Р Е Ш Е Н И Е
№ 1781/26.9.2019г.
Град Пловдив, 26.09.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2292 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.Д.Р. *** против заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 19-1030-000872 от 26.06.2019
г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на
жалбоподателя на основание чл.171, т.4 ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач, на
когото са отнети са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението
по чл.157, ал.4 ЗДвП.
Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като обстоятелствата,
описани в нея са неясни и нелогични, както и неточно е посочено, че НП №
19-1030-00482 от 14.05.2019 г. е влязло в сила, което не отговаря на
действителното състояние, защото във връзка с обжалване на това наказателно
постановление е образувано а.н.д. № 4225/2019 г. по описа на ПРС. Иска се
отмяна на заповедта и присъждане на разноските.
Ответникът в писмено становище твърди, че жалбата е
неоснователна, тъй като и трите наказателни постановления, цитирани в заповедта
са влезли в сила и са налице основания за отнемане на СУМПС.
Настоящият състав на Административен съд Пловдив
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и
задължения пряко се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването й, извършено лично срещу подпис на жалбоподателя на 25.07.2019
г. Жалбата е срещу акт, който съгласно чл.172, ал.4 ЗДвП подлежи на обжалване
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено обосновава
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради
следните съображения:
За да издаде оспорената заповед, административният
орган се е обосновал с издадените три наказателни постановления: № 18-1030-007933 от 03.10.2018 г., влязло в
сила на 17.10.2018 г., № 19-1030-000242 от 29.01.2019 г., влязло в сила на
13.02.2019 г., и № 19-1030-004382 от 14.05.2019 г., влязло в сила на 26.06.2019
г., с които на жалбоподателя са отнети общо 40 контролни точки и е налице
хипотезата на чл.171, т.4 ЗДвП.
Видно от приложените в административната преписка и
цитирани по-горе наказателни постановления, същите са съобщени на А.Р., както
следва: наказателно постановление № 18-1030-007933 от 03.10.2018 г., лично на жалбоподателя
на 09.10.2018 г., наказателно
постановление № 19-1030-000242 от 29.01.2019 г. на Зорница Костуркова, наемател
на Р., на 04.02.2019 г., и наказателно постановление № 19-1030-004382 от 14.05.2019
г. също на З.К.на 18.06.2019 г. Видно от представените от жалбоподателя
призовка по а.н.д. № 4225/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII н.с., удостоверение № 1995 от 29.07.2019
г. и справка за нарушител, наказателното постановление от 14.05.2019 г. е
обжалвано на първа инстанция, липсва произнасяне на съда, поради което
основателно е възражението на жалбоподателя, че това наказателно постановление
не е влязло в сила.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна.
Противно на твърдението на жалбоподателя, налице е
хипотезата на чл.171, т.4 ЗДвП. Принудителната административна мярка изземване
на свидетелството за управление е наложена, тъй като А.Р. не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП, която правна норма предвижда, че водач, на когото са
отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да
върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Безспорно
установено е по делото, че след издаване на последното наказателно
постановление от 14.05.2019 г., всички контролни точки на жалбоподателя са
отнети, т.е., налице е законово основание за издаване на оспорената заповед и
възражението на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно.
При така установената законова регламентация,
необходима и достатъчна материалноправна предпоставка за налагане на
принудителната административна мярка, е отнемането на всички контролни точки –
факт, който не се оспорва от Р.. Отнемането на контролните точки е релевантен
факт, наличен и установен от административния орган, с чието проявление
възниква правото му да приложи принудителната административна мярка, като
изземе свидетелството за правоуправление на основание чл.171, т.4 ЗДвП, т.е., при
проявление на предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки
административният орган е бил длъжен да наложи принудителната административна
мярка, доколкото жалбоподателят не е изпълнил задължението си да върне свидетелството
за правоуправление. Целта на принудителната административна мярка е да осуети
управлението на моторно превозно средство от водач, който не е възстановил
правоспособността си и контролните си точки, поради което наложената
принудителна административна мярка се явява абсолютно обоснована и в
съответствие с целта на закона.
Съдебният контрол по законосъобразност на заповедта
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния административен
орган релевантни юридически факти и доколко те могат да бъдат подведени под
нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения акт. В случая
оспорената заповед е издадена на основание чл.171, т.4 ЗДвП, съгласно която
норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелство за управление на МПС на лице, което не изпълни
задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП. Следователно, за да бъде приложена мярката
по чл.171, т.4 ЗДвП, следва да са налице кумулативно и двата елемента от
фактическия състав на приложимата норма – загубване на придобитата
правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и неизпълнение
на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната
служба на МВР.
След като са отнети всички контролни точки,
административният орган е бил длъжен да наложи принудителната административна
мярка, защото действа в условията на обвързана компетентност и няма право на
преценка. В оспорената заповед са
изложени верни фактически и правно обосновани съображения, че спрямо
жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на чл.171,
т.4 ЗДвП.
Без правно значение за законосъобразността на
оспорената заповед е възражението на жалбоподателя, че наказателно
постановление № 19-1030-004382 от 14.05.2019 г. не е влязло в сила. За
настоящия казус има значение единствено фактът, че е в правния мир съществува
такова наказателно постановление към момента на издаване на оспорената заповед.
Съдебното решение на ПРС по образуваното административнонаказателно съдебно
производство ще бъде нов факт, който ще има значение за продължаването на
мярката или за нейната отмяна, но принципът на административното правосъдие е, че
законосъобразността на административните актове се преценява към момента на
тяхното издаване, освен ако със закон не е установено друго. ЗДвП не установява
друго правило и законосъобразността на оспорената заповед се преценява към
датата на нейното издаване – 26.06.2019 г., към която дата, както вече се каза,
са налице три наказателни постановления, с които са отнети всички контролни
точки на жалбоподателя, т.е., била е налице хипотезата на чл.171, т.4 ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОДМВР
Пловдив, в установената писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в
съответствие с целта на закона. Ето защо жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото на жалбоподателя не се дължат
разноски. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Р., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
19-1030-000872 от 26.06.2019 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.4 ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за
управление.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: