РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Перник, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231700600005 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна
жалба на подсъдимия С. Б. С. против присъда № 8 от 16.11.2022 г., постановена по НЧХД №
61/2022 г. по описа на Районен съд – Брезник. Присъдата се обжалва изцяло.
С посочената присъда, подсъдимият С. Б. С. е признат за виновен в това, че на *** в
***, чрез нанасяне на удари по главата и бутане причинил на М. Б. С. от ***, с
ЕГН:********** лека телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана в основата
на носа; счупване на носната преграда; оток на меките тъкани в дясната яблъчна област;
кръвонасядания в двете околоочни области, в дясна яблъчна област и по върха на носа;
оплаквания от болезненост в тазовата област, като увреждането е довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, с
което е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Районен съд –
Брезник е наложил на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от пет месеца,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание за
срок от пет месеца с изпитателен срок от три години.
В производството пред Районен съд – Брезник е бил предявен и граждански иск от М.
Б. С. за заплащане на неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
престъпното деяние. Съдът е постановил С. Б. С. да заплати на М. Б. С. сумата от 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него в резултат на деянието по чл. 130, ал.
1 от НК неимуществени вреди (болки и страдания), ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от деня на увреждането - *** до окончателното й изплащане,
1
като за разликата от уважената част до пълният предявен размер на иска, съдът е отхвърлил
същия като неоснователен и недоказан. С. Б. С. е осъден да заплати в полза на държавата,
по сметка на Районен съд – Брезник 4% от уважената част на гражданският иск в размер на
80,00 лева. В тежест на подсъдимия са възложени разноските в производството на
основание чл.190 от НПК.
С подадената въззивна жалба се развиват оплаквания за това, че присъдата е
неправилна и необоснована. Твърди се, че пострадалият М. С. е нападнал подсъдимия С. С.,
който в опит за защита е осъществил физически сблъсък с пострадалия. Сочи се, че
пострадалият е бил употребил алкохол, което е допринесло за последвалото му падане и
съответно за настъпването на телесните увреждания. Възразява се, че изложеното от
свидетелката В. не се основава на личните й впечатления от случилото се, а е в резултат на
предадената й информация за случилото се от пострадалия М. С., тъй като при настъпване
на инцидента не е имало други лица наоколо. В жалбата се развиват съображения, че съдът е
следвало да приложи института на реторсията. В заключение се иска отмяна на присъдата и
намаляване на присъденото обезщетение по предявения граждански иск.
Срещу депозираната въззивна жалба не е постъпило възражение от частния тъжител
М. Б. С..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на частния тъжител
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Възразява срещу изложените
твърдения за неправилност на постановената присъда от първоинстанционния съд. Относно
размера на присъденото обезщетение, посочва, че същото е справедливо и съобразено с
претърпените болки и страдания от пострадалия М. С..
Подсъдимият С. С. поддържа въззивната си жалба като излага фактически твърдения
за случилото се. Пледира за отмяна на постановената присъда. В последната си дума към
съда, подсъдимият акцентира върху влошените отношения между частния тъжител от една
страна, и подсъдимия и съпругата му, от друга, като заявява, че не смята, че наказанието
трябва да бъде такова, каквото му е наложено от районния съд.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от
страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съдът констатира, че не са налице основания за
нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:
Настоящият състав на въззивния съд приема следната фактическа обстановка, която е
установена и от Районен съд – Брезник:
С. С. и М. С. са братя, като двамата обитават една двуетажна къща, находяща се в
***. Подсъдимият С. Б. С. живее, като заедно със съпругата му – свидетелката П. С.
обитават втория етаж от къщата. Частният тъжител М. С. обитава първия етаж от къщата и
използва дрегата част от двора. Двете семейства ползват общо стълбите до етажите и общ
коридор в приземния етаж, където страните имат по един гараж. Дворното място се ползва
от двамата разделено, имат и отделни врати на оградата за излаз на пътя. Между двамата
братя съществувал дългогодишен конфликт, който през годините е бил повод за водене на
съдебни дела както от гражданскоправен, така и от наказателноправен характер.
На *** година около 14.30 часа, частният тъжител М. С. бил пред дома си - на
улицата, като почиствал площта около входната врата. В същото време подсъдимият С. С.
излязъл на улицата пред дома им и видял, че колата на М. С. е паркирана пред портата на
подсъдимия, при което виждайки М. С. започнал да говори грубо на висок тон, като го
попитал защо е спрял на това място и се приближил до частния тъжител, който метял
улицата пред дома си. Когато последният опитал да му отговори, че винаги спира на това
място, подсъдимият С. С. се нахвърлил върху М. С. и го ударил с ръце в областта на лицето,
2
а после го хванал и го бутнал, при което пострадалият загубил равновесие и паднал по
стълбите, водещи към двора на къщата. В резултат на падането и ударите, М. С. почувствал
остра болка в областта на лицето, както и по тялото, потекла му кръв по лицето. Надвесен
над него подсъдимият нанесъл няколко удара по тялото на брат си, след което се оттеглил
към етажа си. Частният тъжител се опитал да се обади на бърза помощ, но първоначално не
могъл да открие телефона си. Впоследствие намерил апарата си и се обадил за съдействие на
спешен тел.112, откъдето обработили сигнала и изпратили линейка на посочения адрес. За
инцидента била уведомена и полицията. При пристигането си на адреса, медицинските лица
установили пострадалия М. С. и го транспортирали за преглед във ФСМП – ***. Именно там
М. С. бил разпитан от пристигналите полицаи - свидетелите Й.А.Н. и Б.Е.Б.. С оглед
получената информация от пострадалото лице, служителите на РУ-Брезник отишли на
мястото на инцидента – ***, където установили подсъдимия С. С., който бил в къщата. При
проведения разговор с него, същият категорично отрекъл да е замесен в случилия се
инцидент с брат му М. С.. Полицаите съставили предупредителни протоколи по реда на
чл.65 ЗМВР и на двамата, снели им обяснения относно случилото се и се оттеглили.
На 06.12.2021г. тъжителят М. С. посетил МБАЛ "***" АД-***, където бил прегледан
отново и му било издадено съдебно медицинско удостоверение за получените травматични
увреждания. Видно от съдържанието на съдебномедицинско удостоверение № ***, при
прегледа на М. С. съдебният лекар е установил наранявания, както следва: „В областта на
носа към основата му се установява разкъсно-контузна рана с неравни, охлузени и
кръвонаседнати ръбове с размери 1,5/0,3см., като дъното е покрито със засъхнала,
кръвениста материя. В областта на носа към върха му личи кръвонасядане с мораво-синкав
цвят на площ 2/1,5 см. Налице е леко затруднение в носното дишане двустранно. Носната
пирамида е с правилна анатомичнаа конфигурация. По горните и долните клепачи на двете
очи се установяват кръвонасядания с мораво-синкав цвят по-интензивно изразени в дясната
околоочна област, където се разпростират и в областта на яблъчната област. В дясната
яблъчна област се напипва и оток на меките тъкани на площ 5/4 см. Оплаква се от
болезненест в тазовата област.“
На 07.12.2021г. подсъдимият С. С. също посетил МБАЛ "***, където бил прегледан и
му било издадено съдебно медицинско удостоверение, видно от съдържанието на което при
направения преглед, включително и на медицинската документация се установили следните
травматични увреждания: „Разкъсно- контузна рана, оток и кръвонасядане в основата на
втори пръст на дясна ръка. Охлузване по трети пръст на дясна ръка. Оплаквания от
болезненост в областта зад лява ушна мида, по гръдния кош в дясно и в областта на дясна
лакътна става.“
В хода на производството е извършена съдебномедицинска експертиза от вещото
лице – д-р К.Ч. - специалист по съдебна медицина. Видно от неговото заключение в
наличната медицинска документация по делото на името на М. Б. С., касаеща прегледи и
образни изследвания от *** и от *** са отразени и описани следните травматични
увреждания: „Разкъсно-контузна рана в основата на носа; Рентгенови данни за счупване на
носната преграда; Оток на меките тъкани в дясната яблъчна област; Кръвонасядания в двете
околоочни области, в дясна яблъчна област и по върха на носа; оплаквания от болезненост в
тазовата област. Данни от прегледа на *** за девиация на носната преграда. Травматичните
увреждания в този си вид, в тази степен и с тези характеристики в своята съвкупност следва
да се квалифицират по медико-биологичен признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Описаните в медицинската документация травматични увреждания,
локализирани в лицевата област на главата и в областта на таза, са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и по своя вид, морфологична характеристика и
локализация е възможно да са получени по време и по начин, за които се съобщава в
тъжбата по делото, а именно при инцидент настъпил на *** г.“
Изготвена е и още една съдебно медицинска експертиза от вещото лице – д-р Р.В.С. -
специалист по съдебна медицина. Видно от неговото заключение в наличната медицинска
документация по делото на името на подсъдимия на *** г. С. Б. С. е отразено, че същият е
3
получил следните увреждания: „Разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане в основата
на втори пръст на дясна ръка. Охлузване по трети пръст на дясна ръка. Оплаквания от
болезненост в областта зад лява ушна мида, по гръдния кош в дясно и в областта на дясна
лакътна става. Описаните увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети
и е възможно да са получени по начин и време, както е съобщил пострадалият.
Уврежданията са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.“
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, след като
е направил анализ на доказателствата, събрани в хода на производството и надлежно
приобщени по реда на НПК. Настоящият състав намира извършения от първоинстанционния
съд анализ на гласните доказателства за обстоен, като същият обективира ясно върху какви
доказателства и при каква тяхна оценка съдът е изградил вътрешното си убеждение.
Районният съд е посочил обстоятелствата, за които отделните свидетели дават сведения,
като е анализирал установените от него противоречия между обясненията на подсъдимия и
изложеното от свидетелите. С оглед на това, настоящият състав не намира основание за
преповтаряне на изложеното от съда, като напълно възприема формулираните от него
изводи, формирани въз основа на направения съвкупен анализ на доказателствата по делото.
Настоящата инстанция безспорно споделя извода на първоинстанционния съд за
виновността на подсъдимия. Действително, от обективна страна, вследствие на извършеното
действие по отблъскване на частния тъжител М. С. от подсъдимия С. С., на първия е била
причинена лека телесна повреда. Това се установява на първо място от заключението на
съдебно-медицинската експертиза и се допълва от представената медицинска документация.
Относно механизма на настъпване на уврежданията, правилно първоинстанционният съд е
приел, че това е именно начинът, описан от пострадалото лице М. С. - чрез нанасяне на
удари по главата и бутане. В подкрепа на това, първоинстанционният съд правилно е
кредитирал свидетелските показания на свидетелката В.М., както и частично обясненията на
подсъдимия. Настоящият състав споделя изцяло изложеното от първоинстанционния съд,
като намира че съдът е формирал решаващя си извод въз основа на съвкупен анализ на
гласните и писмени доказателства по делото.
Настоящият състав възприема извода на съда и относно субективния елемент на
престъплението. Както правилно е посочено в мотивите на първоинстанционната присъда,
деянието е извършено с пряк умисъл, като това се извежда от механизма на причиняване на
травматичните телесни увреждания, а именно - чрез множество удари и бутане. Житейски
логично последствие от тези действия е именно получаване на поражения в телесната
цялост, което обстоятелство безспорно е било известно на подсъдимия, като същият е искал
и е целял именно настъпването на тези наранявания.
Водим от изложеното, настоящият състав намира за правилен решаващия извод на
съда, че подсъдимият С. С. е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
В допълнение, настоящият състав намира, че следва да се обсъди твърдението на
подсъдимия, поддържано и в настоящото производство, че частният тъжител е инициирал
скандала и е предприел пръв физическа саморазправа, а подсъдимият се е защитил в
отговор, в резултат на което М. С. е получил процесните травматични увреждания.
Когато при разглеждане на дело от наказателно частен характер за престъпление по
чл. 130 от НК се съберат доказателства или се развият твърдения, че пострадалият е
отвърнал веднага също с такава телесна повреда, съдът е длъжен да обсъди въпроса за
прилагане на института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК и да изложи съображения,
независимо от това дали я прилага или не, в който смисъл е решение № 208 от 29.05.1989 г.
по н.д. № 211/89 г., I н.о. При служебното прилагане на реторсията преди всичко е
необходимо чрез доказване да са разкрити фактическите обстоятелства, посочени в чл. 130,
ал. 3 от НК, като чрез тази норма законът задължава съда да изследва не само поведението
на подсъдимия, но и насрещното поведение на пострадалия при наличие на данни, че той е
отговорил на увредилото го деяние, като това изследване трябва да удовлетворява
процесуалните стандарти за достигане на обективната истина.
4
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение ЖЛ № *** и
изготвената съдебномедицинска експертиза е установено, че на подсъдимия С. С. са
причинени телесни увреждания по времето, когато е станал инцидентът с тъжителя, като
същите са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. лека
телесна повреда.
При така установената по-горе фактическа обстановка, не може да се установи какъв
е механизмът на получаване на описаните телесни увреждания на С. С.. Видно от
изложеното от свидетелката В.М., очевидец на началото на конфликта, подсъдимият е
излязъл от къщата, отишъл е до пострадалия М. С. и е започнал да крещи на последния, след
което го е избутал, като М. С. е паднал. Така установеното е в противоречие с твърдението
на подсъдимия, че е бутнал пострадалия като защитна реакция спрямо опита на М. С. да го
удари с лопата. Доколкото така описания механизъм на получаване на травмите на
подсъдимия се извежда само и единствено от неговите обяснения и от преразказаното от
него на неговата съпруга – свидетелката П. С., която не е била очевидец на самия физически
сблъсък между тъжителя и подсъдимия, настоящият състав намира, че същите не следва да
бъдат кредитирани, а да се приемат като защитна теза на подсъдимия.
Настоящият състав намира, че липсват доказателства по делото М. С. да е осъществил
спрямо С. С. деяние по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, с което да му е причинил лека телесна
повреда. Изложеното в достатъчна степен и по несъмнен начин мотивира извода на съда, че
подсъдимият с действията си на инкриминираната дата е осъществил състава на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, нанасяйки лека телесна повреда, изразяваща се в
причинени болки и страдание с разстройство на здравето по отношение на частния тъжител
М. С., на което последният не е отвърнал. Поради това не са налице материалноправните
предпоставки за приложение института на т.нар."реторсия" и съобразно правилото на
чл.130, ал.3 от НК съдът законосъобразно и правилно не е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност.
При определяне на наказанието, районният съд е отчел всички обстоятелства, имащи
значение за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция, при което е
приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства спрямо отегчаващите такива.
При тези данни, първостепенният съд е наложил на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца, като на основание чл.66 от НК е отложил изтърпяването му за
срок от три години. Това наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо,
като чрез него ще се постигнат целите, предвидени в нормата на чл. 36 от НК.
Относно присъдата в гражданскоправната й част, настоящата инстанция не намира
основание за отмяна или изменение на същата. По делото са събрани писмени и гласни
доказателства в достатъчен обем за формиране на правилен и законосъобразен извод от
страна на първоинстанционния съд за основателност на предявения граждански иск. Съдът
намира за справедливо определен размера на дължимото се обезщетение за причинените
болки и страдания на пострадалия М. С. от причинената му лека телесна повреда в резултат
на деянието по чл. чл. 130, ал.1 от НК.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяне или
отменяне и същата следва да бъде потвърдена.
В производството пред Окръжен съд - Перник М. С., в качеството си на частен
тъжител и гарждански ищец, е бил представляван от адвокат В. П., като е представен
договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Видно от съдържанието му, страните
са договорили, а М. С. е заплатил адвокатски хонорар в размер на 250,00 лева. Страната
претендира заплащане на сторените от нея разноски, като с оглед крайния акт на настоящата
5
инстанция, то такива й се дължат на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338, във вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК‚
съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 8 от 16.11.2022 г., постановена по НЧХД № 61/2022 г. по
описа на Районен съд – Брезник.
Осъжда подсъдимия С. Б. С. от ***, с ЕГН:********** да заплати на М. Б. С. от ***,
с ЕГН:********** сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване и касационен протест по аргумент
от чл. 346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6