РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Карлово, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100967 по описа за 2022 година
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.149 СК, предявени М. А. У. ЕГН:
**********, от гр. К. ул. „Р.“ *** – майка и законен представител на Ю. Я. И.,
ЕГН: ************, Я. Я. И., ЕГН: ********** и М. Я. И., ЕГН: **********,
живущи на същия адрес, представлявани от адв. П. К. против Я. Х. И., ЕГН:
**********, с адрес за призоваване: с. А., общ. П. Б., обл. С.З., ул. „Д.“ ***.
Ищцата твърди, че с ответника живели на семейни начала, като от
съвместно им съжителство се родили децата Ю. Я. И., ЕГН: ************, Я.
Я. И., ЕГН: ********** и М. Я. И., ЕГН: **********.
Твърди, че от пролетта на 2020 г. не живеели заедно като две от
децата останали при майката – Я. Я. И. и М. Я. И., а непълнолетният Ю. Я. И.
заживял с баща си.
Ищцата твърди, че в момента единствено тя полагала грижи и за
трите деца, поради което за нея бил налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на ищцата упражняването на родителските права
1
върху родените от съвместното им съжителство деца Ю. Я. И., ЕГН:
************, Я. Я. И., ЕГН: ********** и М. Я. И., ЕГН: **********, като
постанови същите да живеят при нея;
- да определи режим на лични отношения между ответника и децата,
както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч. и 10
дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуска на майката;
- да осъди ответника да заплаща на малолетните деца Я. Я. И., ЕГН:
********** и М. Я. И., ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 400.00 лева за детето М. Я. И. и
500.00 лева за детето Я. Я. И., считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.08.2022 г., до настъпване на причина за изменение или
прекратяване;
- да осъди ответника да заплати на малолетните деца Я. Я. И., ЕГН:
********** и М. Я. И., ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен
представител, месечна издръжка за минало време за периода 10.08.2021 г. –
10.08.2022 г. в размер на 400 лева месечно за детето М. Я. И. и 500.00 лева
месечно за детето Я. Я. И. или общо 4800.00 лева за детето М. Я. И. и общо
6000.00 лева за детето Я. Я. И.;
- да осъди ответника да заплаща на непълнолетното дете Ю. Я. И.,
ЕГН: ************, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 700.00 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.08.2022 г., до настъпване на
причина за изменение или прекратяване.
Претендират се и разноските по делото.
С протоколно определение от 08.12.2022 г. производството по
делото е частично прекратено – само в частта, в която е поискано от съда да
предостави на майката М. А. У. упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съвместното им съжителство с ответника
непълнолетно дете Ю. Я. И., ЕГН: ************, да постанови то да живее
при нея и да осъди бащата да му заплаща месечна издръжка в размер на
700.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2022 г.,
до настъпване на причина за изменение или прекратяване.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба. В насроченото
открито съдебно заседание се явява лично и оспорва исковете. Заявява, че е
2
безработен, няма никакви доходи и го издържат сина му Ю. и зет му.
Изразява желание той да полага грижи за децата.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представените
удостоверения за раждане, че са родители на непълнолетния Ю. Я. И., ЕГН:
************ и малолетните Я. Я. И., ЕГН: ********** и М. Я. И., ЕГН:
**********.
От изготвения от ДСП К. социален доклад се установява, че Я. Я. И.
и М. Я. И. живеят с майка си в гр. К. и тя полага грижите за тях, заедно със
съжителстващото лице В.А. К.. На децата са осигурени задоволителни
социално-битови условия за отглеждането и възпитанието им, като ищцата
успява да задоволи всички техни потребности. За учебната 2022/2023 г. са
записани като редовни ученици в СУ „Р.П.“ – гр. К.. Децата споделят със
социалните работници, че се чуват с баща си по телефона, но той им се карал
и затова не контактували с него. Ответникът живее в друго населено място –
с. А., общ. П. Б. и полага грижите за третото дете Ю. Я. И..
От показанията на свидетеля С.А. К.а се установява, че е майка на
В.А. К.. Синът й живеел от две години на семейни начала с ищцата и двете й
малолетни деца. Обитавали къща в гр. К., собственост на свидетелката.
Бащата на децата – ответникът Я. И., идвал да ги вижда от време на време.
Той не помагал с нищо на малолетните си деца и единствено майка им
поемала разходите по тяхната издръжка. Тя била безработна, но имала
подкрепата на съжителя си, който работел и осигурявал финансови средства
за семейството. Свидетелката, която живеела с тях, също помагала и плащала
битовите сметки за вода и ток.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Относно родителските права и местоживеенето на детето:
Основен критерий за решението при кого от двамата родители да
живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с
текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи,
3
възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се
обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на
родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на
мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения
с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013
г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде постановено децата Я. Я. И. и М. Я. И. да
живеят при своята майка, на която да се предоставят родителските права. По
този въпрос доказателствата по делото съответстват на становището и
желанието на ищцата, която от раждането им до настоящия момент полага
непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание.
Относно режима на лични отношения между бащата и децата:
Упражняването на родителските права от единия родител не
означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от
родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този
родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения.
Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските
права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения,
приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на
детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя,
комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът
обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител -
дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на
лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за
детето. Не е спорно, че през последните близо три години връзката между
децата и бащата е нарушена, доколкото същият не живее с тях и контактите
им са сравнително редки. С оглед така изложените обстоятелства съдът
намира, че режимът на лични отношения следва да бъде ограничен, а именно:
4
всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч., 20 дни през
лятото, които да не съвпадат с годишния отпуска на майката, както и по всяко
друго време по общо съгласие на двамата родители. Следва да се отбележи,
че регламентирайки режима на лични контакти между децата и родителя,
съдът изхожда основно от правата и интересите на децата, без да отчита
неудобството за родителя, който ще се възползва от правото си на лични
отношения. Затова и с оглед конкретните фактически особености на случая,
настоящият съдебен състав намира за най-удачно да определи близък до
предложения от ищцата режим, с ограничени по брой и продължителност
срещи между децата и бащата. В случай, че относимите обстоятелства се
променят, същият разполага със законова възможност да поиска изменение на
така определения от съда режим на лични контакти.
По предявените искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК:
В доказателствена тежест на ищцата по предявените искове за
издръжка е да докаже, че ответникът е баща на малолетните деца,
твърденията си за наличието на конкретни нужди на децата, които
предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания
размер. При доказването на тези факти ответникът следва да докаже
възраженията си за невъзможност да плаща издръжка в претендирания
размер, а по отношение на иска за присъждане на издръжка за минало време,
следва да докаже твърденията си, че е заплащал такава.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на
дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната
работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете
към настоящия момент е в размер на 195.00 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2
СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 497 от 29 декември 2022 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната.
По делото не се установи децата да имат нужди извън обичайните,
като майката и съжителстващото с нея лице успяват да осигурят средства за
задоволяване на всички техни потребности. Същевременно се установи, че
5
бащата е безработен, няма доходи и полага грижи за третото дете на страните
– непълнолетния Ю. Я. И.. При това положение настоящият съдебен състав
счита, че плащането на месечна издръжка в размер над минималния ще
създаде особени затруднения на ответника, поради което следва да присъди
такава от 195.00 лева .
Основателна е претенцията за заплащане на издръжка за минало
време. Установи се по делото, че след напускането на общото домакинство от
страна на бащата, децата са останали при майката и са били отглеждани от
нея. Ответникът не доказа да е давал издръжка не само през последната една
година, но и дълго време преди това, което е в негова тежест. Доколкото
издръжката по чл.143, ал.2 СК следва да се заплаща от датата на подаване на
исковата молба, т. е. дължима е занапред, считано от м. август 2022 г.,
включително, то издръжката за минало време следва да се присъди за
периода от м.юли 2021 г. до м. юли 2022 г., включително, в минимален
размер от 195 лева или по 2340 лева за всяко дете за една година назад.
По отношение на разноските – такива се претендират от ищеца, но
не следва да бъдат присъждани. Като определя мерките за лични отношения
на между родителя, на когото не са предоставени родителските права и
детето, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на
спорна съдебна администрация на тези отношения – относно начина за
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни
права, който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат
споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от районния съд.
Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК
производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно
характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично
приложението на разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Условно в случая е
определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и
ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се
определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането за разноски
е неоснователно и те следва да се понесат от страните, така, както са
направени, независимо от изхода на спора.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда
6
държавна такса върху присъдените издръжки по чл.143, ал.2 СК (4% върху
36-месечните платежи за всяко дете) и по чл.149 СК (4% върху 12-месечните
платежи за всяко дете) в размер на общо 748.80 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на малолетните деца Я. Я. И., ЕГН: ********** и М. Я. И., ЕГН: **********
на майката М. А. У. ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца Я. Я. И., ЕГН:
********** и М. Я. И., ЕГН: ********** на адреса на майката М. А. У. ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Я. Х. И., ЕГН:
**********, с адрес за призоваване: с. А., общ. П. Б., обл. С.З., ул. „Д.“ *** с
малолетните деца Я. Я. И., ЕГН: ********** и М. Я. И., ЕГН: **********,
както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч., 20
дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуска на майката, както и
по всяко друго време по общо съгласие на двамата родители.
ОСЪЖДА Я. Х. И., ЕГН: ********** да заплаща на децата Я. Я. И.,
ЕГН: ********** и М. Я. И., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен
представител М. А. У. ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 195.00
лв. (сто и деветдесет и пет лева) за всяко дете, считано от датата на подаване
на исковата молба – 10.08.2021 г., до настъпване на причина за изменение или
прекратяване, като до пълния претендиран размер от 400.00 лева месечно за
детето М. Я. И. и 500.00 лева месечно за детето Я. Я. И. ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Я. Х. И., ЕГН: ********** да заплати на децата Я. Я. И.,
ЕГН: ********** и М. Я. И., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен
представител М. А. У. ЕГН: ********** издръжка за минало време в размер
7
на 195.00 лв. (сто и деветдесет и пет лева) месечно за всяко дете за периода от
м. юли 2021 г. до м. юли 2022 г., включително, или по 2340 лв. (две хиляди
триста и четиридесет лева) за всяко дете, като до пълния претендиран размер
от 400 лева месечно за детето М. Я. И. и 500.00 лева месечно за детето Я. Я.
И. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Я. Х. И., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавни такси върху
присъдените издръжки общо в размер на 748.80 лв. (седемстотин четиридесет
и осем лева и осемдесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8