Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 11.08.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в  в открито заседание на четвърти май, през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Евгения Гачева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 16121 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е  иск с правно основание чл. 226, ал.1 от  КЗ/отм/.

Ищецът Н.М.Н. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, както и имуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, които му били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 18.12.2014г. в гр. Видин, на бул. „Панония“. Според твърденията на ищеца, самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача  на лек автомобил марка „ФОРД ЕСКОРТ“, с рег. № ********, който с автомобила си ударил престояващия на пътното платно с включени сигнални светлини полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********измествайки го – предизвикал удар между купето на този автомобил и тялото на намиращия се на тротоара пешеходец (ищеца). Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил „ФОРД ЕСКОРТ“, с рег. № ********бил установен с влязла в сила Присъда № 41/18.09.2015г. по НОХД № 167/2015г. на ОС Видин. В резултат на удара, ищецът получил счупване на бедрената шийка на десния долен крайник, счупване на кондил на големия пищял на долния десен крайник, счупване на осмо и девето ребро в дясно, отток на дясна колянна става, множество охлузвания и кръвонасядания. Лечебно- възстановителният период продължил значително време – около 12 месеца и по време на протичането му ищецът бил принуден да направи разходи за лечение в общ размер на 6005, 80 лева. Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „ФОРД ЕСКОРТ“ с рег. № ********била застрахована от ответното дружество, ищецът претендира за осъждане на ответника: да му изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, в размер на сумата от 100 000 лева,  заедно със законната лихва, считано от датата на причиняването на деликта до окончателното изпълнение на задължението, да му изплати застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 6 005, 80 лева,  заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното изпълнение на задължението. С оглед изхода на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящето производство. Процесуалният представител на ищеца претендира за осъждане на ответника да му заплати дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Предявената претенция е оспорена от ответника ЗД „Б.и.“ АД по основание по размер. В писмените си становища, ответникът не отрича факта на настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие, нито факта на причиняването на вредите, но оспорва твърдението за наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между него и водача на лекия автомобил марка „ФОРД ЕСКОРТ“,  с рег. № ********, като твърди, че такова застрахователно покритие не е налице. Чрез процесуалния си представител ответникът поддържа становище, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразен факта че вредите са значително по- малък обем от твърденията в исковата молба. Ответникът оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа твърдение за неговата прекомерност, с оглед вида и характера на травмите. По изложените в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис Присъда № 41/18.09.2015г. по НОХД № 167/2015г. на ОС Видин установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 18.12.2014г. около 22.30 часа, в гр. Видин, на бул. „Панония“ е било реализирано ПТП поради допуснатото от водача на лек автомобил „ФОРД ЕСКОРТ“, с рег. № ********нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В следствие на настъпването на ПТП са били причинени две травматични увреждания на Н.М.Н., всяко от които има медико- биологичните характеристики на средна телесна повреда – счупване на шийката на дясна бедрена кост, което е довело до трайно затруднение на десния долен крайник за срок от 8-12 месеца и счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от 4-5 месеца.

В хипотезата на чл.300 от ГПК- доказателствените изводи на настоящия състав на съда са обвързани от правнозначимите юридически факти, които са приети от наказателния съд със споменатата присъда.

Като доказателство по делото са приети данъчни фактури /приложени на стр. 54-58 от делото/, издадени на името на Н.М.Н. за заплащането на потребителска такса, за заплащането на транспорт на болен със специализиран автомобил, за заплащането на Х.И.П. сет (еднократен) и механична става, за заплащането на система за тазобедрено ендопротезиране, за заплащането на канюлиран винт. Обикновено математическо изчисление, за което съдът не се нуждае от специални знания сочи, че направените разподи са на обща стойност от 6005, 80 лева

Като доказателство по делото са приети медицински документи /приложени на стр. 40-53 и на стр. 107-155 от делото/, сред които: епикризи, които са издадени от УМАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, резултати от медицински изследвания, болнични листове, амбулаторни листове, ЕР на ТЕЛК от 10.09.2015г., които  установяват факти и данни за здравословното състояние на ищеца за проведеното лечение и след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.)  мотивира следните изводи, относно подлежащите на установяване факти, които са предмет на спор между страните:

·         В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания: Счупване на шийката на дясната бедрена кост. Счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост. Счупване на 8-мо и 9-то ребра в дясно;

·         Уврежданията са типични за пострадали пешеходци, а в конкретния случай се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на произшествието;

·         Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалият е получил в МБАЛ гр.Видин На 20.12.2014г. пострадалият е бил транспортиран и приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След проведена предоперативна подготовка на 22.12.2014г. е била извършена оперативна подмяна на дясната тазобедрена става с ендопротеза (изкуствена става). След проведени нови изследвания и предоперативна подготовка на 28.12.2014г. пострадалият е претърпял втора костна операция по повод счупения кондил на десния голям пищял. Извършено е било кръвно наместване на фрактурата и стабилзиране с два АО - метални винтове. в периода от 08.05.2015г. до 15.05.2015г. пострадалият е провел рехабилитация в Специализираната болница на гр. Вършец;

·         Получените множествени травматични увреждания са причина , пострадалият да търпи продължителни болки и страдания, като през първите 3 месеца, болките са с по-интензивен характер. След този период болките са били периодично явяващи се при обща преумора и при промяна на времето - при студено и влажно време. През тези периоди пострадалият е бил принуден да ползва седативни и обезболяващ исредства. Наред с болките и страданията, до края на 5-ия месец от лечението, пострадалият е търпял значителни неудобства при предвижване и обслужване в ежедневието, поради това че е не е трябвало да стъпва на десния си крак - най вече заради счупването в областта на колянната става. Напълно възможно е през този период ищецът да е ползвал и чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности;

·         От процесната злополука вече са изминали вече повече от 2 години. Общото здравословно състояние по отношение на процесиите увреждания е стабилизирано. Счупените ребра са зараснали окончателно. Дихателната дейност на десния бял дроб е в норма. На външната част на дясното коляно има косо разположен белег от извършената костна операция с дължина 8 см. на 0,5 см. Счупеният външен кондил на десния голям пищял е зараснал окончателно. Движенията на дясната колянна става са в намален обем около 10 градуса. Ищецът не може да кляка и трудно изкачва стълби. Все още не са извадени металните синтези (винтовете) от коляното. Те могат да бъдат отстранени само оперативно , която операция ще доведе на ищеца допълнителни болки в продължение на около 30 дни. Ендопротезата поставена на дясната тазобедрена става е била реконструктивна в предвид вида на счупването. Към настоящия момент десният крак на ищеца е по-дълъг от здравия с около 1 см. Движението „абдукция“ (отвеждане встрани) е трайно намалено с 10 градуса. Към момента ищецът се предвижва самостоятелно, без помощни средства но с видимо накуцваща походка на дясно.

·         При ищеца най същественото е ,че счупването в дясната тазобедрена става е било тежко по вид и невъзможно ортопедично да бъде възстановено по традиционните методи за лечение. Счупването на шийката на дясната бедрена косте било „субкапитално“ , т.е. фрактурата е преминавала непосредствено под главата на бедрената кост, което е довело до разкъсване на ануларната артерия която кръвоснабдява бедрената глава. При такива случаи метод на избор остава тоталната подмяна на дясната тазобедрена става с ендопротеза (изкуствена става). Независимо че ендопротезата много добре подменя функциите на ставата, остават трайно ограничените движения при отвеждане на крака встрани, както и периодично явяващите се болки в бедрената и седалищната мускулатура. Подмяната на тазобедрената става с ендопротеза трайно е инвалидизирало пострадалия. Способът на ендопротезиране на тазобедрената става дава гореми възможности пострадалият да избегне редица усложнения, които последват при консервативно лечениб и продължителния след това строг постелен режим. В конкретния случай, то е довело до положителните резултат, изразяващ се в общо скъсяване на лечебния и възстановителен период по отношение на дясната тазобедрена функция.

·        Счупването на външния кондил при ищеца не е многофрагментно. Единствените последствия от тази травма ще са ранната поява на артрозни изменения и зашипявания;

·        След представените от ищеца и приети писмени доказателства са отчетни документи на името на ищеца от които е видно че по време на лечението на процесиите увреждания той е извършил непредвидени разходи за транспорт на пострадалия от гр.Видин - София, потребителски такси по време на болничното му лечение, за оперативни консумативи : метална ендопротеза на Мюлер (изкуствена става) с която е била подменена дясната тазобедрена става, за метални остеосинтези (канюлирани винтове) за проведената костна операция на дясното коляно. Според вещото лице извършените разходи на ищеца съвпадат с проведеното лечение на процесиите травматични увреди.

В показанията си, разпитания свидетел Ц.А.Н.поддържа твърдение, че имала непосредствени впечатления от здравословното състояние на ищеца преди и след настъпване на процесното ПТП. Свидетелката заявява, че е съпруга на ищеца и контактувал с него непрекъснато, а двамата живеели в едно домакинство. След инцидента, ищецът се оплаквал от силни болки, имал затруднения в придвижването и нужда от помощ в битовото обслужване и поддържането на личната хигиена. След изписването му от първоначалния прием в болницата, пострадалият продължил да се оплаква от силни болки в крака и тазобедрената става. Тъй като не могъл да се придвижва сам и изпитвал сериозни затруднения в битовото и хигиенно обслужване – пострадалия бил подпомаган от свидетелката в продължителен период от време след злополуката, а този факт повлиял върху психиката му- ищецът станал нервен и избухлив.

Въз основа на прието като доказателство Удостоверение изх. № 24.01.682/ 24.11.2016г. издадено от ИЦ на Гаранционен фонд, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „ФОРД ЕСКОРТ“, с рег. № ********е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от допълнително направена справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „ФОРД ЕСКОРТ“, с рег. № ******** – да обезщети ищеца за причинените в следствие на настъпилото ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Налице е неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, което е установено с влязла в сила присъда на наказателния съд.

Приетото като доказателство удостоверение от Информационния регистър на Гаранционен фонд установява наличието на валидно застрахователно правоотношение за покритие на гражданската отговорност на собственика и водача на лек автомобил „ФОРД ЕСКОРТ“, с рег. № ********, към 18.12.2014г.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза в медицинската област ортопедия и травматология (д-р Б.), съдът установи естеството на телесните увреждания, които ищеца Н. е получил в следствие настъпването на процесното ПТП.

Тъй като понесените от ищеца телесни увреждания осъществяват деликт -                         съдът приема, че са налице предвидените в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. на неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

По претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, поради претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:

За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни параметри.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение в конкретния случай, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период (касателно периода на продължителност на възстановителния процес от травматичните увреди, а не в следствие на общите заболявания на пострадалия).

За да направи необходимите изводи за естеството на причинените при процесното ПТП увреждания, съдът кредитира изцяло съдебномедицинските експертни изводи, като взе предвид факта, че страните не твърдят, нито са ангажирани други доказателства, обосноваващи по- различен извод от изводите на вещото лице д-р Б..

Травматичните увреждания, предизвикани от настъпването на процесното ПТП са сериозни, те повлияват функциите на опорно двигателния апарат на пострадалия и според становището на вещото лице д-р Б. са били лекувани в рамките на един период от средна до голяма продължителност - от девет месеца до една година. Към момента няма трайни усложнения, предизвикани от травматичните увреди, а състоянието на пострадалия е стабилизирано, макар той да е инвалидизиран, поради поставената изкуствена тазобедрена става. Евентуално настъпване на усложнения не би могло да се презумира по дефиниция, още повече, че според заключението на д-р Б., именно ендопротезирането е дало положителен ефект, елиминирайки опасността от настъпването на допълнителни усложнения.

Здравословното състояние на ищеца след приключване на общия възстановителен период продължава да бъде непълно възстановено, тъй като той се придвижва с накуцваща походка. Този факт, без съмнение ограничава определени социални дейности. От друга страна обаче, следва да се отчита факта, че ограниченията в социалната активност на пострадалия са определени в известна степен и естествено, в резултат от неговата биологична възраст.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението трябва да се отчитат е социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2014г., в тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според съда именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност. Постоянна и задължителна е практиката на ВКС на РБ, която сочи, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита не само лимита на застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – напр. Решение № 177/27.10.2009 г. по н. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. Без съмнение, никоя травма не е обективно съизмерима с парична компенсация, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни на обществените разбирания за справедливост.

В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди е оценим на сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева.

Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 45 000 лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 100 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.

По претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, поради претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза и съдържанието на приетите като доказателства фактури за медицински разноски и фискални касови бонове мотивират извод за основателност на тази претенция до пълния предявен размер за сумата от 6005, 80 лева. Тази сума е математически сбор от паричните стойности, отразени в представените като доказателства фактури, а разходите са били направени във връзка с осигуряване на ефективен лечебен и възстановителен процес. Разходно оправдателните документи са били издадени от лечебни заведения и съдържат данни, че сумите са платени именно в процеса на активно лечение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер от 6005, 80 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, за периода от предявяването на иска на 12.12.2015г. до деня на окончателното плащане

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е бил освободен от задължението за заплащане на такси и разноски, поради което понесените от съдебния бюджет суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на разноските, от които ищецът е бил освободен и са понесени от съдебния бюджет възлиза на сумата от 160 лева, за изготвяне на експертиза и за две съдебни удостоверения. Дължимата държавна такса според уважената част от иска възлиза на 2040, 23 лева, а сумата на разноските възлиза на 76, 82. Следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметката на настоящия съд общо сумата от 2117, 05 лева, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 38 от ЗА -ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца  възнаграждението, за извършеното пред първата съдебна инстанция процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на тази сума, като се има предвид, че исковете са два - изчислен според НМРАВ - възлиза на 2510 лева (сбор от сумите 1880 и 630 лева).

Ответното дружество също има право да получи на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК.

В случая, общата сума на разноските, които ответното дружество е легитимирано да получи съразмерно с отхвърлената част от иска възлиза на 5 925 лева.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че доказаните разноските за събиране на доказателства, които ответникът е направил, възлизат на 75 лева. Доказаната сума от разноските, направени от ответника за процесуално представителство от адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска възлизат на 5850 лева.  Доказателствата за заплащане на адвокатския хонорар в размер от 11250 лева са налице, а своевременно възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК от страна на ищеца не е било релевирано.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД с ЕИК ******* и адрес-***, да заплати на Н.М.Н. с ЕГН **********, със съдебен адресат – и съдебен адресат – адв. Р.М.,***, офис №407, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 6005, 80 лева (шест хиляди и пет лева и осемдесет ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди поради направени разходи за лечение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2015г. до окончателното плащане на обезщетението и сумата от 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 18.12.2014г., което е причинено от водача на лек автомобил „ФОРД ЕСКОРТ” с рег. № *******, заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от настъпването на вредите на 18.12.2014г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията от 100 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД да заплати на адвокат Р.М., със служебен адрес ***, офис №407, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА – общо сумата от 2 510 лева (две хиляди петстотин и десет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на Н.М.Н. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Н.М.Н., да заплати на ЗД „Б.и.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 5 925 лева (пет хиляди деветстотин двадесет и пет лева) за съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 2117, 05 лева (две хиляди сто и седемнадесет лева нула пет ст.), представляваща държавна такса  и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                  СЪДИЯ: