О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 642/16.03.2023 година, град
Бургас,
Административен съд – гр. Бургас, XXІV-ти състав, на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание в следния състав:
Съдия: Нели Стоянова
като разгледа адм.дело № 56 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба с вх. № 289/12.01.2023 година и уточнение към нея с вх.№ 2703/15.03.2023
година по описа на Административен съд – Бургас (АдмС-Бургас) на И.М.С. с ЕГН **********
с адрес: затворническо общежитие „Дебелт“, Бургаски затвор и чрез служебно
назначен от съда процесуален представител – адв.Ц.К.,***, съдебен адрес:***, против
Прокуратурата на Република България, като представител на Районна прокуратура –
Бургас, подразделение - Царево.
В първия абзац на исковата си молба С., след направена
собствена правна квалификация – „по чл.208 и сл. от АПК“, заявява, че обжалва
„съдебно решение № 88 в осъдителната му част, с което е изменена присъда №
10/15.07.22г., по НОХД 83/22г. на РС-Царево“. В следващия абзац на ИМ сочи като
правно основание на предявения иск – „чл.284, ал.1 вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС“.
Посочва като ответници по иска: „Р.С. гр. Царево, Р.П, гр.Царево и Р.У,
гр.Царево“. Формулира претенция за обезвреда на неимуществени вреди, причинени
от „специализираните органи в резултат на държавното обвинение“ в периода
09.02.22г. до 10.01.23г. по време на престоя му в Затвора – Бургас. Сочи, че
„не е доказано по никакъв начин че съм Афтор на кражбата от 373 лв. което съм
обвинен“.
На следващите страници от исковата молба С.
пространно излага твърдения, че е бил подведен от полицейски служители в хода
на досъдебно производство за кражба, водено срещу него, като авторството на
деянието е останало недоказано, а осъждането му е резултат от съдебна грешка –
осъден е, без реално да е извършил престъплението, за което е обвинен.
Поддържа, че е претърпял неимуществени вреди и иска обезщетение в размер на 100
000 лева.
С разпореждане от 17.01.2023 година съдът е оставил ИМ без движение, като указал
на ищеца да уточни на кой административен орган и/или длъжностно лице са описаните в исковата
молба действия и бездействия, както и датите или периодите, през които твърди,
че са осъществени, както и да конкретизира същите.
Съдът с Определение от
31.01.2023 година, във връзка с поисканата от С. правна помощ, е предоставил
такава и е назначил служебно процесуален представител - адв.К.,***.
На 15.03.2023 година от адв.К. е постъпила уточняваща
искова молба, в която същата заявява, че ИМ е с правно основание чл.2, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗОДОВ и е насочена срещу Прокуратурата на Република България, като
представител на Районна прокуратура – Бургас, подразделение – Царево.
Съдът, след като съпостави съдържанието на исковата
молба и направеното от адв.К. уточнение към нея, прави извод, че предявеният
иск не е с правно основание по чл. 285 от ЗИНЗС, нито е такъв по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, подсъден за разглеждане на административните съдилища, а е иск по чл. 2
ал. 1 от ЗОДОВ - за неимуществени вреди настъпили в резултат от
правораздавателната дейност на Прокуратурата на Република България.
Исковете по чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по
реда, установен в ГПК, съгласно чл. 2 ал. 3 от ЗОДОВ, т.е. подсъдни са на
общите съдилища. Размерът на претендираното обезщетение (100 000 лева) обуславя
изпращането на иска на И.М.С. по подсъдност на Окръжен съд – Бургас, на
основание чл. 104 т. 4 от ГПК във връзка с чл. 7 ал. 1 и § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Затова, на основание чл. 135 ал. 2 във връзка с ал.
1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА искова молба вх. № 289/12.01.2023 година по
описа на Административен съд – Бургас, подадена от И.М.С. с ЕГН ********** и
адрес затворническо общежитие „Дебелт“, Бургаски затвор чрез адв.Ц.К.,*** против
Прокуратурата на Република България, като представител на Районна прокуратура –
Бургас, подразделение - Царево, по подсъдност, за разглеждане от Окръжен съд -
Бургас.
ПРЕКРАТЯВА адм. дело № 56/2023 година.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: