Решение по дело №573/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 468
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20217240700573
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Описание: Описание: Logo copy   Р Е Ш Е Н И Е  468

      гр. Стара Загора, 15.12.2021 год.

 

       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски административен съд, седми състав, в публичното заседание                                       на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

   Председател: Кр. Костова-Грозева

                                                                           

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на  прокурора 

като разгледа докладваното от  Костова-Грозева адм. дело  № 573 по описа  за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156 от ДОПК, вр. с 4, ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на И.К.М. ***, чрез адв. М. против АУЗД №73249/08.04.2021г., издаден от ст. инспектор по приходите в отд. МДТ Община Стара Загора, потвърден изцяло с Решение №73249/09.09.2021г. на Началник отд. „МДТ в Община Стара Загора.

Жалбоподателят сочи, че бил недоволен от решението и в указания му срок го обжалва, защото не бил съгласен да плаща определеното му задължение, считайки, че за посочения период липсвали правни основания за това. За да издал АУЗД и решението, органът приел като основание извършване на проверка по декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ с вх. № 4969/13.10.2003г. за превозно средство марка БМВ 540-IA с ерг. ХХХХи рама ХХХХи на осн. ЗМДТ установява задължения за данък МПС, който не е заплатен в срок, ведно с лихвите върху главниците, посочени в нарочна таблица или  общо задължения в размер на 723,69 и лихви 188,22лв.

Според жалбоподателя декларацията, който подал по силата на действащия тогава ЗМДТ, не бил идентичен по см. на Наредба №I-181/2002г. за регистрацията и отчета на МПС, собственост на чуждестранни физически и юридически лица и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията и пр. с описания в договора за покупко-продажба предмет на сделката. Жалбоподателят приема, че поради липсата на предмет на сделката, поради особените изисквания на закона относно индивидуализиращи белези на превозното средство, като вид на автомобила и неговата рама, прехвърляне на собствеността не било извършено. Поради липса на такава идентичност не била допусната и пререгистрация по реда на чл.144 от ЗДвП. Налице била грешно подадена декларация, а същевременно чл.87 от ЗЗД не предвиждал особен ред за разваляне на такъв вид договор, а и да имало такова изискване, били минали повече от пет години от сделката и не се пазели документите.

Органът не отчел, че облагал с данък, превозно средство, което не било с регистрационен номер за област Стара Загора и очевидно не бил отписан от регистрите  на МПС на територията на София. В този смисъл и била извършена законодателна промяна в чл.54 от ЗМДТ в сила от 01.01.2015г., които били действащи за периода след 2015г.

Общинските служители били уведомени от жалбоподателят, че автомобилът на бил регистриран в Стара Загора, а в сектор „ПП“ СДВР. Имено там била открита и партида на автомобила към 2015г.,  предвид и неснетата регистрация на същия. Ответният орган обаче не изпълнил задължението за пълно изясняване на релевантните факти и органът допуснал нарушение на цитираните в жалбата принципи на административното производство.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от адв. М., който поддържа оспорването по изложените в жалбата доводи. Претендира разноски по делото.

Ответникът – Началник на отдел „МДТ“ при Община Стара Загора, редовно призован, се представлява от юрк. С., която оспорва жалбата и счита решението за валидно и законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева.

Съдът, като съобрази доказателствения материал по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно изпитателен протокол № 3350006-02 от 15.01.2003г., издаден от Акредитирана изпитателна лаборатория „Технотест“, бил изпробван лек автомобил марка БМВ 520 с ХХХХс рама ХХХХ с вграден дизелово двигател ЧМВ, тип 256Т1 без фабричен номер, собствен на Д. Х.. Съгласно изпитателния протокол автомобилът отговарял на изискванията, а двигателят бил внесен с декларация 5000/4-00299/03.01.2020г. и че същият може да бъде пуснат в експлоатация. /л.26/. За автомобилът било издадено свидетелство за регистрация на МПС, сер. Х № 233369 /л.27/ и вписан собственик Д. З. Х., ЕГН **********.

С договор за покупко-продажба на МПС на 18.03.2003г. Г. Г. К. от гр. София, ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на Д. З. Х. от гр. София, ЕГН **********, продал на И.К.М. ***, ЕГН ********** лек автомобил марка БМВ, модел „520 И“ с регистрационен № ХХХХ, рама    ХХХХ и двигател № ХХХХ, с първа регистрация 05.09.1996г. за сумата от 4000 лева. Договорът бил сключен пред Нотаруис от района на РС София и подписите на страните били нотариално заверени./л.25/.

В РП Стара Загора била образувана пр. пр. 7460/2003г. по описа на РДВР-Стара Загора /сега ОДМВР Стара Загора/ относно извършена регистрация на автомобил марка БМВ, модел 520, с рег. №ХХХХ, който бил предоставен за регистрация в сектор КАТ-ПП при РДВР Стара Загора на 24.03.2003г., с  приложен договор за покупко-продажба. От постановлението за отказ да се образува наказателно производство се установява, че при проверката на автомобила в КАТ –ПП било установено, че монтираният двигател бил без заводски номер и не бил от модификацията, отговаряща за модела на БМВ, като монтираният двигател бил от типа дизелов „М51“ /TDS/. Било установени и, че по рамата имало следи от механична интервенция, но от запитване до НЦП Интерпол нямало постъпили данни за издирване на автомобила.

В ТД НАП Стара Загора от И.М. била подадена на 13.10.2003г. декларация по образец по чл.54, ал.1 от ЗМДТ с вх. № 4969, с която декларирал, че притежава автомобил марка БМВ, модел 520И, дизелов двигател, с рама  ХХХХ, без номер на двигателя, придобит на 18.03.2003г. чрез договор за покупко-продажба сключен с Г. К.. /л.24/.

            До началника на отд. МДТ при Община Стара Загора от И.М. било подадено заявление рег. № 10-01-4953 от 10.09.2018г., с искане да се направи проверка на кое лице се води автомобил марка БМВ с рег. ХХХХи да се анулира задължението за начисления данък МПС. Към заявлението било приложено удостоверение на ОДМВР Стара Загора /л. 20-21/. До Община Стара Загора било изпратено писмо от Началник гр. „РОППСС“ при ОДМВР Стара Загора относно регистрацията на автомобил марка БМВ с рег. № ХХХХ, рама ХХХХ, според което същият автомобил бил регистриран на 05.09.2002г. на Д. З. Х. с ЕГН **********. /л.17/.

            С УАЗД №73249/08.04.2020г. Д. Г., ст. инспектор в отдел „МДТ“ в Община Стара Загора и определен за орган по приходите съгласно Заповед № РД-25-152/23.01.2012г. /л.15/, издадена от Кмет на Община Стара Загора  и съгласно декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ с рег. № 4969/13.10.2003г. установил по отношение на И.К.М. с ЕГН ********** задължения за ДМПС и лихви за просрочие за периода 2015-2019г. в общ размер на данъка 723,69 лв. и лихви 188,22лв. АУЗД бил съобщен на М. на 10.08.2021г. /л.14/. От същия чрез адв. М. била подадена жалба против акта пред началника на отдел „МДТ“ в Община Стара Загора, която била заведена по под рег. № 10-84-35/19.08.2021г., с която същият оспорил АУЗД изцяло. С Решение №73249/09.09.2021г. Началникът на отд. „МДТ“ при Община Стара Загора потвърдил изцяло обжалвания АУЗД. Решението било изпратено по пощата и получено на 10.09.2021г. /л. 9/. Жалбата против него била подадена чрез органа на 17.09.2021г.

            При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

            По допустимостта на оспорването: същото е процесуално допустимо, като направено в срок,  пред местно компетентен съд, против акт, годен за съдебен контрол и изходящо от активно легитимирано лице. Не се установяват други обстоятелства за оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на производство.

            Разгледана по същество й, Съдът е намира за напълно неоснователна:

            Процесното решение е издадено от материално компетентния административен орган, по арг. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ. Потвърденият АУЗД също е издаден от компетентно лице, надлежно упълномощено със заповед на съотв. Кмет, за което се представя и не оспорено писмено доказателство. /вж. чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ/.

            Не е налице основание за обявяване на акта и на решението за нищожни на основание некомпетентност на техните издатели. Не е налице такова и на осн. форма на актовете. Същите са издадени в задължителната писмена форма, съдържат всички необходими реквизити и са надлежно подписани от издателите си.

            АУЗД, потвърден с решенето на началника на отд. МДТ в Община Стара Загора е изцяло съобразен с приложения материален закон.

            Съгласно чл.52, ал.1 от ЗМДТ с данък се облагат всички регистрирани за движение  по пътната мрежа в страната ППС. Т.е. основната предпоставка за облагане на едно МПС, каквото се явява конкретния предмет на облагане, е то да е регистрирано в страна за движение по пътищата. Няма спор, а и са налице не оспорени писмени доказателства, че лек автомобил БМВ, модел 520И, с посочения регистрационен номер и рама е регистриран по съотв. законов ред за движение в страната, с първа регистрация още през 1996г. и последна такава от 2002г. Т.е. на това основание за него се дължи съотв. общински данък, определен по реда на ЗМДТ. Самият жалбоподателя също признава това обстоятелство, видно от жалбата му. Същият не оспорва размера на определените му задължения, поради което и Съдът ги приема за безспорни.

            Основният спор, който се повдига от оспорващата страна се свежда до това, че И.М. счита, че не дължи данък за конкретния автомобил за така визирания в АУЗД период от време, защото автомобилът не е регистриран в съотв. сектор ПП – КАТ при ОДМВР Стара Загора и не е идентичен с този по см. на Наредба I-45/2000г. и Наредба I -181/2002г.

Преди всичко следва да се посочи, че Съдът приема за безспорен фактът, че въпросният автомобил не е пререгистриран в сектор ПП – КАТ при ОДМВР Стара Загора след закупуването му през 2003г., защото такава е отказана да бъде извършена, но също е безспорно обстоятелството, че М. по силата на договора за покупко-продажба от 2003г., сключен в писмена форма и със задължителната нотариална заверка на подписите на двете страни по него, на годно законово основание се явява собственик на този автомобил. Самият той в качеството си именно на собственик на въпросния автомобил подава и декларация по образец по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, където също се декларира като собственик на процесния автомобил, надлежно идентифициран с марка, модел, номер на рама и регистрационен номер. Същите данни са напълно идентични с тези, посочени в договора за покупко-продажба от 2003. Съгласно чл.53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собственика на автомобила, какъвто по силата на договора от 18.03.2003г. се явява жалбоподателят. По делото не се представят доказателства за развалянето на този договор по съотв. предвидения законов ред, поради което горният извод остава важим. Щом М. се явява собственик на процесното МПС, то той и дължи данък за него, съгласно чл.53 от ЗМДТ.

Неоснователни са доводите, че данъкът се дължи от предходния собственик, тъй като автомобилът продължава да е с регистрация в сектор ПП при СДВР. Тъй като процесното МПС е придобило пред м.03/2003г., то приобритателят М. в качеството си на негов собственик е бил длъжен, съгласно редакцията на чл.54, ал.1 от ДВ бр.119/2002г., в едномесечен срок да декларира придобиването на автомобила, каквато декларация той и подава и с нея сочи конкретните индивидуализиращи данни обекта на облагане, които впоследствие служат за изчисляване на дължимия данък. Самата декларация изхожда от М. в качеството му на собственик на автомобила. В последствие няма подавани коригиращи декларации за този автомобил, поради което й органът ползва данните от първата такава. Действащите сега материално-правни норми на чл.54 от ЗМДТ имат действие за напред, като законодателят не установява обратно действие на същите, т.е. новата редакция на нормата важи за придобити МПС, след влизането им в сила от 2015г.

Изцяло не относими към настоящия спор са нормативите, които се цитират в жалбата. Наредба № I-181/2002г. определя редът за регистрацията и отчета на моторните превозни средства (МПС), собственост на: 1. чуждестранните дипломатически, консулски, търговски и други държавни представителства и служителите им, както и представителствата на международни правителствени организации и консулства, ръководени от почетни консули в Република България; 2. чужденци, на които е разрешено да пребивават временно в Република България повече от 3 месеца, което я прави абсолютно неотносима към субекта на задължението, който няма посочените качества. Макар Наредба № I-45/2000 да определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства, то нейните разпоредби не повлияват особеното производство по установяване на задълженето за данък МПС, което намира своята регламентация в специалния законЗМДТ и се развива по неговите правила, които както по-горе се сочи, са изцяло спазени.

В заключението следва да се посочи, че установените задължения в тежест на М. за 2015г. не са погасени по давност, защото особеното производство е образувано преди изтичането на петгодишния давностен срок, който изтича след 31.12.2020г. Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна, а жаленият акт е валиден и законосъобразен.

При този краен правен извод, Съдът намира за основателно искането на пълномощника на ответника за присъждане в негова полза на възнаграждение за юрисконсулт в претендирания размер от 150 лева, който не се оспорва от жалбоподателя като прекомерен.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.К.М. *** против АУЗД №73249/08.04.2021г., издаден от ст. инспектор по приходите в отд. МДТ Община Стара Загора, потвърден изцяло с Решение №73249/09.09.2021г. на Началник отд. „МДТ в Община Стара Загора, с който се установяват задължения за данък МПС за периода 2015-2019г. в размер на 723,69лв. главница и 188,22 лв. лихви, изчислени към 08.04.2020г.

ОСЪЖДА И.К.М. ***, ЕГН-********** *** Загора разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    Административен съдия: