№ 2946
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100110816 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от Р. Д. К. срещу Столична община искове, с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на сумата от 40000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 13,05,2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
212,58 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05,09,2024г.
до окончателното изплащане на вземането, възникнали по повод настъпило на 13,05,2024 г.
увреждане.
Релевират се доводи, че на 13,05,2024г., в гр. София, движейки се по ул. „Екзарх
Йосиф“, с посока на движението от бул. „Христо Ботев“ към бул.„Княгиня Мария Луиза“, в
района на № 11, ищцата попада в участък с неравни, неукрепени и плаващи плочки, част от
тротоара, при което се спъва и пада. Причината за спъването е неподдържаната и увредена
настилка на тротоара, като този участък не е бил обозначен. След падането ищцата изпитала
силна болка в областта на лявата ръка и главата. Получила е спешна помощ в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, като й е поставена диагноза – фрактура на дисталния край на левия радиус и
хематом в дясната зигоматична област, поставена е гипсова шина. Посочва се, че на
21,05,2024 г., след проведен контролен преглед е взето решение за приемане на ищцата за
болнично лечение поради нарастването на образувалия се хематом на лицето. Проведена е
оперативна интервенция, при която в дълбочина е евакуиран хематома и е поставен
гофриран дрен. Навеждат се доводи, че получените телесни увреждания и проведената
операция са довели до болки и страдания при ищцата, които са били със значителен
интензитет. Инцидентът е довел до негативна промяна в ежедневието на ищцата –
ограничаване на нейната социалната, семейна и професионална активност. Посочва се, че
във връзка с проведеното лечение тя е понесла разходи в размер на 212,58 лв. Навеждат се
доводи, че общината не е изпълнила законовите си задълженията по чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл.
31 от ЗП за поддържане на процесния тротоарен участък, поради което носи отговорност за
обезщетяване на претърпените вреди.
1
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е възникнал
фактическият състав на отговорността на общината за непозволено увреждане. Поддържа,
че по делото липсват доказателства за механизма, по който е настъпило процесното
увреждане. Не се индивидуализирала и конкретна неравност или място на тротоара. Твърди,
че няма доказателства, че е бил посетен спешен център в деня на инцидента, като наличието
на кръвоизлив и хематом се констатират едва с епикризата от 21,05,2024 г. Поддържа, че
представеният към исковата молба „лист за преглед на пациент № 109200“ не съдържа дата и
не може да се установи за кой момент се отнася. Не е ясно за кой период се отнасят и
представените копия от страници от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Изложено е становище, че е възможно инцидентът да е настъпил поради разсеяност или
някакъв физически дискомфорт при ищцата, напр. замайване, която не е успяла да прецени
ситуацията и е загубила равновесие. Твърди, че съгласно предоставена информация от
районната администрация на Столична община, на територията на която е настъпило
увреждането, тротоарната настилка е в добро общо състояние и не са постъпвали сигнали
във връзка с нарушена и/или опасна настилка. Твърди, че ищцата не е отдала нужното
внимание и не е преценила обстановката, вследствие на което е допринесла за настъпилия
вредоносен резултат. Оспорва настъпването и интензитета на твърдените от ищцата болки и
страдания. Поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва извършването на претендираните разходи за лечение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното
производство приема от фактическа страна следното:
На 13.05.2024г. преди 16,00часа, в гр.София, ищцата и св. К. са вървели в посока
„Халите“ по левия тротоар на ул.“Екзарх Йосиф“, в близост до пазара, когато ищцата се
спънала в необезопасена неравност на тротоара/ разместени и счупени плочки/, в резултат
на което е паднала. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля Е. К. -очевидец на събитието.
В резултат на събитието на ищцата са причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания:
-Рефрактура на долния край на лява лъчева кост, причинила на пострадалата трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
-Усложнение от фрактурата -прекъсване на дългото екстензорно сухожилие за палец
на лява ръка.
-Контузия и хематом/подкожен кръвоизлив / в областта на дясната скула на лицето,
причинили временно разстройство на здравето.
След инцидента пострадалата посетила спешен кабинет по Ортопедия и
травматология в МБАЛ„Пирогов". Извършена е рентгенография на лява гривнена става.
Установено е старо счупване на долния край на лява лъчева кост и поради болка, оток и
ограничена подвижност е поставена гипсова имобилизация и определен контролен преглед
на 21.05.24год. След извършване на контролен преглед е дадена препоръка за продължаване
на гипсовата имобилизация с още 20 дни. След отстраняване на имобилизацията е
2
проведена рехабилитация.
Междувременно поради нарастващ хематом на дясната скула на лицето, с напрегнатост
и болка пострадалата е хоспитализирана в клиниката по лицевочелюстна хирургия на датата
на КП на 21,05,2024год., като на 24.05.24год. под локална и венозна анестезия е оперирана с
отстраняване на хематома и дренаж. След проведената рехабилитация се установило
усложнение от фрактурата, а именно невъзможност за повдигане на палеца на лявата ръка.
На 26.08.24год. е проведена консултация с ортопед в МЦ ”Св.Панталеймон". Предложено е
оперативно лечение за възстановяване на прекъснатото дълго екстензорно сухожилие за
палец-лява ръка, което не се спори към датата на приключване на устните състезания не е
проведено.
Изложено е становище констатираните увреди да отговарят на посочения механизъм
на инцидента- падане от собствен ръст с травмиране на дясна скула на лицето и лява китка.
Претърпените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след
травмата, в първите 7-8 дни от поставяне на гипсовата имобилизация, след оперативната
интервенция на лицето и в началото на раздвижването на ръката. Общият възстановителен
период е 2.5-3 месеца.
От показанията на св.К. –ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват
претърпените неимуществени вреди.
Представена е фактура №**********/05,09,2024год. и фискален бон за сумата от
15,00лв., разходни документи за сумата от 89,20лв., 28,38лв.-за медикаменти и консумативи
и фискален бон за сумата от 80,00лв.- преглед при специалист; Съгласно СМЕ извършените
разходи са необходими за лечебно възстановителния период при ищцата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС
9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на опредЕ. работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически лица,
са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти
обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/,
настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите,
възлагане на опредЕ. работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в
отговора, вкл. ищцата да не е упражнила достатъчно внимание.
Исковата претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото
настъпването на процесното събитие, в резултат на което ищцата е претърпяла вреди-
неимуществени.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да
е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения
или пътни принадлежности. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите
и другите конструктивни елементи на пътя.
3
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата
които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на
общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за
поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и
с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно
която организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината;
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно на §1,
т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение
предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на неравност на тротоар/
наличие на съществени неравности в нивата на плочките и/или счупени плочки/, находящ се
на територията на общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в
нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на задължението за поддържане
на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява
противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени
функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона задължения на
Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея
работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й
отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в
нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в
разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам
по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена
тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а
доказателства в тази насока не са ангажирани. Представеното писмо от Столична община,
район Възраждане към рег.№ от 11,12,2024год., сочещо, че през 2024год. не са
извършвани и не са били планирани ремонтни дейности по северния тротоар на ул.“Екзарх
Йосиф“, че настилката е в добро състояние не сочи на изпълнение на нормативното
задължение на ответника. Не е ясно съдържанието на оценката „добро състояние“, а от
друга страна липсата на извършен ремонт не обосновава извод за състояние на
настилката. Липсата на постъпили сигнали във връзка с нарушена и/или опасна настилка
също не обосновава извод за състоянието на същата. Още повече, че изпълнението на
нормативното задължение на ответника за поддръжка на пътищата, не може да е
обусловено от бъдещо несигурно събитие, като подаване на сигнали;
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените
неимуществени вреди на ищцата се установява от свидетелските показания и съдебно
медицинска експертиза.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
4
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на
увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-
2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер 20000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания-Рефрактура на долния край на
лява лъчева кост, причинила на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, усложнение от фрактурата -прекъсване на дългото
екстензорно сухожилие за палец на лява ръка, което води до невъзможност за повдигане на
палеца, без да бъде проведена оперативна интервенция, контузия и хематом/подкожен
кръвоизлив / в областта на дясната скула на лицето, който се е наложило да бъде оперативно
отстранен, причинили временно разстройство на здравето на пострадалата. Следва да бъде
съобразен възстановителния период при ищцата 2,5-3 месеца, поставената гипсова
имобилизация за период от около 1 месец, затрудненията в битов план, наложили помощ от
трети лица установени от свидетелските показания. Съобрази се възрастта на ищцата към
датата на събитието- 71год., / забавящ възстановяването фактор/, както и обстоятелството,
че към момента е налице дефицит при ползването на лява ръка, с оглед невъзможността да
ползва палеца, както и това да е налице белег в областта на дясна скула, който също е
видим.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По иска за имуществени вреди:
5
Претенцията за сумата от 15,00лв., съдът намира да е неоснователна. Приложени са
доказателства за извършени разходи за посочената сума, с основание „ксерокопия от
журнал/бавна поръчка-до 3 дни/ МАО003“ /фактура №**********/05,09,2024год., ведно с
фискален бон от 05,09,2024год. Настоящият състав намира тези разходи да не са
необходими за лечебно-възстановителния период на ищцата, а са свързани с изготвяне на
документация по желание на лицето.
Разходите за медикаменти и консумативи в размер на общо 197,58лв., съставляват
имуществени вреди за лицето по причина процесното травмиращо събитие и подлежат на
обезщетение от ответника.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, поради неупражнено достатъчно внимание. Не са ангажирани
доказателства сочещи на поведение, в резултат на което ищцата да се е поставила в риск
вървейки по тротоара.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй
като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането. Лихвите
върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер, а не
мораторни. Те се дължат от деня на събитието - 13.05.2024г. до окончателното изплащане,
поради което претенцията за присъждането им върху обезщетение за неимуществени вреди
от 13,05,2024год. е основателна, както и от 05,09,2024год. върху обезщетението за
имуществени вреди.
В посочения размер исковата претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за
разликата като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен частично от плащане на държавни такси и разноски на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на
997,90лв., от които 807,90лв.– държавна такса и 190,00лв. от общо 380,00лв.-разноски вещо
лице.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски в размер на 25,00лв. от
общо 50,00лв.-д.т.
На основание чл. 38, ал.2 от Задв. на адв.А. С. В. се дължат разноски, съобразно
уважената част от иска, които съдът определя в размер на 1933,50лв. от общо 3867,00лв.
определени по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от
ГПК е неоснователно, доколкото адв. възнаграждение се определя от съда по чл.38 от ЗАдв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед отхвърлената част от иска разноски се дължат на
ответника, които съдът намира за доказани в размер на 100,45лв. от общо 205,00лв., от които
200,00лв.-юрк. възнаграждение и 5,00лв.-СУ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 да заплати на
6
Р. Д. К., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, ул. *********, на осн.чл.49 от ЗЗД,
вр.чл.45 ЗЗД сумата от 20000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от увреждане настъпило на 13,05,2024год. в гр.София, в
резултат на падане предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, ведно със
законната лихва от датата на увреждането -13,05,2024год. до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 20000лв. до пълния предявен размер от
40000,00лв. –неимуществени вреди като неоснователна;
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 да заплати на
Р. Д. К., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, ул. *********, на осн.чл.49 от ЗЗД,
вр.чл.45 ЗЗД сумата от 197,58лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди във
връзка с увреждане настъпило на 13,05,2024год. в гр.София, в резултат на падане
предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, ведно със законната лихва от
05,09,2024год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
над 197,58лв. до пълния предявен размер от 212,58лв. –имуществени вреди като
неоснователна;
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 да заплати на
Р. Д. К., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, ул. ********* на осн.чл.78, ал.1 от
ГПК сума в размер на 25,00лв.-разноски;
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на
997,90лв.–разноски.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.А. С. В. на осн.чл.38, ал.2 от Задв.
сума в размер на 1933,50лв. –адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Д. К., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, ул. ********* да
заплати на Столична община с адрес: гр. София, ул.”Московска”№33 на осн.чл.78, ал.3 от
ГПК сума в размер на 100,45лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7