Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 246/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
НЯСС-38/29.04.2020 г. на
ДАМТН, с което на О. Д. Б., представлявана от кмета В. Н. Д., за нарушение на
чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер
на 6000 лева.
В жалбата се
твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, че нарушението не е извършено, че констатациите в констативния
протокол са неправилни, че НП е издадено извън 6- месечния срок по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмено становище излага
съображения за неоснователност на жалбата
Жалбоподателят в
съдебно заседание се представлява от адв. С., който поддържа жалбата, като
допълва, че нарушението не е извършено, както и че предписанието обективно не
може да бъде изпълнено поради наличие на кал и тиня на дъното. Претендира
разноски.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 14 и 18 НПК, приема за установена
следното:
Жалбата е
подадена в срок (НП е връчено на 03.06.2020г. видно от известие за доставяне на
л. 20 от делото, а жалбата е депозирана в съда на 10.06.2020г.), от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
С констативен
протокол № 02-02-43/04.06.2019 г. от проверка и контрол
на язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията от експлоатация,
изготвен от представители на ДАМДТ, ГД „Надзор за язовирните стени и
съоръженията към тях“ и с участието на представител на общината, бил извършен
оглед на язовир „Курт дере“, находящ се
в землището на гр. Д. Б. и собственост на О. Д. Б... След извършване на
проверката е дадено задължително предписание, а именно: водното ниво в язовира да се понижи контролирано до
кота мъртъв обем. Определен
е срок до 31.08.2019г.
С констативен протокол 02-02-79/26.09.2019г.
от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и на
документацията от експлоатация, изготвен от представители на ДАМДТ, ГД „Надзор
за язовирните стени и съоръженията към тях“ е констатирано, че водното ниво е
около 1м. под кота преливен ръб, което представлява неизпълнение на предписанието водното ниво в язовира да се
понижи контролирано до кота мъртъв обем с указан срок на изпълнение до 31.08.2019г..
Впоследствие е
съставен АУАН № 02-047/11.11.2019г., в който е посочено, че О. Д. Б. на 01.09.2019г.
не е изпълнила даденото с КП № 02-02-43/04.06.2019 г. предписание, с което е
нарушен чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Въз основа на
АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева
Горната
фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от гласните доказателствени средства. От показанията на
св. А. и св. С. се установява, че към момента на проверката водното ниво на язовира е било около 1м. под
кота преливен ръб (пълен обем на язовира), респ. не е достигната кота мъртъв
обем (празен язовир), че тръбата на основния изпускател е била запушена,
както и че именно във връзка с отпушването на тази тръба е било дадено
предписанието за намаляване на водното ниво. От показанията на св. С. се
установява, че е било започнало източване на язовира с тръби, че не е
използвано устройство за измерване на нивото на водата, като и че не са били
дадени точни предписания как да се поддържа нивото на водата.
От показанията на св. П.(служител на О. Д. Б.) се
установява, че на 25.09.2019г. свидетелят е направил обход на язовира, както и
че свидетелят няма спомен за дъждове по това време на годината. Съдът не
кредитира показанията на св. П.в частта, в която заявява, че водното ниво е
било около метър, метър и половина, тъй като не се подкрепят от останалия
доказателствен материал по делото- показанията на свидетелите А. и С. и
констативните протоколи, от които се установява, че водното ниво е около
1м. под кота преливен ръб. Следва да бъде посочено, че няма данни служителите
на ДАМТН да са заинтересовани или да не са изпълнявали добросъвестно
задълженията си, като същевременно следва да бъде отчетено обстоятелството, че
св. П.е служител на О. Д. Б.. На следващо място показанията на св. П.сочат на
липса на достатъчно конкретен спомен и информация, което поставя под съмнение
тяхната достоверност- свидетелят заявява, че не е сигурен за датите на
проверката, няма спомен за дъждове по това време (но същевременно заявява, че е
възможно поради дъжд да се напълни язовирът), че
язовирът се източва с кран (но същевременно заявява, че не знае къде се намира
той и дали функционира). На последно място в подкрепа на извода за непонижаване
контролирано на водното ниво в
язовира до кота мъртъв обем е и това, че съгласно чл. 190а, ал. 4 от Закона за
водите собствениците, на които са дадени предписания, уведомяват писмено
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за
изпълнението им в определения за това срок. В конкретния случай не се твърди и
липсват доказателства за подобно уведомяване на ДАМТН, че предписанието е
изпълнено.
Съдът намира
следното от правна страна:
АУАН и НП са
издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната
дейност, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са спазени и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН е пределно ясна семантично: административнонаказателно
производство не се образува, ако в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или в едногодишен срок от извършване на нарушението не е съставен
АУАН. В разглеждания по делото случай е несъмнено, че нарушението,
осъществявано чрез бездействие, е било налице най-рано към 01.09.2019 г. От
този момент до съставяне на АУАН на 11.11.2019 г. не е изтекъл едногодишният
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Не е
изтекъл и тримесечният срок по тази разпоредба, чийто начален момент е не този
на извършване на нарушението, а на откриване на нарушителя. Несъмнено по делото
е, че проверката на контролните органи, при която нарушението и нарушителят са
открити, е извършена на 26.09.2019 г. Съставяне на АУАН е осъществено в рамките
на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Аргументи, основаваща се на хипотетичната възможност на контролния орган
да извърши по-рано проверката и установи нарушението и нарушителя, са изцяло
неоснователни. Гаранция срещу прекалено отдалечаване във времето на съставянето
на АУАН е едногодишният срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, който тече от момента на извършване на нарушението. С изтичането
му, независимо от откриване на нарушителя, не се съставя АУАН, респективно не
се образува административнонаказателно производство. В горния смисъл е Решение
№ 1001 от 22.07.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 714/2019 г..
Спазен е и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като НП е издадено на
29.04.2020г., т.е. в шестмесечния срок от съставяне на АУАН (11.11.2019г.).
От събраните
писмени доказателства по делото е установено, че О. Д. Б. е собственик на
язовир „Курт дере“. В съответствие с правомощията си по чл.190а, ал. 1 т. 3 ЗВ
са били дадени на О. Д. Б. задължителни предписания с констативен протокол №
02-02-43/04.06.2019 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията
към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от представители на
ДАМДТ, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“. Едно от
задължителните предписания било: водното
ниво в язовира да се понижи контролирано до кота мъртъв обем. Констативният
протокол с даденото задължително предписание е надлежно връчен на представител
на О. Д. Б.. Впоследствие на 26.09.2019г. е извършена проверка от длъжностни
лица на ДАМТН, при която е установено, че това предписание не е изпълнено от О.
Д. Б., тъй като водното ниво на язовира е било около 1м. под кота преливен ръб
(пълен обем на язовира), респ. не е достигната кота мъртъв обем (празен
язовир). Следователно е установено неизпълнение от страна на О. Д. Б. на
даденото задължително предписание.
Разпоредбата на
чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на председателя
на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, както и на комисиите,
назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на проверки
за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях.
При проверка на 26.09.2019
г. е установено, че водното ниво на язовира не само че не е било понижено до
кота мъртъв обем, каквото е било съдържанието на даденото задължително
предписание, а е около 1м под кота преливен ръб, т.е. пълен обем на язовира.
Следователно не е било изпълнено задължителното предписание водното ниво в язовира да се понижи
контролирано до кота мъртъв обем със срок на изпълнение до 31.08.2019г..
От момента на
първоначалната проверка, когато е дадено предписанието, до момента, когато е
констатирано неговото неизпълнение, са изтекли повече от 3 месеца, който период
е напълно достатъчен за понижаване на водното ниво.
Във връзка с
останалите възражения в жалбата следва да бъде посочено следното. На първо
място законът не изисква при проверката измерването на водата да бъде извършено
чрез конкретно устройство. В този смисъл използването като маркер (ориентир) на
преливния ръб, който представлява бетонова тръба, и определянето спрямо него на
нивото на водата не опорочава извършените при проверката действия и не поставя
под съмнение правилното измерване на водното ниво. На следващо място начините и
средствата за изпълнение на задължителните предписания са изцяло в преценката
на собственика и на оператора на язовирната стена и съоръженията към нея,
поради което АНО не е бил длъжен да ги посочва. На последно място по отношение на
възраженията, свързани със самото съдържание на дадените задължителни
предписания и дали изпълнението на същите е било необходимо съдът намира, че
действително задължителното предписание представлява едностранно властническо
волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, но в
конкретния случай липсват данни и не се твърди О. Д. Б. да е оспорила
задължителните предписания по предвидения от закона ред.
Не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Характерът на обществените
отношения, който е засегнат, е значим, при което не може да се изведе извод за
това, че е налице маловажен случай. За определянето на дадено нарушение за
маловажно определяща е степента на обществена опасност на нарушението,
стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси и значимостта на конкретно
увредените отношения. Не е налице маловажен случай, доколкото извършеното
нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид-
непонижаването на водното ниво до кота „мъртъв обем“ възпрепятства извършването
на ремонтни дейности на основния изпускател, което е от съществено значение за
сигурността на съоръжението.
Според чл. 200,
ал. 1, т. 39 ЗВ имуществената
санкция при неизпълнение на предписание
по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а,ал. 1, т. 3 е в размер от 1000 до 20 000 лв.. В случая в атакуваното
наказателно постановление липсват мотиви на наказващия орган относно размера на
имуществената санкция. След като от допуснатото нарушение не са произтекли
вреди, съдът приема, че необосновано е наложена санкция в размер на 6000 лева.
От друга страна обаче , предвид характера на дължимото действие, което О. Д. Б.
не е извършила и създаването на реална опасност
от преливането на язовира, разрушаването на язовирната стена и оттам –
до причиняване на щети, съдът приема, че нарушението е със сравнително висока
степен на обществена опасност, поради което и справедливата имуществена санкция
би била сумата от 4000 лева.
Санкция в същия
размер за друг случай на неизпълнение на предписание със същото съдържание и
касателно същия язовир е определена и по НАХД №114/2020г. по описа на РС-
Ихтиман, решението по което е потвърдено (включително и по отношение на размера
на санкцията) с Решение №446/18.05.2021г. по КАНД 63/2021г. на АССО.
Ето защо съдът
приема, че наказателното постановление следва да бъде изменено, а като на О. Д.
Б. бъде наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски (видно от
договор за правна защита и съдействие на л. 56 от делото е заплатено адвокатско
възнаграждение от 350лв.), съдът намира, че съразмерно с уважената част от
жалбата ДАМТН следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 116,67
лева, представляващи разноски за възнаграждение на адвокат.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-38/29.04.2020 г. на ДАМТН, с което на О. Д. Б.,
представлявана от кмета В. Н. Д., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл.
190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева., като НАМАЛЯВА наложената на основание
чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите имуществена санкция от 6000 лева на 4000
лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
да заплати на О. Д. Б. с адрес гр. Д. Б.,
ул. „Т.“ №***, сумата от 116,67 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: