Р Е Ш Е Н И Е
№ 260605 / 20.5.2021г.
гр. Перник, 20.05.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06360 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Й.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Ц., срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
признато за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение
на сумата 100,00 лв. – държавна такса, и сумата 100,00 лв. – за вещо лице, за
които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 5656/2012 г. на РС – Перник,
поради погасяването им по давност.
Ищецът излага, че срещу него е издаден изпълнителен лист
от 27.01.2015 г. въз основа на Решение № 45 от 08.02.2013 г. по гр.д.№
5656/2012 г. на РС – Перник за посочените вземания и образувано изп. д. №
782/2015 г. на ЧСИ Стилиян Бадев. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 г. като изрично е
посочено от съдебния изпълнител, че последното валидно изпълнително действие е
извършено на 08.06.2015 г. Сочи, че с молба от 26.10.2020 г. ищецът е отправил
искане до ответника в седемдневен срок да отпише сумите от счетоводните си
книги като погасени по давност, но до настоящия момент не е уведомен дали
възражението му е прието. Счита, че вземанията са погасени с изтичане на
петгодишна давност от момента на последното изпълнително действие. С оглед
изложеното, моли предявеният иск да бъде уважен, както и за осъждане на ответника
да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк.
Мирослава Кирилова, с който изразява становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Признава, че изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона, след което не са предприети действия по принудително събиране на
вземанията, а напротив - по отписване на задълженията. Счита, че не са дали
причина за завеждане на делото. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/5004 г.
минимум.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложения към исковата молба препис на изпълнителен
лист от 27.01.2015 г. се установява, че е издаден въз основа на Решение №
45/08.02.2013 г. по гр.д. № 5656 по описа за 2012 г. в полза на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД- гр. за направените разноски в размер на сумата 100,00 лв. –
държавна такса, и сумата 100,00 лв. – за вещо лице.
Видно от извършеното удостоверяване върху изпълнителния
лист, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнителното дело № 782/2015
г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, прекратено с постановление на 30.09.2020 г.,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Със заявление от Й.Д.Т., изпратено на 13.09.2020 г. и
получено на 26.10.2020 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ООД-гр.Перник,
видно от известието за доставяне, е направено позоваване на настъпилата давност
за вземанията за разноски, за които е образувано изп.д. № 782/2015 г. по описа
на ЧСИ Стилиян Бадев, и е отправено искане вземанията за разноски в размер на
200,00 лв. да бъдат отписани от графа „длъжници“ от счетоводните регистри на
дружеството.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че вземанията, за които в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист, са погасени по
давност след издаването му.
Безспорно е, което е обявено и с доклада по делото, че изпълнително дело № 782/2015
г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, в
който смисъл е Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1660/2016 г. на ВКС,
съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания за разноски по влязло в
сила съдебно решение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна
давност.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая липсват данни за датата на влизане в сила на
решението, поради което съдът приема, че началаният момент, от който започва да
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е датата на издаване на
изпълнителния лист – 27.01.2015 г.
Тъй като образуването на изпълнително
дело, ако не е посочен конкретен изпълнителен способ, не прекъсва давността, а
ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не е ангажирал доказателства за предприети такива действия, следва, че
давността за вземанията е изтекла на 27.01.2020 г.
Дори да се приеме, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е
поискано извършването на изпълнителни действия и давността е спряла да тече
докато трае висящността му, то с приемане на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, е обявено за изгубило смисъл, новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Ответникът не е доказал, че по изпълнителното дело са
предприети такива действия, поради което следва, че давността за вземанията е
изтекла и при начален момент датата на посочения тълкувателен акт /26.06.2015
г./.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Въпреки дадените с доклада указания да заяви ясно дали признава
иска, със становището по хода на делото ответникът е изложил същите
противоречиви твърдения. С оглед изложеното, съдът приема, че на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 53,00
лв. за държавна такса с включена такса за банков превод и 300,00 лв. за платено
в брой адвокатско възнаграждение, определено в минимален размер съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г., предвид своевременно направеното възражение на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, принудително
изпълнение поради погасяване по давност на вземанията за направени разноски в
размер на сумата 100,00 лв. – държавна
такса, и сумата 100,00 лв. – за вещо
лице, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 5656/2012 г. на РС –
Перник.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 353,00 лв. /триста петдесет и три лева/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.Д.