№ 684
гр. Ямбол, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100342 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д. С. В.
против М. М. В., с която се иска да се иска да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 15 835,49 лв.( след изменение на иска)– получена на отпаднало на
основание, както и сумата от 5 433, 02 лв. съставляваща погасени суми по договора за
лизинг по време на фактическата раздяла на страните през периода 08.10.2022 г.-
11.09. 2023 г., в едно със законната лихва върху главницата ,считано от деня на
предявяване на иск-01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ответницата е бивша съпруга на ищеца, като
бракът им сключен на **** 1996 г. бил прекратен с вл. в сила решение на 25.09.2023 г.
по гр. дело № ******/2022 г. по описа на ЯРС, с което било утвърдено постигнатото
между тях споразумение по чл.50 СК и с което уредили личностните си отношения, но
не и имуществените.
Твърди се, че по време на брачното съжителство между страните с общи
усилия, труд и средства придобили движимо и недвижимо имущество в режим на
СИО, което след прекратяването на брака им било с характер на обикновена
съсобственост и подлежало на бъдещо уреждане. През 2018 г. ищеца и ответницата
решили да закупят на лизинг нов автомобил за нуждите на семейството им, като на
28.08.2018 г., ответницата сключила договор за финансов лизинг №
****************** за закупуване на лек автомобил марка „Тойота Корола“ 1, 6 Р, 6
МТ Lund с „Сожелиз Лизинг“ ЕООД с променено име „ ОТП Лизинг“ ЕООД, клон гр.
С., по коъйто договор ищеца бил съдлъжник. Стойността на автомобила била в размер
на 22 683, 60 евро с ДДС, в която сума били включени компонентите по част II, т.6 от
СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити. При сключване на
договора страните заплатили авансова вноска ( самоучастие) в размер на 4 242, 70 евро
с ДДС, като останалата сума била разпределена в 60 месечни лизингови вноски и
остатъчна стойност, която страните трябвало да заплатят при добиване собствеността
1
над автомобила в размер на 5 091, 24 евро с ДДС.
Автомобила страните били придобили за управление предимно от ищеца и за
нуждите на семейството, като ответницата не притежавала СУМПС. При изтичането
на договора за финансов лизинг, лекият автомобил се предвиждало да бъде придобит
в режим на СИО. Ищеца твърди, че след сключването на договора за финансов лизинг
и получаване на лекия автомобил, той предприел всички действия по управлението и
разпореждането със същия и по неговата издръжка.Твърди се, че депозираните вноски
по изпълнението на договора за лизинг, страните реализирали с общи семейни
средства, като той осигурявал дължимите суми, а ответницата формално ги внасяла
като страна по договора.
През 2022 г. ответницата заявила на ищеца, че желаела да се разделят и не
виждала общо бъдеще с него. Въпреки усилията на ищеца да закрепи семейната
връзка, на 07.10.2022 г. ответницата окончателно напуснала семейното жилище и
предявила иск за развод, като посочения по-горе лек автомобил останал за ползване
при ищеца. До фактическата раздяла страните с общи средства погасили по договора
за финансов лизинг сумата от 29 530 лв., с включена първоначална вноска.
Ищеца твърди, че след фактическата раздяла погасявал с негови средства
ежемесечните вноски по лизинговия договор, като погасил общо сумата от 4200, 00 лв.
На 25.09.2023 г. бракът между страните бил прекратен, като в хода н производството
установили, че след изтичането на договора за финансов лизинг, лекият автомобил
щял да бъде придобит на името на двамата, с оглед вложените в него семейни средства
и закупуването му за нуждите на семейството им.
На 24.11.2023 г. ищеца бил уведомен от сектор „ПП“ при ОДМВР- Я., че
управлявал чужд автомобил и следвало незабавно да го предаде на ответницата.
След разговор с ответницата ищеца разбрал, че след постановяването на развода
тя депозирала остатъка по договора за лизинг ( остатъчна стойност) и придобила
автомобила единствено и само на нейно име, като се явявала едноличен собственик на
същия. При създалата се ситуация ищеца предал на ответницата посочения по- горе
автомобил, като същата го обявила незабавно за продажба.
С оглед на гореизложеното се твърди, че ответницата получила посочения по-
горе автомобил в еднолична собственост, въпреки, че при изплащането на финансовия
лизинг били вложени семейни средства, а след фактическата раздяла и лични средства
от ищеца, като автомобила следвало да бъде придобит в режим на СИО, но поради
прекратяването на брака основанието за придобиването на лекия автомобил било
отпаднало.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответника е депозирала отговор на
исковата молба, чрез пълномощник адвокат. Предявения иск се счита за недопустим,
неоснователен и недоказан и се иска същия да бъде отхвърлен, ведно със законовите
последици. Твърди се, че ищеца нямал правен интерес от предявяване на настоящите
искове, с оглед на това, че придобиването на автомобила станало след прекратяването
на брака. Описаната в ИМ фактическа обстановка, не отговаряла на истината. Било
вярно твърдението, че на 28.08.2018 г. бил подписан договор за финансов лизинг №
****************** с лизингополучател М. В. и съдлъжник Д. В.. Твърди се, че на
същата дата 28.08.2018 г. и във връзка с подписването на посочения по-горе договор за
лизинг ответницата изтеглила от „Банка ДСК“ кредит за текущо потребление в размер
2
на 30 000 лв., като именно с тези пари извършвала плащанията по договора за лизинг,
както за дължимата авансова вноска, така и дължимите последващи вноски. Твърди се,
че в последствие само ответницата погасявала вноските по кредита, както и вноските
по договора за лизинг, като сумите били ползвани от нея кредити и от нейната заплата.
След като възникнали сериозните семейни неразбирателства и фактическата им
раздяла през 2022 г. ищеца отказал да и предаде автомобила. С оглед на това, че
страните живеели разделени,а само ищеца ползвал автомобила, ответницата го канила
той да плаща месечните вноски по договора за лизинг, но същия отказал. Възникнала
сериозна опасност лизингодателя да прекратял договора за лизинг, като вземел
автомобила, като от представените суми се виждало, че именно в периода след месец
ноември 2022 г. били отразени просрочените суми. Ответницата твърди, че се
наложило да плаща допълнителни такси на лизингодателя, затова, че били изпращани
напомнителни писма за забава, както и неустойки за продължително ползване на
актив. Твърди се, че в периода на действие на договора ответницата заплащала
дължимите суми за данъци и застраховки. Представените в ИМ платежни документи
показвали, че ищеца инцидентно бил платил няколко вноски по договора за лизинг и
то основно заради това, че били във фактическа раздяла, като само той ползвал
автомобила и не искал да го предаде, а не защото имали намерение да бъде семейно
имуществена общност. В този смисъл се твърди, че ответницата не била получила от
ищеца някакви суми без правно основание или въз основа на отпаднало такова.
Връщането на автомобила при нея станало с намесата на полицията и след инцидент, в
който физически била наранена от ищеца. Не отговаряло на истината в ИМ, че са се
били разбрали автомобила да бъде придобит от двамата, като ищеца категорично
отказвал да предприеме действия по придобиването на автомобила, както и не желаел
да плаща вноски по договора за лизинг, като считал, че същите следвало да се плащат
само от ответницата. Последната твърди, че посоченият по- горе автомобил не бил
придобит в режим на СИО, нито бил закупен с общи семейни средства. Автомобила
бил плащан от нея с лични средства от кредити и трудово възнаграждение. На
02.10.2023 г. отвеетницата била внесла последната сума в размер на 11 181,31 лв., като
договора за придобиването му бил сключен на 11.10.2023 г. срещу плащане на
покупко- продажната цена в размер на сумата от 9 957,60 лв. Твърди се, че за
плащането на сумата ответницата теглила още един потребителски кредит в размер на
5 900 лв. на 03.10.2023 г. Възразява се, че при изплащането на автомобила не били
влагани семейни средства и очевидно страните не са имали намерение да го
придобиват в режим на СИО, като действието на прекратяването на брака в
отношенията между съпрузите имало действие само за напред, като не можело да има
обратно действие. Сам по себе си договорът за лизинг не съставлявал придобивен
способ, нямал вещно- правни последици и моментът на неговото сключване бил
ирелевантен по отношение на преценката дали съответното имущество имало статут
на част от съпружеска имуществена общност или не. Релевантно в тази насока било
дали и кога била закупена лизинговата вещ, като в настоящия случай видно от
договора за прехвърляне на собственост, сключен след прекратяване на брака на
страните, поради което и последният нямал статут на част от съпружеска имуществена
общност по чл.21, ал.1 СК.
Оспорва се, че дори и да било налице някакви плащания във връзка с лиизинга
от страна на ищеца, това не било без основание.
Оспорва се и предявения иск за лихви, като се счита, че същия бил
неоснователен и недоказан, като не били посочени точните размери и периоди за
3
които се претендират.
Иска се прекратяване на производството поради липса на процесуални и
материални предпоставки за воденето му, като в случай, че се приемело, че ИМ била
допустима и разгледана по същество, да се приеме, че същата е неонователна и
недоказана, като с отхвърлят изцяло исковите претенции, ведно със законовите
последици и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му
представител, сочат доказателства и пледират за уважаване на предявените искове .
Ответникът – лично и чрез процесуалния си представител, сочат доказателства
и оспорва иска като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото са безспорни фактите, че страните с договор за финансов лизинг №
******************8 28.8. 2018 г. сключен между „Сожелиз- България“ ЕООД- клон
С. в качеството им на лизингодател и М. М. В. в качеството и на лизингополучател и
Д. С. В. в качеството му на съдлъжник, са сключели посочения по-горе договор във
връзка със закупуването на лек автомобил марка „Тойота Корола 1.6Р 6 МТ“ за обща
сума дължима на лизингодателя в размер от 22 683, 60 евро. Представен е и
погасителен план със срок на лизинга от 60 месеца, като първата вноска се дължала на
25.09.2018 г. и последната на 25.08.2023 г. Също така безспорно е между страните, че с
решение ****** 25.09.2023 г., вл. в сила на същата дата на основание чл.50 СК
сключения между тях граждански брак е прекратен, поради сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие, като на основание чл.51 СК е утвърдено постигнатото между тях
споразумение.
Представен е и протокол за решение на едноличния собственик на капитала на
„Сожелиз- България“ ЕООД, като посоченото наименование е заменено с „ОТП
Лизинг“ ЕООД. По делото от страна на ищеца са представени разписки извлечения от
които се установява, че същия по посочения по-горе договор за лизинг е извършил
плащания.
От ответната страна са представени писмени доказателства, а именно договор за
банков потребителски кредит от 03.10.2023 г. с който се установява, че М. М. В. е
теглила кредит в размер на 5900 лв. от „Ти Би Ай Банк“ АД, декларация по чл.42,
ал.2, т.2 ЗМИП, договор за кредит затекущо потребление от 28.06.2018 г. от който с
установява, че М. М. В. е теглила кредит за текущо потребление в размер на 30 000 лв.
Представени са от страна на ответницата фактури от които се установява, че същата
извършила плащания по договора за лизинг, включително с авансовата вноска.
Представена е и покана за доброволно изпълнение от страна на „ОТП Лизинг“ ЕООД
до М. М. В., като уведомяват последната, че е в неизпълнение на задълженията си по
договора за финансов лизинг, като е допуснато неплащане на падежирали и изискуеми
към 20.01.2023 г. парични задължения в размер на 621, 35 лв., като я канят в пет
работни дни от получаване на настоящата покана да ги плати заедно с неустойката.
Представено е още съдебномедицинско удостоверение ******/2023 г. издадено от
съдебен лекар д- р Ч., от което се установява, че по предварителни данни на
освидетелстваната М. М. В. същата съобщавала, че била нападната от съпруга си с
който били разведени от м. септември 2023 г. който хванал лявата й ръка, извил я
рязко, като й причинил травми в областта на лявата длан. Оплакала се от болки в
областта на лявата ръка, които се засилвали при опипване на ръката и при
4
функционална активност на ръката. Било и е причинено лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е.
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Представено е
платежно нареждане от 02.10.2023 г. с което се установява, че М. В. М. платил на
„ОТП Лизинг“ сумата от 11181, 31 лв. с основание за превода окончателно изплащане
на лизингов договор 33407.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на допуснатите
свидетели.
Свидетеля Г. С. Г. без родство със страните, пояснява, че познава страните които
му били съседи. За М. знаел, че имал СУМПС, като М. не бил я виждал да управлява
автомобил. Знаел, че преди около 3-4 години си купили автомобил на лизинг, но не
можел да посочи марката, като я взели от гр. С.. От Д. знаел, че договора за лизинг бил
на името на жена му. След като се разделили М. ходил всяка вечер в тях, като от него
знаел, че той плащал колата, като една година преди да се разделят М. дошла да
работи в гр. Я.. Той плащал колата, като свидетеля му казвал, че щом не е на негово
име да спре да я плаща, като през този период той я карал. Не знаел за уговорка между
двамата, че след като се разведат на чие име да бъде колата. На въпроси на
пълномощника на ответника свидетеля уточни, че са били съседи в с. Б., като колата
стояла пред тях, като М. я карал. М. не бил я виждал да я кара, като не бил присъствал
на разговор между двамата за плащането на колата. М. му споделил, че първо тя М. му
взела документите когато се изнасяла и имали разправии. Доколкото знаел тя отишла с
полиция за колата и я взела след развода, но не бил присъствал на вземането и.
Свидетеля М. В. М., без родство със страните, пояснява, че ги познава, като
работили заедно в поделението в с. Б.. Доколкото знаел двамата си били купили на
лизинг автомобил Тойота, не знаел кога са я закупили, но знаел, че миналата година
колата била на пет години и лизинга трябвало да свърши тогава. Миналата година до
около това време автомобила го управлявал Д., като М. казала, че викала полиция и
автомобил бил взет принудително от Д.. М. му била казала, че договора бил на нейно
име, като как са плащали лизинга не знаел. Когато разговаряли М. му казала, че имала
проблеми с автомобила, като трябвало да се плати последната вноска, като и обещал
да и даде пари назаем, защото нямала. Свидетеля платил тези пари, като М. до
момента му била възстановила някъде около половината и доколкото му било
известно теглила някакъв кредит.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетеля уточни, че в момента колата
трябвало да бъде при М., като бил виждал колата, като М. я карала и той я карал.
Същата имала СУМПС но не знаел от коя година, мисли, че от тази но не бил сигурен.
Не живеел на съпружески начала с М., като бил и ходил няколко пъти на гости.
Живеела в гр. Я. на ******************, но не бил сигурен, като не живеели заедно,
ходил само на гости.
По делото са назначени и приети заключенията на ССЕ и допълнителна такава,
вещото лице по които след като се запознало с материалите по делото и направило
справки при „ОТП Лизинг“ и при „Банка ДСК“ АД дало заключение, че
първоначалната ( авансова ) вноска по договора за финансов лизинг от 28.08.2018 г.
била платена с фактура от 31.08.2018 г. и била в размер на 8 297, 99 лв. Общия размер
на извършените плащания, постъпили по договора за периода 28.08.2019 г.- 04.10.2023
г. била в размер на 38 797, 29 лв.- показани в Таблица № 1.
Общия размер на извършените плащания, постъпили по договора за периода
5
28.08.2018 г.- 11.09.2023 г. били в размер на 27 495, 98 лв.- показани в Таблица № 1.
Като се вземело предвид посоченото по-го, по време на брачното съжителство
на страните в периода 28.08.2018 г.- 07.10.2022 г., размерът на внесените суми бил
23 320,98 лв., с които били погасени задълженията посочени в експертизата по пера.
Лихвата за забава върху ½ от всяка вноска, извършена по време на брачното
съжителство на страните в периода 28.08.2019 г. – 07.10.2022 г., от датата на вноската
да датата на исковата молба била в размер на 5 222, 69 лв. показани в Таблица № 2,
като по време на фактическата раздяла на страните в периода 08.10.2022 г. – 11.09.2023
г. от датата на вноската до датата на исковата молба била в размер на 210, 33 лв.
показани в Таблица № 3.
В съдебно заседание в. лице уточнило, че при отговора на въпрос № 2, в т.2.1
било записало „прехвърляне“, като това било основанието посочено в извлечението,
дадено му от „ОТП Лизинг“ и влизало в обследвания период. Имала задача на
отговори на база вноски, като всяка от позициите на плащанията били олихвени, като е
посочило какво се погасява с вноските.
В допълнителната ССЕ, в. лице на основание направените справки и изчисления
посочило, че сумата по договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2018 г. била
предоставена и усвоено еднократно на същата дата по разплащателната сметка на М.
М. В. в размер на 30 000 лв. Общо платената сума по договора за кредит била в размер
на 37 000 лв. с посочени основания, като в справката за извършени плащания от
разплащателната сметка на М. М. В. не се съдържала друга информация, освен
посочената.
Общия размер на извършените плащания постъпили по договор за лизинг от
28.08.2018 г. за периода 28.08.2018 г.- 04.10.2023 г. била в размер на 38 797, 29 лв.,
като вноските били извършени от М. М. В. в размер на 19 491, 93 лв. посочени в
таблица № 5; от Д. С. В. в размер на 7 829, 05 лв.; от М. В. М. в размер на 11 181, 31
лв.; от С. Д. В. в размер на 5, 00 лв. и от неустановен източни в размер на 290 лв.
При първоначалната експертиза лихвата за забава била изчислена върху
вноските по договора за финансов лизинг от 28.08.2018 г., съобразно поставената
задача, без оглед на това какво задължение било погасено с нея, вкл. Върху сумите,
използвани за такса регистрация, такса управление, данък, застраховки, разходи за
кореспонденция, неустойки за забава и др. задължения, които не били лизингови
вноски. Лихвата за забава върху ½ от всяка вноска, погасяваща лизинговата вноска,
извършена по време на брачното съжителство на страните в периода 28.08.2019 г.-
07.10.2022 г., от датата на вноската до датата на исковата молба била в размер на 4 993,
46 лв.-посочени в таблица № 5.
Лихвата за забава върху ½ от всяка вноска, погасяваща лизинговата вноска,
извършена по време на фактическата раздяла на страните в периода 08.10.2022 г.-
11.09.2023 г., от датата на вноската до датата на исковата молба била в размер на 146,
87 лв.-посочени в таблица № 6.
В съдебно заседание в. лице пояснило, че самото извлечение от
разплащателната сметка на М. В., предоставено от ДСК обхващало единствено
плащанията по кредита като погасителни вноски, като бил посочен номера на заема. В
самия договор се виждал кой бил титуляр на заема, като по делото имало приложено
копие от договора. В. лице нямало как да направи връзка дали с договора който била
изтеглила ответницата били плащани лизингови вноски. Не се виждало от
извлечението какво било погасено със сумата от този кредит. Били платени 13 000 лв.,
6
но не можела да направи връзка между кредита и лизинговите вноски, както не
можело да посочи за какво друго са отишли парите. Лизинговите вноски били
конкретизирани, така, както се виждало в основанието от кой били направени. От
извлечението се виждало, че М. В. взела кредит в размер на 30 000 лв. от банка ДСК,
като след това кредита бил погасен. Справката за която говорили от 22 000 лв., 13 000
лв. се отнасяли за този кредит, като бил теглен кредит и после погасен. Не казвала, че
с тези 22 000 лв. се погасявал друг кредит, като тези 22 000 лв. били основание за
плащане по заем за текущо потребление изтеглен на 28.06.2018 г. и усвоен по сметката
на М. В.. В периода 25.07.2018 г. до 06.06.2024 г. били извършени множество
плащания по посочения договор за кредит, като сбора от погасителните вноски с
основание плащане на заем били ежемесечни в размер на общо 22 241, 86 лв. Една от
вноските в размер на 350 лв. бил извършен на 21.09.2018 г. с основание М. В.,
следващата сума била в размер на 13 708, 75 лв. еднократно с основание „пълно
погасяване на кредит за текущо потребление“, като това била последната сума по този
кредит, не по друг и се плащали по този заем и продължавали да се плащат.
Извлечението от банката било в табличен вид и се виждало, че се плащала вноската по
този заем, като ответника имала достъп до собствената си разплащателна сметка и ако
я искала във вид да се виждат всички движения по сметката, трябвало тя да я
представи. В. лице не можело да отговори на въпроса къде били парите и за какво са
похарчени. Същото било описало разписките които били приложени по делото, като от
справката на „ОТП Лизинг“ се виждало, че в същност ищецът бил внесъл по-голямата
сума. По време на брачното съжителство вноските извършени от ищеца били в размер
на 678, 05 лв., като останалите вноски били в размер на 4175 лв. От общия размер на
извършените от ищеца вноски, като се извадили сумата от 4175 лв. която била по
време на фактическата раздяла, сумата от 3 654 лв. била по време на брачното
съжителство.
Експертизите са приети като неоспорени от страните, като съдът счита,че
същите са обективно изготвени от в.лице притежаващо необходимата правоспособност
затова.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При така установените данни и съобразявайки практиката на ВКС намерила
израз в решение Решение № 59/22.04.2010 г. по гр. дело № 387/ 2009 г. по описа на
ВКС, съдът счита, че предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД, доколкото в
настоящия случай не могат да намерят приложение разпоредбите на чл.55-58 ЗЗД и
същия е допустим като предявен между бивши съпрузи. Въпреки, че съдът е
квалифицирал иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, съдът намира, че не е допуснал
нарушение на закона, тъй като правилно е разпределил доказателствената тежест
между страни и тяхното право на защита не е нарушено при промяната на
квалификацията едва с решението по делото.
Разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД предвижда, че всеки който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Неоснователното обогатяване като правен институт почива
на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване
да е правно оправдано. За уважаването на предявеният иск, в тежест на ищеца е да
докаже наличие на обедняване от негова страна, изразяващо се в намаляване на
имуществото му, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на
обогатяване в патримониума на ответницата, изразяващо се в реално увеличаване на
7
имуществото й, в размер на обогатяването, както и че посоченото имуществено
разместване произтича от един и същи факт или група от факти.
Фактическият състав на чл.59 ЗЗД предполага установяване по надлежен начин
обема на правото на собственост на ответницата върху вещта ( Решение №
238/06.02.2017 г по гр. дело № 1454/2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о.).
В настоящия случай странети не спорят, като се установява по делото,че
процесният лизингов автомобил е придобит от ответницата и тя е станала негов
собственик, като това е станало след прекратяването на брака между ищеца и
ответницата с развод по взаимно съгласие. Нещо повече в исковата молба ищецът
твърди, че автомобилът е станал индивидуална собственост на ответницата след
прекратяването на брака им, като изплатила остатъка от лизинговите вноски и че по
този начин тя се е обогатила със сумата от 11 660, 49 лв. представляваща ½ ид.ч. от
депозираните парични средства по време на брачното съжителство на страните.На
посочените обстоятелства именно той основава и исковата си претенция.
От събрания по делото доказателствен материал в това число от приложените
писмени доказателства и изгответинете експертизи, които съдът кредитира като
обективно изготвени от в.лице притежаващо необходимата правоспособност и
неоспорени от страните се установи, че собствеността върху автомобила е прехвърлена
и съответно той е придобит от ответницата и то след прекратяването на брака между
страните и изплащане на остатъка от нейна страна на останалите лизингови вноски. В
тази насока съдът следва да кредитира и събраните гласни доказателства на
разпитаните по делото свидетели, относно придобиването на автомобила и средствата
му за изплащане.
Също така по делото се установи, че заплащането на вноските по лизинга в
посочения по-горе период при съвместното съжителство са такива от семейството на
страните, като са влагани семейни средства и след фактическата раздяла лични
средства на ищеца.
Едва след развода им безспорно е установено, че ответницата е вложила лични
средства при изплащането на остатъка от лизинговите вноски които е взела назаем,
като при прехвърлянето на собствеността на ответницата в посочения период от време
са вложени и използвани спестявания на страните като семейство, т.е. става въпрос за
влагане на семейни средства и едва след фактическата раздяла и развода
индивидуални средства на всеки един от тях.
В тази връзка останаха недоказани твърденията на ответника, че лизинговите
вноски са плащани от банков кредит, който тя изплаща.
Съгласно разпоредбата на чл.342, ал.2 ТЗ, с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени
от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Ищецът Д. С. В. е страна по договора за лизинг в качеството му на солидарен
длъжник. Установи се, че след сключването на договора за лизинг, лизинговият
автомобил е бил използван от ищеца, тъй като ответницата не е имала тогава
придобита квалификация за управление на моторно-превозно средство. Също така е
установено, че след фактическата раздяла ищеца продължил да ползва автомобила
лично за себе си, като платената от него сума в размер на 4 175 лв. е затова, че е
ползвал автомобила за себе си.
При тези данни се налага извода, че иска е основателен и доказан за сумата от
11 660, 49 лв. и неоснователен за сумата от 4 175, 00 лв.
8
Само за пълнота следва да се посочи, че заплатените по договора лизингови
вноски от ищеца в периода 08.10.2022 г.-11.09.2023 г., представляват по своята
същност заплащане на наем за ползване по време на договора, на предоставения от
лизингодателя на лизингополучателя собствен на лизингодателя автомобил.
С оглед на гореизложеното частично основателен се явява и иска за законна
лихва като същия е основателен до размера на 4 865, 00 лв. и неоснователен до
размера на сумата от 5 433, 02 лв.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, тъй като същата се явява законна последица
от уважаването на иска за главница и по делото е налице изрично искане на ищеца за
присъждането й.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
разноски съразмерно на уважената част от иска, като съгласно представения списък по
чл.80 ГПК същите претендират такива в общ размер на 3 100, 74 лв.,
С оглед на това на ищеца се дължат разноски в размер на 2409,25 лв. съразмерно
на уважената част от иска.
На ответника също се дължат разноски съгласно отхвърлената част от иска, като
съгласно представения списък по чл.80 ГПК същите претендират такива в общ размер
на 2 150, 00 лв.,
С оглед на това на ответника се дължат разноски в размер на 479, 46 лв.
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН ********** да заплати на Д. С. В., ЕГН **********
сумата от 11 660, 49 лв.- главница, представляващ обезщетение за неоснователно
обогатяване, въз основа на платени ½ от лизингови вноски, към лизингодател по
лизингов договор ******************/06.11.2017 г., с която сума ответницата се
обогатила за сметка на ищеца, сумата от 4 865, 00 лв., представляваща лихва за забава,
изчислено върху ½ от всяка вноска, извършена по време на брачното съжителство на
страните за периода от 28.08.2018 г. до 07.10.2022 в едно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба- 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 11 660, 49 лв. до
предявения размер от 15 835,49 лв. и за лихва за забава над сумата от 4 865, 00 лв. до
предявения размер от 5 433, 02 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН ********** да заплати на Д. С. В., ЕГН **********
сумата от 479, 46 лв.– разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. С. В., ЕГН ********** да заплати на М. М. В., ЕГН **********
сумата от 2409,25 лв.– разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
9
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10