Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№                /25.11.2009 г.

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, шести състав, в закрито заседание, проведено на 25 ноември  през хиляди и девета година, в състав:

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

         След като разгледа докладваното от съдията гр.дело  № 136  по описа на ВОС 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по мотивирано искане на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ с Булстат *********, представлявана от председателя Стоян Кушлев, с посочен в исковата молба адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 17, ет.1 срещу Н.М.Н., ЕГН: ********** и М.Д.Н., ЕГН:********** ***.  В исковата молба се излага, че първият ответник Н.М.Н. е осъден с влязла в сила присъда  по НОХД 1697/07г. по описа на ВОС, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 244, ал.2 вр. ал.1 НК и по чл. 339, ал.1 НК, които попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.15 и т.23 от ЗОПДИПД.

Съдът, като разгледа постъпилото мотивирано искане и в изпълнение на задълженията, вменени  му с разпоредбата на чл. 129 ГПК, намира, че същото не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл. 128 ГПК /приложими и по отношение на него съгласно чл. 28, изр. Последно ЗОПДИПД/  като констатира следните нередовности:

Въпреки, че искането е едно, с него, в условията на обективно и субективно съединяване са предявени няколко иска. Исковете са толкова на брой колкото са обектите, чието отнемане се претендира /всеки имот и всяка сума са отделни обекти на претенцията на отнемане/. Описанието на всички придобити и отчуждени имущества има значение само и единствено за определяне на отрицателния баланс между законни доходи и липса на такива, както и по отношение на понятието „значителна стойност”. Всяко искане за отчуждаване на точно определено имущество представлява отделен иск. За всеки отделен иск ищецът е длъжен да преведе искането си в съответствие с изискванията на чл. 127 и сл. от ГПК. Няма пречка еднакви фактически твърдения да обслужват всяка от съединените искови претенции, но следва да е ясно – кои факти са общи за всяка от претенция и кои са специфичните към всеки петитум.

Към общоотносимите за всяка от претенциите са фактическите твърдения за влязлата в законна сила присъда, отрицателния баланс на законните доходи и придобитото имущество, но за всеки отделен иск /т.е. за всяко конкретно имущество/,  ищецът е длъжен да обоснове /чрез излагане на фактически твърдения/ връзката между престъпната дейност на първия ответник с факта на придобиване на описаното в искането имущество.

 Съобразно приетото по-горе, че отнемането на конкретно имущество представлява отделен иск, то ако имуществото представлява недвижим имот, цената на иска се определя от данъчната оценка на този имот. Посочването на цената на иска е реквизит на исковата молба и правилното и определяне е от съществено значение за определяне на дължимите  държавни такси, които макар и да не се внасят от ищеца, при евентуално уважаване ще бъдат присъдени в тежест на ответника, а при въззивна жалба ще следва да се дадат точни указания за размера на задължението за внасяне на държавна такса за образуване на въззивно производство.  Следователно, за всеки конкретен имот, ищецът е длъжен да посочи цена на иска и да представи данъчна оценка на имота. За движимите вещи цената на иска е пазарната стойност на веща към датата на предявяване на исковата молба; за МПС – застрахователната стойност; за паричните влогове- техния размер.

Исковата молба очертава предмета на доказване чрез въвеждане на конкретни фактически твърдения /обстоятелствена част/  и излагането на такива е абсолютно задължително независимо чия е доказателствената тежест. Това, че доказателствената тежест лежи върху ответника, не освобождава ищеца от задължението да сезира съда с редовна искова молба. 

В настоящия случай, в исковата молба има подробно изложение на условията за допустимост на иска по отношение на първия и втория ответник, налице са и фактически твърдения за придобито и отчуждено имущество, но това не изчерпва задължението на ищеца по т. 4 от чл. 127 от ГПК. Липсват каквито и да е твърдения от които да става ясно, защо се приема, че за всяко от описаните имущества по отделно липсва законен доход. Тези факти не могат да бъдат очевидни в следствие на изброяване на установени от административния орган приходи и разходи. Следва да се има предвид, че установено с икономически анализ също подлежи на доказване и тежестта е винаги на ищеца, независимо от презумпцията в чл. 17 от приложимия закон. Ищецът е длъжен да посочи защо приема, че при придобиване на конкретно имущество ответникът не е разполагал със законен доход, а ако е разполагал в следствие на източник посочен в декларацията по чл. 17, то да посочи защо счита, че този доход е незаконен. Във всеки случай е длъжен и да посочи фактически твърдения към основателността на иска, независимо от разпределението на тежестта на доказване. Общият исков процес е състезателен. Редовността на исковата молба гарантира равнопоставеност на страните и дава възможност на ответника да организира своята представителство и защита адекватно на изложените в исковата молба твърдения и факти. Не по малко важно е,  да са ясни за страните и за съда подлежащите на доказване факти. Съждението на съда за разпределението на доказателствената тежест  се прави именно въз основа на изложените в исковата молба твърденията.

По отношение на иска за отнемане на имущество, представляващо СИО /което следва да бъде отграничено от това, което е лична собственост на първия ответник./ на осн. чл. 4 вр. чл. 10 от ЗОПДИПД, ищецът следва да уточни твърди ли, че от страна на съпругата липсва принос, както и да изложи фактически твърдения в тази връзка. 

Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде оставено без движение с указания за действията, които ищецът следва да извърши и да бъде предупреден за последиците при неизпълнение в срок.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 129, ал.2 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

         ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр.дело № 136 по описа на ВОС за 2009 г.

ЗАДЪЛЖАВА  ищецът в едноседмичен срок от връчване на съобщението с писмена молба с преписи според броя на ответниците:

1.     По всеки от обективно съединените искове да изложи фактически твърдения относно връзката между престъпната дейност на първия ответник и придобиването на претендираното за отнемане имущество.

2.     По всички обективно съединени искове – по отделно да посочи цената на всеки от тях по правилата на чл. 69 от ГПК съобразно вида на претендираното за отнемане имущество, а по отношение на недвижимите имоти за които претендира отнемане  да представи удостоверения за данъчни оценки.

3. Относно иска по иска по чл. 4 вр. чл. 10 ЗОПДИПД, ищецът следва да уточни кое от имуществото е СИО /а не лично/, както и дали твърди, че от страна на съпругата липсва принос в придобиването му и да изложи фактически твърдения в тази връзка. 

При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено при условията и по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: