
делото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или
значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си,
следователно е пълнолетно и вменяемо, наказателно отговорно лице.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимият с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици
и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.20 ал.4, във вр. с
ал.1 от НК, от НК при условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл. чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 4 от НК, към датата на инкрминираното деяние, законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” от една до шест години.
При определяне вида и размерна на наказанието „лишаване от
свобода”, съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимият, коректното му процесуално поведение и оказаното пълно
съдействие за разкриване на престъплението.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете размера
на сумата, предмет на престъплението – 1830.00 лв. и 350евро.
Съдът прие, че в случая е от една страна необходимо, а от
друга достатъчно на подсъдимият да бъде наложено наказание в размер на две
години „лишаване от свобода”, което на основание чл. 58а от НК намали с 1/3 и
осъди подсъдимият на „лишаване от свобода” за срок от една година и четири
месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от три
години.
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, то налице
са основанията на чл.45 от ЗЗД за възстановяване на виновно причинените вреди
на конституирания като граждански ищец пострадал свидетел Д.Т.П.. Имуществената
щета за това лице, в установения по делото категорично размер от 1830 лева и
350евро, посочен в рамките на
обвинителния акт, се явява пряка и непосредствена последица от престъплението.
Установено е категорично от гласните доказателства, че именно това е сумата, с
която в резултат на въвеждането в заблуждение на свидетеля П., същата се е обеднила,
като я е предоставила на подсъдимия. Ето защо и съдът счете, че следва като
основателен и доказан да се уважи гражданският иск в пълният му предявен размер
и да се осъди подсъдимият да заплати на пострадалата претендираната
от нея парична сума, съставляваща обезщетение за имуществени щети от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
изпълнителното деяние – 21.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
Предвид
признаването на подсъдимия С. за виновен в извършване на така вмененото му от
прокуратурата престъпление и на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден
да заплати по сметката на РС направените по делото разноски от 17.04лв. По
същите съображения и съобразно с Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на РС- Раднево
и държавна такса върху размера на уважения граждански иск, която възлиза на
101.20 лева.
Като
причини за извършване на престъплението съдът определя престъпните нагласи на
подсъдимия и стремежът му към сдобиване с парични средства по лесен, но
непозволен начин, като подбудите му в тази насока са изцяло користни.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: