М О Т
И В И
П О Н О Х Д № 1649/2017г П О О
П И С А Н А Дупнишки районен съд
Районна прокуратура-гр.Дупница е внесла обвинителен
акт срещу В.П.С. – родена на ***
г. в гр. Сандански, с постоянен адрес:***,
българка, българско гражданство, с основно образование, неомъжена, безработна,
осъждана, с егн **********, ,за престъпление по чл.198,ал.1 от НК, а
именно за това, че 11.07.2017 г. в с. Голем Върбовник, общ. Бобов дол, е отнела
чужди движими вещи (банкноти с общ номинал от 700 лв.) от владението на С.А.Т.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребила за това сила
(нанесла удар с юмрук в гърдите и удар с дървен стол по главата на Т.) - престъпление
по чл. 198, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание участващият
представител на Районна прокуратура-град Дупница поддържа повдигнатото срещу подсъдимия В.П.С.,обвинение,
счита същото за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства
Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен,и да му бъде наложено наказание,като съдът вземе в предвид жестокостта
с която е бил бит пострадалия, а и неговата възраст, и предишните осъждания на
подсъдимия.
Адвокат Н.Н., повереник на
пострадалия С.Т.,моли съдът подсъдимият да бъде признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение,счита, че от събраните по делото доказателства по
категоричен и несъмнен начин е установено, че С. както от обективна така и от
субективна страна е осъществила състава на престъплението за което и е
повдигнато обвинение,а предявения граждански иск да бъде уважен.
Защитник на подсъдимия,адвокат О.
счита, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, моли
подсъдимия да бъде признат за не виновен по повдигнатото му обвинение, като
излага подробни съображения в тази насока, а предявения граждански иск бъде
отхвърлен.
Подсъдимият В.П.С. не са признава
за виновна, по така повдигнатото и обвинение,дава обяснения по случая и моли да
бъде оправдана,тъй като не е извършила такова деяние, за което и е повдигнато
обвинение.
От събраните по делото
доказателства показанията на
разпитаният в хода на съдебното
производство свидетел и от приетите и присъединени доказателства събрани по
време на полицейското производство, съдът приема за установено от фактическа
страна:
По
фактическата обстановка:
Подсъдимият В.П.С. – родена на *** г. в
гр. Сандански, с постоянен адрес:***, българка, българско гражданство, с
основно образование, неомъжена, безработна, осъждана, с егн
**********
На 11.07.2017г.,през първата
половина на деня,пострадалия С.А. Т.,след
като си взел пенсията от пощенския клон
в с.Голям Върбовник,община Бобов дол се обидил по телефона на В.П.С.,която
познавал и я поканил на гости в дома си.Около 14.30 часа на горепосочената дата
същата с такси пристигнала в дома на Т.,като я поканил да влезе в дома му в
стая находяща се на сутеренният етаж на къщата си в с .Голем Върбовник.След
пристигането на С., двамата седнали на маса,на която Т. сервирал храна и
напитки.Освен това на масата на която седнали двамата от Т. били оставени и
банкноти с общ номинал 700 лева/пенсията му която бил влез по-рано въпросния
ден/.С. забелязала парите оставени на масата и решила да ги вземе.За целта
взела поставената под масата на която седели бутилка с ракия,и плиснала ракията
в очите на Т..След това взела парите от масата,пъхнала ги отзад в панталоните
си и нанесла удар с юмрук по гърдите на пострадалия Т.,като по този начин
успяла да го повали на земята.След което хванала Т. който бил в безпомощно
състояние в следствие на нанесения му удар и го повлякла към мазето, от където
взела дървен стол и с него му нанесла удар в областта на главата.В следствие на
нанесения му удар Т. получил разкъсно контузна рана ,която започнала да кърви
обилно.Виждайки това С.,затворила вратата на мазето и я заключила е катинал за
да не може Т. да й попречи да си тръгне със взетите от нея по-рано пари.След
което излязла на улицата, отдалечила се от дома на пострадалия Т. и по телефона
си повикала такси,с което се отправила към гр.Благоевград със взетата сума пари
от 700 лева.След като се посъвзел от удара нанесен му от подсъдимия С., Т.
отвъртял една от гайките,която закрепвала халката на катинара и успял да излезе
от мазето в което бил заключен от нея.Излизайки от къщата видял табела на
купето на автомобила към който се насочила С.,-„такси”, със жълт цвят,който
потеглил.След което отишъл при негов съсед-свидетелят Б.Р.,за да се обиди на
полицията в гр.бобов дол.След известно време произшествието било посетено от
служители на РУ Бобов дол.Видно от допуснатата и назначена съдебно медицинска
експертиза, е че на 11.07.2-17г., пострадалият С.А. Теодисиев е получил
следните травмотични увреждания-разкъсно контузна рана на главатас линеална
форма и дълбочина,изискваща налагане на шев.По повърхностни разкъсно контузни
рани на десен лакет и лява подбедрица.Тези увреждания се причиняват по
механизъм на удари с или върху твърд ,тъп или тъпоръбест предмет и е възможно
да са получени по време и начин за които се съобщава от пострадалия в протокола
за разпит-за раната на главата-удар със стол, за раната на лакетя- възможен
удар с предмет-стол или дърво,или падане върху пода, за раната на
подбедрицата-възможно удар с предмет или
удар в тъпоръбест предмет и др.Раната на главата изисква налагане на шев, и е
причинила на пострадалия временно разстройство на здравето не опасно за
живота.Другите две по повърхностни рани са причинили болка и страдание.Срок за
пълно възстановяване на тези увреждания при благоприятно протичащ възстановителен
процес,като до момента няма данни за усложнения,забавено възстановяване и
др.-около 20 дни.
С оглед
изложеното, подсъдимият В.П.С. е осъществил престъпния състав на чл. 198 ал. 1
от НК, както от обективна така и от субективна страна.
От
обективна страна:
От обективна
страна подсъдимият В.П.С. на 11.07.2017 г. в с. Голем Върбовник, общ. Бобов
дол, е отнела чужди движими вещи (банкноти с общ номинал от 700 лв.) от
владението на С.А.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребила за това сила (нанесла удар с юмрук в гърдите и удар с дървен стол по
главата на Т..
От субективна страна:
От субективна страна подсъдимият В.П.С. е
извършила деянието умишлено при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е желаел
тяхното настъпване.
Обвинението се
потвърждава от показанията на разпитаните по време на съдебното следствие
свидетели-С.А.Т.,Стефан Методиев Пандурски, В.Г.О.,Р.В.С.,К.В.В.,И.А.Л.,Б.Н.Б.,К.И.п.,Е.К.Г.,Б.
Мануилов Р.,Г.К.К., Юлиан Й.К.. Пострадалият
Т. при разпита си е заявил, че С. му е отнела сумата от 700 лева,ударила го е в
гърдите,заключила го е в мазето като пак му е нанесла удар със стол по
главата,като тези му показания се потвърждават и от изготвената по делото и
приета медицинска експертиза,както и от показанията на всички разпитани по
делото свидетели.Съдът кредитира и показанията на свидетеля Пандурски и
свидетелят О., които познават и подсъдимата и пострадалият ,както и на останалите
свидетели по делото, тъй като същите са обективни логични, без противоречиви и
се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.разпитаната
свидетелка по делото-Р.В.С. при разпита си е заявила, че е прибирайки се от
работа заедно със синът си е видяла пострадалият Теодисиев с окървавена глава
да маха с ръце,за което е уведомила кмета на селото.Като също така е заявила,
че целият е бил окървавен в областта на лицето.Кмета на селото свидетелката К.В.В.
при разпита си е заявила, че и се е обадила свидетелката С., че пострадалият е
бил на вратата и е бил в кръв.Същата е уведомила органите на полицията, и на място да провери какно точно се е случило
е изпратила свидетеля Б.Р..Свидетелят Л. при разпита си е заявил, че е карал С.
до с.Голям Върбовник,същото е заявил и свидетелят Б.Б.,и свидетеля К.П..При
разпита си свидетелят Е.Г. е заявил, че е видял пострадалия,и същия е имал
разкъсно контузна рана и много кръв по главата, и че пред него Т. е заявил, че
го е ударила жена и че е ставало въпрос за пари.Свидетелят Б.Р. при разпита си
е заявил, че след обаждане от страна на кмета на селото е отишъл на място и е
видял Т. който е бил целия в кръв,по ръцете и по лицето е бил смазан.
Съдът не
кредитира дадените от подсъдимата обяснения, а ги приема за нейна защитна теза,
тъй като същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а и са в
разрез със свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели-всички на
които съдът дава вяра.
По правната квалификация:
Поради гореизложеното съдът прие,
че подсъдимият В.П.С. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъпление по чл.198 ал.1 от НК и го признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, поради следното :
От обективна страна обект на
престъплението са обществените отношения,свързани с нормалното упражняване на
правото на собственост върху движими вещи,като се засягат и обществени
отношения,свързани със свободното формиране на воля у всеки гражданин,както и
личния му избор на поведение.Субект е всяко наказателно отговорно лице.Законът
не предвижда особени качества,които извършителят трябва да притежава,за да носи
наказателна отговорност.Предмет на престъплението може да бъде всяка чужда
движима вещ,която има определена стойност-парична,художествена,историческа и
др.Особеност от обективна страна на грабежа е и отсъствието на съгласие от
страна на владелеца за отнемането на вещта.Фактът, че вещта е отнета против
неговата воля е от значение за квалификацията на деянието като грабеж, тъй като
именно липсата на такова съгласие е причината деецът да употреби принуда, за да
може да ги отнеме.Друга особеност от обективна страна на престъплението по
чл.198, от НК, е свързана с изпълнителното деяние.То винаги се състои от два
акта-употреба на някаква форма на принуда и отнемане на вещта от владението на
пострадалия с намерение противозаконно присвояване.Деянието по чл.198,ал.1 от НК е класическо съставно престъпление,състоящо се от два акта-употреба на
принуда/физическа или психическа/ и отнемане на вещта.те са взаимно свързани и
подчинени на една цел, а поотделно осъществяват съставите на две отделни
престъпления.Употребата на сила означава физическо въздействие от страна на
дееца спрямо друго лице,насочено към преодоляване на реална или възможна
съпротива от това лице.От субективна страна освен наличието на пряк умисъл у
дееца,също така е характерно и намерение от негова страна противозаконно да
присвои чужда движима вещ.
Причините за извършване на
деянието се съзират в ниската правна култура на подсъдимият,стремежът му за
обогатяване по незаконен начин и трайно формираната у нея престъпна нагласа.
По определяне на вида и размера на наказанието:
В материалният закон за такова
престъпление по чл.198 ал.1 от НК, законодателят предвижда наказание лишаване
от свобода от три до десет години.
Съдът определи наказанието при
условията на чл.54 от НК,като се е съобразил с вида и размера на наказанието
предвидени в материалният закон за този вид престъпления,степента на обществена
опасност на деянието и дееца,подбудите на извършване на престъплението и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
С
оглед на горното съдът счита, че наказанието на подсъдимият следва да бъде
наложено при превес на отегчаващите вината обстоятелства. В случая съдът отчете като отегчаващите отговорността обстоятелства по отношение на извършеното от
подсъдимия деяние,многобройните предишните
осъждания а като отегчаващо отговорността му обстоятелство по отношение и на
извършеното от него деяние – неговата висока обществена опасност.
Предвид гореизложеното съдът определи и наложи
на подсъдимия В.П.С. за
извършеното от него престъпление при превес на отегчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно „лишаване от свобода”, „Лишаване от свобода” за
срок от 4 (четири) години при първоначален „общ” режим на изтърпяване на
наказанието.
При индивидуализацията на
наказанието съдът е взел предвид и степента на обществена опасност на деянието,
която съща е преценена като завишена от съда с оглед засегнатите обществени
отношения, възрастта на пострадалия, времето, мястото и мотивите за извършване
на деянието.
По гражданският иск:
Тъй като съдът е признал подсъдимия В.П.С.
за виновен в извършване на престъплението по чл. 198, ал.1 от НК т.е. установи
наличието на причинно - следствена връзка между неговото противоправно и
виновно поведение и увреждането причинено на пострадалия, съдът уважи
предявения граждански иск. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи. По
силата на чл. 51 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Събраните по делото доказателства
безспорно сочат на извода, че деецът
е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане и следва да бъде
ангажирана и неговата деликтна отговорност. Подсъдимият следва да отговаря за
причинените неимуществени
вреди на пострадалото лице. Ето защо предявения граждански иск се явява доказан
по основание.
С оглед на изложеното съдът е осъдил подсъдимия В.П.С. – родена на *** г. в
гр. Сандански, с постоянен адрес:***, българка, българско гражданство, с
основно образование, неомъжена, безработна, осъждана, с егн
********** да заплати на С.А.Т., сумата от 700 лв., представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието, а именно - 11.07.2017 година до окончателното
изплащане.
По отношение на неимуществените вреди, тъй като същите са
неизмерими с пари, то
размерът на следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на
справедливостта, уреден в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба
не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се
имаха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението
за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и
страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, която фактическа
обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. Правилното прилагане на
закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след
като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на
изложеното по горе, се установи недвусмислено по делото. На тази база и при
отчитане на обективни
обстоятелства, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения.
С
оглед на изложеното съдът е осъдил подсъдимият В.П.С. родена на ***
г. в гр. Сандански, с постоянен адрес:***,
българка, българско гражданство, с основно образование, неомъжена, безработна,
осъждана, с егн ********** да заплати на С.А.Т., сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразили се в
претърпени болки и страдания в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието, а именно: 11.07.2017 година
до окончателното изплащане, като искът за разликата до 10 000 лева
ОТХВЪРЛЯ, като завишен.
Съдът е осъдил подсъдимата В.П.С. – родена на *** г. в гр. Сандански, с постоянен адрес:***,
българка, българско гражданство, с основно образование, неомъжена, безработна,
осъждана, с егн **********, да заплати сумата в размер на 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Съдът е осъдил подсъдимата В.П.С. – родена на *** г. в гр. Сандански, с постоянен адрес:***, българка,
българско гражданство, с основно образование, неомъжена, безработна,
осъждана, с егн **********, да заплати сумата в размер на 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Съдът е осъдил подсъдимата В.П.С. – родена на *** г. в гр. Сандански, с постоянен адрес:***,
българка, българско гражданство, с основно образование, неомъжена, безработна,
осъждана, с егн **********, да
заплати разноски по делото в размер на 158.06
лв. (сто петдесет и осем лева и шест стотинки) по сметка на ДнРС за вещо
лице и явяване на свидетел.
Съдът е отнел в полза на
държавата вещественото доказателство по делото, описано в приемо-предавателен
протокол № ВД 77/2017 година, което след влизане на присъдата в сила да бъде
унищожено.
Съдът счита, че по този начин ще
се постигнат целите на наказанието визирани
в чл.36 от НК-да се поправи и превъзпита подсъдимия,както и да се
въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото
Воден от горното, съдът постанови
своя съдебен акт.
Районен съдия: