Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч 09.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ловешкият окръжен съд наказателна колегия
в открито
заседание на четиринадесети февруари
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йовка Казанджиева
ЧЛЕНОВЕ: Иван
Иванов
Емил Давидов
при секретаря Даниела
Кирова и в присъствието на
прокурор
Поля Миткова разгледа
докладваното от
Съдия Казанджиева ВНОХД № 42 по
описа
За
С присъда № 18/04.12.2017 г.,
постановена по НОХД № 320/2017 г. Троянският районен съд, пети съдебен състав е признал П.Д., ЕГН **********
за виновен в извършване на престъпление по чл. 197 т. 3 във връзка с чл. 195
ал. 1 т. 3, във връзка с чл. 194 ал. 1 и чл. 55 ал. 1, т. 2 б. „б” от НК и му е
наложил наказание „пробация” със следните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред
пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
Недоволен от така постановения съдебен
акт останал Д., поради което чрез процесуалния си представител, служебен
защитник адвокат Добрева, го обжалва в предвидения от закона срок по реда на
въззивното производство. Счита, че присъдата е неправилна, като не са били
доказани всички елементи от обективната страна на престъплението, за което Д. е
предаден на съд. Намира, че по делото по
безспорен начин не е установен квалифициращия признак по т. 3 на чл. 195 ал. 1
от НК. Излага, че приоритет следва да
бъде даден на показанията на пострадалия дадени по време на съдебното
следствие. Приема, че с оглед и на представените медицински документи,
установяващи здравословното състояние на Д., може да се направи извода, че същия
физически е неспособен да извърши действия по повреждане, което е елемент от
фактическия състав на престъплението. Сочи, че Д. не е желаел и целял да
присвои вещите, собственост на пострадалия А., а да го принуди по този начин да
го доведе при себе си, за да се разберат. Счита, че извършеното от подзащитният
й не съставлява престъпление, като в тази връзка сочи и съдебна практика. По изложените съображения моли настоящата
инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови друга, с
която да оправдае подзащитният й. В допълнително изложение към жалбата поддържа
изложеното в нея.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и
законосъобразна. Счита, че в мотивите й подробно е отговорено на всички
обстоятелства, посочени във въззивната жалба и допълнението към нея.
Служебният защитник на въззивника в
съдебно заседание посочва, че поддържа жалбата. Счита, че присъдата е
неправилна, тъй като по време на съдебното следствие по никакъв начин не се е
установило наличието на квалифициращия признак от повдигнатото обвинение, а
именно взломна кражба. Сочи, че от представените медицински документи по
безспорен начин се установява, че подзащитният й обективно не е възможно да
извърши „процесния взлом”. Освен това посочва, че от доказателствата по делото
се е установило, че целта на вземането на вещите не е било присвояване, а
предизвикването на среща. Алтернативно счита, че са налице основанията за
малозначителност. По изложените съображения моли настоящата инстанция да
оправдае подзащитният й.
Въззивникът Д. в съдебно заседание
посочва, че поддържа казаното от защитника му и не се чувства виновен. Не
смята, че е извършил кражба. Предоставя на съда да реши.
Настоящата инстанция като съобрази
изложеното с жалбата становището на страните в процеса и след като сам провери
изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
Въззивникът Д. ***. Бил пенсионер.
Притежавал наследствена къща в с. Бели Осъм, на улица „Стоян Българенчето” №
398.
Пострадалият Е.А.също живеел в с. Бели Осъм,
обл.Ловеч на улица „Стоян Българенчето”
№ 398.
Двамата се познавали и били в добри отношения,
които през
На 01.09.2016 г. пострадалият А. отсъствал от
дома си, като излизайки от двора затворил и заключил портата, а къщата останала
отключена.
На същата дата въззивникът Д. отишъл до домът
му . Влязъл в двора, през портата, като изкривил езика на резето на бравата на портата след
което и в къщата. От там взел един телевизор марка „Нео”, модел LED
24180, два броя зарядно устройство, един кварцов часовник , един мобилен
телефон „Леново”, с кожен калъф и един таблет „Алвиев”. Вещите поставил в чанта
си на колела, а телевизорът влез под ръка. След това напуснал къщата. По пътя
към собствения си дом около 15.00 часа срещнал свидетеля Б., който възприел, че
въззивникът е „с чанта количка и под едната мишница с телевизор – черен, плосък
около
От заключението на вещото лице по
стоково-икономическата експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи
е 570,12 лева.
От така описаната по-горе фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че въззивникът е осъществил обективните
и субективни признаци от състав на престъплението за което е предаден на съд.
От събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели А.,
дадени на досъдебното производство на л. 29 и приобщени по съответния ред, като
доказателства по делото, Б., П. и С., писмените доказателства по –делото –
протокол за доброволно предаване на л. л. 11, разписка на л. 8, заключението на
вещото лице по стоково-икономическата експертиза и на тези по
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, безспорно се установява, че Д.
е отнел от дома на свидетеля А. движими вещи - телевизор марка „Нео”, модел LED
24180, два броя зарядно устройство, един кварцов часовник , един мобилен
телефон „Леново”, с кожен калъф и един таблет „Алвиев”, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот – изкривил езика на резето на портата на двора. Съдът дава вяра на
показанията на тези свидетели, тъй като те са безпротеворечиви и взаимно се
допълват. Въззивникът също не отрича този факт, но изтъква като причина
обстоятелството, че пострадалия А. не е изпълнил задължението си да извърши
ремонт на една от стаите на дома му и тъй като той не е успял да се срещне с
него, го е направил за да осъществи такава среща, както и че не изкривявал
резето на вратата. Съдът не споделя обясненията му в тази им част, тъй като те се оборват от показанията на
свидетелката С.. Както бе посочено по-горе
последната сочи, че при пристигането в дома на въззивника, Д. първоначално е заявил, че вещите са негови. В тази връзка
са и показанията на пострадалия А., дадени на досъдебното производство – „Като
видях кражбата първо отидох до П.………, но той се криеше отначало и не искаше да излезе….. Накарах го да ми
върне вещите, но той започна да ме обижда”. Освен това от показанията на този
свидетел дадени на досъдебното производство, съпоставени с показанията на
свидетеля Б., безспорно се установява, че за да влезе в дома на пострадалия
въззивникът е изкривил езика на резето
на портата на двора- свидетелят А./л. 29/ - „Самото резе /езика/ на бравата
беше изкривено и излязло от халката, в която влиза. Портата беше
полуотворена.Сигурен съм, че беше заключена и затворена”, свидетелят Б. – „Вечерта
дойде Емил , ……..и ми каза, че някой е разбил у тях..”. В тази връзка съдът не
споделя възраженията на защитника на въззивника направени в тази насока. От
приложените към делото писмени доказателства, безспорно се установява, че Д.
страда от различни заболявания и е освидетелстван от ТЕЛК с 80% намалена
работоспособност. Преценявайки тези факти, както и безспорно установените такива,
че въззивникът е носел отнетия от дома на пострадалия телевизор и е дърпал чанта
на колела, както и факта, че за да се отвори портата на двора на А. не е било
необходимо значително по интензитет усилие, съдът приема, че не са налице
доказателства, които да сочат и от които може да се направи обоснован извод, че
Д. обективно не е могъл да преодолее портата на двора по начин описан по –горе,
която е представлявала преграда за влизането в дома на пострадалия.
От субективна страна въззивникът Д. е действал
виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите, общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Този извод на съда се подкрепя от всички посочени по-горе доказателства. От приложената към делото и приобщена по
съответния ред съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява ,че Д.
по време на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, като няма данни за психоза и
деменция, притежава психична годност за участие в досъдебното и съдебното
производство. Действията на въззивника, след отнемането на вещите, сочат на
наличието на пряк умисъл. В тази връзка са показанията на свидетелката С.,
която сочи, че въззивникът първоначално е посочил, че вещите са негови, а след
това е променил становището си като е посочил, чия собственост са. Пред нея
същия не е сочил причините, които твърди в обясненията си пред
първоинстанционния съд за присъствието на вещите, собственост на А. в неговия
дом.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на въззивникът следва да се вземе под
внимание високата обществена опасност на деянието, с оглед на големия брой от
този вид, сравнително ниската такава на самия деец, с оглед на обстоятелството,
че не е осъждан, недобрите характерстични данни за него, с оглед на наложените
му наказания по реда на чл. 78а от НК, причините и подбудите за извършване на
престъплението, здравословното му състояние. Преценявайки всички тези обстоятелства,
първоинстанционния съд при условията на
чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК, приемайки здравословното му състояние,
съпоставено с останалите доказателства по делото като многобройни смекчаващи
такива му е наложил наказание „пробация” със следните пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и
подписване пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Настоящата инстанция приема, че така
наложеното наказание е справедливо, съответства на целите на наказанието в чл.
36 от НК и чрез него ще бъдат постигнати същите.
При горните съображения съдът не приема
становището на защитника на въззивника, че е налице малозначителност на
деянието.
По изложените съображения настоящата
инстанция приема, че постановения от първата инстанция съдебен акт се явява
правилен и законосъобразен, не са налице основания за неговата отмяна или
изменяването му, поради което следва да бъде потвърден. При цялостната проверка
на съдебния акт настоящата инстанция констатира, че първоинстанционния съд е
обосновал правните си изводи и въз основа на жалбата на А., докладна записка,
сведения. Същите по смисъла на НПК не представляват годни доказателствени
средства, тъй като не са извършени по съответния процесуален ред, а са част от
извършената предварителна проверка.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/04.12.2017 г.,
постановена по НОХД № 320/2017 г. на
Троянският районен съд, пети съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се съобщи на страните, че решението
с мотивите е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.