РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Благоевград , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20201200501250 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на адвокат К.А.,
процесуален представител на И. Р. Ю. от с. Д. Д., общ. Р. обл. Б., подадена
срещу решение № 1726 от 02.05.2020 г., постановено по гражданско дело №
1006 от 2018 г. на Районен съд Р., с което са уважени исковете на Н. Г. Ж. от
гр. Р. за установяване дължимостта на парични суми, предмет на заповед за
изпълнение, издадена въз основа на договор за продажба на 100 овце от
11.04.2016 г. и договор за цесия от 14.05.2018 г. В жалбата се твърди, че
решението е недопустимо, тъй като и двата договора съдържат арбитражна
клауза. Сочи се, при условията на евентуалност, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и постановен при процесуални нарушения.
Ищецът не доказал предаването на овцете на ответника. Изслушаните в тази
насока гласни доказателства били събрани в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 3
от ГПК. След като овцете не били предадени на ответника, вземането на
ищеца за тяхната цена не било станало изискуемо. По тази причина цесията
била нищожна. С писмено изявление, връчено на управителя на фирмата,
продала овцете, в откритото заседание на районния съд от 11.11.2019 г.,
договорът от 11.04.2016 г. бил развален. Иска се от въззивната инстанция да
постанови решение, с което да отмени обжалваното такова и да отхвърли
1
предявените от Н. Г. Ж. искове.
В отговора на жалбата, изхождащ от адвокат М. М., се твърди, че актът на
първата инстанция е правилен. Спазен бил материалният закон. Не били
нарушени съдопроизводствените правила. Исковете били доказани както по
основание, така и по размер. Оплакването за недопустимост на решението
поради наличието на арбитражна клауза в договорите не намирало подкрепа в
практиката на ВКС. Забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК важала само за
страните по сделката и не касаела ищеца. Възражението за разваляне на
продажбата било преклудирано. Волеизявлението за това не било отправено
по предвидения в ЗЗДог ред. Не били налице и материалноправните
предпоставки за разваляне на сделката. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което се разгледаха в
открито заседание на въззивната инстанция.
Доказателствените искания в жалбата бяха оставени без уважение. Подробни
съображения в тази насока се изложиха в определението по чл. 267 от ГПК.
Окръжният съд констатира, че атакуваното решение на Районен съд Р. е
валидно и допустимо.
Въззивната инстанция е съгласна с мотивите, изложени от районния съд, и
препраща към същите по реда на чл. 272 от ГПК.
Фактическата обстановка по казуса е описана в решението на първостепенния
съд, поради което не се налага нейното повтаряне тук от страна на Окръжния
съд.
Първата инстанция правилно е анализирала събрания от нея доказателствен
материал.
Решението е постановено в съответствие както с материалния закон, така и
със съдопроизводствените правила.
По делото несъмнено се установява, че на 11.04.2016 г. е бил сключен
договор за покупко-продажба между "Л." ЕООД и И. Р. Ю., по силата на
който ответникът е закупил 100 овце срещу сумата от 20 000 лева, платима,
съгласно чл. 4 от договора, в деня на подписването му.
На 14.05.2018 г. ищецът е придобил вземането по процесния договор, по
силата на договор за цесия, като ответникът е уведомен за прехвърлянето от
ЧСИ Г. Ц. на 15.06.2018 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се изяснява по безспорен
начин, че на ответника са били предадени животните, предмет на сключения
между него и „Л.” ЕООД договор. В тази връзка, в показанията си свидетелят
2
Д., който към онзи момент е бил работодател на ответника, откъдето е
запознат и със случая, подробно описва отношенията между страните.
Свидетелят посочва и физическото предаване на овцете във владение на И.
Ю., като те са били откарани на ход от обекта на „Л.” ЕООД в с. Бачево до
обекта на ответника в с. Д. Д.. Същите данни се потвърждават и от свидетеля
Р., който, макар да не е пряк очевидец на предаването, е запознат със случая,
тъй като понастоящем е управител на „Ландвирдшафт” ЕООД. В това
отношение идентични са и показанията на свидетеля Г., живеещ в с. Бачево и
запознат с животновъдния обект на „Л.” ЕООД, тъй като е извършвал дейност
именно в тази сфера - почистване на ниви, пасища и т. н. И този свидетел
посочва, че му е известно, че И. Ю. е получил въпросните овце от „Л.” ЕООД
и същите са били придвижени от обекта на фирмата в с. Б. до обекта на
ответника в с. Д.Д.. Няма причина показанията на тези свидетели да не бъдат
кредитирани.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля и съвкупно с
целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички
обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти:
обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на
свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености - зрение,
слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
/притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в
показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на
всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на
релевантните факти едновременно или по различно време, дали
впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са
подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства.
При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/ степента му на
съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност
/"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Ц. Ц. "С., С., 1997 г.,
стр. 48/.
В настоящия казус съобщеното от свидетелите Д., Р. и Г. следва да се приеме
за характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото не
противоречи на приобщените писмени доказателства. Разказаното от тези
3
свидетели е и вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /водещи
критерии за оценка на свидетелските показания според "Разпит на свидетели
в гражданското производство" от Ц.Ц., "С.", С., 1997 г., стр. 55/. С оглед това
правилно районният съд е дал вяра на въпросните гласни доказателства и се е
основал на тях при постановяването на своето решение.
Оплакванията във въззивната жалба не следва да бъдат споделени.
Спорът не е подсъден на Арбитражния съд при БТПП. Действително, в
договора за покупко-продажба е налице уговорена арбитражна клауза. Този
договор, обаче, е сключен между „Л.” ЕООД и ответника. От своя страна,
ищецът се легитимира като приобретател на вземането на „Л.” ЕООД по
силата на договора за цесия. Сключването на договор за цесия, по която се
цедират правата /вземанията/ по договор, съдържащ арбитражна клауза, не
води до встъпване в тази клауза и на цесионера, като в този смисъл е и
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 44 от 29.06.2016
г. на ВКС по т. д. № 971/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г. И., Решение
№ 46 от 21.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3556/2014 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Е. М., Решение № 71 от 9.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3506/2014 г., II
т. о., ТК, докладчик председателят Т. В., Решение № 122 от 18.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 920/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Б., Решение №
70 от 15.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 112/2012 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Р. К., и др. Този извод не се променя от факта, че в чл. 11 от договора
за цесия е уговорена арбитражна клауза, тъй като същата касае спорове,
произтичащи от самия договор за цесия между страните по него.
Районният съд е аргументирал крайния си извод и с клаузата на чл. 6 от
договора, в която е отразено, че продавачът е изпълнил задължението си да
предаде процесните овце на ответника. В този смисъл изводът на съда не се
базира единствено на свидетелските показания по делото, а на представен и
приет като доказателство писмен документ. Съвсем отделен е въпросът, че
решаващият извод на първата инстанция за дължимост на претендираната
сума няма връзка с извършената доставка, а пряко произтича от разпоредбата
на чл. 4 от договора, съгласно която падежът на задължението е настъпил в
деня на сключването на договора - 11.04.2016 г., т. е. дължимостта на сумата
не е в зависимост от предаването на овцете. Ето защо правилно в
обжалваното решение е прието, че искът е основателен, понеже
изискуемостта на претендираната сума е факт, осъществил се още със
сключването на договора, за който моментът на предаване на вещите, предмет
на същия, се явява ирелевантен.
Противно на твърдяното в жалбата, забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не
намира приложение в казуса. Не се изисква съставянето на писмен акт като
форма за доказване на изпълнението на договор за покупко-продажба на
селскостопански животни. Няма пречка тези обстоятелства да се установяват
със свидетелски показания. Освен това, забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от
4
ГПК не действа по отношение на ищеца, защото същият не е страна по
договора за покупко-продажба /Решение № 164 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 7672/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И./. Ограничението по чл.
164, ал. 1, т. 3 от ГПК не се прилага и в случаите, в които страните не спорят
относно наличието на самото договорно отношение. Свидетелски показания
са винаги допустими, когато спорът не е концентриран в съществуването на
договорното отношение, а в други факти с правно значение, произтичащи от
същото /Решение № 244 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 983/2019 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Д. С., и Решение № 12 от 31.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 2000/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В. Р./.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска, възразявайки, че
текстът на договора не отговаря на неговата действителна воля и
съдържанието на определени клаузи се различава от действителните
договорки, както и че липсва реално предаване на вещите, предмет на
договора. По този начин е очертан предметът на делото, съобразно
наведените доводи и възражения на страните. В третото открито съдебно
заседание пред първата инстанция ответникът за първи път е развил съвсем
различна теза - че между страните е имало друг договор с различно
съдържание, във връзка с който е имало реално предаване на овце, но по-
малко на брой от уговореното в процесния договор /66/. Районният съд
правилно е приел, че тези доводи и възражения са преклудирани. В тази
насока съдът изцяло се е съобразил с разясненията, дадени в т. 4 на
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите К. В.и Е.В., гласящи, че по силата на
изричната разпоредба на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК, с изтичането на
срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент
факти.
От страна на ответника е направен опит за разваляне на договора за покупко-
продажба в хода на открито заседание в производството пред районния съд,
по време на разпита на свидетеля Рачев. По принцип няма пречка договор да
се разваля по всяко време и на всяко място. В случая обаче волеизявлението
на ответника не е произвело целеното с него правно действие. По делото е
установено реалното предаване на селскостопанските животни, предмет на
договора, но дори и това да не беше така, то ответникът-купувач е неизправна
страна по договора, понеже е следвало да заплати продажната цена още на
11.04.2016 г., и по тази причина не може да развали двустранния договор по
реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗДог, защото самият той не е изпълнил задълженията
си по същия /Решение № 288 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 134/2019 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията В. И.Решение № 456 от 19.06.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1294/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. С., Решение № 433
от 8.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1137/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Ф. В., Решение № 345 от 16.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 139/2009 г.,
5
IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б. Решение № 231 от 25.03.2010 г. на ВКС
по т. д. № 226/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М. С., и др./.
Следва да се акцентира и върху факта, който се установява при преглед на
данните по партидата на „Л.“ ЕООД, а именно, че в периода 30.09.2014 –
11.05.2015 г. самият ответник е бил управител на дружеството и в този
смисъл той не е договарял с напълно непознат контрагент, а с фирмата, която
доскоро е ръководел и би трябвало да е напълно наясно с кого, какво и защо
подписва.
Обжалваното решение на Районен съд Р. е правилно и трябва да бъде
потвърдено.
На Н. Ж. се следват направените от негова страна разноски пред въззивната
инстанция за адвокатски хонорар – 500 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1726 от 02.05.2020 г., постановено по
гражданско дело № 1006 от 2018 г. на Районен съд Р.
ОСЪЖДА И. Р. Ю., ЕГН **********, адрес с. Д. Д. общ. Р., обл. Б., ул. „О.“
№ 13, да заплати на Н. Г. Ж., ЕГН **********, адрес гр. Р., ул. „П.“ № 9,
направените разноски пред въззивната инстанция за адвокатски хонорар – 500
/петстотин/ лева.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, чрез адвокатите им
– К. А. и М. М. като И. Р. Ю. може да го обжалва в едномесечен срок, считано
от връчването, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и
чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България, с
касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Б.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6