Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 31.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХII граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Петя Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6634 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от М.Б.П.,***,
с която се твърди, че на 03.04.2018г, в гр. Плевен, около 07,30-07,40ч., на път
на Педагогически колеж- Плевен, на ул. ***, между жилищни блокове №11 и № 13, е
била нападната от глутница от 5-6 бездомни, безстопанствени и агресивни кучета.
Твърди се, че едно от кучетата ухапало ищцата по долния десен крайник, в
областта на прасеца. Твърди се, че е изпитала остра болка и от раната от
ухапването е започнало обилно кървене. Твърди се, че ищцата се е изплашила и се
е обадила на съпруга си, който е дошъл и я е откарал в Окръжна болница- Плевен.
Посочва се, че в болницата ищцата е прегледана и раната е обработена, като й е
поставена ваксина против „тетанус”; дадено е и направление за преглед от
специалист в Инфекциозна клиника-Плевен. Твърди се, че след преглед от
специалист, на ищцата е назначена противобясна
профилактика и на същия ден.- 03.04.2018г., й е поставена първата ваксина.
Посочва, че за периода до 02.05.2018г, са й поставени общо 5 броя ваксини.
Посочва се също, че на 03.04.2018г.
ищцата е посетила и Катедра съдебна медицина. Твърди се, че ищцата е изпратила до Община Плевен жалба,
тъй като същата е длъжна да ограничава и овладява популацията на бездомни
животни на територията на същата община. Твърди се, че в резултат на ухапването, освен силната
болка, ищцата е изпитала и емоционален шок, и са се породили вътрешно
напрежение, страх и тревожност, както за нея, така и за двете й непълнолетни деца да излизат от дома си.
Твърди се, че нестабилното й емоционално състояние е наложило консултация с
психолог. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ОБЩИНА-
ПЛЕВЕН, да заплати в полза на ищцата, сумата от 3500лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат от ухапване от безстопанствено куче,
на 03.04.2018г., в гр. Плевен, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответникът Община Плевен, чрез юрк. Д. Б., изразява становище за недопустимост на
предявеният иск, тъй като е предявен срещу ненадлежна страна, и евентуално-
за неоснователност на предявеният иск.
Посочва се, че за да бъде налице фактическият състав по чл. 49 от ЗЗД, следва
да се установи, че въпросното куче е без стопанин, както и факта на настъпване
на неимуществени вреди, в резултат на ухапване от това животно. Оспорва се
наличието на причинно - следствена връзка между резултата и поведението на
Община Плевен. Твърди се също, че ищцата не е подала сигнал до Община Плевен в
срока по чл. 13, ал.1 от Наредба №12 за овладяване популацията на безстопанствени кучета- 24 часа от
нападението, което пречи на Общината да индивидуализира въпросното животно.
Посочва се също, че в ИМ не е посочено
дали въпросното куче е маркирано и няма и други посочени белези, че същото е безстопанствено. Евентуално се
посочва, че искът е завишен по размер.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното :
От
представения препис на медицинско направление с изх.№1984 от 03.04.2018г. се
установява, че на посочената дата – 03.04.2018г., ищцата е била насочена от
Спешен ортопедичен кабинет – гр.Плевен към Инефкциозна
клиника, където е било изписано медикаментозно лечение за ухапване от улично
куче.
Установява
се също така от представения препис на медицинско удостоверение №168/2018г.,
изд. от Катедра „Съдебна медицина и деонотология“ при
МУ-Плевен, че на същата дата ищцата е посетила и лекар в сочената Катедра,
съобщавайки, че около 07.30ч. била ухапана от куче. Видно е, че лекарят
констатирал, че по задната повърхност на дясната подбедрица
имало цепковидна рана с неравни и леко охлузени
ръбове с дължина 1,3см., кървяща, а над нея – общо пет броя охлузвания с
кафеникав цвят, линейни с дължина 2,5 – 3 см. всяко.
От
приложения препис на писмо, изходящо от Община Плевен с №ЖС-94-М-10239-1 се
установява, че ищцата е депозирала жалба за случая, при който пострадала и е
получила отговор, касаещ възможностите на общинската
администрация за справяне с популацията на бездомни кучета.
От
изслушаното в о.с.з. на 23.01.2019г. заключение по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза се установява, че описаните в обсъденото медицинско
удостоверение увреждания са резултат от тъпи и остри травми и механизмът на
тяхното получаване добре може да бъде обяснен с действие на зъбите на куче. Установява
се от заключението, че вещото лице е извършило личен преглед на пострадалата,
при което е констатирало, че по кожата на подбедрицата
в същата област са налице общо четири сивкавокафеникави
на цвят леко хлътнали белези с линейна
форма и дължина от 1,3 до 3 см., които според поясненията в съдебно заседание,
ще останат за цял живот, макар и слабо личащи. Посочено е от експерта, че това
означава, че три от описаните в медицинското удостоверение драскотини (линейни
охлузвания) са били по-дълбоки и са засегнали не само повърхностния слой на
кожата, а и по-дълбоките слоеве, т.е. по същество те са били плитки рани и по тази причина за зараснали с формиране на
белези, които са меко-еластични, не причиняват придърпване или деформация на
меките тъкани. Вещото лице е посочило, че първа медицинска помощ на
пострадалата с дезинфекция на раните, поставяне на ваксина против болестта
„тетанус“ е била извършена в спешен ортопедичен кабинет на болницата. От там с
медицинско направление била насочена към инфекциозна клиника, където била
назначена имунопрофилактика с противобясна
ваксина. Последната била назначена по схема и се състояла в пет инжекционни
апликации, първата извършена на 03.04.2018г., а последната на 02.05.2018г.
Отбелязано е в заключението, че се касае за задължителна ваксина. Експертът е
дал заключение, че причинените на ищцата травматични увреждания са причинили
разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Нормалния оздравителен
процес при такива травми трае около три седмици, през което време пострадалата
е търпяла физически болки страдания, които през първите 3-5 дни са били
по-силни и постепенно тяхната интензивност е намалявала. Посочено е в
заключението, че данните по делото не сочат на усложнения или удължаване на
оздравителния процес. Експертът е дал заключение също така, че съобщаваните от
ищцата негативни преживявания и страх, поради които е потърсила специализирана
помощ от психолог, сочат на нервно-психическо нарушение, което само по себе си представлява разстройство на здравето временно
и неопасно за живота.
Обсъденото
експертно заключение се възприема изцяло от съда като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
В о.с.з. на
14.12.2016г. е проведен разпит на свидетелите ***, допуснати по искане на ищцовата страна.
Свидетелят
***излага в показанията си, че познавал ищцата, т.к. живеели в близост. Твърди,
че бил очевидец на случай, при който ищцата била нападната от кучета. Сочи, че
това се случило около 7.30 - 8.00ч. сутринта. Св.***бил на терасата, а ищцата
преминала по улицата, като разговаряли и тя му казала, че отивала на работа.
Излага, че след като тя изминала десетина метра видял, че от намираща се до гюм
група от четири кучета, едното се отделило и нападнало ищцата без никаква
провокация от нейна страна, като я захапало за крака. Св.***пояснява, че тези
кучета пребивавали отдавна в района, като две от тях били по-възрастни и две
по-малки – родени преди около четири години. Това, което захапало ищцата било
едно от по-малките. Пояснява също, че и четирите кучета живеели на улицата и
имали маркери на ушите си, но имало хора от живущите в блока, които им давали
храна. Свидетелят сочи, че веднага след случилото се излязъл на улицата. Ищцата
викала, била уплашена и неадекватна. Видял, че имало следи от зъби на прасеца й.
Свидетелят ***излага, че не познавал ищцата до случая, когато била
ухапана от куче. Сочи, че изкарвайки сутринта колата си от гаража чул суматоха,
някакво момиче извикало. Отишъл на мястото и видял, че ищцата била захапана по
крака и имало кръв. Видял също, че имало в близост две – три кучета. Пояснява,
че от няколко години виждал, че в района обикаляли 3 – 4 кучета, в това число и видените в
близост до ищцата. Не е забелязвал обаче дали имали маркери.
Свидетелката ***излага, че се запознала с ищцата на 03.04.2018г. пред
лекарския кабинет, където се слагали противобесни
ваксини. Разбрала, че ищцата била ухапана по прасеца от куче, което приели, че
е същото, което било ухапало и детето на свидетелката предходния ден, т.к.
живеели в един район и при разговора установили, че ставало въпрос за
разхождащите се там 4-5 кучета. Твърди, че те имали маркери на ушите си. Св.***сочи,
че видяла, че ищцата имала превръзка на
прасеца, която била окървавена. Срещали се и впоследствие още три пъти при
поставяне на предписаните ваксини. Свидетелката излага, че при срещите ищцата
споделяла, че била травмирана от случилото се, страхувала се от кучетата, които
се разхождали по улицата. Споделяла също така, че търсила помощ от психолог.
Свидетелката ***излага в показанията си, че има кабинет като психолог –
психотерапевт, като с ищцата се познавали от преди случая. Твърди, че на
26.04.2018г. тя дошла в кабинета й, за
да потърси помощ за справяне с остра страхова
реакция, която била следствие на ухапване от улично куче. Споделила за непоносима тревожност и
трудно овладян страх, когато се движела по улиците, с които не можела да се
справи сама. Св.***излага, че на първата консултация видяла, че ищцата била
силно притеснена за собствения си живот и здраве, още повече за живота и
здравето на децата си, които минавали по същата улица, на която бил станал
инцидента. Тези притеснения силно влошавали качеството й на живот във всичките
му аспекти – като майка и като студентка, т.к. била в тежък период на писане на
дипломна работа. Изпитвала напрежение и по повод начина, по който трябвало да
се справят с придвижването на децата до училище. Всичко това било променило
начина на живот на семейството като организация, като разход на средства и
време. Свидетелката излага още, че започнала с ищцата терапевтична работа,
която продължила до месец ноември 2018г., но и при последната им среща
установила, че острия стрес бил хронифицирал; тя
продължавала да се тревожи за децата си. Продължаването на консултациите обаче било
непоносими финансово за семейството. Св.***излага също, че в подобен случай
връщането към нормата е изключително тежък, динамичен процес, с несигурен финал
и този страх ищцата можела да продължи да го носи през целия си живот и той да
определя качеството на живота й до момент, в който се стигне до снижаване на тази
тревожност до поносими граници, но никога няма да изчезне при среща с куче и
винаги ще се актуализира в момента на такава среща. Сочи, че ищцата била
споделила, че при всяка среща с куче цялата изтръпвала и имала сърцебиене, а
най-трудно поносимото било връщането към сцената на инцидента, която
преживявала отново и отново. Св.***твърди още, че заради белезите, които били
останали от ухапването, ищцата била променила гардероба си в стремежа си да ги
прикрие, като роклите били изключени от облеклото й.
Съдът
изцяло кредитира обсъдените показания, като отразяващи непосредствени
възприятия на свидетелите за излаганите обстоятелства, кореспондиращи помежду
си и със събраните други доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи :
Съдът приема, че претенцията на ищеца,
с оглед изложените обстоятелства, на които се основава, намира правното си
основание в разпоредбата на чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Установи се от събраните в производството
писмени и гласни доказателства, че на 03.04.2018г. ищцата е била ухапана от куче.
От събраните гласни доказателства, съдът приема за установено, че се касае за
куче, което е живеело на улицата и с ушна марка. Фактът, че хора, живеещи в
района са давали храна на животното не навежда на извод, че то е било домашно
отглеждано
Установи се също така, че вследствие
това ухапване ищцата е търпяла физическа болка и психически страдания. От
заключението по съдебно-медицинската експертиза стана ясно, че причинените на
ищцата травматични увреждания са причинили разстройство на здравето временно и
неопасно за живота, като оздравителния процес е траял около три седмици, през
което време пострадалата е търпяла физически болки страдания, които през
първите 3-5 дни са били по-силни и постепенно тяхната интензивност е намалявала.
Установи се още от заключението, че на мястото на ухапването са останали четири
сивкавокафеникави на цвят леко хлътнали белези с линейна форма и дължина от 1,3 до 3 см.,
които ще останат за цял живот, макар и слабо личащи. От обсъдените гласни
доказателства се установи, че ищцата е преживяла силен страх при ухапването.
Впоследствие е изпитвала непоносима тревожност и трудно овладяем
страх, което я е насочило към търсене на помощ от психотерапевт. Провела е
седем месечна психотерапия, но е продължила да носи страха си от среща с куче,
както и страха за безопасността на децата си. Белегът, който е останал от
ухапването я е накарал да промени гардероба си през следващото инцидента лято,
изключвайки роклите от облеклото си.
При преценка горните обстоятелства по
правилото на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 2000лв. е
адекватно да обезщети търпените от ищцата неимуществени вреди
Съдът намира, че доколкото вредите
са причинени вследствие ухапване от бездомно куче, пасивно легетимирана
да отговаря за тяхното репариране е ответната Община Плевен. От разпоредбите на чл. 40 и чл. 41
от Закона за защита на животните, действащи към момента на увреждането, следва
че органите на Общината са задължени да полагат грижи за безстопанствените
кучета и доколкото тези органи не действат самостоятелно, а като част от
Общината, то задължението е в тежест на съответната Община. Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, кучетата, за които не се явят лица, които
желаят да ги отглеждат, като компаньони, се маркират и се настаняват във
временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50. Съгласно чл. 40, ал. 2 от
ЗЗЖ кметът на Общината има задължение да организира изпълнението на програмите
за овладяване популацията на безстопанствените кучета, които се приемат от
общинските съвети и предвиждат средства за изпълнението им. Законовото
изискване е тези безстопанствените животни да се настаняват временно в приюти
на общините и кметствата, като кметовете отговарят за дейността на приютите.
Цитираните норми обосновават категоричният извод, че непосредственото
задължение на кмета на Община Плевен е било да осигури настаняването в приюти
на безстопанствените кучета с оглед изпълнение на задължението на Общината по
чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, че безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, като последните са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на
агресивното поведение на кучетата към хората, включително и в конкретния
случай, за това свободното им живеене в градски условия да не позволява
причиняването на вреди на гражданите. От горното се налага извода, че когато се
касае за безстопанствено куче, задължението за осъществяване на надзора и
грижите за тях е на съответната Община, като това задължение съществува не само
в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и когато
след предприемане на действията по чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ са върнати на местата, от
които са взети.
С оглед горното, съдът намира, че исковата
претенция е изцяло основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена,
респективно осъден ответика да заплати на ищцата
претендираната сума от 2000лв. Върху главницата следва да се присъди и
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
С оглед изхода на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцата и
направените по делото разноски, които възлизат на: 80лв. за държавна такса, с
оглед цената на иска след изменението му; за адвокатско възнаграждение в размер
на 460лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на 140лв. или общо 680лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.49 от ЗЗД, ОБЩИНА ПЛЕВЕН,
адрес: гр.***ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.П. с ЕГН **********,***, сумата
от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени вследствие ухапване от безстопанствено куче на 03.04.2018г. в
гр.Плевен, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.04.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЩИНА
ПЛЕВЕН, адрес: гр.***ДА ЗАПЛАТИ
на М.Б.П.
с ЕГН **********,*** сумата от 680лв., представляваща
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :