Р Е
Ш Е Н
И Е № 66/22.6.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Велина Митева и с участието на прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 31 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Н.Н.Б.-Й. *** за проверка на
Решение № 541/10.12.2019 г. постановено по анд № 1075
по описа на Районен съд-Сливен за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0804-000061 от 24.01.2019 год. на Началник група към ОДМВР -
Сливен, с което на Н.Н.Б.-Й. за нарушение на чл.20,
ал.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лв.
В
жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, т.к. съдът е възприел извода
направен в експертизата, който е правен и е извън компетентността на вещото
лице. Претендира се за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.
В
съдебно заседание касатора не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по касация не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Участващият
по делото прокурор изразява становище, че решението е правилно и
законосъобразно, поради което жалбата следва да се остави без уважение.
Настоящият
съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на
наведените в жалбата отменителни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1
от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
С Решение
№ 541/10.12.2019 г. по анд № 1075/2019 г. Районен
съд-Сливен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0804-000061 от 24.01.2019
год. на Началник група към ОДМВР - Сливен, с което на Н.Н.Б.-Й.
за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв..
За да
постанови решението си въззивната инстанция приема,
че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати процесуални
нарушения, т.к. акта и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, няма
разминаване между съставения акт и издаденото НП, няма непълнота в НП досежно описанието на извършеното от жалбоподателя
нарушение на ЗДвП, същите са надлежно връчени на нарушителя, поради което не са
налице основания за отмяна на наказателното постановление.
Според районния
съд от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение на ЗДвП,
същата има вина за настъпилото ПТП, защото с действията си е нарушила чл.20,
ал.2 от ЗДвП и е управлявала автомобила си с несъобразена с пътната настилка
скорост, поради което не е била в състояние да спре при възникналата опасност
на пътя, с което не е изпълнила задължението си да намали скоростта и в случай
на необходимост да спре, при възникнала опасност за движението.
Приетата
от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по
делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни
изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци,
поради което не са налице касационни основания за отменянето му.
Правилно
и законосъобразно е становището на Сливенския районен съд, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото
наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че касатора е извършил вмененото
му административно нарушение.
Неоснователен
е довода в касационната жалба, че в заключението на назначената автотехническа експертиза е даден правен извод, който е бил
приет безкритично от съда, т.к. вещото лице е взело предвид пътните условия и
техническите характеристики на автомобила, за да даде отговор при каква скорост
водача няма възможност да предотврати ПТП, но извода за допуснато нарушение на
задължението по чл.20, ал.2 ЗДвП е направен от съда и именно този извод е дал
основание да се потвърди оспореното наказателно постановление.
Ирелевантно за посоченото задължение е
състоянието на пътя, т.к. последното е едно от обстоятелствата, които трябва да
прецени водача, така че въпреки това да е в състояние и съобразно собствените
си умения да може да овладее автомобила и да реагира адекватно, така че да не
предизвика ПТП.
В тази
връзка извършването на нарушението от обективна и субективна страна е безспорно
установено, за което районният съд е направил обстоен анализ на всички събрани
доказателства и ги е коментирал в тяхната съвкупност, като е посочил обосновани
и мотивирани правни изводи, включително и за налагане на санкцията в нейния
минимален размер.
В
съответствие с това и вменената му доказателствена
тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички
обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са
послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят
материалната законосъобразност на оспорения акт.
Настоящата
инстанция счита, че при разглеждане на делото и при постановяване на решението
си районния съд не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават акта
му.
Ето
защо основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването
на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42
и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните
и материалноправни норми.
Предвид
посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като
допустимо, валидно и правилно.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 541/10.12.2019 г. постановено по анд № 1075/2019 г. по описа на Районен
съд-Сливен.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1.: /п/ не се чете 2.:
/п/ не се чете