№ 20
гр. Ямбол , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря И.ка П. Златева
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212300600106 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата Г. ПЛ. Х., депозирана
чрез защитника й адв.К.К., против присъда № 5/22.02.2021г. постановена по нчхд № 848/
2020г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С обжалваната присъда подсъдимата Х. е призната за виновна в това, че на
**********г.около 13,10часа в гр.Ямбол, ул.”**********” е отправила обидни думи спрямо
АЛ. ИЛ. Д., в негово присъствие, като обидата е нанесена публично – прест.по чл.148 ал.1
т.1, вр.с чл.146 ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 НК е освободена от
наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на
1000лева.
Подс.Х. е осъдена да заплати на Д. обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди в размер на 2000лв., ведно със законната лихва, считано от
**********г.до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения граждански иск за
разликата до 5 000лв.
Подс.Х. е осъдена да заплати на частния тъжител Д. направените от него разноски в
размер на 512лв., както и държавна такса в размер на 80 лева.
В жалбата на Х. за навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
1
необоснованост на присъдата. Цитират се показанията на свидетелите E. и Т., като се сочи,
че същите противоречат на обясненията им дадени по телефона в хода на полицейската
проверка. Правят се две алтернативни искания за отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която същата да бъде изцяло оправдана или да се намалят размерите на наложената й
глоба и на присъденото обезщетение.
Депозирано е писмено възражение от частния тъжител, чрез повереника му адв.Д., в
което се оспорва жалбата и се прави искане да се потвърди присъдата на районния съд.
В съдебно заседание подсъдимата участва лично и със защитник адв.К., чрез който
поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Сочи се, че на съдебното следствие
са разпитани две групи свидетели даващи противоречиви показания, като се излагат
съображения, че следва да се кредитират показанията на свидетелите посочени от
подсъдимата- Г.Б., А.Б. и С.И.. Излагат се съображения за обективността на техните
показания и съответно за вътрешните противоречия на показанията на св.Т. и E. и на това
основание се иска въззивната инстанция да не ги кредитира. Прави се искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс.Х. да бъде изцяло
оправдана с произтичащите от това последици.
Въззиваемият- частен тъжител Д. участва лично с повереника си адв.Д., чрез който
оспорва жалбата на подсъдимата. След анализ на законосъобразността и обосноваността на
обжалваната присъда се прави искане съдът да я потвърди изцяло, както и да му се присъдят
направените разноски за въззивната инстанция.
ОС- Ямбол след като обсъди доводите във възззивната жалба, пледоариите на
защитника на подсъдимата и на повереника на частния тъжител, съгласно правомощията си
по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК извърши служебна проверка на присъдата приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК
и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се
подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, поради което и жалбата на
подсъдимия в тази насока е неоснователна.
Безспорно е установено, че дъщерята на подсъдимата преди няколко години е работила
при майката на тъжителя св.Р.Я., но била освободена заради присвояване на служебни
средства.
Св.Я., синът й А.Д. и бившия съпруг на подсъдимата св.Г.Н. били в по- близки
отношения, което е известно на подсъдимата. В годините между подсъдимата и св.Я. се
създали отношения на неприязън, като първата на няколко пъти забелязала, че лек
автомобил *** с чужда регистрация я следи и се съмнявала в тъжителя.
2
На **********г.тъжителят А.Д. имал уговорка със св.Т. да я откара с автомобила си до
гр.Сливен на зъболекар. За тази цел около 13 часа паркирал автомобила си на ул.
"**********", гр.Ямбол, в близост до пицария "Ностос" за да изчака свидетелката. По
същото време подсъдимата, сестра й св.А.Б., нейния съпруг св.Г.Б. и мъжът с който
подсъдимата живее св.С.И. се намирали в магазина на подсъдимата, намиращ се на същата
улица. Св.И. забелязал автомобила на тъжителя и съобщил това на подсъдимата, която
излязла навън. Отишла до автомобила на тъжителя и разпознавайки , че това е синът на св.Я.
започнала да удря по капака на автомобила и да му крещи да излезе. След като излязъл
подсъдимата викайки на висок тон му отправила обидни думи "долнопробен идиот",
"глупак", "тъпак", "мангал черен" и други цинични изрази, описани в мотивите на
обжалваната присъда. Наблизо в този момент се намирал св.E., който имал среща със свой
познат, както и св.Т., тъй като отивала към тъжителя съгласно предварителната им уговорка.
Същите чули отправените обидни думи и изрази. Св.E. сочи, че живеещите в района
излезли по терасите си. Тъжителят Д. стъписан от поведението на подсъдимата се обадил на
тел.112, обяснил за инцидента и помолил да изпратят патрулен екип. Няколко минути след
това пристигнали служителите на РУ- Ямбол св.Я. и св.М., които разпитали тъжителя и
подсъдимата и им съставили предупредителни протоколи на основание чл.65 ЗМВР.
Горната фактическа обстановка се приема за установена на основание събраните
доказателства на проведеното съдебно следствие в районния съд- частично от обясненията
на подсъдимата, от показанията на свидетелите E., Т., Н., Я., М., Я., частично от показанията
на свидетелите Б., Б.а и И., от приложените по делото писмени доказателства - писмо от РЦ
на тел.112 -Бургас, справка за съдимост и вещественото доказателство запис на диск от
постъпил сигнал на ЕЕН.
Районният съд правилно и обосновано е кредитирал показанията на свидетелите П. Т.
и И. E., които са преки очевидци на инцидента и са незаинтерисовани от изхода на делото,
поради което тяхните показания са обективни и безпристрастни. Показанията им напълно
кореспондират с показанията на свидетелите Е. Я. и К. М., служители на РУ- Ямбол, които
са пристигнали непосредствено след инцидента по сигнал на тъжителя Д. и сочат за мястото
където е бил паркиран автомобила на тъжителя. Показанията на свидетелите кореспондира
и с показанията на бившия съпруг на подсъдимата св.Н., който я описва като конфликтна
личност, склонна към такова поведение, както и със записа на постъпил сигнал на тел.112.
Свидетелите E. и Т. не се познават помежду си, не са срещали никога и поради това
описвайки инцидента и поведението на подсъдимата по един и същи начин съдът правилно
е приел, че същите напълно обективно и точно описват това което лично поотделно са
възприели и видели.
Въззивният съд напълно споделя мотивите, с които не са кредитирани показанията на
свидетелите Б., Б.а и И., които също се намирали на мястото на инцидента, но сочат, че
подсъдимата не е отправяла обидни думи и изрази по адрес на тъжителя, което на пълно
3
съвпада с твърдението и на самата подсъдима. Свидетелите са близки на подсъдимата-
сестра, съпруг на сестра й и мъжа с когото живее съвместно и затова е логично същите да
правят опит да я оневинят. Показанията на посочените свидетели и обясненията на
подсъдимата си противоречат помежду си и не кореспондират с останалите събрани
доказателства. Същите сочат, че тъжителят се е държал агресивно към подсъдимата
предупреждавайки я да не подава жалби в полицията против бившия си съпруг, което
обстоятелство не е достоверно. От справка в полицията е установено, че не са налице такива
жалби и св.Н. сочи, че не е имал такъв проблем с бившата си съпруга, както и не е
упълномощавал тъжителя да говори с подсъдимата за това. Показанията на св.А.Б. са
вътрешно противоречиви, тъй както същата отрича сестра й да е отправяла обидни думи
към тъжителя и едновременно с това сочи, че тя заедно с децата си се е намирала вътре в
магазина, а не на улицата където се е развил инцидента. Въззивната инстанция напълно
споделя мотивите на първоинстанционния съд за да не кредитира показанията на
свидетелите И., с когото подсъдимата живее на съпружески начала и на Б.- съпруг на сестра
й. Правилно и обосновано са кредитирани показанията на свидетелите Н. и Я., които
обясняват за причините поради които подсъдимата е негативно настроена към майката на
тъжителя св.Р.Я.. Свидетелите М. и Я. са посетили местопрестъплението след инцидента в
качеството си на служители на полицията и поради това същите не са очевидци.
