Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Панагюрище, 17.12.2020 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Панагюрище, в публичното заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА

 

при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 149/2020 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б.М. против НП № ***от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „И.Т.” гр. П., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.16, ал. 1, т.6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във връзка с чл. 2.7.1 от Приложение № 4 на чл. 2, ал.2 от наредбата на търговското дружество, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в  размер на 2000 (две хиляди) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че процесните тръби са с установена маса, поради което неприложима се явява посочената в НП разпоредба, както и че повдигането на тръбите е самоволен акт на пострадалите лица, доколкото поставената им задача се изразявала в „почистване на вече изготвен изкоп“. Освен това се сочи, че не е налице трудово правоотношение между жалбоподателя и пострадалите лица, а жалбоподателя не притежава специално качество „работодател“.  Твърди се, че АНО  неправилно бил санкционирал жалбоподателя.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното НП.

          АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Районен съд - Панагюрище, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „М.К.“ ЕООД  е санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и на строител по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи  на обект: „Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник „А.“ – етапно изпълнение“ с подобект: „Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“, находящ се в град Панагюрище, м. „А.“, площадка „А.“,  е допуснал повдигането на елементи с неозначена маса каквито се явяват монтираните 2 броя успоредни тръби полиетилен висока плътност HDPE DN355 и HDPE DN400 разположени от дясно на стоманената тръба монтирана в дере с наклон около 40 градуса, с обща дължина на участъка ОБ5 до ОБ5 от около 18 м., да се извърши с арматурно желязо 6 мм.

Нарушението било извършено на 31.01.2020 г. в гр. Панагюрище, при извършена проверка на обекта по повод сигнал за трудова злополука  и  установено на 19.02.2020 г. в ДИТ П., при извършената проверка на фирмената документация на дружеството.  

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 16, ал. 1, б. „б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи във вр. с т. 2.7.1 от приложение № 4 на чл. 2, ал. 2 от наредбата, за което на 28.02.2020 г. свидетел Т.Д. съставила против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от надлежно упълномощено лице с възражения, че не е съгласен с описаното нарушение.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на пълномощник на  жалбоподателя на 27.05.2020 г., а жалбата против НП била подадена от представляващия жалбоподателя чрез наказващия орган по пощата на 03.06.2020 год., респ. същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителката Т.Д., водещият проверката Р М., С.Д., както и допуснатите  по искане на жалбоподателя И. И., Г. Н., О. С..

От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.09.2018 г. „А. М.“ АД възложило на „М.К.“ ЕООД изпълнение на СМР за обект: Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник „А.“ със следните подобекти: 1. Хвостопровод,  2. Тръбопровод за оборотни води и тръбопровод за замърсени води. Обектът се намирал в град Панагюрище, м. „А., площадка „А.“.  Договарянето станало с възлагателно писмо (л.75 и л. 76 делото), като по-късно, на 02.10.2018 г. правата и задълженията на възложителя и изпълнителя били уредени с договор за строителство (л. 77  и сл. от делото). За изпълнение на различните видове СМР „М.К.“ ЕООД регулярно наемало подизпълнители. С подизпълнителя ЕТ „С. – С.Д.“, правата и задълженията на страните, вкл. и отговорността в областта на ЗБУТ, не били уредени с договор. Дейността била възложена с възлагателно писмо (л. 95 - л. 96 в делото).

Всяка сутрин преди започване на работа служителите на „М.К.“ ЕООД и работниците на дружествата подизпълнители наети от жалбоподателя се събирали в работния фургона на „М.к.“ ЕООД на площадка „А.“, където се провеждал инструктаж и се поставяли задачи за деня на различните бригади. На 31.01.2020 г. сутринта на работната оперативка присъствали Н.Т.- служител на „Ш.-Ш. С-ИЕ“ и М. Софрониев М – починал работник и П. Т – пострадал работник. Този ден на М. М, П. Т, свидетел Г. Н. (без сключени трудови договори) и другите лица от бригадата на ЕТ „С. – С.Д.“ било възложено направата на кофражни работи, като докато изпълнявали възложената им задача при тях отишъл технически ръководител, който поискал двама човека да отидат с него при багера управлявал от Н.Т., за да бъдат разчистени земни маси. Доброволно отишли М и Т, като работили на около 150-200м. от работниците, които изпълнявали кофражните дейности. П Т и М. М следвало да извършват дейност по ръчно разчистване с лопати, в местата, които били недосегаеми от кофата на багера. След като запалил багера, Т дал на Т и М колана, за да завържат полиетиленовите тръби. След това повдигнал тръбите с кофата на багера до височината на стоманената тръба, а Т и М с арматурно желязо вързали полиетиленовите тръбите за метални планки, заварени на стоманената тръба. Повдигането на тръбите било наложително, за да може да бъде почистена земната основа на блока. След повдигането на полиетиленовите тръби и връзването им за стоманената тръба, колана на багера бил освободен и Н.Т. започнал да разчиства изкопа (основата на опорния блок) от дясната страна на стоманената тръба. В това време Т и М, от лявата страна на стоманената тръба  с лопати разчиствали натрупаната в изкопа земна и скална почва, която кофата на багера не можела да почисти, като прехвърляли на разстояние почвата и скалите, за да бъде изчистена основата на блока преди изпълнението на кофражните работи.  След като багеристът Т започнал разчистване от лявата страна на стоманената тръба, Т и М се преместили от дясната страна и продължили работата си по ръчно разчистване. В един момент арматурата, с която били вързани полиетиленовите тръби се скъсала и същите с цялата си тежест затиснали работниците. Вследствие на инцидента Т пострадал и бил откаран в болнично заведение, а М починал.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Р М., Т.Д., И. И., Г. Н. и О. С., отчасти от показанията на свидетеля С.Д. (управител на ЕТ „С. – С.Д.“), както и от приетите по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира тази част от показанията на св. Д., в която твърди че управителят на „М.К.“ Б.М. е обещал да сключи трудови договори с доведените от него шест работника, вкл. и с П Т и починалия М. М. В тази част показанията на свидетеля Д. се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите И., С. и Г. Н.. Последният е част от бригадата, сформирана от св. Д. и е категоричен, че уговорката на всички  със свидетел Д. е била да работят без трудов договор, като не са се срещали с управителя на „Монтажи К о“ и той не им е обещавал да ги наеме по договор във фирмата му. В този смисъл са и писмените обяснения на П Т. (л.40-41 от делото).

При така установеното съдът намира, че жалбоподателят „М.К.“ ЕООД в качеството му на строител по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи  не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата на чл.16, т.1, б. „б “ да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба, като разпоредбата на 2.7.1 от Приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата предвижда задължение за недопускане на повдигане на елементи с неозначена маса. В този смисъл според съда предприетото разчистване на земна маса е следвало да се осъществи при взети мерки за живота и здравето на работещите на място лица. Извършените от пострадалите лица дейности е следвало да бъде осъществено съобразно изискванията на ЗБУТ и наредбата към него. Самото поставяне на задачата – разчистване на земна маса е предвиждало необходимост от повдигане на процесните тръби, като със своето бездействие строителят е нарушил императивни правила за което е санкциониран правилно. При тези факти съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, което кореспондира на приложената санкционна норма. Тук е мястото да се посочи, че неоснователни се явяват възраженията изложени в жалбата досежно това, че процесните полиетиленови тръби са с предварително означена маса. Действително масата на същите може да бъде установена от техническата спецификация на тръбите, която следва да бъде взета предвид при изготвяне на инструкция за повдигане на тръбите, каквато не е налице, но от събраните по делото доказателства не следва да се направи изводът, че при повдигане на тръбите работниците са имали знанието за тази маса, респ. не се установи да е имало обозначение върху самите тръби за тежестта им. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят в качеството му на строител е допуснал  повдигане на елементи с неозначена маса.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че същият няма качеството работодател спрямо пострадалия работник П Т и починалия М. М. Субектът на процесното нарушение действително е специален: „работодател“, но в случая не е необходимо работодателят  да има това качество спрямо пострадалите вследствие на нарушението лица. Достатъчно е да отговаря на дефиницията, дадена в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Този извод следва от формалния характер на нарушението. Съставът  не изисква да е настъпил вредоносен резултат. А това че жалбоподателят е  работодател на множество служители и работници, част от които са се намирали на работната площадка в деня на инцидента, е факт, по който страните  не спорят. Солидаризирането със становището на процесуалния представител на жалбоподателя означава да приемем, че жалбоподателят би отговарял административно в конкретния  случай, ако пострадали от инцидента бяха негови работници, но не и когато пострадали са работници на подизпълнител на обекта, с когото рисковете за безопасност и здраве на работещите въобще не са били уредени с договор, още повече че рисковата работа е била възложена от  служител на работодателя. Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице несъответствие в специалното качество на субекта, поради което била ангажирана отговорността му и качеството, в което му е наложено наказанието. Видно е от дефинициите за строител и работодател, дадени съответно в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи  и § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, „строител“ е видово понятие на родовото „работодател“, тъй като първият винаги е работодател.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна. АНО законосъобразно е наложил имуществена санкция на жалбоподателя за неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на дейността му по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите на негов обект, а не на негови работници, така както неправилно е разбрано обвинението от процесуалния представител на жалбоподателя.

 Съдът, като съобразява всички обстоятелства по делото и конкретната обществена опасност на неизпълнението, а така също и обстоятелствата при които е извършено, вкл. и това че е извършено за първи път, намира че при определяне размера на имуществената санкция, АНО се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 2 000 лева, т.е. при очевиден превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед всичко изложено наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

Процесуалният представител на ДИТ П. претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Съдът като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта на ДИТ П. възнаграждение в размер на 100  лв., което следва да бъде присъдено в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, към което структурно принадлежи ДИТ П.. В случая това е Изпълнителна агенция „Главна И.Т.“.

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „И.Т.” гр. П., с което на „М.к.“ ЕООД, ЕИК: *********,, на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.16, т.1, б. „б“  във вр. с 2.7.1 от приложение № 4 към чл. 2, ал.2 от  Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, като законосъобразно.

ОСЪЖДА „М.к.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати  на Изпълнителна агенция „Главна И.Т.“ Булстат: *********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София юрисконсултско възнаграждениие в размер на 100 (сто) лева.

  Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: