О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...07.2019
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно търговско дело № 627 по
описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпили въззивна жалба с вх. № 15692/28.02.2019 г. на К.Г.К., гр. Варна, чрез адв. А.Б.и въззивна
жалба вх. № 17177/07.03.2019 г. на „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв. Н.Т.,
двете срещу решение № 466/07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 10841/2018
г. по описа на ВРС, 19-ти състав.
І. По допустимостта на
въззивното производство.
Въззивните жалби са
подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и са
процесуално допустима. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Преписи от въззивните
жалби са връчени на насрещната страна.
В срока по чл. 263 ГПК са постъпили отговори, съответно от „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД по въззивна жалба с
вх. № 15692/28.02.2019 г. и от К.Г.К. по въззивна жалба вх. № 17177/07.03.2019
г. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
ІІ. По предварителните
въпроси.
В жалбата си въззивникът К.К.,
обосновава подробно оплаквания за необоснованост, противоречие с материалния и
процесуалния закон на решението в частта, с която е осъден да заплати на
въззиваемия сумите за уговорено възнаграждение и неустойка по процесния договор
за поръчка. Твърди, че към момента на подписване на договора не е знаел, че
дружеството-продавач „ПРОЕКТ 65“ ООД не е упълномощавало нито „КАПИТАЛ СФ“
ЕООД, нито М.С. да посредничат за извършване на продажбата на тяхната
собственост, включително на вписаната в договора цена от 55 000 евро.
Сочи, че не се е свързвал с продавача на имота чрез „НОВ ДОМ 1“ ООД, но въпреки
това добросъвестно, считайки че изпълнява свое морално задължение, е престирал
възнаграждение в размер на 1000 евро, което се равнява на три процента от
действителната и реално заплатена цена на имота. Излага, че в
първоинстанционния съдебен акт не е взето предвид обстоятелството, че имотът е
намерен лично от него и съпругата му, като единствената причина за
осъществената връзка с ищеца е видяна обява за продажба на обекти в имота.
Пояснява, че преди това е бил осъществен контакт с фирмата-строител „ЕКОБИЛД
65“ ООД, за обмен на данни за връзка с продавача. Намира, че от съществено
значение за изпълнение на задължението за посредничество по договора е
осъществяването на контакт между страните продавач и купувач, като видно от чл.
3 от договора, възнаграждението е дължимо при достигане на продажба (подписване
на предварителен договор), а не само за предоставяне на подходящи предложения.
Неправилно първоинстанционният съд е кредитирал единствено показанията на
свидетеля на страната на ищеца, но не и тези на свидетеля Ивалина Иванова,
които потвърждават, че собственикът „ПРОЕКТ 65“ ООД не е предоставял права за
продажба на имота, нито на ищцовото дружество, нито на „НОВ ДОМ 1“ ООД, а
единствено тя предлага имотите на дружеството като негов управител. Излага също,
че не са били обсъдени и показанията, които свидетелстват за начина, по който
са се свързали продавача и купувача, а именно, чрез инвеститорите от „ЕКОБИЛД
65“ ООД, които осъществяват връзка с бащата на Ивалина Иванова, съответно
последната се е свързала с жалбоподателя и е продала имота.
На следващо място,
оспорва изпълнението по процесния договор с аргумент за липсата на представен в
съдебно заседание двустранно подписан от страните протокол за отчитане и
приемане на извършената услуга, от който да е видно, че е бил извършен оглед на
имота в присъствието на продавача, че са били поети ангажименти във връзка с
продажбата му. Излага аргументи в тази връзка, като сочи, че сам е открил и
огледал отвън имота, отишъл е в офиса на „НОВ ДОМ 1“ ООД с интерес към точно
този имот, но продавачът сам се е свързал с него и е продал имота. Подчертава,
че ищцовото дружество е предложило договор за поръчка и оглед на имота без да
има съответно такива права, а и без да има ключове. Твърди, че същото не го е
свързало с продавача и не му е съобщило реалната продажна цена. Освен това, във
връзка със значителното завишаване на продажната цена на имота спрямо
първоначално заявеното от въззивника още при предлагането на имота, същият се
позовава на нищожност на неустоечната клауза по чл. 9 от процесния договор на
основание чл.146, вр. чл. 143, т.14 ЗЗП, както и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД. Сочи, че не е разгледано възражението му в този смисъл, а
районният съд е приел, че с плащането на 1000 евро задължението на К.К. е
изпълнено отчасти, а от друга страна го е осъдил да заплати пълния размер на
неустойката при наличие на предпоставките за нейното намаляване, доколкото
разпоредбата на чл. 309 ТЗ е специална и приложима единствено за търговски
сделки. Счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 14 и т. 18 ЗЗП
клаузата по т. 3.1 от договора, тъй като вменява задължение на потребителя да
заплати възнаграждение на търговското дружество, дори и последното да не е
изпълнило своите задължения. Сочи, че липсват доказателства ищецът да е положил
усилия и да е организирал преговори между продавача и купувача преди сключване
на сделката, да е представил договор с продавача за възложени права и т.н.
Позовава се на неравноправния характер и на клаузата по чл. 1 от Договора, тъй
като намирането и предоставянето на предложения на доверителя не изчерпва изпълнението
му по договора.
Съображения на
жалбоподателя са изложени и в насока нищожност на сключения договор, поради
липса на представителна власт. В случай, че лицето, подписало договора е
прокурист, същият е следвало да бъде вписан в Търговския регистър. Сочи се, че
липсват такива данни по партидата на дружеството към момента на процесната
сделка, а и имената на М.Н.не фигурират никъде. Не е спазено и изискването на
чл. 21 ТЗ за подписване с добавката „прокура“ в договора, а в случай, че подписалият
го представител на ищеца е търговски пълномощник, отново по силата на чл. 26,
ал. 4 ТЗ следва добавка в този смисъл, каквато няма. Намира, че видно от
представеното пълномощно Мариета Костадинова Нейкова не отговаря на законовите
критерии за търговски помощник, търговски представител или търговски посредник.
Моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се
уважи въззивната жалба, респ. да се отмени обжалваното решение в осъдителната
му част и да се отхвърлят предявените искове, както и да се присъдят сторените
разноски.
В срока за отговор
по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна „КАПИТАЛ
СФ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Н.Т., е постъпил отговор, с който се оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че наличието на валидна облигационна връзка
между страните е безспорно установено в първоинстанционното производство,
поради което се явява дължимо възнаграждението по т. 3.1 от договора. Оспорва
твърденията за неизпълнение от негова страна, като сочи, че с оглед предмета на
договора на въззивника е било оказано нужното съдействие при покупката на
имота. Оспорва твърденията за липса на представителна власт за сключване на
поръчката, като счита, че представителната власт на М.Н.се установява безспорно
от представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите от
30.05.2017 г., с което е изрично упълномощена да сключва такива договори. Допълнително
се позовава и на правилото на чл. 301 ТЗ в тази връзка. Сочи също, че
процесният договор за поръчка е бил подписан и одобрен без забележки от страна
жалбоподателя, което също обуславя извода за валидно обвързване на страните по
него.
Твърди, че
представената в проведеното на 16.01.2019 г. съдебно заседание разписка от
08.06.2018 г. няма касателство по спора, доколкото същата свидетелства за
плащане от страните по продажбата П.Л.и К.К. на свидетеля М.С., който е приел
сумата в лично качество. Сочи, че сумата не е била предадена като дължимо
възнаграждение по възникналата договорната връзка, което следва и от липсата на
отбелязване имената на ищцовото дружество в разписката. В тази връзка излага,
че разпитаният в качеството му на свидетел М.С. е потвърдил, че е получил
парите като личен бонус. Счита, че твърденията за дарственото намерение на
въззивника също изключват договорното основание за предаване на сумата. Моли за
отхвърляне на процесната въззивна жалба като неоснователна и присъждане на
разноски.
С подадената от своя страна въззивна
жалба „КАПИТАЛ
СФ“ ЕООД излага съображения за неправилност, необоснованост и
противоречие с практиката на решението, в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за заплащане на възнаграждение по т. 3.1 от процесния договор.
Като се позовава на собствената си изправност по договора, аргументира извод за
дължимост на претендираното възнаграждение в случай на сключване на продажбата
без участието на ищцовото дружество. Намира, че с оглед свободата на договаряне
и приемането на условията по договора от К.К., клаузата на т. 3.1 е
действителна. Оспорва възприетото от първата инстанция във връзка с основанието
за предаване на сумата от 1000 евро на М.С., а именно, че същата е предадена в
изпълнение на договора за поръчка. Сочи, че е ирелевантно обстоятелството, че
Стоянов е бил на работа в дружеството, след като сумата не е постъпила като
плащане към „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД. Моли за отмяна на решението в частта, с която е
отхвърлена претенцията по чл. 3.1 от процесния договор и присъждане на сумата
от 3 300 евро, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор
по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна К.Г.К. е постъпил отговор, с
който се оспорва жалбата като неоснователна с доводи, сходни на изложените в
подадената от същия въззивна жалба. Оспорва се възникването на валидна
облигационна връзка между страните и се твърди нарушение на правилата на чл.
21-чл. 29 от ТЗ във връзка с представителство на търговци по повод подписването
на процесния договор от М.Н.. Счита, че е налице не просто неизпълнение на
задълженията на ищцовото дружество, но и действията му съставляват заблуждаваща
и агресивна търговска практика по смисъла на чл. 65г от ЗЗП, която е забранена,
в който смисъл сочи и последните решения на КЗП (решение № 15567/13.12.2018 г.
по адм. дело № 9458/2017 г. на ВАС; Решение № 3860/09.06.2017 г. по адм. дело №
2110/2017 г. на АССГ).
Сочи, че недобросъвестно търговецът му е вменил задължение без самият той да е
съдействал за конкретни преговори и осъществяване на контакт между страните.
Излага, че твърденията за дарствения характер на заплащане на сумата от 1000
евро са извадени от контекст, като в действителност не се касае за безвъзмезден
акт, а за плащане на процент от действителната цена на закупения имот. Моли за
отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски.
III. По доказателствата: С въззивната жалба вх.№
15692/28.02.2019 г. К.К.
поискал допускане до разпит на свидетеля П.Л.при режим на водене, с показанията
на който да се установят обстоятелствата, свързани с предаване на сумата от
1000 евро и начина, по който се е осъществил контакта между продавача и
купувача.
На следващо място жалбоподателят е поискал съда да изслуша обясненията му, като сочи, че поради трудов
ангажимент извън страната не е могъл да се яви лично в откритото заседание пред
първата инстанция.
В срока за отговор въззиваемото дружество изразява становище за
недопустимост на искането за допускане на гласни доказателствени средства,
поради тяхната преклузия.
Видно от приложеното
гр.д.№ 10841/2018 г. на ВРС, искането за
допускане до разпит на П.Л.е било оставено без уважение при първоинстанционното
разглеждане на основание чл. 159, ал. 2 ГПК. При това въззивният съд не установява
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да обосноват
извода за наличие на предвиденото в чл.266, ал.3 от ГПК изключение от
приложението на разпоредбите на чл.266, ал.1 от ГПК, постановяващи забраната за
събиране на доказателства във въззивното производството. Обстоятелствата, за
чието установяване се иска допускането до разпит на свидетеля са установени в
достатъчна степен чрез показанията на другия разпитан на страната на ответника
свидетел. Без уважение следва да се остави и искането по чл. 176 ГПК, тъй като
същото е направено от страната, която желае даването на обясненията. Съгласно
разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от ГПК, страната може да бъде задължена да даде
обяснения било служебно по искане на съда, било поради искане на насрещната
страна по делото. Целта е тези обяснения или отказа да бъдат дадени такива да
може да бъдат използвани като доказателствено средство. Това не може да бъде
направено, ако обясненията се дават от самата страна и по нейно искане. В този
случай изложеното от нея ще представляват твърдения, подобно на тези, изложени
в исковата молба, които ще подлежат на доказване, но няма да могат да бъдат
използвани като доказателствено средство.
Не са констатирани
от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат
повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивна жалба с вх. № 15692/28.02.2019 г. на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, както и въззивна жалба с вх. № 17177/07.03.2019 г. на „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76-Г, офис 405, представлявано
от управителя и едноличен собственик на капитала Тодор Йорданов Тодоров, двете срещу
решение № 466/07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 10841/2018 г. по описа
на ВРС, 19-ти състав, с което е
отхвърлен предявеният от „КАПИТАЛ
СФ" ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника К.Г.К., ЕГН **********, иск за
осъждането му да заплати сумата от 3300
евро, представляваща договорно възнаграждение, на основание чл. 3.1 от
сключения между страните договор за поръчка от 10.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба –
13.07.2018 г. до окончателно заплащане на задълженията, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и е осъден К.Г.К., ЕГН **********,
да заплати на „КАПИТАЛ СФ" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 650 евро, представляваща договорно
възнаграждение, на основание чл. 3 от сключения между страните договор за
поръчка от 10.04.2018 г., на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 825
евро, представляваща уговорена неустойка, дължима на основание чл. 9 от
сключения между страните договор за поръчка от 10.04.2018 г., на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.07.2018 г. до окончателно заплащане на задълженията, като е отхвърлен предявеният иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 650 евро до пълния претендиран размер от 1650
евро.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни
доказателствени средства на страната на жалбоподателя К.Г.К. чрез разпита на
свидетеля П.Л.и чрез изслушване обясненията на страната К.Г.К.
по реда на чл. 176 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
11.09.2019 г. от 15,30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.