Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 14764 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от М.Г.М. ***
съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 50
000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1788лв.-обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.07.2018г. до изплащането.
Твърденията на ищцата са, че на 25.07.2018г. около 17
часа слязла на спирката на Нов Български университет в гр.София и тръгнала по
дясната страна на ул.Маестро Кънев по пътното платно, защото нямало изградени
тротоари. Когато била в района на улицата при № 63 покрай нея преминали коли с
висока скорост и вдигнали прах. За да се предпази се дръпнала вдясно, но в този
момент кракът й пропаднал в бетонна шахта с повреден капак, оголени железа и
арматура, от което паднала на лявата си страна и получила счупване на лявата
тазобедрена става, наложило оперативно лечение. Твърди като последица от
увреждането да е претърпяла физически и психически болки и страдания,
съставляващи неимуществени вреди, които оценява на сумата 50 000лв., както
и да е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението по закупуване
на реконструктивен пирон /имплант/ и такси на обща стойност 1788лв. Поддържа,
че отговорност за тези вреди носи С.о., като собственик на общинския път и
задължено по закон лице да го стопанисва и поддържа в изправност.
Ответникът навежда, че не е пасивно легитимиран да
отговоря по исковете, тъй като процесната шахта е част от
електроразпределителната мрежа и собственост на „Ч.Р.Б.“ АД, което дружество
носи задължението по нейното поддържане в изправност. Оспорва да са налице
предпоставките за ангажиране отговорността му по чл.49 ЗЗД, както и навежда на
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Противопоставя възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД с твърдение
ищцата да не е проявила внимание при движението си по улицата и по този начин
допринесла за настъпване на вредите.
Конституираното по чл.219 ГПК на страната на ответника
трето лице-помагач „Ч.Р.Б.“ АД изразява становище за неоснователност на
исковете. Също противопоставя възражение за съпричиняване с твърдение ищцата да
се е движила по пътното платно в нарушение на чл.108 ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е за чужди виновни
противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. На основание
чл.51, ал.1 ЗЗД тя обхваща всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предпоставките за отговорността
по чл.49 ЗЗД са: възлагане на работа от възложителя; противоправно деяние на изпълнителя; причиняване на вреди при или по повод
изпълнението на работата; причинна връзка между деянието и вредите. Вредите се
считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето,
на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на
възложената работа /ППВС № 9/1966г./.
Исковете за обезщетение на вреди
са основани на твърдението за възникнала за ответника С.о. гаранционно-обезпечителна
отговорност по чл.49 ЗЗД поради неизпълнение на вменените в закон задължения по
поддържане в изправност и обезопасяване на улицата.
Събраните по делото писмени и
гласни доказателства установяват по безспорен начин претърпян от ищцата на
25.07.2018г. инцидент на ул.Маестро Кънев в гр.София. Свидетелката Д.В.е пряк
очевидец на инцидента и показанията й са основани на непосредствени възприятия.
Сочи, че въпросния ден отивала към НБУ, като заедно с други хора вървяла по
пътното платно на улицата, тъй като нямало изграден тротоар. Ищцата вървяла в
същата посока пред нея на около 2-3 метра. В един момент покрай тях минали
няколко коли с по-висока скорост и вдигнали прах. Отдръпнала се встрани, но
стъпила в дупка и паднала на земята, от което получила леки наранявания. След
като се изправила видяла как единият крак на ищцата пропада в бетонна шахта,
разположена към края на пътното платно, при което паднала на лявата си страна и
започнала да вика. С други хора се притекла на помощ и когато приближила
видяла, че шахтата е с разрушен капак и оголени арматурни железа като решетка.
Ищцата плачела и изпитвала силна болка, не можела да се изправи и да се движи.
Двама мъже я пренесли до входа на един блок, след което свидетелката направила
с телефона си снимки на мястото, дала си номера на ищцата в случай на нужда и
си тръгнала. Сочи, че на мястото нямало обозначение за препятствия, нямало в
близост строежи или ремонт на пътя с поставени знаци. Както тя, така и ищцата
се движили по пътното платно в посока срещу движението.
Видно от представената епикриза
/стр.8/ в деня на инцидента ищцата постъпила в УМБАЛ „Софиямед“ гр.София,
където след преглед и рентгеново изследване установено, че получила
„пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост“, което според заключението на
вещото лице по СМЕ е непосредствено под тазобедрената става.
Описаното от свидетелката
местоположение на бетонната шахта на ул.Маестро Кънев и нейното състояние
напълно съвпада с представения от ответника снимков материал /стр.39/. Видно от
представените доказателства няколко месеца след това /08.11.2018г./ от друг
гражданин е постъпил сигнал в С.о. за нарушена цялост с изронен капак на същата
шахта /стр.37/.
Според заключението на вещото
лице по изслушаната СТЕ към датата на инцидента регулацията не е била приложена
и улицата не е била реализирана в пълните си габарити със съответните прилежащи
площи, но шахтата е била налична и разположена на уличното трасе. Понастоящем
на мястото е изграден тротоар, какъвто към 25.07.2018г. не е имало.
Въз основа горното съдът приема
за установено, че претърпения от ищцата инцидент с получено травматично
увреждане е последица от стъпване в шахта на уличното платно с нарушена цялост на
капака. Друго не следва от представените от третото лице-помагач протоколи за
обход на кабелна линия по ул. Маестро Кънев с дата 04.05.2017г. и 08.05.2018г.,
според които няма разбити, липсващи капаци и рамки на кабелни шахти. Тези
документи по същността си са частни удостоверителни и не се ползват с
материална доказателствена сила относно обективираните в тях обстоятелства.
Дори и да е вярно, че към датите на съставянето им и конкретно към 08.05.2018г.
по тази улица проверените шахти са били в изправно състояние, то това касае минал
период. Останалите събрани доказателства недвусмислено сочат, че в деня на
инцидента 25.07.2018г. шахтата, от която пострадала ищцата е била с повреден
капак.
По делото не е спорно, че шахтата е била
разположена на пътно платно, представляващо общински път, собственост и
стопанисван от С.о..
На основание чл.11
ЗОб.С имотите и вещите-общинска собственост се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Съгласно чл.31 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, което включва
дейности по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година-§1, т.14 от ДР на ЗП, а на основание чл.167,
ал.1 ЗДв.П общините имат
задължението да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно
най-кратък срок.
Изпълнението на тези
задължения не е ограничено само до онези части или принадлежности на улицата,
които са общинска собственост, защото по силата на цитираните норми на общината
е вменено да осъществява цялостната дейност по полагането на системни грижи, поддържането
в изправност и осигуряване безопасността при движение по общинския път. Затова
възражението, че собственик на шахтата е „Ч.Р.Б.“ АД не изключва отговорността
на С.о..
По делото е доказано намиращата
се на ул.Местро Кънев бетонна шахта да е била с компроментиран капак, поради
което е съставлявала препятствие създаващо риск от инциденти. От ответника не
се твърди, а и не са ангажирани доказателства възлагането на свои служители и/или
други лица, съответно предприемането на действия по ремонт или обезопасяване на
тази част от общинския път, или поне обозначаване на шахтата като препятствие
за безопасно преминаване. Че подобни мерки С.о. не е взела е видно от
представените с писмения отговор доказателства, според които уведомявала
различни експлоатационни дружества за необходимостта от извършването на проверки
за състоянието на капаците на ревизионните шахти в обхвата на уличната мрежа с
указания за отстраняването на констатирани повреди, позовавайки се на това, че
те са собственици на съоръженията, както и насочване към тях на постъпилите от
граждани сигнали в тази връзка, включително за проблемни шахти по ул.Местро
Кънев.
При горното съдът
намира, че бездействието на ответника, респ. негови служители е довело до
неизпълнение на задълженията по чл.31 ЗП и чл.167, ал.1 ЗДв.П, поради което са
налице предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД.
Възражението по
чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. С поведението си ищцата не е допринесла по
никакъв начин за настъпване на вредите. Движила се е по пътното платно по
причина липсата на изграден тротоар и в съответствие с чл.108, ал.2 ЗДв.П, а с
оглед конкретните обстоятелства /вдигнат прах от преминали коли/ шахтата с
разрушения капак не е била видимо препятствие, което обективно е могла да
избегне.
От събраните по
делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на вещо лице
по СМЕ се установява, че ищцата получила счупване на лявата бедрена кост,
довело до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от
около 5-6 месеца. Непосредствено след инцидента постъпила в болнично заведение,
където на 26.07.2018г. претърпяла операция по открито наместване на фрактурата
и стабилизиране с интрамедуларен титаниев пирон. След гладко протекъл без
усложнения следоперативен период на 02.08.2018г. била изписана, а впоследствие
за времето от 22.08.2018г. до 29.08.2018г. провела рехабилитация в СБР
гр.Банкя. Общият лечебен и възстановителен период продължил около 6 месеца, в
който търпяла болки и страдания, най-интензивни в първите 2 месеца след
злополуката и извършената операция. След това търпяла периодично явяващи се
болки преобладаващо при обща преумора на левия крак и тазобедрената става,
както и при рязка промяна на времето с необходимост от прием на обезболяващи
медикаменти. Наред с това през първите 4 месеца от лечението и в рамките на
рехабилитацията се придвижвала с патерици довело до затруднения в ежедневието и
самообслужването. В тази посока са и показанията на св.М., според които след
инцидента и в периода на възстановяването ищцата изпитвала болки, затруднения
при придвижването и не можела да се обслужва сама, поради което била обгрижвана
от близки. Свидетелката сочи, че при падането си ударила главата и гръбначния
стълб. Понастоящем не се е възстановила напълно и продължава да изпитва болки
при промяна във времето. Походката й се изменила, накуцвала и се придвижвала
сама, но с помощни средства-патерица или бастун, имала затруднения при клякане
и ставане. Злополуката й се отразила много негативно в психично и емоционално
отношение-станала неспокойна; сънувала кошмари; чувствала се непълноценна и
като инвалид; изпитвала неудобство от състоянието си и от това, че други хора
трябва да се грижат за ежедневните й нужди.
Според заключението
на вещото лице по СМЕ към момента счупената лява бедрена кост е зараснала
окончателно. Движенията на лявата тазобедрена става и левия крак като цяло са
възстановени. Липсват данни по време на лечението ищцата да е получила
усложнения. След зарастване на счупената кост предстои изваждане на металната
остеосинтеза по оперативен път, което според показанията на св.М. не било
препоръчано от лекарите.
Въз основа горното
съдът приема за безспорно установено ищцата да е претърпяла неимуществени вреди
във връзка с полученото травматично увреждане, последица от инцидента. При
определяне техния размер съдът отчита възрастта на ищцата към деня на
произшествието-75г., естеството и тежестта на увреждането; продължителния
лечебен и възстановителен период-около 6 месеца, включващ извършването на
операция и последваща рехабилитация, съпроводени с болки и страдания с различна
интензивност. Поради фрактурата ищцата е
била силно затруднена в придвижването, което създало в относително дълъг период
затруднения при обслужването и извършването на обикновени дейности от
ежедневието, наложило активното й подпомагане от близки. Следва да се отчете
личностовата промяна и негативно отражение върху психичното й състояние.
От събраните
доказателства не се установява при падането да е наранила главата си и
гръбначния стълб, а и подобни травми не се твърдят в исковата молба, поради
което съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази част. По делото
няма данни за настъпили в периода на лечение и възстановяване усложнения и
трайни негативни последици, освен спорадични болки при обща преумора на
увредения крак и рязка промяна във времето. Заявеното от свидетелката и
понастоящем ищцата да се придвижва с помощни средства, с изменена походка и
накуцване не се подкрепя от заключението на СМЕ, според което е настъпило общо
възстановяване, както и от посоченото в приложената епикриза от СБР-Банкя
проведената рехабилитация да е дала добър ефект, при изписването е с редуциран
болков синдром, увеличен двигателен капацитет и стабилна хемодинамика.
При горното на ищцата се дължи
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, чиито
размер в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД съдът определя
на 25 000лв., до който този иск следва
да се уважи.
Обезщетението при деликт,
включително в хипотезата на чл.49 ЗЗД, обхваща всички вреди, които се намират в
причинно-следствена връзка с увреждането-чл.51, ал.1 ЗЗД. Те могат да бъдат както
неимуществени, така и имуществени. Като доказателства по делото са представени фактура
№ **********/26.7.2018г. и фискален бон към нея за заплатен от ищцата къс
реконструктивен пирон от 1730лв., както и фактури № **********/02.08.2018г. и №
8168/22.08.2018г. с фискални бонове към тях за платена потребителска такса от
58лв. Заплащането на тези суми е във връзка с полученото увреждане и
проведеното лечение, поради което съдът намира да съставляват за ищцата
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от ответника.
Върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди на основание чл.84, ал.3 вр. чл.49 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД ответникът дължи заплащането на лихва за забава, считано от деня на
увреждането-25.07.2018г. до изплащането.
С определение на съда ищцата е освободена
от заплащането на държавна такса и разноски в производството по чл.83, ал.2 ГПК. Представлявана е от адвокат, но не е представен договор за правна защита и
съдействие, от който да е видно дали и какво възнаграждение е било уговорено
съответно платено. Предвид това разноски в полза на ищцата за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете по чл.78, ал.1 ГПК не
следва да се присъждат.
Ответникът е направил разноски за
съдебна експертиза от 250лв. и е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. Наредбата за заплащането
на правната помощ съдът определя на 100лв. или общо разноски от 350лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете ищцата следва
да заплати на ответника разноски от 168.96лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 1071.52лв., както и 129.32лв. заплатено
от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице пропорционално на
уважената част от исковете или общо сумата 1200.84лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.о.,
гр.София, ул.*****, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати на М.Г.М., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, кантора № 416, сумата от 25 000лв. на основание
чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане настъпило на 25.07.2018г.
от пропадане в шахта на ул.Маестро Кънев в гр.София, и сумата 1788лв. на
основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разноски за закупуване на медицинско изделие и потребителски
такси, ведно със законната лихва върху
обезщетенията от 25.07.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 50 000лв.
ОСЪЖДА М.Г.М.,
ЕГН **********,*** по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 168.96лв.
ОСЪЖДА С.о.,
гр.София, ул.*****, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание
чл.78, ал.6 ГПК от 1200.84лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, „Бенч Марк Бизнес Център“,
бул.Цариградско шосе № 159.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: