Р Е Ш Е Н И Е
№ 3590
гр. Варна, 09.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично
заседание проведено на девети юни през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Ж.П., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2295 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от
Г.М.Ж., ЕГН **********,*** срещу „К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ №50 искове с правно основание чл.200 от КТ за
осъждане на ответника да заплати сумата от ***лв.
/*** лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания причинени му в следствие увреждане на
здравето при настъпила на ***г. трудова злополука при ответника, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на настъпване на
трудовата злополука до пълното изплащане на сумата, като и сумата от *** /***/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се заплатени
суми за консумативи /закупен корсаж за пристягане на травмираната част от
тялото/, както и всички направени по делото разноски.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: по силата на сключен между страните трудов договор № ***., ищецът е заемал длъжността „***” при дружеството ответник. На ***. по повод изпълнение на възложената му работа на строителен обект в с. ***, Област *** по време на регламентирана почивка върху него паднала ПВЦ тръба Ф-300мм, в резултат на което получил увреждане на здравето: контузия на гръбначния стълб, счупване на първи поясен прешлен. Получените увреждания са станали причина да излезе в продължителен отпуск по болест за периода ***. до ***.. С експертно решение № *** от ***. му е определена инвалидизация ***% неработоспособност. На ***. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ. Злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО с Разпореждане № ***. на РУ „Социално осигуряване”, гр. Варна. Същевременно към настоящия момент ищецът продължава да търпи болки и страдания, заради претърпяната трудова злополука и продължава своето лечение.
В съдебно заседание, ищецът поддържа предявените искове, моли същите да бъдат уважени и претендира сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва факта, че към момента на увреждането страните са били в трудови правоотношения. Оспорва се, че самото увреждане представлява трудова злополука. В условията на евентуалност навежда доводи за неоснователност на исковете, основани на съображения, че ищецът е допринесъл с поведението си за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, поради което моли да бъде намалена отговорността му при приложение на чл. 201, ал. 2 от КТ. Твърди, че е налице съпричиняване на вредите, доколкото ищецът не е изпълнил вменените му задължения по проведения инструктаж за заемане на длъжността „***”; поради проявена небрежност и неизпълнение на задълженията си, ищецът сам е причинил настъпването на злополуката. Оспорва паричната стойност на неимуществените вреди като прекомерна и надвишаваща многократно действителния размер на претърпените от ищеца болки и страдания. Моли в тази връзка да се приложи разпоредбата на чл. 200, ал.4 КТ, като присъденото обезщетение бъде намалено със сумите получени от ищеца от общественото осигуряване и по сключения договор за застраховане на работниците по застрахователна полица *** между него и ЗАД Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп АД. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което насочените срещу него искови претенции бъдат отхвърлени като неоснователни.
С представени писмени бележки по делото ответникът оспорва предявените искове, като счита че същите са неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност моли претендираните вреди да бъдат редуцирани поради съпричиняване от страна на работника.
Не е депозиран
отговор от „Застрахователно акционерно дружество Булстрад Живот Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Позитано“ №5, конституирано като трето лице – помагач на ответника.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по
реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна: Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът Г.М.Ж.
е работил в ответното дружество от ***. до ***. на длъжност „***“. На ***. по
време на регламентирана междинна почивка през работния ден, по време на която
ищецът се намирал на строителния обект, тръба паднала върху него и контузва
гърба му. Злополуката е призната за трудова на основание чл.60, ал.1 от КСО с Разпореждане
№***. на длъжностно лице при Районно управление „Социално осигуряване“
гр.Варна. С представените с отговора на исковата молба извлечение от книга за
инструктаж и служебна бележка, бе установи че ищецът е преминал начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на ***. От приетото по делото експертно заключение по
извършена съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, се установи, че следствие на злополуката на ***. ищецът е получил
контузия на гърба и счупване на първи поясен прешлен(стр.40), както и че
здравословното му състояние е било засегнато в умерена степен за период от около 6-7 месеца поради болков
синдром и ограничени движения в кръста. Съдът счита за установено, че за
лечението на получената травма е бил необходим закупеният от ищеца ортопедичен
корсет на стойност *** лв.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
уважаване на предявените от ищеца искове с правно основание чл.200 от КТ, в
тежест на същия бе да докаже при условията на главно и пълно доказване следните
факти: наличие на трудово правоотношение между страните, настъпването на ***.
на трудова злополука по смисъла на КСО, както и че в резултат на злополуката е
претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди. В тежест на ответника
по делото бе да докаже, твърденията си в отговора на исковата молба, че ищецът
е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения и с това
е допринесъл за настъпването на злополуката, а с това и е съпричинил
настъпилите вреди.
Съдът,
намира за доказано от ищеца, при условията на главно и пълно доказване, че
същият към датата на настъпване на злополуката се е намирал в трудово
правоотношение с ответното дружество. Доказано, бе и че настъпилата на ***.
злополука е призната за трудова по установеният в КСО ред. Установено, бе и че
получената от ищеца контузия на гърба и счупване на първи поясен прешлен са пряка
и непосредствена последица от настъпилата трудова злополука. Относно
направените твърдения от ответника за допусната от ищеца груба небрежност при
изпълняване на трудовите му задължения и съпричиняване на вредоносния резултат,
то съдът намира същите за недоказани. Съгласно установената от Върховния
касационен съд по реда на чл. 291 ГПК практика, грубата небрежност представлява
неполагане на дължимата грижа - тази, която и най-небрежният човек би положил в
подобна обстановка. В тежест на ответника бе да докаже, че е допусната груба
небрежност от работника. Представените данни за преминат от ищеца първоначален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на ***.,
сочат за допусната от работника небрежност при изпълняване на трудовите му
задължения, но не в степен, която да се счита за проявена груба небрежност. Не
всяко неизпълнение на трудовите задължения на работника и неспазване на
правилата за безопасност може да се квалифицира, като груба небрежност по
смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. От събраните по делото доказателства не може да
се направи извод за допусната от работника груба небрежност по смисъла на
закона.
По
отношение на претендираните имуществени вреди в размер на *** лв. за закупуване
на ортопедичен корсет, съдът намира претенцията за доказана от ищеца по
основание и размер от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и
приложените касови бонове удостоверяващи направеният разход.
По
отношение на претендираните неимуществени вреди, настъпили за работника следствие
на трудовата злополука същите следва да се определят от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД. Понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се
съобразяват при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които
съдът отчита при определяне на размера на обезщетение са вида и характера на
увреждането, както и претърпените от ищеца болки и страдания. Претендираният
размер на претърпените от ищеца следствие на трудовата злополука неимуществени
вреди съдът намира за прекомерен, съобразно събраните по делото доказателства,
като счита че следва да бъде определен в размер на *** лв. На основание чл. 200, ал.4 КТ така определеното
обезщетение следва да се намали с размера на получената от ищцата сума от ***
лв. по договора за груповата застраховка "злополука", за да не се
допусне кумулиране на дължимото от работодателя обезщетение и полученото по
застрахователния договор. Последният обезпечава именно отговорността на
дружеството работодател за вреди от трудова злополука. При това положение искът
за неимуществени вреди като доказан в своето основание и по размер за сумата ***
лв следва да се уважи в този размер. Не следва от така определения размер на
обезщетението за претърпените от работника неимуществени вреди да се приспадат
получените от него като обезщетение за безработица и обезщетения по болест
суми.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски, съобразно уважената част на иска, или в конкретния случай ***лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответника също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, или в полза на дружеството следва да се присъди сумата от ***лв.
На основание чл.78, ал6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на съда сумата от *** лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете.Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ №50, да заплати на Г.М.Ж., ЕГН **********,***, сумата от *** лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания вследствие на получените увреждания в резултат на трудова злополука настъпила на ***., ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука ***. до окончателно изплащане на задължението КАТО ОТХВЪЛЯ иска за разликата над *** лева до предявения размер от *** лева, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ №50, да заплати на Г.М.Ж., ЕГН **********,***, сумата от *** лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се заплатени суми за консумативи /закупен ортопедичен корсаж за пристягане на травмираната част от тялото/, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ №50, да заплати на Г.М.Ж., ЕГН **********,***,
сумата от *** лева, представляваща
направените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.М.Ж., ЕГН **********,***, да заплати на „К.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ №50 сумата *** лева, представляваща направените в производството съдебно
–деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ №50, да заплати в полза на Районен съд – Варна, сумата от *** лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника: „Застрахователно
акционерно дружество Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Позитано“ №5.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: