РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Пазарджик, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20245200900060 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на Д. Й. П., ЕГН, **********, c
постоянен адрес гр. П., ул. „П.“ № **, ет.**, ап.**, чрез пълномощника му адв.Ж. К. против
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2.
В обстоятелствена част на ИМ са изложени следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че на 30.11.2019 г. Н. В. А. е управлявал л.а „БМВ 740 ЛДХ Драйв“, рег.
№ ***, собственост на „Л. Л.“ ЕООД, ЕИК ****. На задната седалка се намирал Д. Г. З.,
който бил управител на цитираното дружество. Малко след полунощ, вече на 01.12.2019 г.,
автомобилът се движел по главен път ***, км. ** + ***, в лентата за движение от с. З. за гр.
П.. Посоченото МПС било оборудвано с лазерни фарове, които предлагали по - добра
видимост, с обхват около 100 м., при движение на къси светлини и над 300 м., при движение
на дълги светлини. В момент, когато водачът се разминавал с насрещно движещ се
автомобил, усетил силен удар по управлявания от него автомобил. Твърди се, че преди удара
А. бил заслепен от фаровете на насрещно движещия се автомобил и това ограничило зоната
му на видимост, като в момента на удара, скоростта му движение била около 90 км/час. А.
помислил, че е спукал гума или е ударил животно, намалил плавно и спрял на осветен
участък близо до местопроизшествието. Когато слязъл видял, че колата е ударена отпред и
встрани отдясно и забелязал в ударената част на автомобила следи от полиетилен. Така
разбрал, че най-вероятно е ударил човек. Сочи се, че ударът бил в тялото на пострадалия Й.
Д. П., който в това време се намирал в лентата за движение на автомобила, прав, с предната
част на тялото си към насрещното МПС, леко обърнат с лице надясно към предницата на
1
същото. Вследствие на удара пострадалият бил отхвърлен напред, вдясно и странично от
автомобила извън асфалта, върху затревената площ. Водачът А. не се върнал назад, за да
проверява коя всъщност е била причината за конфликтната ситуация и се обадил на тел.112,
откъдето му казали да изчака патрула на полицията. Местопроизшествието било посетено от
патрул на МВР и от следствено-оперативна група.
Описано е, че по случая било образувано ДП, като с присъда № **** г на ОС-
Пазарджик по НОХД № 161/2022 г., влязла в сила от 20.02.2024 г., водачът Н. В. А., ЕГН
**********, бил признат за виновен в това, че на 01.12.2019 г. на главен път **, км. **+***,
посока с.З. - гр.П., при управление на л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № ***, собственост
на „Л. Л.“ ЕООД, е нарушил правила за движение по пътищата - чл.77 ЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на пострадалия Й. П. - престъпление по чл.343, ал.1, б.
„в“, вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.77 ЗДвП.
Изложени са твърдения, че причината за смъртта били несъвместимите с живота
травматични увреждания, получени от Й. Д. П., които уврежданията са били резултат от
действието на твърд, тъп предмет, с висока кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал пешеходец,
блъснат от л.а., в изправено положение на тялото. Сочи се, че смъртта на пострадалия е
настъпила бързо, за минута и в конкретния случай е била непредотвратима. Описано е
подробно, че по време на първия контакт между л.а. и пострадалия, той е бил прав и обърнат
с лице или леко надясно към предницата на МПС. Твърди се, че пострадалият е носил в ръка,
една бяла и две жълти найлонови чанти, намерени на местопроизшествието здрави, без
разкъсване, което според становището на ищеца е давало възможност на водача А. да го
забележи, като опасност за движението от 100 м, ако в този момент се е движел на къси
светлини, и на 300 м, ако се е движел на дълги светлини. Твърди се, че водачът не забелязал
намиращия се в неговата лента за движение П., не намалил скоростта на движение, като
ударът бил без наличие на спирачни следи, със скорост от около 90 км/ч. и.
Твърди се, че отговорността на водача на увреждащия автомобил била застрахована
в ответното дружество съгласно полица № BG*** за сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г.
