№ 598
гр. Сливен, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230101087 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на
взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 11.03.2022 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 15.02.2022 г., по силата на което вземанията на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България“ срещу ответника Н. Д. Н., произтичащи от
Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019 г. били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за кредит
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че БНП Париба
упълномощило ищеца в качеството си на цесионер, от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено уведомление чрез ЧСИ Гергана
Грозева, връчено на 24.10.2022 г. Ищецът описва, че на 12.02.2019 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ клон България и ответника бил
1
сключен Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019
г., по силата на който дружеството му предоставило кредит в размер на
38000,00 лева. Подписвайки Договора за кредит, кредитополучателят се
съгласил да заплати и такса ангажимент. Съгласно договора
кредитополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва,
която била в размер на 14710,00 лева, на 120 броя равни месечни погасителни
вноски, в размер на 499,67 лева всяка, като първата погасителна вноска била
платима на 20.03.2019 г., а последната на 20.02.2029 г. Така страните
договорили общ размер на плащанията по заема от 59 960,40 лв. Ищецът
твърди още, че поради неплащане от страна на ответника на част от вноските
по договора, вземанията му по договора станали предсрочно изискуеми, като
ищецът уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на
24.10.2022 г. На изложените основания ищецът претендира да бъде признато
за установено, че ответникът му дължи сумата от 12 811,02 лв.,
представляваща главница - неплатени месечни погасителни вноски за периода
от 20.06.2026 г. до 20.02.2029 г. по Договор за потребителски кредит №
EMLN-16790103 от 12.02.2019 г., обявен за предсрочно изискуем на
24.10.2022 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Приложение № 1 от 11.03.2022 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 168/2023
г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане и сумата от 999,97 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до
23.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 85 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 168/2023 г.
по описа на СлРС. Претендират се и направените в заповедното
производство, както и направените в исковото производство разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените
установителни искове. Твърди, че ищецът не се явява негов кредитор поради
неспазване на формата на представения договор за цесия. На следващо място
излага, че процесният договор за кредит е нищожен поради неспазване на
императивни норми на ЗПК и не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК
и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Твърди, че шрифтът на договора е по-
малък от минимално допустимия размер от 12. ГПР е посочен единствено
2
като абсолютна процентна стойност без конкретизация относно начина, по
който е формиран, а погасителният план съдържа единствено информация за
падежните дати и размера на вноските, без разбивка на всяка от тях,
показваща погасяване на главница, лихва и допълнителни разходи. Наред с
това ответникът оспорва и обявената предсрочна изискуемост като излага, че
на 24.10.2022 г. му е връчено единствено уведомление за цесия, но не и такова
за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора. На
изложените основания ответникът моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за
неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Също претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
EMLN-16790103 от 12.02.2019 г. с посочени страни - кредитор БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България и кредитополучател Н. Д. Н.,
съдържащ данни за предоставен на ответника кредит в размер на 38 000,00 лв.
В размера на кредита е включена и сумата от 7250,40 лв. - застрахователна
премия и сумата от 760,00 лв., представляваща такса ангажимент. В договора
са посочени още следните условия на отпуснатия кредит - лихвен процент
6,86 %, ГПР 7,57 %, общият размер на дължимата от кредитополучателя сума
- 59960,40 лв., срок на договора в месеци - 120 (броя месечни плащания), с
размер на месечното плащане 499,67 лв.
В т. 5 от условията на договора е уговорено, че при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо.
3
Представено е и сключено между страните Споразумение от 27.05.2020
г. за отсрочване на погасителни вноски по договора за потребителски кредит,
по силата на което страните отложили вноските с № 16, 17, 18, 19, 20 и 21 за
срок от 6 месеца, като общата дължима сума по договора нараснала от
59960,40 лв. на 61147,95 лв.
Установява се още от представените писмени доказателства, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г.,
сключен на основание чл. 99 ЗЗД между ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България,
кредиторът „БНП Париба“ прехвърлил вземанията си по процесния договор
за кредит на ищцовото дружество.
Видно от представеното пълномощно, ищцовото дружество „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД било упълномощено от цедента да уведоми
всички длъжници по всички вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.
А., клон България, възникнали по силата на сключени договори за кредит, за
прехвърлянето им на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Представено е Уведомително писмо (на л. 53 от делото) за
извършеното прехвърляне на вземания и уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по договора (обективирано на гърба
на уведомителното писмо) от 06.10.2022 г., които са редовно връчени на
ответника при отказ на 24.10.2022 г. от ЧСИ Гергана Грозева.
По делото са допуснати съдебно-техническа експертиза и съдебно-
икономическа експертиза, чиито заключения съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че процесният Договор за потребителски кредит е написан с шрифт от така
нареченото семейство Серифни шрифтове (sans-serif) или това е шрифт с
графичен дизайн, за който са характерни извивките по краищата на буквите,
той е подравнен и четивен от голямо разстояние подходящи за заглавия,
билбордове, табели и други кратки надписи, за които е важно да се четат
бързо, както и за документи с четливо изобразяване на знаците. С голяма
точност, вещото лице предполага, че шрифтът е Garamond (cyr.) или подобен,
а размерът на шрифта на договора със сигурност е 12 поинта, както и на
погасителните вноски. Условията по договора са написани със същият шрифт
4
и размер 11 поинта. Сертификатът е написан с несерифен шрифт, т. е.
изчистен шрифт най-вероятно Calibri или Arial, като шрифтът е с размер 11
поинта. Споразумението за отсрочване на погасителни вноски отново е
написано със шрифт Garamond, като тук размерът на шрифта е 11 поинтa.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, се установява, че ответникът е усвоил сумата от
37 240,00 лв. по договора за кредит, преведена му на 13.02.2019 г. и е
заплатил сума в общ размер на 10951,54 лв., като последното плащане е
извършено на 20.08.2021 г. Остатъкът от задължението му по договора за
кредит е в общ размер на 44275,25 лв., в т. ч. главница - 33945,35 лв.,
непогасени лихви - 10209,06 лв. и непогасена застраховка - 120,84 лв.
По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на
РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 85/20.01.2023 г. срещу ответника за сумите от
12811,02 лева - частично претендирана главница по Договора за кредит, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 23.12.2022 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 999,97 лева - обезщетение за забава за периода от
16.03.2022 г. до 23.12.2022 г., както и сумата от 426,22 лв. разноски по делото.
Препис от заповедта е редовно връчен на длъжника, който е подал
възражение в срок - обстоятелство, довело до образуването на настоящото
дело за установяване на вземанията на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
12 811,02 лв., представляваща частично претендирана главница - неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 20.06.2026 г. до 20.02.2029 г. по
Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019 г., обявен
за предсрочно изискуем на 24.10.2022 г., вземанията по който са прехвърлени
на ищеца по силата на Приложение № 1 от 11.03.2022 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д.
5
№ 168/2023 г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане и сумата от
999,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г.
до 23.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 85 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 168/2023 г.
по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
По същество обаче, съдът намира за основателен единствено
предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12
811,02 лв., представляваща частично претендирана главница - неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 20.06.2026 г. до 20.02.2029 г. по
Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019 г., обявен
за предсрочно изискуем на 24.10.2022 г., вземанията по който са прехвърлени
на ищеца по силата на Приложение № 1 от 11.03.2022 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д.
№ 168/2023 г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с Договор за цесия, за което са представени съответните
писмени доказателства, като цесията е действителна. В чл. 26 от Договора за
кредит изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата
си по договора на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника,
поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26, ал. 1
ЗПК. Цедентът е овластил с изрично пълномощно цесионера от негово име да
информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4
ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня,
когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова
пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично
овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло съображенията за действителност на цесията,
изложени от пълномощника на ищцовото дружество както в исковата молба,
така и в писменото становище, депозирано по делото. Няма спор в правната
доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
6
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо
съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на
цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
В случая уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е редовно връчено на
ответника при отказ на 24.10.2022 г. от ЧСИ Герана Грозева.
Неоснователно е и възражението на ответника за нередовно
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца
по процесния договор за кредит. Изявлението за обявена предсрочна
изискуемост се намира на гърба на уведомителното писмо за извършено
прехвърляне на вземанията (л. 53 от делото) и също е редовно връчено на
ответника при отказ на 24.10.2022 г.
Съдът намира обаче, че в случая при сключване на процесния договор
за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза се установи, че елементи от договора, а именно условията по
договора са написани с шрифт Garamond и размер 11 поинта. Сертификатът
пък е написан с несерифен шрифт, т. е. изчистен шрифт най-вероятно Calibri
или Arial, като шрифтът е с размер 11 поинта, което е в нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Посочената норма приема, че всички
елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
7
размер шрифт - не по-малък от 12. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК
гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да
бъде достъпна за потребителя, да възпрепятства използването на дребен
шрифт, който би могъл да породи опасност важна информация относно
правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. Предвид
констатирания факт, че елементи от процесния договор са с размер на шрифта
по-малък от 12, съдът приема, че същият е недействителен по смисъла на чл.
22 ЗПК.
На следващо място, съгласно задължителните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
От уговореното съдържание на договора - общият размер на
дължимата от кредитополучателя сума е 59960,40 лв., срокът на договора в
месеци - 120 (броя месечни плащания) с размер на месечното плащане 499,67
лв., следва изводът, че в договора фигурира информация за съответните
плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да
бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва,
изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо,
8
допълнителните разходи. В настоящия случай, макар и да е представен в
табличен вид погасителен план към договора, то той съдържа информация
единствено относно датата на падежа на месечните вноски и техния общ
размер, но липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви, други
услуги, такси или застраховки по заема, съответно липсва информация,
показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението се погасява. Не
става ясно как се формира сумата от 499,67 лв., съставляваща размер на
месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за
кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - на практика
липсва погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице
пълна недействителност - нищожност на договора. Съгласно правилото на чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита, като се отчете направеното
от него частично плащане.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит се дължи от поканата, по аргумент от
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в настоящия случай се явява исковата молба.
Неоснователни са и претенциите за заплащане на застрахователна
премия и такса ангажимент, включени в размера на претендираната главница,
тъй като клаузите от договора, касаещи задължението за заплащането им са
нищожни.
Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение,
съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21 ЗПК всяка клауза в
9
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Застрахователната клауза е нищожна, тъй
като противоречи на добрите нрави. Тя е сключена между БНП Париба и
ответника като дружеството - цедент на вземането няма качество на
застраховател или презастраховател, не договаря за себе си, а от името и за
сметка на застрахователя Кардиф Животозастраховане Клон България и
Кардиф Общо застраховане Клон България, като по този договор правата и
задълженията на застрахователя, включително да получи застрахователната
премия, възникват направо в патримониума на Кардиф Животозастраховане и
Кардиф Общо застраховане Клон България. Правата на БНП Париба, като
трето правоимащо лице по договора за застраховка, са ограничени само до
възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск,
но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По делото не са
представени доказателства за плащане на премията от страна на БНП Париба
в полза на застрахователя. Липсват данни дали БНП Париба е обвързан с
Кардиф Животозастраховане и Кардиф Общо застраховане Клон България
като застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховане забранява
изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към
потребителите на застрахователни услуги.
Уговорената клауза за заплащане на такса ангажимент също е
нищожна, поради противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и с
добрите нрави. Видно от съдържанието на чл. 1 от Договора за кредит,
таксата „ангажимент” се заплаща от кредитополучателя срещу задължението
на кредитора да фиксира лихвеният процент за срока на договора. Промяна в
ГПР по договора, едностранно от кредитора е възможна по реда на чл. 10, ал.
4 ЗПК и при всички други случаи, уговарянето на такава възможност би била
неравноправна клауза. Уговарянето на заплащането на такса за изпълнение на
едно законово и договорно задължение от страна на кредитора съдът приема
за нищожно, поради което такава такса изначално не се дължи. Съобразно §
1, т. 5 от ДР на ЗПК, „Фиксиран лихвен процент по кредита“ е лихвеният
процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която
кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия
срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени проценти за
отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през които се
прилага само определеният фиксиран лихвен процент. В случая, съдът
10
приема, че фиксираният лихвен процент е уговорен в самия договор, за целия
срок на договора, поради което заплащането на такса от страна на
кредитополучателя за вече поето от страна на кредитора договорно
задължение противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата
за заплащането й.
Следователно, по изложените мотиви и тъй като от заключението на
изготвената по делото съдебно - икономическа експертиза се установи, че
ответникът е усвоил чистата стойност на кредита от 37 240,00 лв., а е
заплатил сумата от общо 10 951,54 лв., то ответникът дължи на ищеца
незаплатената чиста стойност на кредита, представляваща разликата между
усвоената сума от 37 240,00 лв. и заплатената сума от 10 951,54 лв. или
сумата от 26 288,46 лв. И тъй като предявеният иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е предявен за по-
малката сума от 12 811,02 лв., представляваща частично претендирана
главница по договора, то същият се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, предявеният установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 999,97 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до
23.12.2022 г.следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в производството, съразмерно
с уважената част от исковете, а именно сумата от 1208,14 лв., от общо
направени разноски в размер на 1302,44 лв., от които 276,22 лв. заплатена
държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на РС - Сливен и 276,22 лв.
11
довнесена държавна такса, 300,00 лв. внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице и 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответника сумата от 140,68 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете, от общо направени разноски в размер на
1943,00 лв., от които 1643,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в брой
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.05.2023 г. (л. 72 от
делото) и 300,00 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Възражението на ищцовото дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника съдът намира за
неоснователно, тъй като с оглед цената на исковете от 13810,99 лв., същото е
уговорено и заплатено в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Д. Н., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 12 811,02 лв. /дванадесет хиляди осемстотин и
единадесет лева и две стотинки/, представляваща частично претендирана
главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода от
20.06.2026 г. до 20.02.2029 г. по Договор за потребителски кредит № EMLN-
16790103 от 12.02.2019 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.10.2022 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1
от 11.03.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.12.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
№ 85 от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че Н. Д. Н.,
12
ЕГН: **********, с адрес ********* ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 999,97 лв. /деветстотин деветдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.03.2022 г. до 23.12.2022 г., за която сума е издадена
Заповед № 85 от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на СлРС като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 1208,14 лв. /хиляда двеста и
осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща разноски в общ размер,
направени в производството по ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на РС -
Сливен и в настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 140,68 лв. /сто и четиридесет лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща разноски в общ размер,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13