№ 454
гр. Пазарджик , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200315 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. М. Т., с ЕГН- ********** от гр. Х., чрез адв. М.Т.
от АК- Х., против Наказателно постановление № 19-1006-003069 от 19.08.2019 г.
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на
чл.58 т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска отмяна на
НП и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Не се
явява процесуалният му представител, редовно призован, като от същия по делото е
представено писмено становище по същество, с което се поддържа жалбата, ангажират
се доказателства и се излагат аргументи в полза на искането за отмяна на НП.
Претендират се разноски в полза на жалбоподателя. Последният също лично иска НП
да бъде отменено, като представя писмени бележки и претендира присъждане на
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. Не представя писмено становище по същество. Не се прави искане за
присъждане на разноски, нито възражение за прекомерност на претендираните такива
от ответната страна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 16.09.2018 г., около 17,40
часа, в Община Пазарджик, на АМ „Тракия“, км 90-ти, в посока към гр. София, е
управлявал собствения си лек автомобил „Х. И30“ с рег. № ***, като се е движел в
лентата за принудително спиране без да има повреда на ПС и здравословен проблем на
водача или пътниците.
Горното било установено след подаден сигнал от гражданин в Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, по който била образувана преписка в Сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик. При извършената проверка бил установен жалбоподателя като собственик
на автомобила, за който било регистрирано нарушение и в дадените от него обяснения,
той потвърдил че на процесната дата е управлявал автомобила по АМ Тракия, като
пътували със съпругата му за гр. София за държавната онкологична болница, заради
силни следоперативно билки, които изпитвала съпругата му.
Поради тази причина без водача да е бил канен или уведомен по някакъв начин
за предстоящо съставяне на АУАН, св. С.В.- мл. автоконтрольор в Сектор ПП при
ОДМВР- Пазарджик, след разпореждане от ПИ, на 24.06.2019 г. съставил против
жалбоподателя АУАН с бл. № 325655 в отсъствие на нарушителя в присъствието на
двама свидетели. Впоследствие на 08.07.2019 г. АУАН бил предявен и връчен срещу
подпис на жалбоподателя, който вписал в акта, че имал възражения. В
законоустановения срок писмени възражения срещу акта не постъпили.
Въз основа на съставения АУАН на 19.08.2020 г. било издадено обжалваното
НП, което било връчено на 20.01.2021 г. лично на санкционирания, видно от
разписката към НП. Жалбата против последното била подадена от надлежно
упълномощен от жалбоподателя адвокат чрез АНО до съда чрез ОДМВР- Х. на
21.01.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите С.В. и С.Т., както и
2
вещественото доказателство- СД-диск съдържащ видеозапис на заснетото нарушение.
Съдът кредитира изцяло посочените доказателства, които по съществото си са
достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място следва де се отбележи, че съдът не приема за основателно
направеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, поради
издаване на АУАН извън давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Цитираната разпоредба
разписва, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Хипотезите са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната
от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на
административнонаказателно производство. Когато са налице предпоставките за
прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, се изключва прилагането
на 1-годишния срок от извършване на нарушението. Нарушителят се счита за открит,
когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление се
съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството. Откриване на
нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на
юридическото лице, извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде
сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между
него и актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на
нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени
действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че сигналът, въз
основа на който е започнала проверка за евентуални извършени нарушения е подаден
до СДВР, където е входиран на 01.10.2018 г. Този сигнал е изпратен в ОДМВР
Пазарджик, Сектор ПП с писмо от 08.10.2018 г., като не е ясно кога е бил получен, но е
възложен на 11.10.2018 г. на началник група инсп. Ш., който от своя страна е възложил
извършването на проверка на инсп. Х. на 15.10.2018 г. От писмо на Сектор ПП от
08.03.2019 г. изпратено до Началника на РУ- Х., пък е видно, че е било поискано да
бъде установен собственика на автомобила, като е поискано същият да посочи кой е
управлявал на инкриминираната дата лекия автомобил. В последствие в обяснения от
01.04.2019 г. собственикът на автомобила (и настоящ жалбоподател) е посочил, че на
16.09.2018 г. колата е управлявана от него. Именно от тогава (датата на обяснението) е
3
започнал да тече тримесечния срок за образуване на административнонаказателно
производство, когато е установено нарушението и нарушителя, чието начало няма спор
се поставя със съставянето на АУАН и изтича на 01.07.2019 г. Актът е съставен на
24.06.2019 г., тоест в тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Датата на съставяне на
АУАН е реална и актът не е антидатиран, макар да не са ангажирани доказателства от
АНО за регистрирането му, но пък от писмото, с което този акт е изпратен на РУ- Х. за
връчване на нарушителя, става ясно, че е съставен именно на тази дата, тъй като на
същата дата е изпратен и за връчване.
Макар възражение в тази насока да липсва, следва да се отбележи и това, че не е
допуснато СПН, макар АУАН да е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били
налице основанията за това, както се установи от показанията на св. В., тъй като
нарушителят въобще не е бил канен за съставянето на АУАН. Впоследствие обаче
актът е бил предявен и връчен на нарушителя и му е била осигурена възможността да
организира защитата си в производството. В този смисъл е константната практика на
касационната инстанция, като за пример биха могли да се посочат Решения по КАНД
№ 700/2016г., КАНД № 743/2020 г., КАНД № 742/2020 г.- всички на АдС- Пазарджик.
Съдът при служебната проверка не установи процесуална неизправност и
относно компетентността на органите съставили АУАН и НП. Актосъставителят е мл.
автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик и безспорно притежава
компетентността да съставя АУАН по ЗДвП, в който смисъл е и оправомощен съгласно
Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи- т.1.3.
(л.11-12). Издателят на НП заема длъжността началник група в ОДМВР- Пазарджик и е
компетентен да издава НП за нарушения по ЗДвП, съгласно т.2.11 от цитираната
заповед. АУАН и НП имат достатъчно по обем и яснота описание на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, което е получило и своята съответна правна
квалификация. В този смисъл съдът не споделя направените възражения в жалбата и
писмените бележки относно компетентността на издадените на двата акта и
описанието и правната квалификация на нарушението.
Налице е обаче основание за отмяна на НП по същество. На първо място следва
да се отрази, че от показанията на актосъставителя св. В. става ясно, че той не е
възприел лично извършването на нарушението, а е възприел директно твърденията в
подадения сигнал от Ал. Д., съдържащ и видеозапис, и в табличен вид на вида, марка,
модел и време на неправомерно движение и заснемане на установените в аварийната
лента МПС на 16.09.2018 г. На следващо място от писмените обяснения на
жалбоподателя, а и от тези дадени от него в съдебно заседание, както и показанията на
св. Т. безспорно се установи, че процесното МПС е управлявано на инкриминираната
дата и място от жалбоподателя, както и че е имало неправомерно движение на
4
процесното МПС. Последното обстоятелство се установява и от възпроизведеното ВД,
съдържащо запис на нарушението във видеофайл „22.40-22.49“. Тези факти не се
оспорват от жалбоподателя и се признават от него, но със заявлението, че това
движение в аварийната лента е породено от обстоятелството, че жалбоподателят е
транспортирал своята съпруга- св. Т. за гр. София, за да посетят лекуващия й лекар в
Онкологичната болница, тъй като тя е била със силни следоперативни болки, като са
имали уговорен час за преглед с лекаря, който поради създаденото „задръстване“ на
движението на АМ дори са пропуснали. Затова се е движел в аварийната лента, за да
може при първата отбивка да отбие и да продължи по алтернативен маршрут до гр.
София. Тази позиция на жалбоподателя е напълно последователна. Първоначално е
заявена от него още на 01.04.2019 г., когато е дал своите обяснения (л.10). Тези
обяснения са „повторени“ и допълнени в съдебно заседание, като изложените факти са
потвърдени и от св. Т., както и от представените и приети като писмени доказателства
по делото медицински документи. Фактът, че св. Т. като пътник в процесното МПС е
била със здравословни проблеми и че са бързали за медицински преглед, което е
наложило движението в аварийната лента на АМ до достигането на първата възможна
отбивка за придвижване по алтернативен път до гр. София, не се опроверга с нито едно
доказателствено средство. Установено е, още преди дори съставяне на АУАН, че
жалбоподателят е твърдял наличие на обстоятелства, които съставляват изключение от
въведената с чл.58 т.3 от ЗДвП забрана за движение в лентата за принудително спиране
по АМ. В съдебно заседание тези твърдения са потвърдени с убедителните и съответни
на обясненията на жалбоподателя показания на свидетеля и писмени доказателства
(медицинска документация). От тези доказателствени средства се изясни, че
жалбоподателят установил автомобил в аварийната лента поради сериозен
здравословен проблем на пътуващата в автомобила пътничка, която по спешност е
следвало да откара до гр. София за медицински преглед.
Всичко това води до извода, че вмененото нарушение не е извършено от
жалбоподателя, тъй като е била налице хипотеза, изключваща забраната по чл.58 т.3 от
ЗДвП. Това обуславя и отмяна на НП, поради което е и ненужно обсъждането и на
други доводи по същество.
С оглед изхода на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в негова
полза. Искането е своевременно направено, а именно в хода на съдебното
производство. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото, а именно отмяна на НП по изложените по-горе съображения и съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л.5, от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева жалбоподателят е
5
заплатил в брой на адвокат Ж.Т. от ПзАК. Адв. Т. не е участвал в проведените съдебни
заседания, но същият е изготвил въззивната жалба и е е ангажирал доказателства,
правил доказателствени искания и предсатвял писмени становища, с което неминуемо
е реализирал процесуално представителство по делото. При това положение ОДМВР-
Пазарджик като ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието структурно звено- Група
КПДГПА е органът издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в
настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1006-003069 от 19.08.2019 г.
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пазарджик, с което на Ж. М. Т., с ЕГН-
********** от гр. Х., за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж ал.1
пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ
на Ж. М. Т., с ЕГН- ********** от гр. Х.,, разноски в размер на 400 (четиристотин)
лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6