Ищецът уведомил писмено ответното дружество за настъпването на
застрахователното събитие, за деликвента и воденото срещу него наказателно производство,
което било получено от него на 20.06.2022 г. Писмената застрахователна претенция до
застрахователя била изпратена с куриерска служба и получена от ответника на 20.03.2024 г.,
като от дружеството последвал писмен отговор, с който се отказвало изплащането на
обезщетение поради липса на основание за това.
Изложени са твърдения, че ищецът е баща на починалия Й. П. и между тях е
съществувала особено силна, емоционална и духовна връзка. След смъртта на сина си,
ищецът изпитвал интензивни, трайни, дълбоки и продължителни болки и страдания, които
продължавали и към настоящия момент. Двамата имали изградени отношения на
грижовност, взаимопомощ и доверие, живеели в един блок, в един и същи вход, като били
2
съседи по апартаменти, общували ежедневно и били привързани един към друг. Изтъква се,
че през *** г. починала майката на пострадалия Й., след което връзката между бащата и сина
станала още по-силна и особено близка.
С оглед на изложеното са изведени подробни правни аргументи, че в случая са
налице всички предпоставки по реда на чл.432 КЗ, ангажиращи отговорността на ответника
да заплати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди (болки и
страдания) в резултат от смъртта на неговия син Й. П., които той оценява в размер на 150
000 лв. Цитира се и практика на ВКС във връзка така определения размер на иска.
Изложени са съображения, че след като застрахователното събитие е настъпило на
01.12.2019 г., то при условията на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл. 429, ал.2, т.2,и чл.429, ал.2, изр.2,
предл.1-во КЗ, в случая върху претендираното обезщетение от датата 11.12.2019 г. следва да
тече и законна лихва.
Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 150 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени
от смъртта на неговия син Й. Д. П., ЕГН **********, при станало ПТП на 01.12.2019 г.,
причинено виновно от Н. В. А., на главен път ***, км. ** + ***, посока с. З. - гр. П., при
управление на л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № ***, собственост на „Л. Л.“ ЕООД, като
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.77 от ЗДвП, и по непредпазливост
причинил смъртта на Й. Д. П. от гр. П., признат за виновен и осъден с влязла на 20.02.2024 г.
присъда № **** г., на ОС-Пазарджик по НОХД № 161/2022 г., чиято деликтна отговорност е
била застрахована от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със
застрахователна полица № BG***, валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2019 г. - уведомяване от застрахования
деликвент, евентуално 20.06.2022 г. - уведомяване от ищеца, евентуално 20.03.2024 г. -
предявяване на застрахователната претенция, до окончателното й изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, чрез
пълномощника на дружеството юрисконсулт Р. Л., в който се оспорва основателността, както
и размера на претенциите.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Изразено е становище, че в случая не са налице елементите от фактическия състав
на непозволено увреждане, независимо от приложението на чл.300 ГПК. Възразява се, че
отговорност за настъпване на инцидента не следва да носи водачът А., като се изтъква, че
същият не е реализирал виновно и противоправно деяние, в резултат на което да е
причинено процесното ПТП с описания вредоносен резултат. Твърди се, че А. не е нарушил
виновно правилата за движение, за него деянието е случайно, по смисъла на чл.15 от НК и
същият, като водач на застрахования л.а., не е имал техническа и професионална
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Оспорва се механизма на настъпване на въпросното ПТП, както и твърденията за
3
наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания
на пострадалия с механизма на ПТП. Оспорва се и да е налице противоправност на
поведението и вината на водача за настъпването на инцидента и вредите, като се излагат
съображения в подкрепа на тезата, че събитието е случайно.Поддържа се, че водачът А.
управлявал правомерно л.а., като се движил в рамките на допустимата за съответния пътен
участък скорост, която се явявала съобразена и с конкретните пътни условия.
Излагат се съображения, че причина за настъпване на процесното ПТП било
поведението на пешеходеца, който е нарушил разпоредбите на чл. 108, ал. 1, чл. 108, ал. 2, т.
1, чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, чл. 113, ал. 2, както и чл. 114 т. 1 и т. 2 ЗДвП. Сочи се, че
водачът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди наличието на пешеходец на пътното
платно в тъмната част на денонощието и извън населено място. Пострадалият се озовал в
опасната зона на автомобила, поради което без водачът да е имал видимост към него, не е
могъл да спре преди настъпването на удара. Пешеходецът внезапно се навлязъл на пътното
платно и е представлявал непредвидимо препятствие на място непозволено за пресичане и
движение на пешеходци. Твърди се, че пострадалият не се съобразил с приближаващото
ППС и не предприел необходимите действия да се предпази от удара - могъл да възприеме
автомобила и да съобрази поведението си, като не предприема пресичане/навлизане и/или
движение по пътното платно. Освен това, се намирал върху платното за движение, като
навлязъл внезапно, без да спре, без да се огледа. Пострадалия не се придвижвал възможно
най-близо до лявата граница на банкета, а по пътното платно в посоката на движение на
лекия автомобил, поради което и ударът настъпил около средата на лентата на движение на
автомобила.
Оспорва се настъпването на описаните в ИМ вреди като факт от обективната
действителност, в т.ч. основанието и размера им, като при условията на евентуалност се
възразява да са с твърдения интензитет.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като неоснователно завишено съобразно претърпените вреди.
Развити са подробни съображения относно начина на определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди.
При условията на евентуалност, ако се приемело, че вина за настъпване на
събитието има водачът, е направено възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия, който със своето поведение сам поставил здравето си в
опасност и допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди,
извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, описа и по-горе в
нарушение на чл.113, ал.1, т.1, т.2, т.4, чл.113 и ал.2 ЗДвП, както и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП.
Отделно от това се излагат твърдения, че предвид обстоятелството, че починалият
пешеходец самоволно прекъснал предписаната му терапия за лекуване на заболяването, с
което бил диагностициран - *** разстройство, маниен тип, сам се е поставил в невъзможност
да преценява адекватно своето поведение, като така застрашил собствените си живот и
здраве. Ето защо се твърди, че ако пострадалият е съобразил поведението си с
4
повелителните норми на ЗДвП, обществено опасните последици е нямало да настъпят,
поради което се твърди, че същият в значителна степен е допринесъл (в размер на 90 %) за
настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.
Възразява се при ответника да е постъпвало уведомление за процесното събитие от
застрахования, делинквента или от трето лице, в т.ч. от ищеца преди 22.03.2024 г., като
изрично се твърди, че дружеството е било уведомено за инцидента от ищеца на 22.03.2024 г.
Затова и евентуално, ако се претендира законна лихва, от по-ранна дата, на основание
чл.497, ал.1 от КЗ, е направено възражение по чл.111, б. „в“ ЗЗД за изтекла погасителна
давност на претенцията за законна лихва.
Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адв.
възнаграждение, като са изложени подробни съображения.
В обобщение се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни.
Претендират се разноските.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, в която
същият оспорва изцяло обстоятелствата и всички възражения, направени с писмения
отговор.
Изтъква се, че възраженията за изключителна вина на пострадалия за настъпването
на процесното ПТП, за липсата на вина на деликвента и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и неимуществените вреди, както и относно наличието на случайно
деяние, са в противоречие с обвързващото действие на влязлата в сила присъда на
наказателния съд и разпоредбата на чл.300 ГПК.
Сочи се, че размерът на претенцията за неимуществени вреди е разумен и
справедлив, като се твърди, че присъжданите обезщетения от съдилищата за сходни случаи
към датата на деянието, при сходни икономически условия, са в диапазона между 120 000 лв.
и 200 000 лв.
Оспорва се възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. В
случая било безспорно установено, че пострадалият се движел в лявата част на лентата на
пътното платно срещу МПС управлявано от деликвента А., като се намирал в изправено
положение на тялото в съответствие с разпоредбата на чл.108, ал.2 ЗДвП. Ето защо не била
налице обективна причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
пострадалия и настъпилите увреждания, т.е. липсва елемент от фактическия състав на
съпричиняването.
Липсвали данни в случая пострадалият да е нарушил и цитираните от ответника
разпоредби на чл.113, ал.1, т.1,2,4; чл.113, ал.2, както и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Изтъква се
освен това, че деянието е станало в пътен участък извън населените места. Сочат се
съображения.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответното дружество е депозиран и допълнителен
отговор на ДИМ, с който се поддържат всички твърдения, възражения, оспорвания и
5
доказателствени искания, направени с първоначалния отговор на ИМ. Твърди се, че по
делото не било посочено, къде точно по ширината на пътното платно се е придвижвал
пешеходецът. Освен това без значение за приложението на чл.113 и чл.114 ЗДвП било дали
пешеходците се придвижват в населено място или не.
Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от
тях факти и обстоятелства.
Настоящият съдебен състав след като съобрази доводите на страните, както и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване
разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Съобразно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, при застраховка "Гражданска
отговорност" увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ за предварително отправяне на писмена
претенция.
В конкретния случай страните не спорят, че преди завеждането на делото ищците са
отправили претенция към застрахователя за изплащане на обезщетения за неимуществени
вреди, като са представени и писмени доказателства в тази насока. От същите се установява,
че на 03.01.2023 г. застрахователното дружество е отказало да определи застрахователно
обезщетение, предвид на което предявеният пряк иск спрямо застрахователното дружество
се явява допустим.
Относно твърдените факти и направени възражения:
Отделяйки спорното от безспорното, съдът приема за безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване следните правопораждащи факти, а именно:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
НОХД № 161/2022 г. по описа на Пз ОС, което е приключило с осъдителна присъда № ****
г, влязла в сила от 20.02.2024 г., че водачът Н. В. А., ЕГН **********, е признат за виновен в
това, че на 01.12.2019 г. на главен път **, км. **+***, посока с.З. - гр.П., при управление на
л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № ***, собственост на „Л. Л.“ ЕООД, е нарушил правила
за движение по пътищата - чл.77 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на
пострадалия Й. П. - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.77 ЗДвП.
Не е спорно, че л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № ***, собственост на „Л. Л.“
ЕООД е бил застрахован в ответното дружество съгласно полица № BG*** за сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от
25.06.2019 г. до 24.06.2020 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е уведомил
писмено ответното дружество за настъпването на застрахователното събитие на 17.06.2022 г.
Писмената застрахователна претенция до застрахователя е била изпратена с куриерска
служба и получена от ответника на 20.03.2024 г., като от дружеството последвал писмен
отговор с изх.№Л-2823/15.04.2024 г., с който се отказвало изплащането на обезщетение
6
поради липса на основание за това.
За изясняване на делото от фактическа страна са изслушани и приети комплексна
САТМЕ и две СПЕ, които като неоспорени от страните, изготвени от вещи лица със
съответната компетентност, съдът приема, че следва изцяло да кредитира.
Така, от комплексната САТМЕ се установява, че причината за настъпването на
смъртта на Й. П. са получените в резултат на процесното ПТП черепно – мозъчна, гръдна,
коремна и опорно-двигателна травма, довела до вътрешни кръвоизливи и нарушаване на
сърдечния ритъм и спиране на сърцето. В заключението си двамата експерти след анализ на
събраните в процеса относими доказателства са направили категоричен извод относно
механизма на получаване на травматичните увреждания за да изяснят причинно –
следствената връзка между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия П.. Същите
установяват, че произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя
при движение през нощта, при ясно време, намалена видимост на изкуствената светлина на
автомобилни фарове. Инициалния удар е бил в предната дясна част на автомобила, като
пешеходецът е бил в крачка – стъпил с десният си крак на пътната настилка и
първоначалния контакт е бил с него, а левия крак е бил изнесен напред и извън коридора на
автомобила. По този механизъм първоначално е настъпил удар в дясната подбедрица на 12-
15 см. от ходилото с характерна разкъсно-контузна рана и счупване на големия и малък
пищял, увреждания причинени с предната долна част на автомобила. След първоначалния
контакт е последвало завъртане на пешеходеца по часовниковата стрелка гледано от горе и
отхвърляне напред и надясно на около 16 м. напред и на 2,65 м. в дясно от дясната
ограничителна линия на пътното платно. Установява се и още, че средноаритмитичната
скорост на автомобила БМВ 740 ЛД X Драйв е била 86 км/ч, при която опасната зона за
спиране е 84,39 м. или в диапазона между 77 и 91,6 м. Така, при конкретните пътни и
климатични условия виновния водач е имал техническата възможност да види пешеходеца,
като в този случай за да има водача на автомобила възможност да спре преди мястото на
удара, той е следвало да реагира на опасността преди или в самото начало на опасната зона
за спиране, което същият не е направил. Последният извод се подкрепя категорично от
показанията на самия водач Н. А. „… стана изневиделица при разминаването. Нямам идея от
къде е изскочил този човек. Дори нямах идея, че е човек, в първия момент си помислих, че е
куче. След това, като дойдоха полицаите, осветиха и се разбра … Не съм видял човекът да
пресича платното….“. Според експертите водачът на автомобила БМВ 740 ЛД X Драйв е
имал техническата възможност да възприеме препятствие на пътя с параметрите на
пострадалия от около 100 м., а при дълги светлини и от около 300 м., стига да няма
препятствие по пътя. И този извод на вещите лица се подкрепя от показанията на свидетеля
Д. Б.. Същият във връзка с работата си е пътувал в нощта на инцидентна в посока с.Б. от
гр.П.. С колегата си, в отсечката между с. Б. и с. З., забелязали, че по пътното платно в
посока с.З., на разстояние от 0,50 м. до 1 м. от осевата линия, се движел човек облечен с
дрехи неподходящи за зимния сезон и затова намали скоростта и се разминали с него. На
връщане, след приключване на ангажимента им, се прибирали в гр.П., когато отново видели
7
същият човек. Спрели автомобила и свидетелят слязъл да го предупреди, като му казал „…
да се прибере в кР. на платното, защото се движи в платното за движение…“. Според
свидетелят човекът имал някакъв проблем и не могъл да се разбере с него.
При анализ на свидетелските показания на посочените свидетели и установеното от
комплексната съдебна експертиза се налага извод, че към момента на сблъсъка пострадалият
Й. П. се е движел по пътното платно, а също така и че водачът на автомобила БМВ 740 ЛД
X Драйв не го е видял и съответно не е предприел спиране.
В тази връзка и с оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване от
приетата съдебно психиатрична експертиза се установява, че Й. П. през *** г. до смъртта си
е диагностициран с **** разстройство. Експертът д-р К., съобразявайки медицинската
документация заключава, че по косвените данни към момента на смъртта Й. П. е бил във
влошено психично състояние, като при последната му хоспитализация в ПБ – Пазарджик е
изписан с диагноза – *** разстройство сегашен епизод маниен с психотични черти.
За установяване търпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания по
делото е приетата съдебно психологическа експертиза. Според заключението на психолога Г.
С. ищецът, непосредствено след смъртта на сина му и до една година от нея, е изпитвал
интензивни и трайни душевни болки и страдания. Въз основа на травматичното събитие той
е изпаднал в шок, изпитвал е силна болка, като в последствие е отключил деструктивни
емоции в себе си- стрес, скръб, гняв, тъга, самота, както и формирано чувство за вина, които
са дали своето негативно отражение върху неговото биологично и емоционално състояние,
семейни отношения, естествен ритъм на живот и по – добра социализация. Установява се от
вещото лице, че след първата година от смъртта на сина му, преживяванията на ищеца
продължават да се развиват и задълбочават с негативен характер. Интензифицираната
реакция на скръб е най - силния фактор, който е свързан с неочакваната и неприета смъртта
на сина му, която ищецът продължава да преживява и към момента, както и не може да се
справи сам с нея, а е необходима незабавна намеса на специализирана помощ, тъй като тази
интензифицираната реакция на скръб се обвързва със себе – разрушителни импулси, които
оказват негативно влияние върху неговото емоционално и физическо състояние,
социализация и начин на живот.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Правното основание на предявените искове против "ЗАД АРМЕЕЦ" АД е
чл.432 във връзка с чл.429 от КЗ, във връзка с чл.52 от ЗЗД и чл.86 ал. 1 във връзка с чл.84,
ал. 3 от ЗЗД.
Съобразно установеното в процеса от фактическа страна съдът приема, че исковете
са основатели предвид наличието на материалноправните предпоставки за това. Нормата на
чл.432, ал.1 от КЗ визира възможността за увреденото лице да претендира заплащане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на деликт направо от
застрахователя при наличието на застрахователно правоотношение за застраховка
8
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно дружество.
Така, установи се в процеса, че с присъда № **** г на ОС-Пазарджик по НОХД №
161/2022 г., влязла в сила от 20.02.2024 г., водачът Н. В. А., ЕГН **********, бил признат за
виновен в това, че на 01.12.2019 г. на главен път **, км. **+***, посока с.З. - гр.П., при
управление на л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № ***, собственост на „Л. Л.“ ЕООД, е
нарушил правила за движение по пътищата - чл.77 ЗДвП, и по непредпазливост причинил
смъртта на пострадалия Й. П. - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК вр.
чл.77 ЗДвП.
Безспорно установено е и наличието на валидно застрахователно правоотношение
за въпросния автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица №
BG***, сключена с ответния застраховател, със срок на действие - 25.06.2019 г. - 24.06.2020
г.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието съгласно
разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК. Следователно е установено по един
несъмнен начин извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност, авторството на Н. В. А. и неговата вина. С пълно и пряко доказване
ищецът Д. Й. А. доказа и наличието на останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане - настъпилите за него болки и страдания от причинените му
вреди, техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им
причинна връзка с деянието.
Ето защо и след като е изпълнена и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ с оглед
валидно сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответното
застрахователно дружество са налице предпоставките за ангажиране неговата отговорност.
Относно размера на дължимото обезщетение на ищецът Д. А. и при условията на
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания.
На първо място за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно
чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в Постановление
№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията,
степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Наред с посочените и доказани като претърпени от ищеца неимуществени вреди от
значение при определяне на справедливият размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, както
бе посочено по – горе в решението, е и общественото възприемане на справедливостта на
всеки етап от развитие на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
9
Последната е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие и към момента на настъпването на процесното ПТП, при което е пострадало едно
лице, съгласно чл.492 от КЗ застрахователната сума е в размер на 10 420 000 лева.
В този смисъл и с оглед събраните по делото доказателства за отношенията между
ищеца и неговият син - на близост, привързаност и грижа, за причинените му тежки като
интензитет психически и емоционални травми от внезапната му смърт, съдът намира, че
сумата от 120 000 лева е справедливо и адекватно на причиненото увреждане обезщетение.
Относимо към този размер е направено възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който със своето поведение сам
поставил здравето си в опасност и допринесъл за увеличаване на вида и степента на
телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, описа
и по-горе в нарушение на чл.113, ал.1, т.1, т.2, т.4, и ал.2 от ЗДвП, както и чл.114, т.1 и т.2
ЗДвП. Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че същото е основателно.
Доказа се, че към момента на сблъсъка пострадалият Й. П. се е движел в нарушение на
цитираните законови норми, а именно по пътното платно за движение на процесния
автомобил извън населено място, в тъмната част на денонощието, следователно при
намалена видимост, а също така и че водачът на автомобила БМВ 740 ЛД X Драйв не го е
видял и съответно не е предприел спиране в или извън опасната зона за спиране. В случай,
че виновният водач е реагирал своевременно при вида на пострадалия на пътното платно то
сблъсъка е могъл да бъде избегнат. Доколкото се доказа, че пострадалият Й. П. е страдал от
**** разстройство, за което му е провеждано лечение, съдът съобрази, че способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите
действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването доколкото
вината на пострадалия да не е елемент от фактическия състав на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Последно
цитирната разпоредба се прилага и в случаите, при които невменяемо лице допринесе за
настъпването на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат
разумно. В посочения смисъл е формирана константна практика на ВКС - Решение
№165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, ТК, IІ т. о.; Решение № 44/26.03.2013 г. по т.
д. № 1139/2011 г. на ВКС, ТК, IІ т. о. и др.; Решение No 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. No
1781/2018 г., II т. о., ТК. Поради изложените до тук съображения настоящият решаващ състав
приема, че е доказан равен принос за реализиране на вредоносния резултат от водача и от
пострадалия. Ето защо дължимото обезщетение ще следва да се присъди в размер на 60 000
лева при установеното съпричиняване от страна на Й. П. в размер на 50 %.
Предвид всичко изложено до тук предявеният от Д. Й. А. иск с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ като основателен ще следва да се уважи до размера на 60 000 лева при
установеното съпричиняване от страна на Й. П. в размер на 50 %, ведно с обезщетение за
забава дължимо от застрахователя на основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице - 20.06.2022 г. до окончателното изплащане,
като след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липса на плащане на обезщетение
от застрахователя, както е в случая, същият дължи законната лихва върху обезщетението за
10
неимуществени вреди за собствената си забава. Над този размер до предявеният такъв от
150 000 лева иска като неоснователен ще следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК имат
и двете страни, като присъждането им е своевременно поискано с представени списъци
по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, поради
което и не е направил такива. Предвид, че възнаграждението на процесуалния представител
на ищците е поискано от същия да се определи при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв, то
същото при спазване изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и съобразно
уважената част на исковите претенции е в размер на 5450 лева, която сума следва
застрахователната компания да бъде осъдена да я заплати на адвокат Ж. К. от АК-П..
Направеното възражение за прекомерност на така определеното възнаграждение съдът
приема за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и работата на
процесуалния представител на ищеца.
Ответното застрахователно дружество съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
държавна такса с оглед уважените искове в размер на 2400 лева, разноски за съдебни
експертизи в размер на 1663 лева, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Установените по делото разноски на ответното дружество са в размер на 180 лева
юрисконсултско възнаграждение, 402 лева- платено възнаграждение за вещи лица и
др.деловодни разноски, изчислени съобразно изхода на спора и при спазване разпоредбата
на чл.78 ал.8 от ГПК и се дължат от ищеца.
Воден от горното Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. П., ЕГН **********, c постоянен адрес гр.
П., ул. „П.“ № **, ет.**, ап.** на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата 60 000 (шестдесет
хиляди) лева на ищеца при съпричиняване в размер на 50% от страна на Й. Д. П., която
представлява застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в
резултат на ПТП станало на 01.12.2019 г. на главен път **, км. **+***, посока с.З. - гр.П.,
при управление на л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № ***, собственост на „Л. Л.“ ЕООД, е
нарушил правила за движение по пътищата - чл.77 ЗДвП, и по непредпазливост причинил
смъртта на пострадалия Й. П., ведно със законната лихва за забава, дължима от
20.06.2022 г. до пълното изплащане на сумата, КАТО за разликата до 150 000 (сто и
петдесет хиляди) лева, ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 ал.1 от КЗ, КАТО
11
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Й. П., ЕГН **********, c постоянен адрес гр. П., ул. „П.“ № **, ет.**,
ап.** ДА ЗАПЛАТИ НА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сторените от последното деловодни разноски в
размер на 582 лева, изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, да заплати държавна такса от 4% върху уважената част от иска
в размер на 2400 лева, съдебно деловодни разноски в размер на 1663 лева, както и 5
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж. К. от АК-П., с ЛН в ЕАР ***, сумата
5 450 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, изчислено по компенсация
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12