№ 8773
гр. Варна, 27.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110110805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. №47243/28.05.2025 г. от ищеца С. В. Солоненко,
действаща със съгласието на своята майка Г. С. Д., чрез адв. А., с искане
постановеното по делото Решение №1609/08.05.2025 г. да бъде изменено в
частта за разноските.
В молбата се сочи, че настоящото производство представлява правна
сложност поради осъществени три предварителни срещи между адвокат и
доверител, проучен голям обем от медицинска документация, извършена от
адвоката среща със свидетелите по делото, изгледани от адвоката видео
материали, извършени от адвоката заверки на документи, депозирани след
завеждане на исковата молба, както и явяване от негова страна в открито
съдебно заседание. Счита, че на осн. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК разноски в
производството не се дължат от ищеца при предявен иск за издръжка на
ответната страна.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна В. С. С., чрез адв. Н.,
депозира отговор на молбата, като изразява становище за неоснователност на
същата. Поддържа, че делото не е с фактическа и правна сложност и
претендираният размер за адвокатско възнаграждение не отговаря на обема на
оказаната правна защита. Счита, че претендираният от ищеца адвокатски
хонорар се явява прекомерен.
Съдът намира така депозираната молба по чл. 248 ГПК за процесуално
допустима – подадена е в предвидения в ал. 1 от посочената разпоредба срок
от страна, притежаваща процесуална легитимация за това.
По същество така депозираната молба е неоснователна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по предявен от С. В. С.,
действаща със съгласието на майка си Г. С. Д., срещу В. С. С. иск с правно
основание чл. 150 СК за изменение на определения с Решение №31/05.03.2010
г., постановено по гр. д. №51/2010 г. по описа на PC - Девня, размер на
месечната издръжка, който В. С. С. е осъден да заплаща в полза на детето С.
В. С., като същият бъде увеличен от 80 лв. на 1400 лв. (след допуснато
изменение), считано от подаване на исковата молба - 26.08.2024 г., с падеж
пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина за
1
нейното изменение или прекратяване.
С постановеното по делото решение №1609/08.05.2025 г. исковите
претенции са частично уважени, като размерът на присъдената по гр. д. №51/2010 г. по
описа на PC - Девня месечна издръжка е увеличен от 80 лв. на 700 лв., считано от 26.08.2024 г., а за
горницата над 700 лв. до пълно претендирания размер от 1400 лв. месечно
искът е отхвърлен.
Предвид изхода от спора, в полза на ищеца са присъдени съдебно-
деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 250 лв.,
след уважено възражение за прекомерност от насрещната страна.
Относно размера на присъдените разноски за заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение, съдът е изложил мотиви в постановеното по
делото решение, които не счита за необходимо да повтаря или да ревизира.
Следва да се добави, че при определяне на следващото се на ищцата
адвокатско възнаграждение съдът е отчел спецификите на производството и
процесуалното поведение на страните в хода на процеса. В случая съдът е
преценил фактическата и правна сложност на спора, като се е ръководил от
вида на претенцията, материалния интерес, броят на страните по делото,
обема на доказателствения материал, броя на заседанията, в които
процесуалният представител е участвал, и значимост на извършените
процесуални действия за защита на интересите на страната.
Проведените от процесуалния представител срещи със страната и
водените от нея свидетели, както и запознаването с материалите по делото, не
обуславят по-висока фактическа, а още по-малко правна, сложност на казуса.
Подготовката на процесуалния представител за производството не е сред
критериите, касаещи преценката за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдебното заседание, в което са събрани гласни
доказателства, е първо такова по делото, поради което продължителността му
от малко над един час е разумна и оправдана от извършените от страните и
съда процесуални действия.
По отношение на направеното искане в молбата по чл. 248, съдът да
съобрази броя на представените в производството писмени доказателства и да
присъди разноски за направените заверки върху тях, съдът счита същото за
неоснователно. Заверката на документи от процесуалния представител е
предвидена в чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредба №1/09.07.2014 г. за възнаграждения
за адвокатска работа, раздел "Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на
книжа и договори и заверяване на преписи от документи по чл. 32 от Закона за
адвокатурата и не се дължи в хипотезата на възнаграждение, определено по
правилото на чл. 7, ал. 2 Наредбата, каквато е настоящата - "Възнаграждения
по граждански и административни дела за една инстанция". С изменението с
ДВ, бр. 84 от 2016 г., в т. 13 на чл. 6, ал. 1 е въведено като отделен вид
възнаграждение за адвоката заплащането на цена за услуга по заверяване на
преписи от документи, предоставени от клиента. Систематичното място на
нормата налага извода, че този вид обслужване е отнесено към извънсъдебната
защита, тъй като е включено към възнагражденията за съвет, справка и
изготвяне на книжа и договори в чл. 6, за разлика от възнагражденията за
съдебно представителство по чл. 7 от Наредбата. Вярно е, че и при
осъществяване на защитата пред съда адвокатът изготвя в писмен вид
процесуалните си становища и ги обосновава със заверени документи, но чл.
32 ЗАдв допуска такава заверка да се прави не само за доказване на верността
на преписа пред съд, а и в други процедури, когато интересът на клиента
2
налага това. Възнаграждението по т. 13, на чл. 6, ал. 1 от Наредбата се дължи
само когато заверяването на преписите от документи не може да се свърже с
процесуално представителство и да бъде възмездено в рамките на общо
уговорен хонорар за защита по делото, при което тази услуга следва да бъде
заплатена отделно от правния съвет.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът, макар да попада в обхвата на чл. 83
ГПК, дължи на ответника сторените от него разноски.
Изложеното налага извода, че молбата по чл. 248 ГПК се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба в вх. №47246/28.05.2025 г. от С. В.
Солоненко, действаща със съгласието на своята майка Г. С. Д., чрез адв. А., с
искане за изменение на Решение №1609/08.05.2025 г., постановено по гр. д.
№10805/2024 г. по описа на РС - Варна в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3