Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 07 октомври
2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 01.10.2019 г. /първи октомври две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев
административно наказателно дело № 148 по описа на РС-Козлодуй за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на Ц.Д.Б. с ЕГН:********** *** срещу наказателно
постановление № **-****-******/15.01.2019г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В.,
с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП
/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като моли да бъде обявено за нищожно или да бъде отменено като
незаконосъобразно. Излага доводи, че същото е издадено от некомпетентен орган и
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че не е
знаел, че автомобилът, който управлява е с прекратена регистрация, тъй като го е
закупил предния ден, прехвърлянето на собствеността не е било извършено и
собственикът не го е уведомил за прекратяване на регистрацията.
Ответната страна – административно-наказващият орган
не изпраща представител, не оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Лек автомобил марка „С. 3×1,4“, с
рег. №******** е собственост на Н. В. Н. с ЕГН:********** от гр.О.. Продадена е
на жалбоподателя, като сделката не е била изповядана пред съответния нотариус и
не са съставяни съответните документи за собственост.
На 09.12.2018г., полицейските служители на
РУ-К. св.С.Е.Д. и св. П.Ц.Ц. били на работа във връзка с план за специализиран
полицейска операция. Двамата се намирали на територията на гр.К. ул.“Л.“ до №**,
когато спират за проверка движещ се хаотично лек автомобил марка „С.
3×1,4“, с рег. №********, собственост на Н. В. Н. с ЕГН:**********, а
управляван от жалбоподателя Ц.Д.Б. с ЕГН:********** ***. При извършена проверка
на водача е установено, че същият управлява след употреба на алкохол, както и
че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 13.12.2016г..
Поради това, че автомобилът е бил с
прекратена регистрация на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 09.12.2018г., около 00.04 часа, в гр.К. по ул.“Л.“№**
управлява лек автомобил марка „С. 3×1,4“, с рег. №********, собственост
на Н. В. Н. с ЕГН:********** от гр.О., като автомобила е със служебно
прекратена регистрация от 13.12.2016г., с което виновно е нарушил чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Актът за установяване на административно
нарушение е подписан от жалбоподателя без възражения.
Административно-наказващият орган е приел
нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 14.05.2019г..
По делото са разпитани като свидетели
актосъставителят С.Д. и вписаният в акта като свидетел П.Ц..
Показанията на разпитаните по делото
свидетели са едностранни и взаимно допълващи се, като двамата заявяват че управляваният
автомобил е бил марка „Ситроен“ и че жалбоподателят е управлявал след употреба
на алкохол, като и че МПС е било с прекратена регистрация, поради неплатена
застраховка гражданска отговорност.
Съдът следва да кредитира показанията на
свидетелите, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
По делото е приложено и копие на
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП-К. от
17.01.2019г., на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, като преписката е била
образувана за извършено престъпление по чл.345, ал.2, пр.1 от НК.
От същото е видно, че липсват
доказателства по преписката, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП да е уведомен
собственикът на пътното превозно средство за прекратена служебно регистрация на
същото.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и
необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални
нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, като същият е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал – П.Ц., съгласно
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие, наказателното постановление
е издадено от компетентното за това лице – Началник група в РУ-К. към ОДМВР-В.,
упълномощен със Заповед №*****-*** от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи в съответния 6-месечен срок от съставянето на акт, съгласно чл.34 от ЗАНН.
Несъстоятелни са твърденията на
жалбоподателя за липса на материална компетентност на
административно-наказващия орган, тъй като по делото е представено като
доказателство и като част от административно-наказателната преписка копие на Заповед
№*****-*** от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с която са
определени длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с
доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движение по пътищата, издадена на основание чл.186 и чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл.37б. „б“ и чл.47, ал.2 във вр. с ал.1, б. „а“ от ЗАНН и чл.45, ал.2,
т.5 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл.33, т.9 от ЗМВР.
Неоснователно е и твърдението на
жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл.44, ал.3 от ЗАНН, доколкото административно-наказващият
орган не е обсъдил изложени от него в акта възражения, а именно, че
управляваното от него МПС е чуждо – собственост е на Наталия Вълкова Николова,
като поради това той не е имал знание, а съответно и вина, че същото не е
регистрирано по надлежния ред. Това е така, тъй като в самия акт, а и в самата
преписка не се съдържа депозирано от жалбоподателя възражение.
Според издаденото наказателно
постановление № **-****-******/15.01.2019г. на Началник РУ-Козлодуй към ОД на
МВР гр.Враца, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Тази норма гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените затова места. Т. е. цитираната разпоредба
въвежда забрана за водачите да управляват ППС, което не е регистрирано, като
нарушаването на тази забрана се санкционира по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лева.
Условията и реда за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя
с наредба на Министъра на вътрешните работи, съгласувано с Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министъра на отбраната –
чл.140, ал.2 от ЗДвП.
Това е Наредба №I-** от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл.2 от Наредбата - моторните
превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената
"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или
областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за
физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти.
В нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП е предвидено,
че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Посочено е, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след
предоставяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Съгласно чл.18 от Наредбата, регистрацията
на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика или
служебно. В чл.18б, ал.1, т.8 от Наредбата е посочено, че регистрацията на ППС
се извършва служебно в случаите на чл.143, ал.10 от ЗДвП – след уведомление от
Гаранционния фонд. В ал.2 пък е предвидено, че само в случаите, когато
регистрацията се прекратява служебно на основанията посочени в чл.18б, ал.1,
т.1, т.2, т.3, т.4 и т.8, се уведомява собственикът на превозно средство,
посочен в регистъра, т.е. в настоящия случай такова уведомление се изисква по
силата на закона.
Тъй като, жалбоподателят се е движил с
автомобила в гр.К. по ул.“Л.“, а това безспорно е обществен път и съгласно
изискването на чл.2 от Наредбата е трябвало същият да бъде регистриран.
Неизпълнението на това задължение е административно
нарушение на разпоредбата на чл.140 от ЗДвП, като санкцията за същото е уредена
в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
В настоящия случай, се установява, че
жалбоподателят е управлявал лек
автомобил марка „С. 3×1,4“, с рег. №********, собственост на Н. В. Н. с
ЕГН:********** от гр.О., който автомобил е бил със служебно прекратена
регистрация от 13.12.2016г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, вр. чл.18б, т.8
от Наредбата за регистрация.
Следователно жалбоподателят е управлявал
автомобила на 09.12.2018г., към която дата същият вече е бил със служебно
прекратена регистрация.
По делото обаче не са налице
доказателства, че собственикът на автомобила Н. В. Н. е уведомяван за
служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
По делото не са представени и доказателства
от административно-наказващия орган, чиято е доказателствената тежест в
настоящето производство и за знанието от страна на жалбоподателя Ц.Б., че управляваният
от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Предвид горното, съдът следва да приеме,
че извършеното деяние от жалбоподателя не съставлява нарушение, поради липса на
субективния елемент, а именно липса на вина у Б., поради това, че не е знаел,
че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-******/15.01.2019г.
на Началник група РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, на Ц.Д.Б. с ЕГН:********** *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: