№ 409
гр. Русе, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520102583 по описа за 2021 година
Ищецът „Башак” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Българене”
№ 2, представлявано от управителя Севинч Мехмедова Юсеинова, твърди, че е потребител с
абонатен № 5009150 на водоснабдителни и канализационни услуги, предоставени от
ответното дружество. Средномесечните суми, които заплащал за потребените ВиК услуги
през предходните години са били в размер на около 20.00 лева месечно. За периода от
19.11.2020г. до 16.12.2020г. служители на ответника са отчели по партидата на ищеца
потребление на вода от 1 006 куб.м., на стойност 2 790.00 лева. Тъй като за предходните
години такова потребление на вода никога не е реализирано от дружеството на ищеца, на
21.12.2020г. е подал заявление за осъществяване на метрологична експертиза на
измервателния уред. Водомерът е бил демонтиран от служители на ВиК – гр.Русе, поставен
в запечатана кутия с печат на ВиК и предаден за извършване на метрологична експертиза в
подразделение на Института по метрология. За извършената метрологична експертиза е бил
съставен констативен протокол № 2 от 18.02.2021г. на БИМ, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, регионален отдел – гр.Русе. Извършилите експертизата длъжностни
лица са установили повреда в броителния механизъм на водомера. Според тях в този
механизъм има свободно движещи се ролки, които при определени обстоятелства увличат
/превъртат/ съседни такива. Според експертите водомерът не съответства на метрологичните
характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на студената
вода. След като ищецът се е запознал със заключението на изготвената експертиза, със
заявление с вх.№ К-829 от 04.03.2020г. е поискал от ответното дружество да бъде
преразгледано начисленото потребление от 1 006 куб.м. вода за периода 19.11.2020г. до
16.12.2020г. Въпреки категоричното заключение в експертизата, че е установена повреда в
1
броителния механизъм на водомера, ответникът е отказал да преразгледа начисленото
потребление. Уведомил управителя на ищцовото дружество, че ако начислените суми не
бъдат платени водоснабдяването в имота ще бъде прекъснато. Като единствена възможност
за осуетяване на прекъсването на достъпа до ВиК услуги, на ищеца е било предложено
подписването на споразумение за разсрочване на начисленото задължение. Твърди, че не
дължи начислената сума, тъй като не е потребил вода в такова количество, а показанията на
водомера са следствие от повреда в броячния му механизъм. За извършването на търговска
дейност в имота на ищеца е необходимо ползването на ВиК услуги. Преустановяване на
достъпа да тези услуги би поставило в затруднение работата на ищцовото дружество. В
същата време последното не е разполагало със средства да заплати начислената сума от
2 790.44 лева за да избегне спирането на достъпа до вода. Поради тези причини за ищеца не
е останала друга възможност, освен да подпише споразумението, за да може да ползва ВиК
услугите на ответника. Така подписаното споразумение се явява недействително и не
поражда правни последици за страните. Ищецът не дължи заплащането на начислената сума,
тъй като не е изразходвал вода в такова количество. Показанията на водомера не отразяват
реалното потребление на вода, а са следствие от повредата в броячния му механизъм.
Според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, при повреждане на индивидуален
водомер на потребителя, ВиК операторът начислява количеството изразходвана вода според
средномесечния разход за съответния период от предходната година. След предявяването на
иска ищецът е изплатил на ответника изцяло сумата от 2 790.44 лева, но счита, че същата е
платена без основание, поради неправилно начислената му и непотребена от него вода,
поради което ответното дружество неоснователно се е обогатило с тази парична сума и
същата следва да му бъде възстановена. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 790.44 лева, с която неоснователно се е
обогатил, поради заплатено му неправилно начислено потребление от 1 006 куб.м. вода за
периода 19.11.2020г. до 16.12.2020г., която той не е потребил. Претендира и направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ответникът “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, представлявано от управителя Сава Савов, оспорва
изцяло предявения иск. Твърди, че не е ясно защо е бил отворен водомерът, а и ищецът няма
правно основание за иска това, защото водомерът е собственост на ответното дружество, а
не на потребителя и собственикът не е давал съгласие за това. Отварянето на водомера е
своеволно деяние и от самото му отваряне може да се разместят ролките. Оспорва начинът и
методиката, при която е извършена експертизата на водомера. Поради потвърдените
показатели за минимално допустими граници, счита водомера за годно техническо средство,
отговарящо на изискванията за точност и същият е отчитал правилно потребената вода. При
извършена проверка от служители на „ВиК” ООД Русе е констатирано показание на
2
измервателния уред 1 101 куб.м., доказателство за което е Констативен протокол №
341/16.12.2020г. След това на 07.01.2021г. е констатирано показание 1 102 куб.м., което е
записано в Приемо-предавателен протокол обр.1 № 103697/07.01.2021г. Водомерът е бил
демонтиран при спазване на всички нормативни изисквания, за което обстоятелство е
съставен Протокол за демонжат на водомер от 07.01.2021г. Счита и че със сключването на
спогодба за разрочено плащане на задължението, ищецат е признал дължимостта на
процесната фактура, като съответно по същата са били направени две доброволни вноски на
02.04.2021г. и 29.04.2021г. всяка в размер на 465.07 лева.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не спори, че ищцовото дружество е потребител с абонатен № 5009150 на
водоснабдителни и канализационни услуги, предоставени от ответното дружество. За
периода от 19.11.2020г. до 16.12.2020г. служители на ответника са отчели по партидата на
ищеца потребление на вода от 1 006 куб.м., на стойност 2 790.00 лева. Със заявление с вх.№
К-829 от 04.03.2020г. ищецът е поискал от ответното дружество да бъде преразгледано
начисленото потребление от 1 006 куб.м. вода за периода 19.11.2020г. до 16.12.2020г. по
партидата му, но ответникът е отказал да преразгледа начисленото потребление. Водомерът
е бил демонтиран от служители на ВиК – гр.Русе на 07.01.2021г., поставен е бил в
запечатана кутия с печат на ВиК и предаден за извършване на метрологична експертиза в
подразделение на Института по метрология от страна на ищеца, а за извършената
метрологична експертиза е бил съставен констативен протокол № 2 от 18.02.2021г. на БИМ,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, регионален отдел – гр.Русе. Според
заключението на извършената метрологична експертиза, при отваряне на водомера се
установила повреда в броителния механизъм – има свободно движещи се ролки, които при
определени обстоятелства увличат /превъртат/ съседни. Водомерът не съответства на
метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването
на студена вода.
По делото е представена от ответника справка за консумацията на вода на абонат
5009150 за периода 01.01.2020г. до 08.07.2021г., от която е видно, че средно месечното
потребление на вода за периода 17.12.2019г. до 19.11.2020г. /преди начисляването на
процесните 1006 куб.м./ е в размер на 46.23 куб.м.
За начислената парична сума от 2 790.00 лева е била сключена на 02.04.2021г.
спогодба между страните, съгласно която ищцовото дружество следвало да я заплати на
ответното на разсрочено плащане – на 6 вноски за периода 02.04.2021г. до 30.09.2021г. и
която парична сума изцяло е заплатена от страна на ищеца след предявяването на иска,
който факт се признава от ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото не спори, че ищцовото дружество е потребител с абонатен № 5009150 на
3
водоснабдителни и канализационни услуги, предоставени от ответното дружество. Съгласно
чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, последните
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. По делото е доказано, че за периода от 19.11.2020г. до
16.12.2020г. служители на ответника са отчели по партидата на ищеца потребление на вода
от 1 006 куб.м., на стойност 2 790.00 лева. Със заявление с вх.№ К-829 от 04.03.2020г.
ищецът е поискал от ответното дружество да бъде преразгледано начисленото потребление
от 1 006 куб.м. вода за периода 19.11.2020г. до 16.12.2020г. по партидата му, но ответникът
е отказал да преразгледа начисленото потребление. Водомерът е бил демонтиран от
служители на ВиК – гр.Русе на 07.01.2021г., поставен е бил в запечатана кутия с печат на
ВиК и предаден за извършване на метрологична експертиза в подразделение на Института
по метрология от страна на ищеца, а за извършената метрологична експертиза е бил
съставен констативен протокол № 2 от 18.02.2021г. на БИМ, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, регионален отдел – гр.Русе. Според заключението на извършената
метрологична експертиза, при отваряне на водомера се установила повреда в броителния
механизъм – има свободно движещи се ролки, които при определени обстоятелства увличат
/превъртат/ съседни. Водомерът не съответства на метрологичните характеристики и не
отговаря на изискванията за точност при измерването на студена вода. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че не били налице предпоставките за отварянето
на водомера при извършване на метрологичната експертиза и не е налице съгласие от тяхна
страна за това. На първо място самия ответник е дал указания на ищеца след демонтирането
на водомера да го предостави за извършване на метрологична експертиза. При извършване
на последната, в т.4.1 е посочено, че водомерът не е имал видими дефекти или следи от
външна намеса, както и са били налични всички метрологични знаци. Т.е. за да се установи
повредата в броителния механизъм е било необходимо водомерът да бъде отворен, тъй като
такава видимо от външна страна не е имало. Съобразявайки заключението на
метрологичната експертиза, съдът намира, че именно повредата в броителния механизъм на
водомера е обяснението за нереално отчетеното количество вода от страна на ищеца – 1006
куб.м. Като се сравнят представените данни от ответника за консумираната вода в обекта на
ищцоното търговско дружество за предходната една година, ясно се вижда, че в нито един
момент такава консумация никога не е била реализирана от страна на ищеца. Не е възможно
и в такъв търговски обект, като този стопанисван от ищеца да бъде потребено такова
огромно количество вода, а самите показания сочат, че е налице проблем в средството за
търговско измерване. Причината за това показание на водомера е единствено
неизправността на средството за измерване. Това обстоятелство е категорично установено от
единствено компетентния за това орган – Институтът по метрология и представената
експертиза следва да се цени като доказателство, тъй като заключението представлява
официален документ, който не е оспорен от ответното дружество и не са представени и
събрани доказателства, които да опровергават изложените в него фактически констатации.
Ответното дружество не е доказало и по никакъв начин, че такова огромно количество вода
– 1006 куб.м. /колкото градски басейн, че и повече/, е било доставено на ищеца и реално
4
потребено от него, въпреки, че такива указания са му били дадени с доклада по делото.
Съгласно ОУ на ответника, единствена възможност да не бъде спряно водоподаването на
един потребител, когато има начислено задължение, е да бъде сключено споразумение за
разсрочено плащане. За разлика от услугите в енергетиката, където завеждането на дело
възпрепятства спирането на електрическа енергия, тук при ВиК услугите няма такава
възможност. За извършването на търговска дейност в имота на ищеца е необходимо
ползването на ВиК услуги. Преустановяване на достъпа да тези услуги би поставило в
затруднение работата на ищцовото дружество. В същото време последното не е разполагало
със средства да заплати начислената сума от 2 790.44 лева за да избегне спирането на
достъпа до вода. Поради тези причини за ищеца не е останала друга възможност, освен да
подпише споразумението, за да може да ползва ВиК услугите на ответника. Така
подписаното споразумение съдът счита, че се явява недействително и не поражда правни
последици за страните, тъй като е сключено при крайна нужда от страна на ищеца и явно
неизгодни условия за него. Платената от ищеца на ответника парична сума в размер на
2 790.44 лева е за вода, която не е била потребена от ищцовото търговско дружество за
процесния търговски обект, тъй като е платена единствено поради показанията на едно
негодно средство за измерване, т.е. платена е без основание и следва да бъде възстановена
от ответника на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и
доказан по размер, поради което следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2 790.44 лева, с която неоснователно се е обогатил, поради
заплатено му неправилно начислено потребление от 1 006 куб.м. вода за периода
19.11.2020г. до 16.12.2020г., която той не е потребил. Ищецът не претендира лихва за забава
върху главницата, поради което и такава не следва да му бъде присъждана.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 416.62 лева – заплатени държавни такси за производството по делото и издаване
на съдебно удостоверение, както и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК *********, представлявано от управителя Сава Савов, да
заплати на „Башак” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Българене” №
2, ЕИК *********, представлявано от управителя Севинч Мехмедова Юсеинова, сумата от
2 790.44 лева /две хиляди седемстотин и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
с която неоснователно се е обогатил, поради заплатено му неправилно начислено
потребление от 1 006 куб.м. вода за периода 19.11.2020г. до 16.12.2020г., която той не е
потребил, както и сумата от 416.62 лева /четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и
5
две стотинки/ – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6