Решение по дело №2038/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 22, §7 и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.

Образувано е по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, [ЕИК], [населено място], [улица], офис 110, представлявано от Д. Г. А., чрез адв. С. Ж., против Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег. № 32-490033/25.07.2023 г. към MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 66в от ЗМ, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 77, пар. 1 буква а), вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и 7 от ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК е: 1/ постановен отказ да се приеме митническата стойност на декларираната стока № 26 по М. с MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г.; 2/ определена митническа стойност на стока № 26 в размер [рег. номер],22 лв. /10211 кг. х 11,02 лв./кг./; 3/ определен нов код по Т. за стока № 26 по М. с MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г. - **********; 4/ постановено да се коригира М. с MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г.; 5/, 6/ и 7/ на основание чл. 104, пар. 1 от МКС и чл. 56 от ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0,00 лв.; ДДС - 14306,04 лв., които са заплатени, дължима сума за доплащане - 16513,75 лв., ведно с лихва за забава; на основание чл. 77, пар. 2 от МКС за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията - 04.03.2022 г.; на основание чл. 77, пар. 3 от МКС, за длъжник е определен „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорват се изводите на митническите органи за промяната на тарифния номер на стоката, с оглед липсата на предоставяне на възможност на жалбоподателя за оспорване на резултатите от изготвената експертиза на митническата лаборатория. По отношение определената нова митническата стойност се твърди, че не са доказани нито наличието на съмнения относно достоверността на митническата декларация, нито спазването на процедурата за увеличаване на митническата стойност. Сочи, че оспореният акт не съдържа мотиви, на които се основават съмненията на митническите органи, като твърди, че декларираната договорна стойност на процесната стока, която е реално платена или подлежаща на плащане представлява митническата стойност. Сочи, че позоваването на дело С-291/15 е несъстоятелно, т.к. в акта няма изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това. Решението на СЕС визира средностатически размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, което означава тяхната договорна стойност, а не митническата стойност на сходни стоки, която представлява сбор от договорната стойност, транспортни разходи, застраховки, комисионни, обработка на контейнерите и др. Сочи, че административният орган не е извършил проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена, поради което не може да се презюмира, че жалбоподателят е платил повече отколкото е декларирал. По отношение на процедурата за увеличаване на митническата стойност, се поддържа, че не е спазено изискването за надлежно уведомяване на лицето за обстоятелствата, на които се основават съмненията. Според жалбоподателя не е ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, буква б) от Митническия кодекс, тъй като на митническите органи са представени документи – търговска фактура, платежни документи за заплащане на цената на стоките, износна митническа декларация, фактура за транспортните разходи, с които е доказана декларираната митническа стойност. Сочи, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е бил уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническите органи. Изтъква се, че няма никакви доказателства, че стоките, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, внесени от трето лице, отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като са различни по вид и качество от внесените с процесната митническа декларация. Същевременно няма представени мостри от стоката, която е била ползвана за увеличение на стойността.

Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

В съдебно заседание оспорващото дружество „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, [населено място], чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – Директорът на ТД „Митница Варна“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.03.2023 г. „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД декларира на режим „допускане за свободно обращение“ 30 броя стоки, 959 колета, 21 749 кг бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, по митническа декларация MRN 22BG002002067589R9.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: фактура №EGK2021000000076 от 02.03.2022 г. /л. 62-63 от адм. преписка/, международна товарителница CMR от 03.02.2022г. /л. 59 от адм. преписка/, [интернет адрес] № D 1445056 от 02.03.2022г. /л. 61 от адм. преписка/, сертификат за непреференциален произход № U 0817318 /л. 64 от адм. преписка/, платежни документи за внесени държавни вземания, износна декларация №22341300EX00174861, T1 №22TR34130000603144 /л. 65-71 от адм. преписка/.

Въз основа на извършен документен контрол и проверка на декларираните стоки по MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г. е взета мостра от стока №26, която е изпратена за анализ в Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/-[населено място] с писмо рег. №32-141916/03.05.2022г.

Във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, фирмата вносител е уведомена с писмо рег. № 32-74245/07.03.2022 г., че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и на осн. чл. 148 от Регл. за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 в определен срок трябва да учреди обезпечение в размер на 5992.00лв. и последствията от неизпълнението на това задължение. Предоставено е исканото обезпечение.

С писмо рег. №32-74290/07.03.2022 г. от вносителя са изискани за нуждите на допълнителната проверка, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В определения от митническите органи срок, с писмо рег. № 32-77520/09.03.2022 г. дружеството предоставя отговор на писмото на митническите органи и предоставя нови документи в подкрепа на декларираната митническа стойност: договор между EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd. продавач) и „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, Б. SWIFT, извлечение от банкова сметка, търговски фактури за последвали вътрешни продажби - 7 бр.

За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка по местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години - т.нар. „справедливи цени“ (съгласно нормата на параграф 1 т. 40 от ДР от ЗМ).

Митническите органи са установили след разглеждане на представените документи и след извършения лабораторен анализ, че стока №26 по MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г. е описана както следва: „ПАМУЧНИ ТРИКОТАЖНИ ПЛАТОВЕ -10211 КГ., ПОЗ,24, РС=458“, код по Т. **********,10749 кг бруто, 10211 кг нето, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, цена на стоката 15316,50 евро, декларирана митническа стойност в размер на 29956,47 лв., декларирана стойност 2,93 лв./кг.

Според резултатите от митническа лабораторна експертиза № 27_10.05.2022/23.05.2022г. и становище от Дирекция МДМ, изпратената за анализ проба представлява парче от тъкан плат, несъдържащ ива, обагрен в светло бежов цвят. По структура платът представлява напречно плетен гладък трикотаж. Влакната в преждата, от която е изработен плата са идентифицирани като - памучни щапелни влакна - 92% и еластанови нишки - 8%.

На базата на извършената МЛЕ и съобразявайки разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС, митническите органи са приели, че анализираната проба се класира в тарифна позиция 6004, в код 60041000 на КН, в Т. код **********, различен от декларирания **********.

Допълнително представените документи от дружеството са разгледани и подробно обсъдени от административния орган в мотивите на оспорения акт, описани на стр. 2 и 3 от същия. Изразяват се съмнения относно автентичността на представения международен договор за покупко-продажба между контрагентите от 01.06.2021г. с посочени мотиви.

След извършената проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ след направена справка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи–МИС3А”, за периода от 01.11.2021 г. до 04.03.2022г. и сравнителният анализ за „сходни“ стоки, изнесени от и с произход Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, на същото търговско равнище - на едро, както стоките, подлежащи на остойностяване, митническите органи са установили, че декларираните митнически стойности за код по Т. ********** са в обхват при който най-ниските стойности са по-високи от декларираните по процесната М..

В този смисъл, митническите органи са приели, че остават съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и няма категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стока №26 от М..

За целите на проверката на митническата стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години.

Извършен е анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 60041000 - таблица 1 с произход Турция във всички държави членки за 2020г., 2021г. и 2022г.

От данните, посочени в таблица 1 митническите органи са установили, че стойността на процесната стока за 1 кг. (внасяна в РБ) е съизмерима и дори по-висока в някои случаи от стойността на сходни стоки в останалите държави членки за наблюдавания три годишен период, както и от средностатистическата стойност за ЕС за 1 кг. за същия период. Данните в таблица 1 от решението са за EUR/кг. като митническите органи са приели, че от таблицата е видно, че в рамките на този тригодишен период средностатистическите стойности за ЕС не се променят драстично.

За стока № 26 от М. с MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г. с код по КН 60041000, декларираната митническа стойност е 2,93 лв./кг или 1,50 EUR/kg при курс 1,95583 лв. за 1 EUR. Средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави членки е 5,66 EUR/kg за 2020г., 6,07 EUR/kg за 2021г. и 8,59 EUR/kg за 2022г. или съответно 11,07 лв./кг. за 2020г., 11,87 лв./кг. за 2021г. и 16,80 лв./кг. за 2022г. при курс 1,95583 лв. за 1 EUR (таблица 1). Направен е извод, че митническата стойност на процесните стоки в РБългария запазва тенденцията да е по-ниска от тази на сходни стоки в останалите държави членки /3,70 EUR/kg за 2020г., 3,79 EUR/kg за 2021г. и 8,39 EUR/kg за 2022г./ и е значително по- висока от декларираната за стока № 26. Данните са от сайта на Европейската комисия – [интернет адрес], като посочените в колона „EUR/kg“ стойности представляват митническата стойност на стоката в EUR, включваща цената на стоката при условие на доставка FОВ Турция, разходите за транспорт и застраховка, както и всички останали разходи до въвеждането на стоката до митническата територия на ЕС.

Направен е извода, че декларираната договорна стойност на внасяните изделия за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, както и за РБългария, поради което и предвид констатираната разлика в цените, съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки, не отпадат.

След като съмненията продължават и след поискването на всички допълнителни документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или подлежаща на плащане за тези стоки сума, административният орган приема, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност.

На основание чл.74, пар.1 от Регл. (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от пар. 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регл. (ЕС) № 952/2013 г. е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, като не е открита достатъчно изчерпателна информация за стоки от един и същ производител.

При прилагане на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл. 74, пар.2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП на Съвета за създаване на МК на Съюза, въз основа на сходни стоки, митническите органи приемат, че следва да бъде анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати до свободно обращение в приблизително същото време.

След направения анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение на сходни стоки за периода 01.11.2021г. - 04.03.2022г са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са необичайно ниски.

На основание чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е прието, че митническата стойност на стока №26 следва да се определи съгл. чл.74, пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като се вземе предвид декларираната митническа стойност на стока по М. с МRN 21ВG003009137851R4/04.11.2021г. - „ОБАГРЕНИ ТРИКОТАЖНИ ПАМУЧНИ ПЛАТОВЕ С Ш. П.-Г. ОТ 30 СМ. С. С. 95% П. И 5% ЛИКРА- 11098 КГ“ , с декларирана митническа стойност в размер на 11,02 лв./кг.

Предвид горното е определена нова митническа стойност за стока №26 в размер на 112525,22 лв. (11,02 лв./кг. х 10211 кг.).

С писмо рег. № 32-166969/03.05.2023г. „Ей Ди Логистик България“ ООД е уведомено по смисъла на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че ще се пристъпи към издаване на решение, като е дадена възможност на дружеството да изрази становище. Писмото е получено на 12.05.2023г. от Д. А., управител на дружеството, видно от известие за доставяне на „Български пощи“ Е. № ИД РS 9028004JO2D.

В определения от митническите органи срок, дружеството не е изразило становище.

След запознаване с цялата административна преписка Директорът на ТД „Митница Варна“ е издал обжалваното Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег. № 32-490033/25.07.2023 г. към MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022г.

За издаденото решение вносителят „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, [населено място] е уведомен с писмо рег. № 32-490853/26.07.2023г. /л. 1 от адм. преписка/, връчено на дружеството-вносител на 22.08.2023 г., видно от приложеното на л. 2 от адм. преписка известие за доставяне. Решението е оспорено по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебния процес като доказателства по делото са приети и приложени протокол за извършена митническа проверка от 04.03.2023 г.; декларация 21BG003009137851R4; преводно нареждане от 04.11.2021 г.; фактура № ********** от 04.11.2021 г.; декларация за търговските кредити по износа и вноса, и за финансов лизинг между местни и чуждестранни лица от 04.11.2021 г.; фактура от 01.11.2023 г.; международна товарителница от 01.11.2021 г. и писмо рег. № 32-649598/28.11.2023 г.

По искане на жалбоподателя, по делото е допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, съгласно чието заключение /л. 79-83 от делото/ платената цена от жалбоподателя за декларираните в митническата декларация MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022г. стоки е в размер на 36 572,86 ЕUR. Налице са отразявания в счетоводството на жалбоподателя за платената сума към продавача на стоката, предмет на вноса, като разчета с доставчика е закрит, т.е. платено е толкова, колкото е фактурирано. Плащането на търговска фактура №ЕGK2022000000076/02.03.2022г. на стойност в размер на 36 572,86 EUR е извършено с валутен превод в размер на 36 572,86 EUR по сметка на бенефициента IBAN: ТR160020500009602260900104 в банка KUVEYT TURK KATILIM BANKASI A.S. ISTANBUL с титуляр ЕМRE GRUP KUMASCILK PAZARLAMA VE D и основание за плащане „inv. №ЕGК2022000000076/02.03.2022”.

Вещото лице установи, че е налице съответствие между: - фактурираният вид и количество и декларираният вид и количество стоки; - номерът на фактурата за доставка и декларираната фактура № по Е.; - цената на стоката по фактурата от 36 572,86 ЕUR и общата фактурна стойност в Е..

Като доказателства по делото са приети и приложени документите, с които е работило вещото лице при изготвяне на заключението по назначената ССЕ, представляващи извлечение от Хронологичен дневник на „Ей Ди Логистик България“ ООД от дати 02.11.2021 г. и 02.03.2022 г., както и декларация – протокол за прихващане от „Ей Ди Логистик България“ ООД.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във вр. с чл. 15, ал.2, т.8 ЗМ вр. чл. 19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, вр. чл. 54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС.

Страните не спорят по фактите, а спорът между страните е формиран по въпросите дали са налице или не предпоставките за определяне на нов код по Т. и нова митническата стойност на стока по позиция № 26 по процесната М. по реда на чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и на останалите разпоредби, посочени от ответника като правно основание за издаване на атакуваното решение.

По отношение на определения нов код по Т. съдът намира, че преценката на митническите органи за промяна на тарифния код на процесната стока е правилна и законосъобразна. В случая са приложими общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура по т. 1 и по т. 6 от Част първа „Уводни разпоредби“, Раздел I „Общи правила“ от Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Според правилото по т. 1, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Съобразно предвиденото по т. 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определена съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че във всеки случай, при който митническите органи считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна от декларираната позиция, съответно в различен от посочения в митническата декларация код по Т., е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността на стоката именно към посочените от тях подпозиция и код по Т., а не към декларираните от вносителя. В т. 37 от Решение от 19 октомври 2017 г. по дело С-556/16, Съдът на ЕС приема, че в интерес на правната сигурност, и за да се улеснят проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата.

С оспореното решение промяната на тарифното класиране на стока № 26 е извършена на основание изготвената митническа лабораторна експертиза в ЦМЛ № 27_10.05.2022/23.05.2022 г. и становище на дирекция „Митническа дейност и методология“, съгласно които анализираната проба от стока № 26 представлява парче от тъкан плат, несъдържащ ива, обагрен в светло бежов цвят. По структура платът представлява напречно плетен гладък трикотаж. Влакната в преждата, от която е изработен плата са идентифицирани като - памучни щапелни влакна - 92% и еластанови нишки - 8%.

Декларираният в митническата декларация код попада в глава 60 на КН, където се класират трикотажни платове. Митническият орган е приел, че съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, анализираната проба се класира в тарифна позиция 6004, в код 60041000 на КН, код по Т. 60041000091, различен от декларирания код по Т. **********. В разглеждания случай, от страна на митническите органи е извършен дължимият съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи, че предвид свойствата и характеристиките си, процесната стока попада именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и тарифен код по Т., отнасящи се за „трикотажни платове с широчина, превишаваща 30 cm, съдържащи тегловно 5 % или повече прежди от еластомери или каучукови нишки, различни от тези от № 6001“. Съгласно заключението на изготвената в ЦМЛ експертиза, въпросният плат е напречно плетен, трикотажен, с широчина превишаваща 30 см., съдържащ 92 % памучни влакна и 8 % прежди от еластомери /еластанови нишки/, несъдържащ каучукови нишки, обагрен, т.е. различен от основоплетени платове (включително тези, получени чрез машина за галониране), различни от тези от № 6001 до 6004, от памук, обагрени, за които се отнася декларираният от жалбоподателя тарифен код 60052200. Следователно декларираният в М. код 60052200 е некоректен, тъй като трикотажните платове, съдържащи 5 % или повече прежди от еластомери /еластанови нишки/ се класират в позиция 6004 на КН. Въпреки дадените изрични указания с Определение №2542/20.09.2023г. жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи заключението на Централната митническа лаборатория, поради което съдът намира, че митническата администрация правилно е променила тарифния код на декларираната стока, като в тази част жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Независимо от горното по отношение на определената нова митническа стойност на стока №26, съдът намира, че жалбата се явява основателна по следните съобръжения:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Според правилото на чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МКС.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. /Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. № 4902/2012г./

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Според § 2 на чл. 141 от Регламента за прилагане се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Легални дефиниции на понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ се съдържат съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140 във вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropé, C-349/07, т. 36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата – адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Г. Т. Л., по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.

Това императивно изискване в случая е спазено, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан.

От друга страна, дружеството-жалбоподател с основание сочи, че е представило информация за обосноваване на договорната стойност на процесните стоки, както и доказателства за плащането на декларираната с митническата декларация стойност на внесената стока.

В случая в тежест на административния орган е да докаже, че в действителност е налице превеждане на суми, несъответстващи на стойностите, отразени в представените пред митническите органи фактури, което в настоящия случай не е сторено. „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е представило всички документи, доказващи, че договорната стойност на стока №26 съответства напълно на декларираната от него митническа стойност в подадената М. с MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022г. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин плащането по процесната фактура №ЕGK2022000000076/02.03.2022г. към доставчика EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TIKARET [интернет адрес] Това се потвърждава и от заключението по изслушаната и приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Не са установени други доказателства, които да обосновават съмненията на органа, че по процесната М. са заплатени други по размер суми.

Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на внесената стока следва да бъде договорната й стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл. 70 от МКС, тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Необосновано в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност на стока №26 по процесната митническа декларация, митническият орган се позовава на средностатистическата стойност на сходни стоки и на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система за стоки с код по КН 60041000 с произход Турция във всички държави членки на ЕС за 2020г., 2021г. и 2022г. Тези обстоятелства могат да бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на внасяната стока, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-висока от декларираната стойност. При наличие на подобни данни, митническите органи следва да докажат, че митническа стойност на внасяната стока действително е по-висока от декларираната, което в случая не е сторено.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че ответната страна неправилно интерпретира тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в случая не отговаря на това условие, тъй както няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. Това обстоятелство по никакъв начин не е съобразено от административния орган и същият не е изложил каквито и да е мотиви защо приема, че внесените от жалбоподателя стоки са сходни или близки с използваните като база за сравнение.

От изложеното следва извод, че съмненията на органа относно декларираната от оспорващото дружество-вносител митническа стойност на процесната стока №26 са останали недоказани и в този смисъл са неоснователни, поради което не е необходимо да бъде използван който и да е от предвидените в МКС вторични методи за определяне на нова митническа стойност на същите стоки. Констатираното е достатъчно основание за отмяна на акта като материално незаконосъобразен.

В допълнение към гореизложеното съдът намира за основателно релевираното в жалбата оплакване за неправилно и незаконосъобразно използване от страна на митническите органи на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г. при определяне на митническата стойност на процесната стока. Недоказана от органа е както невъзможността за прилагането в случая на метода по чл. 74, § 2, б. а), което е предпоставка за пристъпване към този по б. б), така и наличието на изискуемото от чл. 74, § 2, б. б) сходство между процесната стока по подадената от дружеството-жалбоподател митническа декларация с MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022г. и приетата за сходна стока по използваната от Митницата митническа декларация на третото лице с MRN 21BG003009137851R4/04.11.2021г. - „ОБАГРЕНИ ТРИКОТАЖНИ ПАМУЧНИ ПЛАТОВЕ С Ш. П.-Г. ОТ 30 СМ. С. С. 95 % П. И И 5 % ЛИКРА – 11098 КГ“. По преписката не е представен договорът на третото лице, сключен с продавача на стоката по митническата декларация, използвана при промяната на митническата стойност, за да може да се извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различния производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл. 141, §5 от Регламента за изпълнение. Не е ясно как митническите органи са стигнали до извода, че е налице сходство в показателите на стоките по процесния внос и по декларирания от „Апо- Текс“. Независимо от еднаквия код по Т. - 60062400, с който са декларирани стоките по двете М., единствено на базата на това обстоятелство не може да се обоснове сходство на стоките. Отликите в процесните стоки са явни, като е достатъчно да се посочи само същественото разминаване в състава им – 92% памучни щапелни влакна и 8% еластанови нишки - за процесната, и 95% памук и 5% ликра - за аналога. Наред с това, липсата на представени мостри от стоката, внесена от третото лице, още веднъж сочи на отсъствието на условия за доказване, че стоките по двете декларации действително са произведени от сходни материали, което напълно компрометира използвания от административния орган метод, по който е определена митническата стойност на процесната стока.

Митническите органи не са съобразили и условията на процесната доставка съгласно правилата на Incoterms 2010, която е CPT Варна/Carriage Paid To = превоз, платен, според което условие продавачът поема разноските по освобождаването на стоката за износ и нейния превоз до местоназначението (в случая Варна), а всички останали разноски се поемат от купувача. При тези условия на доставката и при изпълнение на всички останали условия, предвидени в чл.74, §2, буква „б“ МК и чл.140 и чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи е следвало да обосноват определяне на новата митническа стойност, като вземат предвид факта, че транспортните разходи, извършени от третото лице е с различно условие на доставка съгласно Incoterms 2010, а именно FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение). Различните условия на доставка предопределят различия, обосноваващи необходимостта от корекция съгласно разпоредбата на чл.141, §2 от Регламента за изпълнение, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внасяните стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. В случая в оспорения акт липсват данни митническите органи да са съобразили, че разходите за транспорт за процесната стока са договорени за сметка на изпращача.

С оглед изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл.140, вр.чл.141 от Регламента за изпълнение, вр.чл.74, пар.2, б. б) от МКС, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава, по декларация на трето лице, директорът на ТД „Митница Варна“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който в тази част следва да се отмени.

При този изход на правния спор, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на 2630 лева, както следва: 50 лева – държавна такса за образуване на делото; 300 лева – възнаграждение за вещото лице по приетата съдебно счетоводна експертиза; и 2280 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размер [рег. номер]. без ДДС, който размер е съвсем близък и с много малко надвишава минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е 1886.24лв. без ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег. № 32-490033/25.07.2023 г. към MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022г., в частта в която не е приета митническата стойност на декларираната стока № 26 „ПАМУЧНИ ТРИКОТАЖНИ ПЛАТОВЕ -10211 КГ., ПОЗ,24, РС=458“, определена е митническа стойност на стока № 26 в размер [рег. номер],22лв. (10211 кг х 11,02 лв./кг.), коригирани са данните за стока №26 по MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022г. във връзка с митническата й стойност и са определени дължими суми за доплащане: ДДС в размер 16513.75 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, и за длъжник е определен „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, в останалата й част.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. Девня, № 8, офис 110, сумата в размер на 2 630 /две хиляди шестстотин и тридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.