М О Т И В И

 

към ПРИСЪДА по НОХД №828/2019 година на Районен съд – Свиленград

 

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №449/2018 година по описа на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№820/2018 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Стефка С. –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

         З.С.Р. с ЕГН: **********  , родена на *** ***, българка, българска гражданка, с постоянен адрес ***, с  начално образование,  неомъжена,  безработна,  , неосъждана, за това, че: в периода от месец Октомври, 2018 г. до месец Ноември, 2019 г. включително, в град Свиленград, след като е била осъдена с влязло в сила на  27.03.2018 година  Решение № 37 от 08.03.2018 г. по гражданско дело № 795/2017 година по  описа на Районен съд – гр.Свиленград, да издържа свои низходящи – сина си К.И.К., роден на *** г. и сина си Р.И.К., роден на *** г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14-месечни вноски  по 127.50 лева месечно за детето  К.И.К. и 14-месечни вноски  по 127.50 лева месечно за детето Р.И.К. – всички на обща стойност 3570.00  /три хиляди и петстотин и седемдесет/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния Кодекс .

Доколкото подсъдимата не е намерена на посочения от нея адрес,  като е променила  същия без да уведоми съответния за това орган, въпреки взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Подписка“,както и установеното по делото,че същата не са намира на територията на  Р.България, а се намира в Кралство Нидерландия, но местоживеенето й не е известно,както в страната,въпреки издирването й,а извън страната няма как да бъда установено по делото, поради което и доколкото предявеното обвинение не е тежко спрямо смисъла на закона, Съдът е дал ход на делото по реда на задочното производство на основание чл. 269, ал. 3, т.1 и т.4 , буква“ а“ от НПК за провеждане на разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК , съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и е насрочил производството за разглеждане с призоваване на свидетелите

След разпоредително заседание,подсъдимита се е завърнала в страната и е редовно призована за съдебно заседание,поради което се е явила.

       В съдебно заседание подсъдимата З.С.Р. и защитникът й адв.И. заявяват,че подс. З.С.Р. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

      Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.

          На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.

Подсъдимата З.С.Р. заяви, че разбира в какво е обвинена и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.

          На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.     

             Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението с оглед процедурата пред съда. По същество прокурорът моли съда да признае подсъдимата за виновна и на основание чл.183,ал.3 от НК да не й наложи наказание, доколкото същата преди приключване на делото е заплатила задължението си  и не са настъпили други вредни последици за пострадалите.

           По същество адв.И. се солидарлизира с изложеното от представителя на РП Свиленград и моли съда да признае подсъдимата за виновна и на основание чл.183,ал.3 от НК да не й наложи наказание, доколкото същата преди приключване на делото е заплатила задължението си  и не са настъпили други вредни последици за пострадалите и не са налице отрицателните предпоставки за това,а именно да не е прилагане тази разпоредба спрямо подсъдимата. 

Подсъдимият при упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за стореното и моли съда да не бъде наказвана.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

Подсъдимата З.С.Р. заживяла на семейни начала, без сключен граждански брак със свидетеля И.К.К. в края на 2011 г.  в къщата на родителите му - свидетелите К.И.К. и Р.С.С. ***. От съвместното им съжителство се родили синовете им К.И.К., роден на *** г. и Р.И.К., роден на *** г., което е  видно  от заверените копия на удостоверения за раждане съответно сер.СВАР с № 120003 от 09.01.2012 г. и № ********** от 2014 г., приложени по делото /л.11, л.37-38, том I /. След като свид.  И.К.К. и подс. З.С.Р. били във фактическо съжителство около 6  години,  в края на месец Март, 2017 година отношенията им се влошили много и те се разделили. Подсъдимата отишла в дома на една от сестрите си, като взела със себе си и двете си деца – малолетните К.И.К. и Р.И.К.. След  това заедно с децата се преместила при  баща си – С.Р.С. ***, където останали да живеят няколко месеца. През това време подс. З.С.Р. се грижела за децата си, като  вършела селскостопанска работа, работейки на лозята в  района на гр.Любимец. През месец Октомври, 2017 година свид. Р.С. се срещнала с подс. З.С.Р. и я убедила, че е по-добре децата К.И.К. и Р.И.К. да заживеят при баща им – свид. И. ***. Разбрали се  в най-скоро време да бъде сключено съдебно споразумение между двамата родители относно отглеждането на двете момчета. След този момент малолетните К.К. и Р.К. заживели в дома на баща им - свид. И.К. ***. Там същият полагал необходимите грижи за децата си,  а докато ходел на работа в Р. Гърция за двамата му синове се грижели неговите родители - свидетелите Р.С.С. и К.И.К..

В края на месец Август, 2017 година подс. З.С.Р. *** през времето, докато имало панаир, грижела се за тях около 3 дни, след което ги върнала обратно в гр.Свиленград, в дома, където живеел баща им - свид. И.К.. От този момент нататък тя не ги била търсила, нито плащала  някакви парични средства, необходими за тяхното отглеждане. Предвид тези обстоятелства, на 09.11.2017 година /л.53, том I/ свид.И.К.  подал граждански иск до Районен съд гр. Свиленград, с който искал съдът да му предостави упражняването на родителските права  върху малолетните деца, да определи режима на лични отношения с тях, както и това подс. З.С.Р. да бъде осъдена да им изплаща месечна издръжка.

С Решение № 37/08.03.2018 г., постановено по гражданско дело № 795/2017 г. по описа на Районен съд-Свиленград, упражняването на родителските права върху малолетните К.К. и Р.К. били предоставени на свидетеля И.К.,  а подс. З.С.Р. била осъдена да издържа своите низходящи - сина си К.И.К., роден на *** г. и сина си  Р.И.К., роден на *** г.,  като им изплаща месечна издръжка в размер на 127.50 лева за всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител – свидетеля И.К., считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2017 г., до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа. Решението  на съда  влязло в сила на 27.03.2018 година /л.34-36, 50-53, том I/.

На проведените съдебни заседания на 16.01.2018 г. и на 12.02.2018 г. по гражданското дело № 795/2017 г. по описа на Районен съд-Свиленград, водени включително и за определянето на издръжка за децата К. и Р., подс. З.С.Р. била призована, като ответник  и същата се явила лично и с упълномощения от нея адвокат от АК гр. Хасково - адвокат Караджонова /л.20-25, том II/.

В СИС при РС-Свиленград било образувано изпълнително производство № 71/2018 г. срещу З.С.Р. и бил издаден изпълнителен лист с № 132 от 03.04.2018 г. по гр.дело № 795/2017 г. по описа на РС-Свиленград.

След раздялата й със свид. И.К. и след като заживяла в отделно домакинство от него, на неустановена дата в края на 2017 година, в град Любимец, подс. З.С.Р. се запознала с мъж на име А.С. И. /л.23, Том I/, с когото  заживяла на семейни начала. През лятото на 2018 година родила от него дете на име Тео.

След влизането на съдебното решение по гражданско дело № 795/2017 г. по описа на Районен съд-Свиленград, с което подс. З.С.Р. била осъдена да плаща месечна издръжка за всеки от малолетните си синове, на  31.03.2018 година тя отпътувала за чужбина, излизайки от Р. България през ГКПП «Видин-Дунав мост». Завърнала се в  страната ни на 21.04.2018 г. На 17.08.2018 година тя отново напуснала страната - през ГКПП «Видин-Дунав мост», заминавайки за Кралство Холандия, заедно със съжителя й – А.С. И. /л.15, 59-60, Том I/. На неустановена дата в периода от края на 2018 година  до началото на месец Януари, 2019 г. подс. З.С.Р. се завърнала отново в Република България.

След като  подс. З.С.Р. била осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетните деца К.К. и Р.К., тя не била изплатила нито една месечна издръжка.  И тъй         като подсъдимата не изплащала дължимата от нея издръжка на свид. И.К., като  баща и законен  представител на двете деца, същият  на 10.08.2018 година /л.10, Том I/ подал подала жалба до РП-Свиленград, като било образувано и проведено настоящото  досъдебно производство срещу подс. З.С.Р. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В хода на образуваното наказателно производство било установено, че подс. З.С.Р. от месец Април, 2018 година до месец Януари, 2019 г. включително, след като била осъдена  с влязло в сила на 27.03.2018 г. Решение № 37/08.03.2018 г. по Гр. дело № 795/2017 г. на РС-Свиленград, същата съзнателно не била  изпълнила задължението си за което била осъдена, а именно да издържа своите низходящи – синовете си К.К. и Р.К. в размер на повече от две месечни вноски – по 127.50 лева месечно за всяко от децата, а сумата, която дължала за тази издръжка на свидетеля И.К. като баща и  законен представител на децата била   за  10 месеца, с общ размер 2550.00 лева.

В хода на образуваното досъдебно производство, на  16.01.2019 г. З.С.Р. била привлечена като обвиняема за извършеното от нея престъпление по чл.183, ал.1 от НК и била запозната с правата си в това  й качество,  както и с разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, като същата, по време на проведения й разпит в качеството на обвиняемо лице заявила,  че ще заплати   парите,  които дължала за издръжката на двете си деца – К. и Р..

През месец Март, 2019 г. година, докато се намирала в Холандия,  подс. З.С.Р. превела на сестра си - свид. М.С.Р.  сумата от 1500.00, като й казала, че това са пари за издръжката на децата й, които тя дължала. Помолила я да ги даде на свид. К.К., който към този момент, заедно със свид. Р.С. полагали грижи за внуците си – К.К. и Р.К., тъй като баща  им  - свид. И.К. също се намирал извън  България на работа. /л.104, Том I/. Последният също бил уведомен, относно изплатената от подс.З.С.Р. сума за издръжка на децата им в размер на 1500.00 лева. Допълнително, на неустановена дата след месец Март, 2019 г., същата заплатила на свид. И.К. още 30.00 лева без да изготвят писмен документ, удостоверяващ  този факт /л.16-17, Том II/. По този начин подс.З.С.Р., в хода на образуваното досъдебно производство  изплатила в непълен размер дължимата от нея месечна издръжка, като изплатила  за 6 месеца за всяко от двете й деца, считано от  месец Април, 2018 г. до месец Септември, 2018 г. включително, в общ размер 1530.00 лева, като по този начин   погасила 6-месечни  вноски по 255.00 лева месечно - общо за двете й деца.

Подсъдимата З.С.Р. обаче, след като изплатила част от дължимата от нея сума по издръжката, повече не изплатила нито една месечна издръжка, която дължала на децата си, чрез баща им, като законен представител  – свидетеля И.К.К.. По този начин  тя продължила да дължи повече от две месечни вноски за всяко от децата, а именно  по 14-месечни вноски за издръжка  с общ размер 3570.00 лева, от по 127.50 лева месечно за всяко от двете деца, считано от  месец Октомври, 2018 година, която тя до месец Ноември, 2019 г. не изплатила, въпреки, че била осъдена да плаща издръжка, съгласно влезлия в законна сила съдебен акт - Решение № 37/08.03.2018 г. по гражданско дело № 795/2017 г. на РС-Свиленград.

 В хода на разследването било установено от изготвената справка  с изх.№ 7648/08.10.2018 г. на Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград, че в СИС при РС-Свиленград има образувано изпълнително дело № 71/2018 г. срещу З.С.Р. и издаден изпълнителен лист № 132 от 03.04.2018 г., издаден по гражданско дело № 795/2017 г. по описа на РС-Свиленград. По това изпълнително дело нямало изплатени никакви суми за издръжката на децата  от длъжника – подс.З.С.Р. на взискателя по делото – свидетеля И.К., по сметка на държавния съдебен изпълнител /л.45, том I/.

По делото са представени и приети като доказателства по делото разписки/от 23.12.2019г. в размер на 800лева,разписка от 12.03.2020г. в размер на 1000лева; от 12.03.2020г. в размер на 970лева; от 11.03.2020г. в размер на 150лева; от 24.02.2020г. в размер на 450лева и от 14.07.2020г. в размер на 200лева, установяващи направени плащания от страна на подсъдимата на издръжката предмет на обвинението,а именно за сумата в размер на 3570лева.

         Видно от приложената Справка за съдимост подсъдимата  не е осъждана  .

          Видно от приложената характеристика на подс. З.С.Р. за същата  няма регистрирани криминални прояви и нарушения на обществения ред.

          По делото е приложена ДСМПИС на З.С.Р.,видно от която същият е неомъжена,но има две деца, не получава месечно трудово възнаграждение  и не притежава движими вещи или недвижими вещи,както и МПС-ва .

          С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимата се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви  и  кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност  и въз основа на които съдът постанови присъдата, които  съдът възприе като непротиворечиви и логични  : Решение № 37/08.03.2018 г. по гр.дело № 795/2017 г. на РС-Свиленград /л.12-14, 34-36, Том I/; справка от Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград /л.20, л.45, Том I, л.27, Том II/;  справка от ТДНАП Пловдив, офис Хасково и писмо от НОИ-ТП гр. Хасково /л.47-48, Том I/; справка за пътувания /л.59-60, Том I/; постановления за обявяване за ОДИ и телеграми /л.79-80, 120-121, 161, Том I/; копие на разписка /л.103, Том I/; справка от ОДМВР-Хасково за регистрирани МПС /л.57, Том I/; социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград /л.23-24, Том I/; Удостоверения за раждане /л.37-38, Том I/; ДСМПИС /л.118, Том I/;  протоколи от съдебни заседания/л.20-25, Том II/;Характеристика, справка съдимост ,Декларация за семейно и материално положение, както и  от свидетелските показания на А.Г.К., И.К.К.,К.И.К.,Р.С.С. и Р.С.С.,както и от обясненията на самата подсъдима.

            Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.

           Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимият. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира изцяло.

        Следва да се отбележи,че подсъдимата се признава за виновна и признава всички изложени обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразява съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимият признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите, окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираната измама  осъществена от подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .

          При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимата З.С.Р. е осъществила със­тава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК

           Подсъдимата З.С.Р. с ЕГН: **********  , родена на *** ***, българка, българска гражданка, с постоянен адрес ***, с  начално образование,  неомъжена,  безработна,   неосъждана.

    Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването от страна на подсъдимия на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци – обективни и субективни.

         И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец Октомври, 2018 г. до месец Ноември, 2019 г. включително, в град Свиленград, след като е била осъдена с влязло в сила на  27.03.2018 година  Решение № 37 от 08.03.2018 г. по гражданско дело № 795/2017 година по  описа на Районен съд – гр.Свиленград, да издържа свои низходящи – сина си К.И.К., роден на *** г. и сина си Р.И.К., роден на *** г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14-месечни вноски  по 127.50 лева месечно за детето  К.И.К. и 14-месечни вноски  по 127.50 лева месечно за детето Р.И.К. – всички на обща стойност 3570.00  /три хиляди и петстотин и седемдесет/ лева.

       За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след влизане в сила на съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на месечните вноски за издръжка за времето след влизането в сила на съдебния акт, а забавеното плащане на издръжка за минало време т.е. преди влизане в сила на съдебния акт не съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а в конкретния случай и по друг текст от НК.

        Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези задължения е влязло в сила на 27.03.2018 година  . Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче се носи само при неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече месечни вноски/ само за периода от време след влизане в сила на съдебния акт, от които произтича задължението, а не и за минало време.

       Съдебната практика наистина е последователна по отношение на становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на издръжка. В този смисъл е както и практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111 от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този момент /влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той осъществява и от обективна страна престъпния състав на  чл. 183, ал. 1 от НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи наказателно отговорно дадено лице по  чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава“.

         Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства,  са релевантните фактите: произходът на детето -низходяща на подсъдимата З.С.Р. и  осъждането й с влязло в сила съдебно Решение № 37 от 08.03.2018 г. по гражданско дело № 795/2017 година по  описа на Районен съд – гр.Свиленград, влязло в законна сила на 27.03.2018 година , да издържа свой низходящ - сина си К.И.К., роден на *** г. и сина си Р.И.К., роден на *** г. респективно  да заплаща месечна издръжка на синовете си, в конкретно определен размер, а именно по 127.50 лева месечно за всяко едно от двете деца, както и неизпълнението на това й задължение, за повече от две месечни вноски.

          Така, в частност, предвид извършените частични плащания,  установеният период на нейното бездействие, обхваща времето  от  месец Октомври 2018 г. до месец Ноември 2019 г., като подсъдимата  е неизправен длъжник за общо по 14-месечни вноски  за паричната издръжка на вяко едно от двете й деца  , която е осъдена да плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени грижи за отглеждането им, са предоставени,респ. поети от др. родител (бащата св. И.К.). До тези основни  обективни признаци се свеждат и предвидените в  престъпния състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата.

          Началото на деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от което съдът е обвързан, съвпада с установените плащания на суми от подсъдимата, на това основание - издръжка на двете деца,които интрепретирани съобразно обвързващата съдебна практика (коментирана по-горе в мотивите), се отнася към погасяване на най-обременителното задължение, т.е.обуславящо наказателната отговорност и определяемото е това за издръжката дължима за месец Октомври 2018г., като общо изпратените суми-през месец Март, 2019 г. година, докато се намирала в Холандия, подс.Р. превела на сестра си - свид. М.С.Р.  сумата от 1500.00, като й казала, че това са пари за издръжката на децата й, които тя дължала,които свидетелката предала ,като и допълнително, на неустановена дата след месец Март, 2019 г., същата заплатила на свид. И.К. още 30.00 лева без да изготвят писмен документ, удостоверяващ  този факт /л.16-17, Том II/. По този начин подс.Р., в хода на образуваното досъдебно производство  изплатила в непълен размер дължимата от нея месечна издръжка, като изплатила  за 6 месеца за всяко от двете й деца, считано от  месец Април, 2018 г. до месец Септември, 2018 г. включително, в общ размер 1530.00 лева, като по този начин   погасила 6-месечни  вноски по 255.00 лева месечно - общо за двете й деца.

           Подс.Р. обаче, след като изплатила част от дължимата от нея сума по издръжката, повече не изплатила нито една месечна издръжка, която дължала на децата си, чрез баща им, като законен представител  – свидетеля И.К.К.. По този начин  тя продължила да дължи повече от две месечни вноски за всяко от децата, а именно  по 14-месечни вноски за издръжка  с общ размер 3570.00 лева, от по 127.50 лева месечно за всяко от двете деца, считано от  месец Октомври, 2018 година, която тя до месец Ноември, 2019 г. не изплатила, въпреки, че била осъдена да плаща издръжка, съгласно влезлия в законна сила съдебен акт - Решение № 37/08.03.2018 г. по гражданско дело № 795/2017 г. на РС-Свиленград. Поради това, съдебният състав прие, че е налице  пълно бездействие и неизпълнение  на родителското задължение, от м.октомври, 2018 година, която тя до месец Ноември, 2019 г., визиран в обвинението.

       Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимата да заплаща присъдената издръжка. Същата е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на имущество, като източник на доходи, както и обстоятелството, че същата е била безработна в определен период от време, не яосвобождават от задължението като родител да издържа ненавършилите си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимата не е работила, не е релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието на подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимата да изпълни задължението си и да плати издръжката на своите нидходящи – сина си К.И.К., роден на *** г. и сина си Р.И.К., роден на *** г., след като е била осъдена да плаща такава със съдебно решение.

            Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването му- гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на носимото парично задължение за издръжка, според местоживеенето на детето.

        В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на детето, считано от месец октомври 2018 г. до месец ноември 2019 г., настъпил е и престъпният резултат по отношение на кредитора- детето К.И.К. и детето Р.И.К., действащ чрез законния си представител бащата -родителят упражняващ родителските права. Забавата е за общо  по 14 месечни вноски /, които са еднакви по размер – 127,50 лв, месечно, съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените издръжки, в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност 3570.00 –общо / 14 х 127,50х2/. Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е за срок надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая непрестираните са 14 вноски, спрямо  всяко  едно дете.

         Като пълнолетно вменяемо лице подсъдимата З.С.Р. е годен субект на престъплението.

         От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината. Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на задължението му за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено опасни. Подс. З.С.Р. е имала знание за дължимостта на  издръжката на своето дете – низходящ, съгласно съдебното решение за присъждането й, което му й е било известно,  знаела е и точният размер на тази издръжка, че се дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесла вноските, разбирала е и характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е  предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които е било лишено детето й и тъй като и последните са били предвиждани от нея,  инидициран е прекият й умисъл за извършване на престъплението.

За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване започва от довършване на престъплението, като за престъпления, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300 от 29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си - чл. 82 СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг - чл. 83, ал. 3 СК и т.н.)”.

За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за погасяване на наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданско-правната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични плащания, каквито са вземанията за издръжка, са съвършено различни правни институти, с различни цели и функции. Затова изтичането на гражданско-правната погасителна давност за непогасените задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

        От обективна страна подс. З.С.Р. в периода от месец октомври 2018 г. до месец ноември 2019 г. включително, в град Свиленград, след като е била осъдена с влязло в сила на  27.03.2018 година  Решение № 37 от 08.03.2018 г. по гражданско дело № 795/2017 година по  описа на Районен съд – гр.Свиленград, да издържа свои низходящи – сина си К.И.К., роден на *** г. и сина си Р.И.К., роден на *** г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14-месечни вноски  по 127.50 лева месечно за детето  К.И.К. и 14-месечни вноски  по 127.50 лева месечно за детето Р.И.К. – всички на обща стойност 3570.00  /три хиляди и петстотин и седемдесет/ лева.

От субективна страна подс. З.С.Р.  е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер на извършеното от нея деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици  и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата е знаела,че има задължение да плаща издръжка на децата си,но въпреки това не е платила процеснетие 14 месечни вноски за всяко дете.

           По изложените съображения, съдът призна подсъдимата З.С.Р. за виновна в извършването на престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена с внесения обвинителен акт.

         Правопогасяващи факти, респ. надлежно изпълнение, чрез плащане  - валидно за погасяването на някоя от процесните дължими 14 ежемесечни вноски за издръжка за двете деца  се ангажираха в настоящото производство,а именно за пълно изплащане на дължимата сума предмет на обвинението /в размер на 3570.00  лв./и доколкото не са настъпили вредни последици за двете деца на подсъдимита,съдът приложи разпоредбата на ал.3 на чл.183 от НК,като призна подсъдимата за виновна,но не я наказа. 

        

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

                         

 

                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ:.................................