Р Е Ш Е Н И Е
№ 998 11.07.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
на трети юли
през 2018 година
в публичното заседание в състав
ПРЕДСДЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №2624 по описа на Районен
съд-Бургас за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на М.Т.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.К. АК-Бургас и съдебен адрес ***, против
наказателно постановление № 17-0769-006699 от 01.02.2018г., издадено от
началника на сектор „ПП” в ОД МВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6
от ЗДвП са му наложени две кумулативни наказания -глоба в размер от 1500 (хиляда
и петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три)
месеца.
С жалбата се иска да бъде отменено наказателното
постановление като неправилно. Жалбоподателят навежда доводи, че е нарушен
процесуалния закон поради противоречие между обстоятелствата описани в акта и
тези в наказателното постановление. Иска
се отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят е редовно призован,
не се явява. Не се представлява. Не се сочат нови доказателства.
За
ответната страна сектор “ПП”-КАТ при ОДП – Бургас,
редовно призована не се явява упълномощен представител и не се взема отношение
по жалбата.
По делото са разпитани в качеството на свидетели В.П. и Р.И. присъствали на време на съставянето на акта.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като
нарушител и в законоустановения преклузивен 7-дневен срок
за обжалване. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и се явява процесуално
допустима. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд.
Съдът, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, установи за безспорно от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.Т. е шофьор с категории
“В и АМ”, притежава свидетелство за управление на МПС № ********* и се води на отчет в
КАТ-Бургас (лист 36-38 от делото).
На
26.04.2017г, в 14,47 часа, в Б., на първокласен път 1-9 км.233+100
в посока от пътен възел „С.“ към кръстовище с ул.“Т.“ водач
на лек автомобил марка „Рено“ модел „Клио“ с рег. № ...
управлявал с наказуемата скорост от 111 км/ч, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 за участъка от населено място до 50 км/ч.
Нарушението е било установено и засечено от автоматично техническо средство TFR1-M с фабричен №644/14 с отчетен толеранс на измерената
скорост от -3%. Изготвен бил снимков материал от клип
№ 5902 (лист 12 от делото). Контролираният участък бил сигнализиран с пътен
знак Е-24.
Издирен
бил собственикът на лекия автомобил „Модул“ ЕООД с управител М. Р. М. (лист 12
на гърба). Последният обаче попълнил декларация по чл.188
(лист 15 от делото), в която заявил, че на 26.04.2017 г в 14,47 превозното средство
марка „Рено”, модел „Клио” с рег. № ... е било във
владение на М.Т.Т. с ЕГН ********** ***.
В подкрепа на това е представено и заверено копие от договор за наем на
превозно средство (лист 16-21 от делото). На 17.11.2017 г жалбоподателката
се явила в КАТ и попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 28 от делото), с която потвърдила, че на 26.04.2017 г. лично е
управлявала лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”
с рег. № ...
На
24.11.2017г свидетелят С.Д. в качеството на мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД
на МВР-Бургас в присъствието на свидетелите Р.И. и В.П.
съставил акт за установяване на административно нарушение серия Г и бланков № 668539 (лист
8 от делото). Жалбоподателят Т. подписала акта без възражения и получила
екземпляр. Правната квалификация в акта е по чл. 21 ал.2 от ЗДвП. В
обстоятелствената част на акта не е описано, че това нарушение е било извършено
при повторност.
В срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени
възражения по акта.
Като взел
придвид събрините писмени
доказателства и акта административнонаказващият орган
на 01.02.2018г издал атакуваното наказателно постановление №17-0769-006699
(лист 10 от делото). В обстоятелствената част на същото наказващият органа
вписал, че нарушението е извършено при повторност
като е упоменал и електронен фиш К и №1506885/15.02.2017 г., връчен на
08.03.2017 г. на жалбоподателаката за същото по вид
нарушение. Предвид това обстоятелство наказващият орган е определил
административното наказание глоба при условията на чл. 182 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП съответно при повторност и наложил глоба от 1500 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
като ги счита за безпристрастни и последователни.
Горната фактическа обстановка се доказа по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени
и гласни доказателства.
С оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност БРС направи следните
изводи:
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи (по аргумент на Заповед с рег. № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на министъра на МВР на лист 39-41
от делото) и в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. При
нарушение, за които по закон следва да се постановят две нарушения и едното от
тях е лишаване от право да управлява МПС задължително се съставя акт за
установяване на административно нарушение. По правило във фазата по
установяване на административното нарушение като страни в производството
участват контролен орган/актосъставител и нарушител.
Ролята на актосъставителя е да установи нарушението,
да събере доказателства за него и да състави АУАН. Нарушителят в тази фаза
участва, за да се гарантират неговите права и от самото начало да може да се
защити срещу констатациите на актосъставителя в акта
като представи своите доказателства и възражения преди издаването на
наказателното постановление. Въведеният нов способ за установяване на
нарушенията по ЗДвП с технически средства, записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство е изключение
на общите правила на ЗАНН, защото предоставя необходимите и достатъчни данни за
извършеното нарушение и за цялата фактическа обстановка по извършването му, без
възможност за субективно тълкуване и интерпретиране на обстоятелствата, което
пък от своя страна изключва възможността за недобросъвестно поведение от страна
на контролните органи. С промените в ЗДвП в §6 т.65 (нова ДВ бр.19 от 2015г.)
автоматизирани технически средства и системи това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствието
или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат стационарни –прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни-прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушения в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. Относно условията и реда за използване на автоматични
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, министърът на
вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. Наличните в административнонаказателна преписка и приети по делото
протокол за проверка №1-5-16 от 20.07.2016 г. на лист №33, снимка №5906 на лист
12 от делото, указват мястото за контрол със стационарно автоматизирано техническо средство и
това, че същото е технически изправно. Видно от удостоверението за одобрен тип
средство за измерване на лист 32 от делото използваното техническо средство „TFR1-M с фабричен № 644/14 е одобрен вид от 24.02.2010 г. От
протокола на лист 34 от делото от 26.04.2017 г. на ПП 1-9 км.233+100
до бензиностанция Петрол 1104 в посока пътен възел „С.“
към кръстовище с ул.“Т.“ било монтирано автоматизираното техническо средство „TFR1-M
с фабричен № 644/14 и е бил монтиран и пътен знак Е-24.
По отношение на авторството на жалбоподателя в
извършването на деянието съдът намира следното:
Нормата на чл.188
от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или ползвателя на МПС за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителният негов извършител.
Законодателят е предвидил в чл.189 ал.5 в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът/ползвателят на МПС, с което
е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни на лицето, извършило
нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС–негова
собственост/ползване нарушение.
В конкретния случай, видно от
справката от централната база на КАТ-Бургас (лист 12 на гърба), собственик на
МПС е ЮЛ „М.” ЕООД с управител М. М. Представен е и договор за наем на
превозното средство и декларация по чл.188 от ЗДвП от
М., в която посочена М.Т. като ползвател на л.а. марка
„Рено”, модел „Клио” с рег. № ... на
26.04.2017 г. за периода от 11.04 до 29.04.2017г. На 17.11.2017 г. е била
поканена жалбоподателката да попълни декларацията по чл.188 от ЗДвП (лист 28 от делото), в която под страх от
наказателна отговорност е декларирала ясно и недвусмислено, че на 26.04.2017 г.
автомобил марка Рено модел „Клио“ с рег. № ...
е бил управляван от нея в 14,47 часа. От този ден
нататък са започнали да текат сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Наложеното на основание чл.182 ал.4 вр.
ал.1 т.6 от ЗДвП
административно наказание -глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева не е
съответно на наказанието глоба посочено
как да се изчисли в закона. Съгласно редакцията на закона от ДВ бр.101 от 2016 г в сила от
21.01.2017 г предвидената в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП глоба е за надвишаване на разрешената скорост с
над 50 км/ч глобата е 700 лева, а за всеки 5 км/ч над това превишаване се
налага глоба от по 50 лева. Следователно в настоящия казус глобата е следвало
да бъде в размер от 750 лева (700+50 лв.) за надвишаване с 61 км/ч на
разрешената скорост от 50 км/ч. При прилагането на чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП (ДВ бр.101 от
2016 г) при повторност се налага глоба в двоен размер
или в настоящия случай е следвало размерът на наказанието глоба да е 1500 (хиляда
и петстотин) лева. Строго фиксирано е и кумулативното наказание 3 месеца
лишаване от право да управлява МПС. Прави впечатление, че фактът, касаещ повторността на деянието не е бил отразен в обстоятелствената
част на акта за установяване на административно нарушение и се появява едва в
обжалваното наказателно постановление. Това обстоятелство накърнява правото на
защита на жалбоподателя до степен, че не е бил уведомен по какъв начин ще се
определя административнонаказателната му отговорност
и не е бил наясно, че ще понесе по–тежко наказание глоба. Към датата на
извършване на деянието предмет на настоящото административнонаказателно
производство е действала разпоредбата на закона от ДВ бр.101 от 2016 г и е била
в сила от 21.01.2017 г като в тази редакция глобата в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е
в размер от 700 лева. С надвишението от 50 лева размера
на глобата е 750 лева. Грубо нарушение на правото на защита е да се прилага административнонаказателна разпоредба за квалифициран случай
на процесното административно нарушение в случая
наличието на повторност. Това е така, защото и към
дата на съставяне на акта нарушението с електронен фиш К и
№1506885/15.02.2017г връчен на 08.03.2017 г на жалбоподателката
за същото по вид нарушение е бил вече факт, който актосъставителят е бил
длъжен да отрази в акта. Като не е сторил това, и в същото време
квалифициращият признак е отразен в едва в наказателното постановление е налице
съществено процесуално нарушение водещо до накърняване правото на защита. Но
независимо от това за жалбоподателката е останало безспорно
установено нарушението, отразено в акта и без квалификацията повторност и за него тя е била в състояние да се защити.
Следователно същата е следвало да се защити за сумата от 750 лева и 3 месеца
лишаване от право да управлява МПС каквито наказания е предвиждала разпоредбата
на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП в редакция от й от ДВ бр.101 от 2016 г в сила от
21.01.2017 г. Глобата от 750 лева е в по-малък размер от наложената с
наказателното постановление и в този смисъл същото следва да бъде изменено само
в частта му касаеща този размер. В останалата си част по отношение да кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС наказателното постановление е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1
предложение първо и второ от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
17-0769-006699 от 01.02.2018г., издадено от началника на сектор „ПП” в ОД МВР-гр.Бургас, с което на М.Т.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.К.
АК-Бургас и съдебен адрес *** за нарушение на чл.21
ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП са му наложени две
кумулативни наказания - глоба в размер от 1500 (хиляда и петстотин) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца, в частта му
относно размера на глобата като я НАМАЛЯВА
от 1500 на 750 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0769-006699
от 01.02.2018 г., издадено от началника на сектор „ПП” в ОД МВР-гр.Бургас в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.