Съдът не споделя искането във въззивната жалба да не се кредитират показанията на
св.E. и св.Т. поради това, че показанията им противоречат на това което са казали по
телефона на полицейския инспектор В.Г. и е отразено в докладна записка. Докладната
записка не е доказателство събрано по реда на НПК, поради което същото не следва да се
анализира и съпоставя с останалите събрани доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил
законосъобразни прави изводи, като е приел, че подсъдимата Х. е осъществила както от
обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 , вр.с
чл.146 ал.1 от НК, тъй като **********г.около 13,10часа в гр.Ямбол, ул.”**********” е
отправила обидни думи спрямо АЛ. ИЛ. Д., в негово присъствие, като обидата е нанесена
публично.
Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като използваните изрази и думи
квалифициращи личността на частния тъжител "долнопробен идиот", "глупак", "тъпак",
"мангал черен" и други цинични изрази безспорно са обидни. С всички тези думи и изрази
подсъдимата е изразила отрицателната си, презрителна оценка за личността на тъжителя и е
засегнала неговата чест и достойнство и собствената му самооценка.
Осъществено е квалифицирано престъпление обида нанесена публично, тъй като
същите са изречени на публично място, на улица в центъра на гр.Ямбол, на обяд и са чути
от поне двама души- свидетелите Т. и E., както и от случайни минувачи и от живеещите в
района.
4
От субективна страна районният съд правилно е приел, че деянието е осъществено от
Х. при пряк умисъл, тъй като същата използвайки посочените думи и изрази е знаела, че ще
се засегне честта и достойнството на частния тъжител и е целяла този резултат.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
Районният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.78а НК като е
освободил подсъдимата от наказателна отговорност, тъй като са налице всички материално
правни предпоставки за това- вида на предвидените кумулативни наказания, липсата на
имуществени вреди и чисто съдебно минало на подсъдимата. Наложеното административно
наказание глоба в размер по 1000лева е съобразени със степента на обществената опастност
на деянието и с личността на подсъдимата. Правилно е прието, че с наложеното
адм.наказание в този размер биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36
НК.
Като неоснователно се преценява искането на подсъдимата направено във въззивната
жалба за намаляване размера на наложеното административно наказание, тъй като същото е
в минималния размер и не са налице законови основания същото да бъде определено под
минимума.
Относно размера на присъденото обезщетение:
При горния изход на делото районният съд правилно е приел, че гражданския иск
предявен от частния тъжител против подсъдимата за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нанесената обида на публично място е основателен и доказан.
Присъденото обезщетение в размер на 2000лв.напълно съответства на претърпените от
тъжителя неимуществени вреди изразяващи се в преживян срам, неудобство, накърнени чест
и достойнство, както и от това, че същия по никакъв начин не е предизвикал подсъдимата за
това обидно отношение към него. Отчетен е и факта, че обидата е нанесена на публично
място в центъра на града и обидните думи са възприети както от неговата позната св.Т.,
така и от случайно преминаващи граждани и от живеещите в близост. Определяйки размера
на обезщетението по справедливост и съобразно съдебната практика правилно съдът е
отхвърлил предявеният граждански иск за разликата от 2000лв. до 5000лв. Обезщетението е
присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата, което е правилно и законосъобразно.
При горният изход на делото подсъдимата дължи заплащане на тъжителя на всички
направени от него съдебни разноски, както и заплащане на държавна такса съобразно
уважения размер на гражданския иск, поради което присъдата в тази част е законосъобразна.
По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен
5
състав счита, че обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена.
При горния изход на делото подсъдимата Х. следва да бъде осъдена да заплати
направените от частния тъжител Д. разноски на въззивната инстанция в размер на 1200лв.,
представляващи договорено и заплатено възнаграждение по договор за правна защита по
настоящото дело за въззивна инстанция.
Водим от горното и на осн.чл.338 НПК Окръжен съд- Ямбол ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/22.02.2021г. постановена по нчхд № 848/ 2020г.по
описа на Районен съд- Ямбол.
ОСЪЖДА Г. ПЛ. Х. /с установена по делото самоличност/ да заплати на АЛ. ИЛ. Д.
направените на въззивната инстанция разноски в размер на 1200лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6