№ 1120
гр. Стара Загора, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.а
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530103841 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът З. Н. Т. твърди в исковата си молба, че с Постановление за привличане на
обвиняем от 16.09.2021 г. по ДП № 349 - зм - 204 / 2020 г. по описа на ОД на МВР Стара
Загора /пр.пр. № 2393 / 2020 г. на Районна прокуратура - гр. Стара Загора/ била привлечена
в качеството й на обвиняем за извършването на престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК. Според обстоятелствената част на постановлението, в периода от 01.09.2018 г. до
20.05.2020 г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, З. Т.
противозаконно присвоила чужди пари, в общ размер равняващ се на 1470,42 лв.,
собственост на Л.С.Б., която владеела, със задължението да я изпрати на застрахователя по
застрахователна полица № 40001002574/17.11.2017 г. от „Животозастрахователен институт“
АД - гр. София на името на Л.С.Б.. На ищцата била взета временна мярка за неотклонение
„подписка“. Непосредствено след привличането бил извършен разпит на обвиняем. Ищцата
не се признала за виновна и отказала да дава обяснения. С нея присъствал адв. С.Ч. - от АК
Стара Загора. За оказаната от него адвокатска помощ ищцата заплатила сумата от 400 лв., за
което бил сключен Договор за правна защита и съдействие от 16.09.2021 г. Досъдебното
производство било образувано на 15.07.2020 г. за извършено престъпление по чл.206 от НК.
От образуването до привличането на ищцата в качеството й на обвиняем били извършени
редица следствени действия, в които тя участвала. С Постановление от 16.05.2022 г. по ДП
№ 349 - зм - 204 / 2020 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, пр. пр. № 2393 / 2020 г. на
Районна Прокуратура Стара Загора била отменена взетата мярка за неотклонение
„подписка“, поради обстоятелството, че били изминали 8 месеца от налагането на мярката в
досъдебна фаза, като с оглед чл.234, ал.8 от НПК продължаването й било
1
незаконосъобразно. В хода на съдебното следствие е била извършена очна ставка, с
участието на обвиняемата. С Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 15.06.2022 г. на Районна прокуратура Стара Загора било прекратено досъдебното
производството, по което ищцата била привлечена като обвиняем, с мотивите, че липсвало
извършено престъпление. В мотивите към постановлението била обсъдена установената
фактическа обстановка, като било дадено заключение, че в конкретния случай се касаело за
неизпълнение на договор за поръчка с реално упълномощаване, а не за престъпление. Не
бил установен пряк умисъл, при който да било извършено деянието. В заключение, в хода
на разследването не било установено от обективна и субективна страна да бил осъществен
състава на престъплението по чл.206, ал. 1 от НК. От така изложената фактическа
обстановка можели да се направят следните правни изводи. Според чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство било
прекратено, поради това че деянието не било извършено от лицето или че извършеното
деяние не било престъпление. В конкретния случай било безспорно, че ДП № 349 - зм - 204 /
2020 г. на ОД на МВР Стара Загора, пр. преписка № 2393 / 2020 г. на Районна прокуратура
Стара Загора, било прекратено поради недоказаност на обвинението. Съгласно т.7 от ТР №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съответния правозащитен оран отговарял и в случаите, когато
наказателното производство било прекратено, поради недоказаност на обвинението. Ето
защо фактът на прекратяване на наказателното производство водел до приложението на
горната хипотеза. Съгласно ЗСВ и НПК прокурорът бил държавният орган, който
проверявал дали конкретно деяние осъществявало състава на престъпление, имало ли
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, събрани ли били
всички доказателства за изясняване на обективната истина, подкрепяло ли се повдигнатото
обвинение от събраните доказателства, както и отстоявал, и защитавал обвинението в
съдебния процес. Ето защо пасивно легитимиран по иска ответник, съгласно чл.2, ал.1, т.З
от ЗОДОВ се явявала Прокуратурата на Република България, в чиято система се намирала
Районна прокуратура Стара Загора, от чиито конкретни действия били причинени
имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Обвинението в престъпление се явявало
винаги неоснователно /незаконно/, когато образуваното наказателно производство било
прекратено поради липса на данни за извършване на престъпление или поради липса на
данни за виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице. Ищцата
претърпяла неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство,
приключило с постановление на Районна прокуратура - гр. Стара Загора за прекратяването
му. Преди привличането й като обвиняем тя била в добро здравословно състояние, имала
добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни отношения, широки контакти и
приятелски отношения. По повод на воденото наказателно производство същата се
изтормозила психически и емоционално, била психически разстроена и често получавала
главоболие. Започнала да изпитва страх, безпокойство и срам от това, че била обвинена в
извършването на престъпление и била регистриран като „престъпник“ по нейните думи.
Започнала да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаела да дава обяснения за
2
наказателното производство, водено срещу нея. Чувствала се обидена и унизена от това, че
била несправедливо обвинена. Привличането й като обвиняем карало доверителката ми да
се чувства несигурена и да се страхува, че можело да бъде осъдена, като при това да й било
наложено несправедливо наказание. Ищцата преживяла и изпитала стрес, притеснения и
безпокойство, присъщи на всеки човек, поставен в условията на една такава наказателна
репресия. Било й повдигнато обвинение за престъпление, предвиждащо лишаване от
свобода от една до шест години. Ищцата била девет месеца с качеството на обвиняем в това
досъдебното производство. От представените доказателства се установявало, че спрямо З. Т.
бил приложен максималният размер за мярка за неотклонение „подписка“. Фактор за
изживеният стрес се явявало обстоятелството, че Т. била привлечена за престъпление, което
засягало нейната професионална етика. Ищцата изпитвала огромно напрежение и стрес, да
не се разчуе, че била обвиняема за такова престъпление, като тя се притеснявала и да не
загуби работата си. Ищцата се чувствала унизена, че била несправедливо обвинена,
срамувала се и се притеснявала, че можела да бъде възприета от близките, колегите и
приятелите си като „престъпник“. Преди обсъждания случай ищцата нямала друг досег с
прокуратурата, била с чисто съдебно минало, водила спокоен живот, била социална и имала
добро самочувствие. След привличането й като обвиняема и във връзка с всички следствени
действия, които били извършени, ищцата започнала да страни от семейството и приятелите
си, като това се е дължало на обстоятелството, че не желаела да бъде разпитвана за
случващото се и с цел да не се разчувало сред приятелския й кръг, че била обвиняема.
Привличането й като обвиняем карало ищцата да се чувства несигурна и да се страхува, че
можело да бъде осъдена. Основаната грижа и притеснение в този период от време били тя да
докаже невинността си. Изхождайки от духа и смисъла на закона и последователната
съдебна практика, незаконно обвиненият в извършване на престъпление следвало
справедливо да бил обезщетен, като това обезщетение трябвало да било съразмерно на
вредите и да отговаряло, както на конкретните данни по делото, така също и на
обществените представи за справедливост. При определянето на обезщетението следвало да
се отчетат обстоятелствата относно личността на увредения, данните за предишните му
осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което
било повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и
професионалния живот, както и стигнало ли се било до разстройство на психическото и
емоционалното състояние и здравето на пострадалия като цялост. Ищцата считала, че
справедливото обезщетение за причинените й неимуществени вреди от повдигнато
обвинение и продължилото за периода от 16.09.2021 г. до 15.06.2022 г. срещу нея досъдебно
производство се равнявало на сумата от 5000.00 лв. , която сума следвало да се присъди
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до
оконачателното й изплащане. В пряка причинна връзка с незаконното обвинение ищата
претърпяла и имуществени вреди, изразяващи с в заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение към адв. С.Ч. за защита и процесуално представителство в досъдебното
производство. Заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. било
3
установено и доказано с намиращия се в кориците на досъдебното производство в оригинал
договор за правна защита и съдействие. Заплатеното възнаграждение не било прекомерно и
било съобразено от една страна с конкретната правна сложност на производството и
извършените процесуално следствени действия, а от друга с минимално установените
размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за МРАВ, издадена
от Висшия адвокатски съвет. Липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес водела до извод, че изразходваните средства
в хода на наказателното производство, прекратено поради недоказаност на обвинението,
представлявали пряка и непосредствена имуществена вреда за лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, за която държавата, в лицето на органите на
прокуратурата, дължала обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ. На осн. чл.10, ал.З от
ЗОДОВ в полза на ищеца следвало да се присъдят и всички направени от него разноски във
връзка с производството, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждение и внесената
държавна такса. Ищцата моли съда, да постановите решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България, да й заплати сумата от 5000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди представляваща пряка и непосредствена
последица от повдигнатото и поддържано обвинение за осъществено престъпление по
чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК по ДП № 349 - зм - 204 / 2020 г. на ОД на МВР Стара
Загора, пр. преписка № 2393 / 2020 г. на Районна прокуратура Стара Загора, прекратено,
поради недоказаност на обвинението с Постановление от 15.06.2022 г. на Районна
прокуратура Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху претендираната сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда до оконачателното й изплащане, както и
сумата от 400.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
представляваща заплатеното от нея адвокатско възнаграждение към адв. С.Ч. за защита и
процесуално представителство в досъдебното производство по ДП № 349 - зм - 204 / 2020 г.
на ОД на МВР Стара Загора, пр. преписка № 2393 / 2020 г. на Районна прокуратура Стара
Загора, прекратено, поради недоказаност на обвинението с Постановление от 15.06.2022 г.
на Районна прокуратура Стара Загора, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до оконачателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България, гр.София счита предявения иск за
неоснователен. Постановлението за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 349 зм 204/2020 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора за 2020
год. подлежало на обжалване, но в исковата молба липсвали твърдения и ангажирани
доказателства за конкретна дата, на която постановлението добило стабилност. Поради това
оспорва изцяло исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - както по основание, така
и по размер. В конкретният случай воденото наказателно производство срещу ищцата
приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните
стандарти. От материалите по делото било видно, че спрямо ищцата била взета най леката -
мярка за неотклонение „Подписка“, т.е. повдигнатото обвинение не променило в значителна
степен обичайния й начин на живот. Разследването по наказателното производство било
4
проведено в разумни срокове, като ищцата била привлечена като обвиняема на 16.09.2021
г., а производството спрямо нея било прекратено на 15.06.2021 г., поради несъставомерност
на извършеното деяние и липса на престъпление. Ищцата не била ангажирала каквито и да е
доказателства за твърдяното от нея негативно отражение върху общото й здравословно,
физическо и емоционално състояние. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало
да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида
и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
претендираните неимуществени вреди и обвинението, което било прекратено, поради липса
на престъпление. В тази насока не били ангажирани доказателства за влошено психично
здраве, за това че същата се била изтормозила психически и емоционално, както се сочи в
исковата молба. Ищцата твърдяла, че в резултат от воденото срещу нея наказателно
производство, за нея настъпили емоционални и увреждания в социален и личен план,
изразяващи се в това, че в хода на досъдебното производство била психически разстроена,
получавала главоболие, започнала да страни от приятелите и познатите си, като не били
ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
воденото срещу ищцата наказателно производство и посочените обстоятелства. В тази
насока не бил представен доказателствен материал за проблемите на ищцата, свързани с
уронване на авторитета й пред колеги и приятели, както и за връзката между наказателното
дело и твърдените от ищцата неимуществени вреди. Предвид направеният в мотивите на
постановлението за прекратяване на наказателното производство извод, че в конкретния
случай се касаело за неизпълнение на договор за поръчка с реално упълномощаване,
ответникът прави възражение за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като с поведението си
ищцата допринесла за твърдените като търпени от нея вреди от предприетата срещу нея
наказателна репресия. Липсвали ангажирани доказателства по време на процеса, приключил
на досъдебната фаза, органите на Прокуратурата да са осъществявали действия извън
правнорегламентираните. Предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 5000
лева била недоказана и по размер. Тази претенция била силно завишена, прекомерна, и не
била съобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна
практика, поради което ответника я оспорвал и по размер. Съгласно посочената разпоредба,
обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. При
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази такива
обективни обстоятелства, каквито представлявали характер и степен на увреждане, начин,
обстоятелства при които било получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, тежестта на престъплението и отражението, което образуваното и воденото
наказателно и досъдебно производство породило репресия върху семейния и приятелския
кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на
ищеца, възраст на увредения, обществено и социално положение икономическия растеж,
стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта. Претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лева било в разрез със съдебната практика по
аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/ и на икономическия стандарт в страната.
5
Искът за неимуществени вреди бил завишен и неотговарящ на твърдените вреди и
несъобразен с продължителността на наказателното производство. Също така в
депозираната искова молба не се сочели конкретните ограничения, които претърпяла
ищцата във връзка с образуваното и водено наказателно производство срещу нея,
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Съгласно
константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил
свързан с критерия за справедливост, като справедливостта не била абстрактно понятие, а се
извеждала от съвкупната преценка на конкретни факти и обстоятелства. Паричното
обезщетение за морални вреди следвало да съответства на необхоД.то за преодоляването им.
Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа
на фактическите си твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за
наличието на пряка причинна връзка между претендираните вреди и наказателното
производство, образувано и водено срещу нея, което впоследствие било прекратено. В
случая от значение било обстоятелството, че приложените писмени доказателства не сочели
на интензивно провеждани процесуални действия с участието на ищцата. Предявената
искова претенция за имуществени вреди срещу Прокуратурата на Р. България в размер на
400 лева била допустима, но неоснователна и недоказана по основание и размер.
Претърпените вреди следвало да са в пряка причинна връзка с воденото и образуваното
срещу ищцата наказателно производство. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Към депозираната искова молба липсвали
приложени доказателства за уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер, като не били ангажирани такива доказателства за сключен договор за
правна защита и съдействие от 16.09.2021 г., както и за обема на извършените процесуални
действия с участието на упълномощен адвокат. Договор за правна защита и съдействие
липсвал и в кориците на досъдебното производство. В случая не били налице
незаконосъобразни актове на ПРБ. Извършваните действия от страна на прокуратурата в
хода на конкретното наказателното производство не били актове, противоречащи на закона
и не представлявали действия или бездействия, нарушаващи основните принципи на
материалния и процесуалния закон. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да
представи доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения в исковата молба, за вида
и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинна връзка между претендираните
имуществени вреди и наказателното производство, което е било образувано и водено срещу
него, което впоследствие било прекратено. Ответникът оспорва изцяло и акцесорната
претенция на ищцата за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени
и имуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователна. В конкретния случай била
приложима хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да подлежали на обезщетение сторените
разноски, същите следвало да не били предполагаеми, а реални, тоест същите следвало да са
реално заплатени. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли, като
неоснователни и недоказани по основание и размер исковите претенции за неимуществени
6
и имуществени вреди, както и да отхвърли като неоснователни акцесорните претенции за
заплащане на законна лихва върху претендираните обезщетения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Видно от материалите по приложеното ДП № 349-ЗМ-203/2020 г. по описа на ОД на
МВР - Стара Загора, с постановление от 16.09.2021 г. ищцата е привлечена като обвиняем
за престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК. Със същото постановление по
отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „Подписка”, отменена с постановление
от 16.04.2022 г. С постановление от 15.06.2022 г. на РП - Стара Загора наказателното
производство срещу ищцата е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК.
Разпитаната по делото свидетелка Д.Д. /майка на ищцата/ сочи, че ищцата била много
стресирана от повдигнатото обвинение. В деня, в който получела призовка, тя получавала
нервна криза, не можела да отиде на работа, започвала да плаче. След повдигане на
обвинението не ходела на срещи с клиенти, притеснявала се, не се чувствала сигурна, била
разстроена - или плачела, или се затваряла в себе си. Известно време престанала да се храни
и отслабнала. С продължаване на разследването загубила вяра в правосъдието. По принцип
имала много приятели, на след обвинението започнала да избягва всички и се изолирала.
Притеснявала се, че може да остане без работа, а работела като мениджър на агенция в
Стара Загора. Свидетелката уточнява, че през периода, в който е била обвиняема, ищцата
не е губила работата си. Не е посещавала лекари във връзка със състоянието си и не е
приемала медикаменти, назначени от лекар. Според свидетелката Н.П.П. /баба на ищцата/
ищцата била психически срината заради обвинението и нямала желание да работи. Откъсна
от хората, с които контактувала, никъде не ходела, не искала да се среща с никого, защото
се срамувала. Била ръководител на „Булстрад“ и не загубила работата си. Променила се
много, психически се затворила в себе си, започнала да нервничи. Уточнява, че ищцата не е
имала никакви проблеми в работата се заради повдигнатото обвинение. Не е ходила на
лекари и не е приемала лекарства. Приятелите й я търсили постоянно и се интересували от
състоянието й.
При така установените обстоятелства съдът намира, че са налице елементите от
фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. По отношение на ищцата е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, като
образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не
съставлява престъпление. С оглед на това следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за репариране на причинените на ответницата вреди.
Разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В
разглеждания случай ищцата претендира заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 800 лв. и неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
Претендираните от ищцата имуществени вреди се изразяват в заплатено от нея
7
адвокатско възнаграждение в наказателното производство. По ДП № 349-ЗМ-203/2020 г. по
описа на ОД на МВР - Стара Загора /л.147/ е приложен договор за правна защита и
съдействие от 16.09.2021 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.,
сключен с адв. С.М.Ч. от АК – Стара Загора. В настоящото производство е представена
разписка от адв. Ченалов за изплащане на уговореното възнаграждение на 16.09.2021 г. В
НПК не е предвидена възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното
производство срещу него е прекратено, да претендира направените в хода на наказателното
преследване съдебни разноски. Липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в
хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в
хипотезите на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, представляват имуществени вреди за лицето, подложено
на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание
чл.4 ЗОДОВ /в този смисъл е Решение № 442 от 08.04.2016 г. по гр. д. № 1643 2015 г. на
ВКС, 4-то гр. отделение, ГК/. От доказателствата по делото съдът намира, че реално
претърпените вреди от ищцата в резултат на незаконното наказателно преследване срещу
нея са размер на 800 лв. и предявеният иск за заплащането им се явява основателен в този
размер.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Според Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Според съдебната практика такива релевантни обстоятелства са:
данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и
социалния му живот, положението му в обществото, работата му. От значение е как
обвинението в извършване на конкретно престъпление, неговата продължителност и
наложените мерки на принуда, с оглед установеното относно посочените по-горе
обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот,
чувствата, честта и достойнството на увредения /Решение № 376 от 21.10.2015 г. по гр. д. №
514 / 2012 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, ГК, Решение № 308 от
14.10.2015 г. по гр. д. № 2244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, ГК и
др./.
В разглеждания случай следва да се отчете преди всичко обстоятелството, че на
ищцата е било повдигнато обвинение за „тежко престъпление” по смисъла на чл.93, т.7 НК,
което я е поставило пред угрозата да бъде лишена от свобода и несъмнено е предизвикало у
нея безпокойство и притеснение. По досъдебното производство няма данни до този момент
ищцата да е била осъждана. Видно от свидетелските показания, обвинението се е отразило
неблагоприятно върху самочувствието и психиката на ищцата. Същата е била стресирана,
неспокойна и е отслабнала, като липсват данни за възникване на конкретни здравословни
проблеми от физическо и психическо естество, породени от разследването. Обвинението е
8
дало отражение и на социалните контакти на ищцата, тъй като същата се е изолирала от
приятелския си кръг. Няма данни обаче за загуба на работа и професионален статус и за
загуба на възможност за трудова и социална реализация. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат и обстоятелствата, че
наказателното преследване срещу ищцата е приключило в разумен срок /9 месеца/ и
производството е прекратено още в досъдебната му фаза. С оглед на тези обстоятелства
съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищцата неимуществени
вреди от повдигане на обвинение в престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК по ДП
№ 349-ЗМ-203/2020 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора следва да бъде определено
обезщетение в размер на 2000 лв. /този размер е съобразен с практиката на ВКС в
аналогични случаи, отразена в Решение № 50247 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
945/2022 г., IV г. о., ГК; Определение № 60763 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2196/2021
г., III г. о., ГК; Определение № 92 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4367/2018 г., IV г. о.,
ГК; Определение № 437 от 18.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5030/2016 г., IV г. о., ГК и др./
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за
причинени вреди от повдигане на обвинение в престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1
НК и задържане под стража по ДП № 349-ЗМ-203/2020 г. по описа на ОД на МВР - Стара
Загора, което е прекратено, е основателен и следва да бъде уважен за сумата 800 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, и сумата 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска – 03.08.2022 г., до окончателното им
изплащан. В останалата част до претендирания размер 5000 лева - обезщетение за
причинени неимуществени вреди - искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на
246,21 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ 2, ЕИК *********
да заплати на З. Н. Т. от гр.Стара Загора, ... сумата 800 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от повдигане на обвинение в престъпление по чл.206, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 НК по ДП № 349-ЗМ-203/2020 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора,
което е прекратено, сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от повдигане на обвинение в престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 НК по ДП № 349-ЗМ-203/2020 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, което е
прекратено, ведно със законната лихва върху тези суми от 03.08.2022 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата 246,21 лева, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Н. Т. от гр.Стара Загора, ... против Прокуратура на
9
Република България, гр.София, бул.“Витоша“ 2, ЕИК ********* иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на обвинение в престъпление по чл.206,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК по ДП № 349-ЗМ-203/2020 г. по описа на ОД на МВР - Стара
Загора, което е прекратено, в останалата част до претендирания размер 5000 лева, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10