Р Е Ш Е Н И Е
№…...................../09.05.2022
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12398 по описа на съда за
2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „*”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.А.Т., ЕГН **********
/ конституиран на мястото на починалата в хода на процеса страна на основание
чл. 227 от ГПК П.В.Г., с ЕГН **********, починала на 08.01.2022 г./, с настоящ
адрес:***-р *, искове за приемане на установено между страните дължимостта на
следните суми: сумата от 1335,49 лева,
представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от
04.05.2017 г. до 04.12.2019 г. по партида с абонатен № *, за обект, находящ се в гр.
*, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 12.06.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от
161,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница,
начислено за периода от 06.07.2017 г. до 10.01.2020 г., за които суми са
издадени фактури в периода 06.06.2017 г. – 05.12.2019 г., на основание
чл. 410 ГПК, за
които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №
2648/15.06.2020 г. по ч.гр.д. №6314/2020 г. по описа на ВРС, 50 състав.
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се на адрес в гр.
*, партида с абонатен № *, е ползвал предоставени
от ищеца услуги, които не е
заплатил. Твърди се, че за периода от
04.05.2017 г. до 04.12.2019 г., ответникът дължи 1335,49 лева, представляваща
главница, по партида с абонатен № *, и сумата от 161,11 лв., представляваща обезщетение
за забава върху посочената главница, начислено за периода от 06.07.2017 г. до
10.01.2020 г. Излага се, че
претендираната сума представлява служебно начислени кубици вода съгласно Общите
условия на ищеца и Наредба № 4/11.09.2004 г. на МРРБ. Поради неплащане
на задълженията, ищецът е
подал заявление и
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл.
415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, поради което претендира заплащането им и присъждане на
направените съдебни разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове и
моли за уважаването им. Настоява се, че е извършен реален отчет в обекта на
потребление, поради което съобразно изискванията на закона дружеството
претендира заплащане на потребените ВиК услуги.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът, чрез особен представител адв. И. Мадамджиев
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Намира, че е налице неяснота относно
претендираните от ищеца суми, като намира, че не е ясно основанието на което се
претендират сумите. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните,
по което да се дължат процесните суми. Оспорва размера на претендираните суми
за ползвани ВиК услуги в обекта, като счита, че начисленията не отговарят на
реалното индивидуално потребление за посочения в исковата молба абонатен номер
за отчетния период. Оспорва справката за недобора, като настоява, че същата не
отразява реално потребено количество ВиК услуги за всеки отделен месец. В тази връзка оспорва
автентичността на този документ в частта на положения от издателя му подпис.
Намира, че направените от ищеца изчисления са извършени въз основа на
незаконосъобразни актове на КЕВР, в производството по издаването на които
абоната не е участвал и моли по отношение на тях да се осъществи инцидентен съдебен контрол. Намира,
че не са налице основания за служебно отчитане и начисляване на суми в
процесния обект, а направените изчисления са извършени в нарушение на
нормативната уредба и ОУ на дружеството. Счита, че в обекта не е извършвано
отчитане на потребена услуга, поради което прави възражение за неизпълнен
договор и моли за постановяване на условен диспозитив след извършено реално
отчитане. Намира, че ищцовото дружество не е изпълнило
задължението по договора за пречистване на вода и моли за приспадане на това
задължение. Релевира възражение за погасяване на
вземанията по заповедта за главници и лихви по давност в период от три години
преди датата на депозиране на заявлението в съда, с довод, че се касае до
периодични плащания. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответникът В.А.Т., редовно уведомен, не се явява и не
изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед
за изпълнение № 2648/15.06.2020 г. по ч.гр.д. №6314/2020 г. по описа на ВРС, 50
състав, е разпоредено длъжникът
наследодателя на ответника П.В.Г.,
да заплати на „В.и к.” ООД искове за приемане на установено между
страните дължимостта на следните суми: сумата от 1335,49 лева, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К
услуги за периода от 04.05.2017 г. до 04.12.2019 г. по партида с абонатен № *,
за обект, находящ се в гр. *,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 161,11 лв., представляваща обезщетение
за забава върху посочената главница, начислено за периода от 06.07.2017 г. до
10.01.2020 г., за които суми са издадени фактури в периода 06.06.2017 г. –
05.12.2019 г., на
основание чл. 410 ГПК, за които суми е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № 2648/15.06.2020 г.
по ч.гр.д. №6314/2020 г. по описа на ВРС, 50 състав.
Видно от приложената на л. 84 от
делото справка от Агенция по вписванията, наследодателя на ответника П.Г. е
собственик на обект, находящ се в гр. *.
Представено е и копие от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от от
ВиК оператор „В.и к.” ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
От представения по делото
констативен протокол №4/2017 г. от
06.11.2017 г. се установява, че е отказан от потребителя достъп за отчитане на
обект, находящ се в гр. *, за
периода от 07.05.2015 г. до 06.11.2017 г.
От допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество е налице задължение за заплащане на
сумата 1359,49лв.
за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 04.05.2017 г. до 04.12.2019 г. по партида с абонатен № *, както и сумата от 161,84
лв., представляваща лихва за забава
върху главницата, дължима за периода от този период, като ответникът не е извършвал плащания. Вещото лице сочи,
че има данни за служебно начисляване на вода, тъй като нямо достъп до водомера
на абоната.
От допуснатата по делото СТЕ се
установява, че няма налични данни за датата на пломбиране и извършване на
последна метрологична проверка на водомера, както и данни за разликата в
показанията на общия и индивидуалния водомер, респективно за цената
количествата, получени като разлика след приспадане на потреблението на
индивидуалните водомери и потреблението за общи нужди от показанията на общия
водомер, като данните са, че главният водомер е бил повреден.
От ангажираните по делото гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля М.К. се
установява, че като инкасатор за процесния обект от 2010 г. не й е осигуряван
достъп от ответника за отчитане на обекта от около 4 години. Обитателите на
жилището отказвали да разговарят с нея и да осигурят достъп до водомера. На
адреса не бил осъществяван дистанционен отчет. Констативният протокол за
неуказване на достъп бил съставен на място при проверката.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното
си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането
по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: наличието на
действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр
на партида на обект, находящ се на адрес гр. *; ищецът е предоставил на потребителя посочените
водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор, размера на претендираните задължения за заплащане на продажна цена за предоставени
ВиК услуги, както и настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и размера на мораторната лихва върху
главницата.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи и чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от "*", потребители на ВиК услуги са юридическите или физическите лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Основно задължение на потребителя е да заплаща стойността
на ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал.
2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора.
От събраните по делото доказателства се
установи, че между ищеца и ответника е налице валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
В настоящия случай, от представената
справка по вписванията се установи, че през процесния период собственик на
водоснабдения имот е бил наследодателят на ответника, респективно въз основа на
наследственото правоприемство и о=конституирания в хода на процеса тветник В.Т., поради което съдът приема, че лицето има и
качеството на потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия и като
такъв е задължен да заплаща ползваните
услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "*", услугите ВиК
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. С идентично
съдържание са и ОУ, като съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества
питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от
ВиК оператора. Уреден с общите условия в раздел втори е и редът за отчитане на
количествата питейна вода, като според ал. 1 на чл. 23, показанията на
водомерите на водопроводните отклонения се отчитат за период не по-дълъг от
един месец. Съобразно чл. 21 от ОУ показанията на водомерите
се отчита за период не по–дълъг от 3 месеца за потребителите за питейно- битови
нужди по чл. 3, т. 1 от ОУ и 6 месеца за имоти с водомерен възел,
изискващ зазимяване /какъвто е процесният по делото водомер във външна шахта/,
като в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно
начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на
средно-месечния разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията
на водомера количеството вода се изравнявав съответсвие с реалното потребление - чл.21, ал.3 от ОУ. Съгласно чл. 24, ал. 1 и ал.3 от ОУ потребителят е задължен
да осигурява достъп за осъществяване на отчети, като при невъзможност за
отчитане потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитане
в удобно време за двете страни в срок не по-дълъг от една година.
В случая от анализа на така
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол от
2017 г. и показанията на свидетеля М.К., които съдът кредитира като
последователни и вътрешно-логични, се установи, че потребителят не е осигурявал
достъп за отчитане на водомера.
Ответникът е обитавал имота, което се установи по категоричен начин от
ангажираните доказателства, като не е представил възможност за отчитане на потребеното от него количество вода.
От съвкупния анализ на събраните по делото, съдът приема, че претендираното
от ответника количество вода е реално потребено от ответника,
поради което и дължи заплащането му. Не са ангажирани доказателства по делото,
които да опровергават горния извод.
Следва да се отбележи, че доводите за
неизправност на водомера, са недоказани в процеса. Задължение на абоната е да поддържа в
изправност средството за измерване, поради което неправилното отчитане не може
да се вмени във вина на дружеството –ответник (по аргумент от чл.17, ал.4 от ОУ). Не са ангажирани доказателства за
неговата неизправност.
Въз основа на горното, съдът намира, че законосъобразно ищцовото
дружество е начилявало служебно кубици потребена вода
за процесния период на основание чл. 35 от Наредба №4/2004 на МРРБ вр. чл. 24
от ОУ, като спазил реда, предвиден в общите условия.
Ето защо съдът
като съобрази ангажираните по делото доказателства, в т.ч. приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, намира, че незаплатено е задължението от 1335,49 лева, представляваща незаплатена стойност на
ползвани В и К услуги за периода от 04.05.2017 г. до 04.12.2019 г. по партида с
абонатен № *, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. д-р Пискюлиев
№ 62, ап. 9, както и сумата от 161,11 лв., представляваща обезщетение
за забава върху посочената главница, начислено за периода от 06.07.2017 г. до
10.01.2020 г., за които суми са издадени фактури в периода 06.06.2017 г. –
05.12.2019 г.
С оглед извода за доказано основание за дължимост
на вземането подлежи на разглеждане и релевираното възражение за погасяване по
давност на вземането с отговора на исковата молба.
Видно от представената справка за задълженията към ищеца, претендираните
вземания са период от 04.05.2017 г. до 04.12.2019 г.
Вземането за
потребена и незаплатена услуга за питейна вода е периодично такова, поради
което на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД се погасява с тригодишна давност.
В случая
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 12.06.2020г.,
от която дата се счита, че е предявен искът, прекъсващ давността. Следователно,
вземанията на ищеца за отчетния период от 04.05.2017 г. до 06.06.2017 г. в
размер на 29,26лв., както и лихвата за забава върху тях за периода от
06.07.2017 г. до 10.01.2020 г. от 7,46лв., като аксесорно
вземане са погасени по давност.
По
изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен до размера от
сумата от 1306,23лв. за потребена и незаплатена вода за периода от 12.06.2017
г. до 04.12.2019 г., както и за сумата от 153,65лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 04.08.2017 г. до 10.01.2020 г., като в останалата част
до първоначално предявените размери от 1335,49лв. и 161,11лв. за периода от
04.05.2017 г. до 12.06.2017 г. искът следва да се отхвърли.
С оглед горните изводи сумата за главница
следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението в съда – 12.06.2020 г. до окончателното плащане.
Съгласно дадените указания в т.
12 на ТР № 4/2013 год., в полза
на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с предявената и
уважена част от исковете възлизат общо в размер на 77,97лева (1459,88х79,93/1496,60).
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от
ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред
настоящата инстанция разноски в общ размер на 738,90лв. за заплатена
държавна такса от 73,49лв, депозит за особен представител от 334лв, депозит за ССчЕ от 150лв. и юрисконсултско възнаграждение от 200лв.,
определено от съда (1459.88х757.49/1496,60).
Съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден и да заплати разноските за
приобщената по делото СТЕ по искане на особения представител в полза на бюджета
на съда на основание чл.78, ал. 6 от ГПК
в размер на 150 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че В.А.Т., ЕГН ********** / конституиран на
мястото на починалата в хода на процеса страна на основание
чл. 227 от ГПК П.В.Г., с ЕГН **********, починала на 08.01.2022 г./, с настоящ
адрес:***-р *, ДЪЛЖИ на „В.и к.” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 1306,23лв. /хиляда
триста и шест лева и двадесет и три стотинки/, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и
К услуги за периода от 12.06.2017 г. до 04.12.2019 г. по партида с абонатен № *,
за обект, находящ се в гр. *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 153,65лв. /сто петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено
за периода от 04.08.2017 г. до 10.01.2020 г., за които суми са издадени фактури
в периода 06.06.2017 г. – 05.12.2019 г., на основание чл. 410 ГПК, за които суми е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение № 2648/15.06.2020 г.
по ч.гр.д. №6314/2020 г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 1306,23лв.
до претендирания от 1335,49 лева,
незаплатена стойност
на ползвани В и К услуги, както и за периода от 04.05.2017 г. до 12.06.2017 г.,
както и за разликата над сумата от 153,65лв.
до претендирания размер от 161,11 лв. за периода от 06.07.2017 г. до
10.01.2020г.
ОСЪЖДА В.А.Т.,
ЕГН ********** /конституиран на мястото на починалата в хода на процеса страна
на основание чл. 227 от ГПК П.В.Г., с ЕГН **********, починала на 08.01.2022
г./, с настоящ адрес:***-р *, да заплати на „В.и к.”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 77,97лева /седемдесет и седем лева и деветдесет и
седем стотинки/,
представляваща сторени съдебно-деловодни в заповедното производство и 738,90лв. /седемстотин
тридесет и осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН ********** /конституиран на мястото на починалата в хода на
процеса страна на основание чл. 227 от ГПК П.В.Г., с ЕГН **********, починала
на 08.01.2022 г./, с настоящ адрес:***-р *, да заплати в полза на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 150лева
(сто и петдесет лева), представляваща разноски допуснатата СТЕ, на
основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: