Решение по дело №426/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от Административно процесуалния кодекс:

Производството е образувано по молба на адв. Г., като процесуален представител на жалбоподателя. Със същата отправя искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските, поискани изрично в о.с.з., проведено на 25.04.2023г.

За да се произнесе по таканаправеното искане, съдебният състав взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Т.Д.Д. с ЕГН ********** ***, срещу Заповед № 22-0306-000397 от 27.08.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, буква „а“ от ЗДвП, издадена от ВПД Началник група към РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е бил представляван от адв. Г. в качеството му на процесуален представител, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л.39 от делото.

По време на същото заседание процесуалният представител на жалбоподателя е поискал присъждане на всички направени в производството съдебно-деловодни разноски, посочени по основание и размер, под формата на списък (л.8).

Със свое решение №473 от 09.05.2023г. по същото дело Съдът е отменил оспорената от Т.Д. заповед № 22-0306-000397 от 27.08.2022г., коментирал е в мотивите на съдебния акт основателността на направеното искане за присъждане на съдебни разноски, но е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските с диспозитива на същия съдебен акт.

В едномесечен срок от постановяване на необжалваемия съдебен акт е постъпила молба за допълването му в частта за разноските, като бъде присъдено платеното в брой адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

В седмичния срок за отговор, ответната страна не е изразила становище по искането за допълване

След преценка на молбата и представените доказателства, Съдът намира следното:

Депозираната молба е допустима и е с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК. Налице е представен списък с разноските, където всяка претенция за разноски е посочена с основание и размер.

По съществото на така обсъжданата претенция Съдът намира следното:

Видно от представен по делото на л.11 договор за правна защита и съдействие с адв. Г. е договорена сума в размер на 600,00 лева, като видно от същия документ , сумата е била изплатена в брой изцяло, като договорът служи и за разписка за това. Доказано е и заплащането на държавна такса в размер на 10,00 лева. По тази причина Съдът намира молбата за основателна, предвид обстоятелството, че към момента на произнасяне на оспореното определение е било налице надлежно депозирано искане за присъждане на всички направени разноски и е бил представен списък на същите.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, жалбоподателят има право на разноски, които се възстановяват от бюджета на органа, издал оспорения административен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 АПК, Бургаският административен съд

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА Решение №473 от 09.05.2023г.., постановено по административно дело № 426 по описа на съда за 2023г. по описа на Административен съд Бургас в частта за разноските, като ОСЪЖДА ОД МВР – Сливен да заплати на Т.Д.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 610,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: