О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 27.11.2020г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание
на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 434 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 188, ал. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „А.Г.*“ ЕООД, ***, против разпореждане за предварително изпълнение на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 320-ФК/2*10.2020г.
на и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект, павилион „Българска скара“, находящ се в гр. Търговище, кв. „Запад“,
стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В
заповедта е разпоредено запечатването да се извърши в срок до 15 дни от датата
на връчване на заповедта за налагане на ПАМ, като в приложената към заповедта
разписка от 24.11.2020г. са определени дата и час на извършване на действията
по запечатването - 29.11.2020г. в 13.00часа.
Дружеството счита заповедта, в частта ѝ относно
разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ за незаконосъобразна,
сочейки, че допуснатото предварително изпълнение не може да допринесе за защита
на интересите на държавния бюджет, доколкото в конкретния случай не са
констатирани укрити обороти, неначислен ДДС или начислен ДДС в по-нисък размер,
а нарушението се свежда до допусната техническа грешка, при което от
разпореденото предварително изпълнение на заповедта биха настъпили щети за
дружеството. Въз основа на изложеното оспорващият обосновава извод за
незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ и
моли за неговата отмяна.
Ответникът представя административната преписка със
съпроводително писмо рег. № ДА01-2899/25.11.2020г. Не изразява становище по
оспореното разпореждане.
Въз основа на материалите по делото се установява
следната фактическа обстановка:
На 20.10.2020г., в 15.15 часа служители на ГДФК на НАП
извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС,
„Българска скара“, находящ се в гр. Търговище, кв. „Запад“, стопанисван от „А.Г.*“
ЕООД.
При извършена контролна покупна на 0.405 кг. телешки
суджук, 2 бр. кафе по 0.7 лева и 2 броя сок „Капи“ по 1.99 лева, на обща
стойност 16.73 лева, платени в брой от органите по приходите в 15.06 часа, бил
издаден фискален касов бон № 0086465/20.10.2020г. на обща стойност от 16.73
лева от наличното, монтирано и въведено в експлоатация в търговския обект
фискално устройство модел „Datecs DP - 150“
с ФУ с ИН на ФУ „DT22650“ и ИН на ФУ 02722650. При
изведен съкратен отчет от фискалната памет на ФУ за период от 01.07.2020г. до
30.09.2020г. се установило, че са извършвани продажби, отчитани в данъчна група
„В“ на ФУ – за продажби на течни горива в размер на 160.54 лева и ДДС – 26.72
лева, което представлявало нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1*2006г.,
като същите следвало да се отчитат в данъчна група „Б“ – на стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20% данък добавена стойност.
Въз основа на тези факти административният орган
приел, че „А.Г.*“ ЕООД е нарушило чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1*2006г.,
което било счетено за основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал.
1, т. 1 б „а“ от ЗДДС, което е сторено от административния орган с процесната
заповед.
Заповедта постановява запечатването да се извърши в
срок до 15 дни от датата на връчване на заповедта, при задължителното
присъствие на представител на дружеството.
При връчването на заповедта на търговеца е определена
дата и час на извършване на фактическите действия по запечатване на обекта -
29.11.2020г. в 13.00ч. Със същата е указано на търговското дружество, че
изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с
доказателства, че наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.
ЗППАМ е връчена на търговеца на 24.11.2020г.
Несъгласен с допуснатото предварително изпълнение на акт, адресатът на
заповедта я е оспорил на 24.11.2020г. пред настоящата инстанция с искане за
неговата отмяна.
При така установените факти и обстоятелства съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на
заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително
изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни последици за оспорващото
лице. Обжалването на разпореждането е извършено в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК, при наличие на правен
интерес, поради което е допустимо за
разглеждане.
Съдът приема жалбата за основателна предвид следните съображения:
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС указва, че
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от с. з. подлежи на
предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 – 7 от АПК.
Според чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се
включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението
може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя
от страните - в защита на особено важен неин интерес. С допускането на
предварително изпълнение се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила
индивидуален административен акт. Доколкото представлява изключение от общия
принцип за суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциална
възможност да причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на
законовите предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК – ако се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акт; ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда; по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес.
Регламентираните хипотези сочат, че такова разпореждане може да бъде
постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от
предпоставките, предвидени в нормата. Същите по своето естество и характер
сочат на някакъв вид изключителност или особеност, които конкретната хипотеза
притежава, спрямо обичайните случаи от същия вид. Наличието на посочените в чл.
60, ал. 1 от АПК предпоставки не се презумира, напротив – във всички случаи
административният орган следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да
разпореди предварителното изпълнение на акта.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция намира,
че постановеното предварително изпълнение на заповедта в случая се явява
немотивирано и необосновано. Изложените от органа мотиви касаят единствено
продължителността на срока, за който се забранява достъпа до търговския обект,
но не и постановеното предварително изпълнение. Обективираните от органа
фактически и правни основания, свеждащи се до наличие на засягане на
утвърдената данъчна дисциплина, в частност на задължението за издаване на
фискална касова бележка за всяка извършена продажба, която следва да съдържа
всички законоустановени реквизити, обосновават предпоставките за налагане на
ЗППАМ и нейния срок, но по никакъв начин не мотивират разпореденото
предварително изпълнение. Следва да се отбележи, че целта на наложената ПАМ е
различна от целта на предварителното изпълнение, поради което е недопустимо
мотивиране на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК с постигане целите на ПАМ
– предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
охрана интересите на държавния бюджет във връзка с правилното отчитане на
продажбите и определяне размера на публичните задължения. Органът е бил длъжен
да изложи конкретни съображения за допускане на предварителното изпълнение на заповедта,
отчитайки наличието на реален риск от засягане на особено важни държавни или
обществени интереси, и обективна опасност от осуетяване или сериозно затруднено
изпълнението на акта или възможност за възникване на значителна или трудно
поправима вреда от закъснението на изпълнението на акта. Това в случая не е
сторено и мотиви в тази насока липсват, като административният орган не е
посочил точно по какъв начин предварителното изпълнение на наложената мярка ще
доведе до коригиране поведението на търговеца към спазване на установения
правов ред.
Наред с това, съдът отчита факта, че обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в
търговските обекти /в широкия смисъл на това понятие/ са пряко свързани с
фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но същата
следва да се реализира в законово очертаните рамки и съобразно целите на закона
и без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава – по арг. от чл. 6, ал. 2
от АПК. Както принудителната административна мярка, така и разпореждането за
нейното предварително изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на
целта на закона и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната
цел. В настоящия казус липсва посочване на конкретни факти, чието проявление
мотивира разпореждането за предварително изпълнение. Не става ясно с какво
точно се обосновава особено важният държавен или обществен интерес и защо
органът счита, че от по-късното изпълнение на ЗППАМ могат да последват
значителни или трудно поправими вреди. Очевидно законодателят не счита, че е
налице особено важен държавен или обществен интерес във всеки случай, когато се
констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС,
тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на
закона. От друга страна административният орган не е посочил кои са тези
конкретно установени обстоятелства, които да налагат в този случай да бъде
разпоредено предварително изпълнение на акта. Поради изложеното съдът приема,
че по делото не се доказва и не съществува спешна необходимост от охрана на
важни държавни интереси в сочения от административния орган аспект.
В обобщение на изложеното съдът намира, че
административният орган не е посочил конкретни обстоятелства, подкрепени с
надлежни факти и доказателства, обосноваващи възприетите като налични от него
основания по чл. 60, ал. 1 от АПК за постановеното предварително изпълнение на
невлезлия в сила акт. Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи
допускане на предварителното изпълнение, по същество представлява от една
страна липса на мотиви, което непосредствено засяга правото на защита на
адресата на акта, а и препятства проверката относно наличието на задължителните
предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да
бъде квалифицирано като липса на материалноправни предпоставки за допускане на
предварителното изпълнение на ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна
на разпореждането в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК.
Ето защо съдът намира, че разпореждането, с което е
допуснато предварително изпълнение на Заповед 320-ФК/2*10.2020г. на и.д.
началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Административният орган
следва да възстанови положението, съществувало преди изпълнението.
Водим от горното и на основание чл. 60, ал. 7 от АПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „А.Г.*“ ЕООД, ***, разпореждане за
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 320-ФК/2*10.2020г. на и.д. началник на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
На основание чл. 188, ал. 2 от ЗДДС настоящото
определение не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: