О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 09.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ въззивен състав, в закрито заседание на девети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Кехайова НЧД № 4117 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на Ю.Б.Т., срещу Определение
от 17.07.2019 г., на СРС, НО, 112-ти състав, постановено по НЧД № 7891/2019 г.,
с което е потвърдено Постановление на СРП от 26.02.2019 г., за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 431/2018 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 5930/2018 г.
по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 НК.
С депозираната жалба се твърди, че неправилно в определението
на първостепенния съд е било прието, че изречените от М. думи носят единствено
емоционален заряд, изразяват гняв и яд, без в действителност да се цели да
предизвикат страх от осъществяването на заканата, както и че в случая се касае за
неуредени имуществени отношения и свързана с тях реакция без умисъл за
извършване на престъпление.
След като обсъди
доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, извършвайки пълна
служебна проверка, СГС прие следното:
Жалбата е процесуално допустима -
депозирана е от активно легитимирано за това лице – пострадал от престъплението
и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.
243, ал. 6 от НПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано на основание
чл. 212, ал. 3 от НПК на 06.02.2018г. и е водено за това, че 05.02.2018 г. в
гр. София, се заканил на другиго – Ю.Б.Т. с убийство и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал.1 от НК.
В хода на досъдебното
производство са извършени необходимите процесуалноследствени действия, а именно
разпитани са в качеството на свидетели пострадалата от престъплението – св. Ю.Т.,
В.В., Н.П.М., били са изготвени СППЕ по отношение на св. Ю.Т. и
аудио-техническа експертиза, събрани са писмени и веществени доказателства,
относими към оценката на отношенията между Т. и М. преди и на инкриминираната
дата.
Прокурорът в своето постановление
е изложил достатъчна информация относно възприетата от него фактическа
обстановка, описал е съдържателно фактическата обстановка, която е приел въз основа
на приобщените до момента писмени документи и гласни доказателствени средства
по досъдебното производство. На следващо място в прокурорския акт са изложени
съждения относно това поради какви съображения приема, че след извършване на
необходимите и възможни действия по разследването не може да се приеме с
нужната степен на обоснованост, че се касае за осъществен състав на
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НПК. С оглед всичко изложено прокурорът е прекратил
наказателното производство по ДП № 431/2018 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр.
№ 5930/2018 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 144,
ал. 3 НК.
Недоволна от прокурорския акт е
останала Ю.Т., която легитимирайки се като лице
пострадало от инкриминираното деяние е обжалвала същия пред Софийския районен
съд.
С определение от 17.07.2019 г., на СРС, НО, 112-ти
състав по НЧД № 7891/2019 г., постановлението на СРП от 26.02.2019 г., за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 431/2018 г. по описа на 06 РУ
СДВР, пр. пр. № 5930/2018 г. по описа на СРП, е било потвърдено.
От материалите, приложени по
досъдебното производство, е видно, че до момента, в който представителят на СРП
е прекратил наказателното производство по делото няма привлечено лице в
качеството на обвиняем.
Въззивният съд намира изложените
доводи и съображения в жалбата за неоснователни.
И настоящият съдебен състав
намира за изчерпани способите за доказване, целящи изясняване на фактическата
обстановка в пълнота. От проведеното разследване се установява безспорно, че на
21.04.2008 г. Ю.Б.Т. и Н.П.М. сключили граждански брак. До 2012 г., живеели
заедно, след което Н.П.М. напуснал семейното жилище и се преместил в жилище, намиращо
се в гр. София, ул. „**********ап. 51, собственост на дружеството „ЮТО1“ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала била Ю.Т.. След развода на Т. и М. на 27.10.2017г.,
последният продължил да живее в апартамента на ул. „**********“, въпреки
желанието на Т. бившият й съпруг да освободи жилището. Това наложило Т. да
инициира процедура по връчване на нотариална покана на М. за напускане на
апартамента и за извеждането му от жилището. На 05.02.2018 г. М. отишъл в дома
на Т.,***, за да разговарят именно по този въпрос. Т. го поканила да влезе в
апартамента. Разговорът между двамата бързо преминал в скандал, по време на
който М. започнал да обижда бившата си съпруга, използвал нецензурни изрази,
включително й казвал „няма да те оставя на мира, ти ще видиш какво ще стане,
няма да живееш нормално, където и да си ще съм зад теб, ще убием тебе и ще
убием себе си, няма да те оставям да ми вземеш всичко“. За тези закани,
възприети от Т. като такива с убийство, същата сигнализирала органите на МВР.
От заключението на изготвената съдебна
психиатрична и психологична експертиза се установява, че действията на М. не са
възбудили основателен страх за живота на Т.. Експертите приемат, че тя е
изпитала единствено тревожност, свързана с уплаха от прояви на физическа
агресия, която е преминала.
В хода на досъдебното
производство е била назначена и аудио - техническа експертиза на записа от
разговора между М. и Т., проведен в апартамента на последната на 05.02.2018 г.,
обективираща съдържанието му.
При безспорното установяване на
горните факти, районният съд е приел, че постановлението на СРП е правилно,
доколкото деянието не е осъществено от обективна страна.
Въззивният съд изцяло споделя
изводите на първостепенния, както по отношение на фактите, така и по правото и
съображенията за това са следните:
Районният съд правилно се е
доверил на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изложил
фактическата обстановка, която приема за установена, следвайки хронологията на
разследването, попълването на доказателствената маса с достатъчно доказателства
и проверката на тези доказателства от експерти с необходимата компетентност. В
тази връзка и настоящият състав приема, че е налице обем от доказателства,
позволяващ да се направят фактически и правни изводи досежно липсата на съставомерност
на деянието по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. В тази насока и въззивният
съд счита, че с оглед установеното от комплексната психиатрична и психологична
експертиза, че действията на М. не са възбудили основателен страх за живота на Т.,
като тя е изпитала единствено тревожност, свързана с уплаха от прояви на
физическа агресия, която е преминала, е безпредметно събирането на други
доказателства, тъй като липсва елемент от обективната страна на престъплението,
за което е образувано и водено наказателното производство.
Престъплението по чл. 144, ал. 3
от НК-закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144,
ал. 1 от НК - закана с престъпление. За осъществяване на това престъпление от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването му. В конкретния случай са налице
доказателства, че М. се е заканил на Т. с думите: „няма да те оставя на мира,
ти ще видиш какво ще стане, няма да живееш нормално, където и да си ще съм зад
теб, ще убием тебе и ще убием себе си, няма да те оставям да ми вземеш всичко“,
но е установено от вещите лица, че тези думи не са възбудили у Т. преживяване
на непосредствена и реална застрашеност, а единствено на временна тревожност.
В случая определящо е именно обстоятелството
дали заканата за убийство е от такова естество, че да може да възбуди
основателен страх за осъществяването му. В тази връзка следва да бъде отчетено,
че между М. и Т. е имало обтегнати отношения във връзка с неуредени имуществени
отношения в продължение на месеци преди инкриминираната дата. На следващо място
няма съмнение, че между двамата бивши съпрузи освен размяна на взаимни обвинения,
са били изразени и твърдения, че М. все още обича бившата си съпруга.
Емоционалността, с която е проведен разговорът, езиковият анализ на инкриминираните
изрази и контекста, в който са били употребени, говори за това, че не може същите
да бъдат определени като такава, заплаха, която да породи страх от
осъществяването й. Следва да се отчете и поведението на М. непосредствено след
изричането на инкриминираните изрази – същият безпорблемно е напуснал жилището
на Т., с което е преустановил конфликта. В този смисъл, анализът на доказателствата
по делото не би могъл да доведе до извод за поведение, годно обективно да възбуди
страх у заплашвания, че може да бъде осъществено убийство.
Предвид изложените съображения
съдът счете, че постановеното от СРС определение, с което е потвърдено
прекратителното постановление на СРП, е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения
Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.07.2019 г., постановено
по НЧД № 7891/2019 г., по описа на СРС, НО, 112-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.