№ 148
гр. Бургас, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Таня Д. Евтимова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20242100501689 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 1425/12.07.2024г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20232120107563 в частта, в
която съдът отхвърля иска на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано от Александър Димитров и Младен Марковски против Р. Р. Т.,
ЕГН: ********** да се приеме за установено, че в полза на мобилния
оператор съществува вземане в общ размер на 871,08 лева, представляващо
сбор от следните суми: 176,36 лева – неплатени суми за устройства по
договори за продажба на изплащане, от които: 41,86 лева по договор за
продажба на изплащане от 19.03.2019г. за устройство Huawei Y5 за периода от
16.07.2020г. до 15.08.2020г.; 110,51 лева по договор за продажба на изпащане
от 14.10.2019г. за устройство Samsung A10 за периода от 16.0.2020г. до
15.08.2020г.; 23,99 лева по договор за продажба на изплащане от 18.12.2019г.
за устройство Nokia 2.1 Blue за периода от 16.07.2020г. до 15.08.2020г.; 459,36
лева – неустойки по договор № М4601456/28.12.2018г. за абонатен номер
****, от които: 44,16 лева – отстъпка от цената на устройство Nokia 2.1 DS
Grey Silver по договор № М4601456/19.03.2019г за абонатен № ******; 25,26
лева – отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по договор с
партиден № М4601456/14.10.2019г. за абонатен № ******; 62,46 лева –
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС и 82,80 лева –
отстъпка от цената на устройство А10 по договор с партиден №
1
М4601456/18.12.2019г. за абонатен № *****; 87,48 лева – неустойка в размер
на 3 месечни стандартни такси без ДДС, 55,99 лева – отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса, 100,91 лева– отстъпка от цената на устройство
Nokia 2.1 Blue; 235,36 лева – мораторни лихви, от които: 47,57 лева върху
главницата от 176,36 лева за периода от 04.09.2020г. до 05.05.2023г. и 198,79
лева върху главницата от 459,36 лева за периода от 02.08.2020г. до
04.05.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 19.05.2023г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК №
2053/12.07.2023г. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 3022/2023г.
Подадена е въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД против решение №
1425/12.07.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. №
20232120107563 в отхвърлителната част.
Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд е неправилно,
тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон и е необосновано. „А1 България“ ЕАД оспорва извода на
районния съд, че договорът, сключен между страните, подлежи на разваляне
по реда на чл.87 от ЗЗД и дружеството не е изпълнило изискването да уведоми
длъжника за това. Жалбоподателят подчертава, че прекратяването на договора
се подчинява на основанието, разписано в чл.52.12 от ОУ и страните могат да
уговорят ред за прекратяването му, различен от този по чл.87 от ЗЗД. Поради
това, прекратяването на договора настъпва автоматично при просрочие на
задължението за плащане, продължило повече от 124 дни.
„А1 България“ ЕАД подчертава, че с отговора по чл.414а, ал.4 от ГПК е
признало плащането на сумата от 268,80 лева, както и факта, че в периода от
22.05.2024г. до 21.02.2024г. въззиваемата страна е заплатила сумата от 578,77
лева. Дружеството заявява също, че след образуване на исковото
производство, Т. е платила сумата от 140 лева, но независимо от това,
задължението й към настоящия момент е както следва: 270,03 лева –
главница; 235,36 – мораторна лихва; 25 лева – държавна такса за заповедното
производство и 480 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
„А1 България“ ЕАД иска от въззивната инстанция да отмени решението
на районния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което да приеме за
установено, че дружеството има вземане в посочените по-горе размери от
длъжника Р. Р. Т..
Въззивната страна не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна не представя писмен отговор и не се представлява в
съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията и становищата на страните и събраните
по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 2053/12.07.2023г.,
Районен съд – Бургас разпорежда на Р. Р. Т. да заплати на „А1 България“ ЕАД
2
следните суми:
110,51 лева, представляващи неплатени вноски по договор за продажба
на изплащане от 14.10.2019г. на устройство Samsung А10 за периода от
16.07.2020г. до 15.08.2020г.;
29,84 лева, представляващи мораторна лихва, начислена върху
главницата от 110,51 лева за периода от 04.09.2020г. до 05.05.2023г.;
23,99 лева, представляващи неплатени вноски по договор за продажба
на изплащане от 18.12.2019г. за устройство Nokia 2.1 Blue за периода от
16.07.2020г. до 15.08.2020г.;
6,48 лева, представляващи мораторна лихва, начислена върху
главницата от 23,99 лева за периода от 04.09.2020г. до 05.05.2023г.;
41,86 лева, представляващи неплатени вноски по договор за продажба
на изплащане от 19.03.2019г. за устройство Huawei Y5 за периода от
16.07.2020г. до 15.08.2020г.;
11,30 лева, представляващи мораторна лихва, начислена върху
главницата от 41,86 лева за периода от 04.09.2020г. до 05.05.2023г.;
129,13 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 14.10.2019г. за номер +******, дължима за
допълнителни услуги – екстри (3000МВ мобилен интернет, А1 Xplore TV GO
и Extra net+ XL 13000 MB), предоставени към основния тарифен план за
посочения номер;
62,46 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 14.10.2019г. за номер +******, формирана като
сбор от три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер;
82,80 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 14.10.2019г. за номер +******, формирана
пропорционално (като част от стойността) на дадена отстъпка от цената на
закупеното във връзка с договора устройство Samsung А10;
81,41 лева, представляващи сбор от мораторни лихви върху
неустойките по договор за мобилни услуги от 14.10.2019г. за номер +****** за
периода от 02.08.2020г. до 04.05.2023г.;
4,11 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 16.08.2018г. за номер +*****, формирана като
сбор от месечните такси за посочения номер до края на срока на договора;
2,28 лева, представляващи мораторна лихва върху неустойката по
договор за мобилни услуги от 16.08.2018г. за номер +***** за периода от
02.08.2020г. до 04.05.2023г.;
87,48 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 18.12.2019г. за номер + *****, формирана като
сбор от три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер;
55,99 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
3
договор за мобилни услуги от 18.12.2019г. за номер + *****, формирана
пропорционално (като част от стойността) на дадена отстъпка от цената на
месечната абонаментна такса за посочения номер;
100,91 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 18.12.2019г. за номер + *****, формирана
пропорционално (като част от стойността) на дадена отстъпка от цената на
закупеното във връзка с договора устройство Nokia 2.1 Blue;
68,22 лева, представляващи сбор от мораторни лихви върху
неустойките по договор за мобилни услуги от 18.12.2019г. за номер + ***** за
периода 02.08.2020г. – 04.05.2023г.;
34,98 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 19.03.2019г. за номер + ******, формирана като
сбор от три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер;
25,56 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 19.03.2019г. за номер + ******, формирана
пропорционално (като част от стойността) на дадена отстъпка от цената на
месечната абонаментна такса за посочения номер;
44,86 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 19.03.2019г. за номер + ******, формирана
пропорционално (като част от стойността) на дадена отстъпка от цената на
закупеното във връзка с договора устройство Huawei Y5;
29,43 лева, представляващи сбор от мораторни лихви върху
неустойките по договор за мобилни услуги от 19.03.2019г. за номер + ******,
за периода от 02.08.2020г. до 04.05.2023г.;
44,16 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 28.12.2018г. за номер + ****, формирана
пропорционално (като част от стойността) на дадена отстъпка от цената на
закупеното във връзка с договора устройство Nokia 2.1 DS Grey Silver;
12,33 лева, представляващи мораторна лихва, начислена върху
неустойката по договор за мобилни услуги от 28.12.2018г. за номер + **** за
периода от 02.08.2020г. до 04.05.2023г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
19.05.2023г. до окончателното изплащане на задълженията и
505 лева, представляващи разноски в заповедното производство, от
които 25 лева - държавна такса и 480 лева - адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът подава две възражения – по
чл. 414 от ГПК и по чл. 414а от ГПК, ведно с доказателство за извършено
плащане на стойност 268,80 лева. В резултат на това, заявителят признава и
заявява, че претендираната главница трябва да бъде намалена на 580 лева. С
определение № 6243/02.11.2023г., Районен съд – Бургас приема възражението
на длъжника по чл.414а от ГПК и обезсилва заповедта за следните суми:
129,13 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
4
услуги от 14.10.2019г. за номер +******; 34,98 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.03.2019г. за номер + ******,
формирана като сбор от три стандартни месечни такси без ДДС за посочения
номер; 4,11 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 16.08.2018г. за номер +*****, формирана като сбор от
месечните такси за посочения номер до края на срока на договора и 44,86
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
19.03.2019г. за номер + ******, формирана пропорционално (като част от
стойността) на дадена отстъпка от цената на закупеното във връзка с договора
устройство Huawei Y5.
На 14.12.2023г. „А1 България“ ЕАД предявява установителен иск
против Р. Р. Т. за следните суми: 110,51 лева, представляващи неплатени
вноски по договор за продажба на изплащане от 14.10.2019г. на устройство
Samsung А10 за периода от 16.07.2020г. до 15.08.2020г.; 23,99 лева,
представляващи неплатени вноски по договор за продажба на изплащане от
18.12.2019г. за устройство Nokia 2.1 Blue за периода от 16.07.2020г. до
15.08.2020г.; 41,86 лева, представляващи неплатени вноски по договор за
продажба на изплащане от 19.03.2019г. за устройство Huawei Y5 за периода от
16.07.2020г. до 15.08.2020г.; 29,84 лева, представляващи мораторна лихва,
начислена върху главницата от 110,51 лева за периода от 04.09.2020г. до
05.05.2023г.; 6,48 лева, представляващи мораторна лихва, начислена върху
главницата от 23,99 лева за периода от 04.09.2020г. до 05.05.2023г.; 11,30 лева,
представляващи мораторна лихва, начислена върху главницата от 41,86 лева
за периода от 04.09.2020г. до 05.05.2023г.; 62,46 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
14.10.2019г. за номер +******, формирана като сбор от три стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер; 82,80 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
14.10.2019г. за номер +******, формирана пропорционално (като част от
стойността) на дадена отстъпка от цената на закупеното във връзка с договора
устройство Samsung А10; 87,48 лева, представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.12.2019г. за
номер + *****, формирана като сбор от три стандартни месечни такси без
ДДС за посочения номер; 55,99 лева, представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.12.2019г. за
номер + *****, формирана пропорционално (като част от стойността) на
дадена отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за посочения
номер; 100,91 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 18.12.2019г. за номер + *****, формирана
пропорционално (като част от стойността) на дадена отстъпка от цената на
закупеното във връзка с договора устройство Nokia 2.1 Blue; 25,56 лева,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 19.03.2019г. за номер + ******, формирана
пропорционално (като част от стойността) на дадена отстъпка от цената на
5
месечната абонаментна такса за посочения номер; 44,86 лева,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 19.03.2019г. за номер + ******, формирана
пропорционално (като част от стойността) на дадена отстъпка от цената на
закупеното във връзка с договора устройство Huawei Y5; 187,79 лева,
представляващи мораторна лихва върху общия размер на претендираните
неустойки за периода от 02.08.2020г. до 04.05.2023г.
Ответната страна не подава писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
На 09.06.2024г. ищецът подава писмена молба, в която признава, че след
образуване на исковото производство, ответната страна е заплатила сумата от
578,77 лева, в резултат на което, задължението й е както следва: 270,03 лева –
главница; 235,36 лева – мораторна лихва; 25 лева – държавна такса и 480 лева
– адвокатско възнаграждение.
По делото са приети писмените доказателства, които установяват
твърденията на страните. При извършената служебна проверка по чл.7, ал.3 от
ГПК, съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи в договорите за
продажба на изплащане, поради което приема, че същите са действителни и
пораждат валидни права и задължения за страните. В резултат на тази
констатация и на доказателствата по делото, съдът приема за установено, че
ответната страна дължи на ищеца сумата от 176,36 лева, представляваща сбор
от неплатени вноски по договорите за продажба на изплащане на устройствата
Samsung А10, Nokia 2.1 Blue и Huawei Y5 за посочените в исковата молба
периоди. Едновременно с това, съдът приема, че ответната страна дължи
заявената от ищеца мораторна лихва върху просрочените вноски в размерите
и за периодите, за които е предявена.
По отношение на исковете за неустойка, съдът приема, че същите са
неоснователни, тъй като по делото не се съдържат данни, от които да се
заключи, че ищецът е упражнил потестативното си право да развали договора
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че
след изтичането му, ще счита договорът за развален. Поради това, съдът
приема, че договорите са развалени след подаването на исковата молба, респ.
след връчването на препис от нея на длъжника – дата, към която е изтекъл
двугодишният срок, за който са сключени договорите. В резултат на това,
съдът намира, че претенцията за заплащане на неустойка, ведно с дължимата
върху нея мораторна лихва, е неоснователен.
Претенцията за разноски в размер на 480 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство, съдът намира за неоснователна, тъй като по делото не са
представени доказателства за заплащането им.
Съдът отчита извършеното от ответната страна плащане в размер на
578,77 лева, което отнася към установените задължения по правилото на
чл.76, ал.2 от ЗЗД в последователност: разноски, лихва, главница, както
следва: 8,50 лева - държавна такса; лихви в размер на 47,57 лева, начислени
6
върху сумата от 176,36 лева, представляваща сбор от вноски по договори за
покупка на изплащане и главница в размер на 176,36 лева, представляваща
сбор от следните суми: 110,51 лева - неплатени вноски по договор за продажба
на изплащане от 14.10.2019г. на устройство Samsung А10 за периода от
16.07.2020г. до 15.08.2020г.; 23,99 лева - неплатени вноски по договор за
продажба на изплащане от 18.12.2019г. за устройство Nokia 2.1 Blue за периода
от 16.07.2020г. до 15.08.2020г.; 41,86 лева - неплатени вноски по договор за
продажба на изплащане от 19.03.2019г. за устройство Huawei Y5 за периода от
16.07.2020г. до 15.08.2020г.; 77,54 лева – държавна такса, представляваща част
от дължимата от ищеца такса от 82,02 лева, определена съразмерно на
уважените искове. За остатъкът от 4,48 лева, съдът осъжда ответната страна.
Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените
по делото доказателства, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с
разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси тои е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от
законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената
от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
Решение № 1425/12.07.2024г. е правилно. Този извод се налага по
следните съображения:
Районният съд правилно е установил релевантните за спорното
правоотношение юридически факти, поради което настоящият съдебен състав
препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част на
основание чл.272 от ГПК без да ги излага повторно.
Изводът на районния съд за недължимост на претендираните неустойки
е правилен и обоснован.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД, кредиторът по един двустранен договор
може да го развали, когато длъжникът не изпълни задължението си по
причина, за която той отговаря. В този случай, кредиторът трябва да даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането
на срока ще смята договора за развален. Когато договорът е сключен в
7
писмена форма, предупреждението, също трябва да е писмено. Разпоредбата
на чл.92 от ЗЗД и ТР № 7/13.11.2014г. на ОСГТК на ВКС, допускат
уговарянето на неустойка за разваляне на договора, която да компенсира
вредите, които кредиторът е претърпял. Юридическият факт, с настъпването
на който възниква правото на кредитора да търси неустойка, е развалянето на
договора. В конкретния случай, районният съд правилно е квалифицирал
претeндираната неустойка като такава за разваляне на договора. Правилен е и
формираният от него извод, че същата не се дължи, тъй като кредиторът не е
изпълнил условието да развали договора в съответствие с изискването на
чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Възражението на въззивната страна, че в конкретния случай приложение
намира клаузата на .54 от Общите условия, е неоснователно. Както правилно е
отбелязъл районният съд, клаузата, на която се позовава въззивникът – ищец,
само прогласява потестативното право но кредитора да развали договора, но
не изключва реда, разписан в чл.87, ал.1 от ЗЗД, по който трябва да се упражни
това право.
Правилен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът
на районния съд, че претенцията на ищеца за присъждане на извършените в
заповедното производство съдебни разноски, е неоснователна. От
съдържанието на представените по ч. гр. д. № 3022/2023г. договор за правна
защита и съдействие, сключен между „Кол Пойнт“ ЕООД и адвокатско
дружество „М. и Иванов“ и договор между „А1 България“ ЕАД и „Кол
Пойнт“ ЕООД се установява, че адвокатското възнаграждение за всяко
предприето действие е за сметка на изпълнителя „Кол Пойнт“. При това
положение, адвокатското възнаграждение, което ищецът претендира в размер
на 480 лева с ДДС, се явява недължимо.
Правилно е и извършеното от съда прихващане на дължимите от
ответната страна суми със сумата от 578,77 лева, която тя е внесла след
образуване на съдебното производство. От представените по делото
доказателства, се установява, че в периода от 22.05.2023г. до 21.02.2024г. Р. Т.
е платила сума в размер на 578,77 лева. Част от тази сума, в размер на 268,80
лева, е отнесена за погасяване на задълженията, описани подробно в
определение № 6243/02.11.2023г., с което Районен съд – Бургас приема
възражението на длъжника по чл.414а от ГПК и обезсилва заповедта за
изпълнение за внесената сума. Следователно, разликата от 309,97 лева, трябва
да бъде отнесена за погасяване на разноските по делото, на лихвата от 47,57
лева, начислена върху сумата от 176,36 лева, представляваща сбор от вноски
по договори за покупка на изплащане и на главницата от 176,36 лева, от която
110,51 лева са неплатени вноски по договор за продажба на изплащане от
14.10.2019г. на устройство Samsung А10 за периода от 16.07.2020г. до
15.08.2020г.; 23,99 лева са неплатени вноски по договор за продажба на
изплащане от 18.12.2019г. за устройство Nokia 2.1 Blue за периода от
16.07.2020г. до 15.08.2020г. и 41,86 лева са неплатени вноски по договор за
продажба на изплащане от 19.03.2019г. за устройство Huawei Y5 за периода от
16.07.2020г. до 15.08.2020г.
8
Неоснователно е възражението на въззивното дружество, че въпреки
направените плащания, Т. продължава да дължи следните суми: главница в
размерна 270,03 лева; мораторна лихва в размер на 235,36 лева; държавна
такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което е прието като
доказателство пред въззивната инстанция, действително се установява, че към
настоящия момент, ответната страна има задължение към дружеството в
размер на 509,76 лева, от които 270,03 лева – главница и 239,73 лева –
мораторна лихва. Настоящият съдебен състав, обаче не кредитира
доказателствената сила на това заключение, тъй като същото е извършено без
да се вземе предвид обстоятелството, че районният съд е приел за недължими
претендираните от ищеца неустойки и мораторна лихва върху тях. По
изложените съображения, решението в тази част се явява правилно.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна и
трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Мотивира от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1425/12.07.2024г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 20232120107563в частта, в която е отхвърлен
иска на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Марковски против Р. Р. Т., ЕГН: ********** да се приеме
за установено, че в полза на дружеството съществува вземане в общ размер на
871,08 лева, представляващо сбор от следните суми: 176,36 лева – неплатени
суми за устройства по договори за продажба на изплащане, от които: 41,86
лева по договор за продажба на изплащане от 19.03.2019г. за устройство
Huawei Y5 за периода от 16.07.2020г. до 15.08.2020г.; 110,51 лева по договор
за продажба на изпащане от 14.10.2019г. за устройство Samsung A10 за
периода от 16.0.2020г. до 15.08.2020г.; 23,99 лева по договор за продажба на
изплащане от 18.12.2019г. за устройство Nokia 2.1 Blue за периода от
16.07.2020г. до 15.08.2020г.; 459,36 лева – неустойки по договор №
М4601456/28.12.2018г. за абонатен номер ****, от които: 44,16 лева –
отстъпка от цената на устройство Nokia 2.1 DS Grey Silver по договор №
М4601456/19.03.2019г за абонатен № ******; 25,26 лева – отстъпка от цената
на месечна абонаментна такса по договор с партиден №
М4601456/14.10.2019г. за абонатен № ******; 62,46 лева – неустойка в размер
на 3 стандартни месечни такси без ДДС и 82,80 лева – отстъпка от цената на
устройство А10 по договор с партиден № М4601456/18.12.2019г. за абонатен
№ *****; 87,48 лева – неустойка в размер на 3 месечни стандартни такси без
ДДС, 55,99 лева – отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, 100,91
лева– отстъпка от цената на устройство Nokia 2.1 Blue; 235,36 лева –
мораторни лихви, от които: 47,57 лева върху главницата от 176,36 лева за
периода от 04.09.2020г. до 05.05.2023г. и 198,79 лева върху главницата от
9
459,36 лева за периода от 02.08.2020г. до 04.05.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
19.05.2023г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
по чл.410 от ГПК № 2053/12.07.2023г. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. №
3022/2023г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10